EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CN0465

Дело C-465/16 P: Жалба, подадена на 20 август 2016 г. от Съвет на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 9 юни 2016 г. по дело T-276/13, Growth Energy and Renewable Fuels Association/Съвет на Европейския съюз

OB C 402, 31.10.2016, p. 21–22 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

31.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 402/21


Жалба, подадена на 20 август 2016 г. от Съвет на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 9 юни 2016 г. по дело T-276/13, Growth Energy and Renewable Fuels Association/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-465/16 P)

(2016/C 402/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, N. Tuominen, Avocat)

Други страни в производството: Growth Energy, Renewable Fuels Association, Европейска комисия, ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд от 9 юни 2016 г., съобщено на Съвета на 10 юни 2016 г., по дело T-276/13 Growth Energy and Renewable Fuels Association/Съвет на Европейския съюз,

да отхвърли първоинстанционната жалба за отмяна на обжалвания регламент (1), подадена от Growth Energy and Renewable Fuels Association,

да осъди Growth Energy and Renewable Fuels Association да заплати съдебните разноски на Съвета в производството пред първата инстанция и в настоящото производство.

При условията на евентуалност,

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да не се произнася по присъждането на съдебни разноски в производството пред първата инстанция и в настоящото производство, в случай, че върне делото на Общия съд.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба Съветът иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено на следните основания:

Констатацията на Общия съд за допустимост на жалбата и по-специално изводите му за наличие на пряко и лично засягане на жалбоподателите пред първата инстанция са неправилни от правна страна.

a.

Първо, Общият съд възприема виждането, че за установяване на пряко засягане е достатъчно, че четиримата производители от САЩ, включени в извадката, са производители на биоетанол. Този извод за наличие на пряко засягане обаче е в противоречие с установената съдебна практика, която отхвърля наличието на пряко засягане въз основа само на икономически последици.

б.

Второ, не е ясно по какъв начин само фактът, че производителите от САЩ са продавали биоетанола си на местни търговци/извършващи смесване предприятия, който впоследствие е бил препродаван на местни лица или изнасян от местни търговци/извършващи смесване предприятия в значителни количества в Съюза, преди облагането му с мита, би могъл да засегне съществено пазарното им положение. С цел да се докаже същественото засягане на пазарното им положение посредством въвеждането на мита, било необходимо жалбоподателите да установят най-малкото последиците на митата за нивото на вноса в Съюза вследствие на облагането с антидъмпингови мита. Въпреки това жалбоподателите не са предоставили информация в това отношение и обжалваното съдебно решение не съдържа никакви констатации по този въпрос. Това представлявало едновременно грешка в правото и грешка в преценката при прилагането на теста за пряко засягане, както и липса на изложени мотиви.

Що се отнася по същество, Общият съд е допуснал грешка в правото във връзка с тълкуването на основния регламент (2) и още две грешки в правото във връзка с правото на СТО.

a.

Първо, Общият съд е тълкувал погрешно основния регламент, като е приел, че член 9, параграф 5 oт основния регламент прилага едновременно член 9.2 и член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение. От една страна, както може да се види от текста на член 9, параграф 5 oт основния регламент, последната разпоредба не засяга спорната извадка. Oт друга страна, член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение е приложен от член 17 и член 9, параграф 6 oт основния регламент, а не от член 9, параграф 5 oт основния регламент.

б.

Второ, Общият съд погрешно е тълкувал понятието „доставчик“ в член 9, параграф 5 oт основния регламент и в член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение. От логиката и общата система на член 9, параграф 5 следва, че само „източник, за който се установи, че е обект на дъмпинг и причинява вреда“ може да бъде доставчик. Въпреки това, тъй като производителите от САЩ не са имали експортна цена, те не са могли да бъдат обвинени в дъмпинг. В резултат на това Общият съд е допуснал грешка в правото като ги е квалифицирал като „доставчици“ по смисъла на член 9, параграф 5 oт основния регламент и член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение.

в.

Трето, Общият съд погрешно е тълкувал понятието „неприложимо“ в член 9, параграф 5 oт основния регламент и в член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение, като се е позовал на погрешно тълкуване на член 9, параграф 5 oт основния регламент в светлината на член 6.10 oт Антидъмпинговото споразумение, както и на доклада на Органа за уреждане на спорове по дело ЕС — Скрепителни елементи (3). Последният доклад разглеждал единствено член 9.2 oт Антидъмпинговото споразумение и следователно разглеждането му на понятието „неприложимо“ се отнасяло до положението и третирането, които член 9, параграф 5 oт основния регламент предвижда за износителите в непазарни икономики. Органът за уреждане на спорове не предоставял тълкуване на понятието „неприложимо“, което би могло да бъде приложено по настоящото дело, което не се отнася до износители в непазарни икономики.

Накрая, Общият съд е направил погрешната по същество фактическа констатация, че изчислението на идвидидуални мита е „приложимо“. Положение, при което производителите на биоетанол нямат експортна цена, а само местна цена, правело явно неприложимо и невъзможно да бъде установен индивидуален дъмпингов марж и разрешавало на Комисията да установи eдинен дъмпингов марж за цялата страна.


(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (ОВ L 49, 2013 г., стр. 10).

(2)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).

(3)  European Communities — Definitive Anti-Dumping Measures on Certain Iron or Steel Fasteners fromChina — AB-2011-2 — Report of the Appellate Body, WT/DS397/AB/R („EC — Fasteners,WT/DS397/AB/R“)


Top