10.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 37/16

(1)

В член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 се установява, че хранителните претенции се разрешават единствено ако са изброени в приложението към същия регламент, в което са определени и условията за използването им.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също така, че при необходимост измененията на приложението към него се приемат след консултиране с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (наричан по-долу „Органът“).

(3)

Преди приемането на Регламент (ЕО) № 1924/2006 Комисията поиска становището на Органа по въпроса за хранителните претенции и условията за използването им относно омега-3 мастните киселини, мононенаситените мазнини, полиненаситените мазнини и ненаситените мазнини.

(4)

В приетото на 6 юли 2005 г. (2) становище Органът излага заключението си, че омега-3 мастните киселини, мононенаситените мазнини, полиненаситените мазнини и ненаситените мазнини имат важни функции в хранителния режим. Някои ненаситени мазнини, например омега-3 мастните киселини, понякога са консумирани в количество, по-малко от препоръчваното. Поради тази причина хранителните претенции за храни, които са източник на тези хранителни вещества или са богати на същите хранителни вещества, биха могли да помогнат на потребителите да направят по-здравословен избор. Тези хранителни претенции обаче не бяха включени в списъка, установен в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006, приет от Европейския парламент и от Съвета, тъй като условията за използването им не можеха все още да бъдат ясно определени.

(5)

Тъй като бяха уточнени условията за използването, като беше взето под внимание също приетото на 30 юни 2009 г. (3) становище на Органа относно етикетирането на референтните стойности за прием на омега-3 и омега-6 мастните киселини, е целесъобразно тези претенции да бъдат включени в списъка.

(6)

Относно претенциите „Източник на омега-3 мастни киселини“ и „Високо съдържание на омега-3 мастни киселини“ в условията за използването следва да се прави разграничение между двата вида омега-3 мастни киселини, които имат различни физиологични функции и за които се препоръчват различни равнища на консумация. Освен това в условията за използването следва да се установи минимално количество, изисквано за 100 g и 100 kcal от продукта, за да се гарантира, че тези претенции могат да се отнасят единствено за храни, които при равнището на консумацията им осигуряват значително количество омега-3 мастни киселини.

(7)

Относно претенциите „Високо съдържание на мононенаситени мазнини“, „Високо съдържание на полиненаситени мазнини“ и „Високо съдържание на ненаситени мазнини“ в условията за използването следва да се изисква минимално съдържание на ненаситени мазнини в съответната храна и по този начин да се гарантира, че количеството, посочено в претенцията, винаги съответства на значително количество при равнището на консумацията им при балансиран хранителен режим.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,