17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/1

(1)

През последните 20 години в Съюза бе постигнат значителен напредък в областта на антропогенните емисии в атмосферата и на качеството на въздуха по-специално чрез специална политика на Съюза, включваща съобщението на Комисията от 21 септември 2005 г., озаглавено „Тематична стратегия относно замърсяването на въздуха“ (ТСЗВ). Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) спомогна за този напредък чрез определянето на тавани от 2010 г. нататък за общите годишни емисии на държавите членки на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) и амоняк (NH3). В резултат на това в Съюза между 1990 г. и 2010 г. емисиите на серен диоксид бяха намалени с 82 %, на азотни оксиди — с 47 %, на неметанови летливи органични съединения — с 56 % и на амоняк — с 28 %. При все това, както беше посочено в съобщението на Комисията от 18 декември 2013 г., озаглавено „Програма за чист въздух за Европа“ (наричана по-долу „преработената ТСЗВ“), остават значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда.

(2)

В Седмата програма за действие за околната среда (5) се потвърждава дългосрочната цел на Съюза за политика за въздуха — постигане на нива на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда, и за тази цел се призовава за пълно спазване на действащото законодателство на Съюза за качеството на въздуха, за стратегически цели и действия след 2020 г., за по-големи усилия в области, в които населението и екосистемите са изложени на голяма концентрация на замърсители на въздуха, и укрепване на полезните взаимодействия между законодателството за качеството на въздуха и набелязаните цели на политиката на Съюза, по-специално относно изменението на климата и биологичното разнообразие.

(3)

В преработената ТСЗВ се определят нови стратегически цели за периода до 2030 г. с оглед на по-нататъшен напредък към постигането на дългосрочната цел на Съюза за качеството на въздуха.

(4)

Държавите членки и Съюзът са в процес на ратификация на Конвенцията от Минамата относно живака от 2013 г. по програмата на ООН за околната среда, чиято цел е защитата на човешкото здраве и опазването на околната среда чрез намаление на емисиите на живак от съществуващи и нови източници, с оглед на влизането ѝ в сила през 2017 г. Докладваните емисии на този замърсител следва да подлежат на преглед от Комисията.

(5)

Държавите членки и Съюзът са страни по Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. (КТЗВДР) и по няколко от протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който бе преразгледан през 2012 г. (наричан по-долу „преразгледаният Гьотеборгски протокол“).

(6)

Що се отнася до 2020 г. и след нея, в преразгледания Гьотеборгски протокол се определят нови задължения за всяка страна за намаляване спрямо базовата 2005 г. на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици, насърчава се намаляването на емисиите на сажди и се призовава за събиране и поддържане на информация относно неблагоприятното въздействие на концентрацията и отлагането на замърсители на въздуха върху човешкото здраве и околната среда, както и за участие в програми по КТЗВДР, насочени срещу това въздействие.

(7)

Поради това режимът на национални тавани за емисии, установен с Директива 2001/81/ЕО, следва да бъде изменен, за да се приведе в съответствие с международните задължения на Съюза и на държавите членки. За тази цел националните задължения за намаляване на емисиите за всяка година от 2020 г. до 2029 г. в настоящата директива са еднакви с установените в преразгледания Гьотеборгски протокол.

(8)

Държавите членки следва да изпълняват настоящата директива така, че да допринасят ефективно за постигането на дългосрочната цел на Съюза за качеството на въздуха, подкрепена от насоките на Световната здравна организация, и на целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие и защитата на екосистемите чрез намаляване на концентрацията и отлагането на причиняващи подкиселяване, еутрофикация и озониране замърсители на въздуха под критичните натоварвания и нива, установени в КТЗВДР.

(9)

Настоящата директива следва също така да допринесе за постигане — по икономически ефективен начин — на целите за качеството на въздуха, установени в законодателството на Съюза, и за ограничаване на въздействието на изменението на климата в допълнение към подобряването на качеството на въздуха в световен мащаб, както и към подобряването на полезните взаимодействия с политиките на Съюза в областта на климата и на енергетиката, като същевременно се избягва дублирането на действащото законодателство на Съюза.

(10)

Настоящата директива допринася и за намаляване на разходите за здравеопазване в Съюза, свързани със замърсяването на въздуха, чрез подобряване на благосъстоянието на гражданите на Съюза, както и за насърчаване на прехода към екологична икономика.

(11)

Настоящата директива следва да допринася за постепенното намаляване на замърсяването на въздуха, като се основава на намаленията, постигнати посредством законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника, което урежда емисиите на определени вещества.

(12)

Законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника следва реално да води до очакваните намаления на емисии. Набелязването и предприемането на ранен етап на мерки по отношение на неефективното законодателство за контрол на замърсяването на въздуха при източника е от съществено значение за постигане на по-общите цели за качеството на въздуха, за което свидетелства несъответствието между реалните и тестовите емисии на азотни оксиди от дизелови автомобили, отговарящи на изискванията на Евро 6.

(13)

Държавите членки следва да спазват установените в настоящата директива задължения за намаляване на емисиите от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък. За да гарантират осезаем напредък по отношение на задълженията за 2030 г., държавите членки следва да определят индикативни нива на емисиите за 2025 г., които да са технически изпълними и да не водят до непропорционални разходи, и следва да се стремят да спазват тези нива. Когато емисиите за 2025 г. не могат да бъдат ограничени в съответствие с определения курс на намаляване държавите членки следва да обяснят причините за това отклонение, както и мерките за връщане към следвания от тях курс в последващите си доклади, изготвени съгласно настоящата директива.

(14)

Националните задължения за намаляване на емисиите, установени в настоящата директива за периода от 2030 г. нататък, се основават на прогнозирания потенциал за намаляване на всяка държава членка, посочен в Доклад № 16 за тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха от януари 2015 г. (ТСЗВ 16), на техническото разглеждане на разликите между прогнозите на национално равнище и тези в ТСЗВ 16, както и на политическата цел да се запази намаляването на въздействието върху здравето като цяло до 2030 г. (в сравнение с 2005 г.) възможно най-близко до това в предложението на Комисията за настоящата директива. За постигане на по-голяма прозрачност Комисията следва да публикува основните допускания, които се съдържат в ТСЗВ 16.

(15)

Спазването на националните задължения за намаляване на емисиите следва да се оценява спрямо конкретната методология към момента на определяне на задължението.

(16)

Изискванията за докладване и задълженията за намаляване на емисиите следва да се основават на националното енергопотребление и количествата продадени горива. Някои държави членки обаче могат — съгласно КТЗВДР — да изберат да използват като основа за преценка на спазването във връзка със сектора на автомобилния транспорт общото количество на националните емисии, изчислено на базата на използваните горива. Тази възможност следва да се запази в настоящата директива, за да се гарантира съгласуваност между международното право и правото на Съюза.

(17)

За да се отстранят някои неопределености, характерни за установяването на националните задължения за намаляване на емисиите, преразгледаният Гьотеборгски протокол съдържа възможности за гъвкавост, които следва да бъдат включени в настоящата директива. По-специално, преразгледаният Гьотеборгски протокол въвежда механизъм за коригиране на националните инвентаризации на емисии и за осредняване на националните годишни емисии за не повече от три години, когато са спазени определени условия. Освен това в настоящата директива следва да се предвидят възможности за гъвкавост, когато с нея се налага задължение за намаляване, което надвишава икономически ефективното намаляване, определено в ТСЗВ 16, както и за да се съдейства на държавите членки в случай на внезапни и извънредни събития, свързани с производството или доставката на енергия, ако са изпълнени определени условия. Използването на посочените възможности за гъвкавост следва да се наблюдава от Комисията, като се вземат предвид ръководствата, разработени съгласно КТЗВДР. За целите на оценяването на заявленията за коригиране следва да се счита, че задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. са били установени на 4 май 2012 г. — датата, на която е преразгледан Гьотеборгският протокол.

(18)

Всяка държава членка следва да изготви, приеме и прилага национална програма за контрол на замърсяването на въздуха с цел спазване на задълженията си за намаляване на емисиите и осигуряване на реален принос за постигането на целите на Съюза за качеството на въздуха. За тази цел държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите, по-специално на азотни оксиди и фини прахови частици, в зони и агломерации, засегнати от прекомерни концентрации на замърсители на въздуха и/или в такива зони и агломерации, които допринасят значително за замърсяването на въздуха в други зони и агломерации, включително в съседни държави. За тази цел националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да допринасят за успешното изпълнение на плановете за качеството на въздуха, утвърдени съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(19)

За да се намалят емисиите от антропогенни източници, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да предвиждат мерки, приложими към всички сектори от значение, включително селското стопанство, енергетиката, промишлеността, автомобилния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища, битовото отопление и използването на извънпътната подвижна техника и на разтворители. Държавите членки обаче следва да имат право да решават какви мерки да предприемат за спазването на задълженията за намаляване на емисиите, установени в настоящата директива.

(20)

При изготвянето на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха държавите членки следва да вземат предвид най-добрите практики за справяне, inter alia, с най-вредните замърсители, попадащи в обхвата на настоящата директива, по отношение на чувствителните групи от населението.

(21)

Селското стопанство допринася съществено за емисиите в атмосферата на амоняк и фини прахови частици. С цел намаляване на тези емисии националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки, приложими към селскостопанския сектор. Тези мерки следва да бъдат икономически ефективни и да се основават на конкретна информация и данни, като се отчитат научният прогрес и предходните мерки, предприети от държавите членки. Общата селскостопанска политика осигурява на държавите членки възможността да допринесат за качеството на въздуха чрез предприемане на конкретни мерки. Извършването на оценка в бъдеще ще покаже по-ясно въздействието на посочените мерки.

(22)

Подобряването на качеството на въздуха следва да бъде постигнато чрез пропорционални мерки. При предприемането на мерки, включени в националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, приложими за селскостопанския сектор, държавите членки следва да гарантират, че тяхното въздействие върху малките стопанства е взето изцяло предвид, за да се ограничат във възможно най-голяма степен евентуалните допълнителни разходи.

(23)

Когато се допуска финансово подпомагане за определени мерки, предприети в рамките на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха с цел предотвратяване на емисиите в селскостопанския сектор, особено мерки на селски стопанства, изискващи съществени промени на практиките или значителни инвестиции, Комисията следва да улесни достъпа до това финансово подпомагане и друго налично финансиране от Съюза.

(24)

С цел да намалят емисиите държавите членки следва да разгледат възможността да подкрепят пренасочването на инвестиции към чисти и ефикасни технологии. Иновациите могат да спомогнат за повишаване на устойчивостта и за решаване на проблемите при източника чрез подобряване на ответните мерки в отделните сектори по отношение на предизвикателствата, свързани с качеството на въздуха.

(25)

Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, включително анализът в помощ на установяването на политики и мерки, следва да бъдат актуализирани редовно.

(26)

С оглед изготвянето на добре обосновани национални програми за контрол на замърсяването на въздуха и на техни съществени актуализации, държавите членки следва да се допитват относно тези програми и актуализации с обществеността и с компетентните органи на всички равнища и по време, когато все още са възможни всички варианти по отношение на политиките и мерките. Държавите членки следва да участват в трансгранични консултации, когато изпълнението на тяхната програма би могло да окаже въздействие върху качеството на въздуха в друга държава членка или в трета държава, в съответствие с изискванията, установени в законодателството на Съюза и в международното право, включително в Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст от 1991 г. (наричана по-долу „Конвенцията от Еспо“) и Протокола за стратегическа екологична оценка към нея от 2003 г.

(27)

Целта на настоящата директива е, наред с другото, защитата на човешкото здраве. Както Съдът многократно е посочвал, би било несъвместимо с обвързващия характер на директивите, предвиден в трета алинея на член 288, от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се изключи по принцип възможността заинтересованите лица да се позовават на наложено с директива задължение. Това съображение важи с особена сила за директива, чиято цел е да бъде поставено под контрол и намалено атмосферното замърсяване и която следователно е насочена към защита на човешкото здраве.

(28)

Държавите членки следва да изготвят и докладват национални инвентаризации и прогнози на емисиите, както и информационни доклади за инвентаризацията за всички замърсители на въздуха, попадащи в обхвата на настоящата директива, които впоследствие следва да дадат възможност на Съюза да спази своите задължения за докладване съгласно КТЗВДР и протоколите към нея.

(29)

С оглед запазване на общата съгласуваност за Съюза като цяло държавите членки следва да гарантират, че докладването им пред Комисията за техните национални инвентаризации и прогнози на емисиите, както и информационните доклади за инвентаризацията напълно съответства на докладването им съгласно КТЗВДР.

(30)

С цел да се оцени ефективността на националните задължения за намаляване на емисиите, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва също така да извършват мониторинг на въздействието от замърсяването на въздуха за сухоземните и водните екосистеми и да докладват за това въздействие. За да се осигури икономически ефективен подход, държавите членки следва да имат възможност да използват незадължителните показатели за мониторинг, посочени в настоящата директива, и следва да осигурят координация с други програми за мониторинг, утвърдени съгласно свързани с нея директиви и — когато е приложимо, съгласно КТЗВДР.

(31)

Следва да бъде създаден Европейски форум „Чист въздух“, в който да участват всички заинтересовани страни, включително компетентните органи на държавите членки на всички съответни равнища, за да се обменят опит и добри практики, по-специално с цел да се допринесе за изготвяне на насоки и улесняване на координираното прилагане на законодателството и политиките на Съюза, свързани с подобряването на качеството на въздуха.

(32)

В съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) държавите членки следва да гарантират активното и системно разпространяване на информация чрез електронни средства.

(33)

Необходимо е да се измени Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) с оглед да се осигури съгласуваност на посочената директива с Конвенцията на ИКЕ на ООН относно достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 1998 г. (наричана по-долу „Орхуската конвенция“).

(34)

С цел да се вземе предвид техническото и международното развитие на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на приложение I, както и на част 2 от приложение III и приложение IV, с оглед на адаптирането им към новостите в КТЗВДР, и във връзка с изменението на приложение V с оглед на адаптирането му към техническия и научния прогрес и новостите в КТЗВДР. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(35)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на възможностите за гъвкавост и на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха по настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(36)

Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(37)

Предвид естеството и степента на измененията, които следва да бъдат внесени в Директива 2001/81/ЕО, посочената директива следва да бъде заменена, за да се повиши правната сигурност, яснотата и прозрачността, както и с цел опростяване на законодателството. С цел да се осигури непрекъснатост на процеса на подобряване на качеството на въздуха държавите членки следва да спазват националните тавани за емисии, предвидени в Директива 2001/81/ЕО, докато през 2020 г. станат приложими новите национални задължения за намаляване на емисиите, предвидени в настоящата директива.

(38)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве и опазване на околната среда в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза поради трансграничния характер на замърсяването на въздуха, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейски съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(39)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (11) държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано по отношение на настоящата директива,

а)

целите за качеството на въздуха, установени в законодателството на Съюза, и напредък по отношение на дългосрочната цел на Съюза за постигане на нива на качество на въздуха, съответстващи на насоките относно качеството на въздуха, публикувани от Световната здравна организация;

б)

целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие със Седмата програма за действие за околната среда;

в)

засилено полезно взаимодействие между политиката за качеството на въздуха и други относими политики на Съюза, по-специално политиките в областта на климата и енергетиката.

1)

„емисия“ означава отделянето на вещество от точков или дифузен източник в атмосферата;

2)

„антропогенни емисии“ означава емисиите в атмосферата на замърсители, свързани с човешка дейност;

3)

„прекурсори на озона“ означава азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан и въглероден оксид;

4)

„цели за качеството на въздуха“ означава пределно допустимите стойности, целевите стойности и задълженията във връзка с концентрациите на експозицията за качеството на въздуха, установени в Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12);

5)

„серен диоксид“ или „SO2“ означава всички серни съединения, изразени като серен диоксид, включително серен триоксид (SO3), сярна киселина (H2SO4) и редуцирани серни съединения като сероводорд (H2S), меркаптани и диметилсулфиди;

6)

„азотни оксиди“ или „NОх“ означава азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид;

7)

„неметанови летливи органични съединения“ или „НМЛОС“ означава всички органични съединения, различни от метана, които са в състояние да произвеждат фотохимични оксиданти чрез реакция с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина;

8)

„фини прахови частици“ или „ПЧ2,5“ означава частици с аеродинамичен диаметър, равен на или по-малък от 2,5 микрометра (μm);

9)

„сажди“ означава въглеродни прахови частици, които поглъщат светлината;

10)

„национално задължение за намаляване на емисиите“ означава задължението на държавите членки за намаляване на общия размер на емисиите на дадено вещество; то определя минималното намаление на емисиите, което трябва да бъде постигнато през целевата календарна година, като процент от общия размер на емисиите, изпуснати през базовата година (2005 г.);

11)

„цикъл на излитане и кацане“ означава цикъл, включващ рулиране, излитане, набиране на височина, снижаване, кацане и всички други действия на въздухоплавателно средство, които протичат на височина под 3 000 фута;

12)

„международно морско корабоплаване“ означава пътувания в морето и в крайбрежни води на плавателни съдове, плаващи под всякакво знаме, освен риболовните кораби, които заминават от територията на една държава и пристигат на територията на друга държава;

13)

„зона за контрол на замърсяването“ означава морска зона, простираща се до не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, установена от дадена държава членка за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването от кораби в съответствие с приложимите международни норми и стандарти;

14)

„законодателство на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника“ означава законодателството на Съюза, което има за цел намаляване на емисиите от замърсители на въздуха, обхванати от настоящата директива, чрез предприемане на мерки за намаляването им при източника.

а)

емисиите от въздухоплавателни средства извън цикъла на излитане и кацане;

б)

емисиите от националното морско корабоплаване до и от териториите, посочени в член 2, параграф 2;

в)

емисиите от международното морско корабоплаване;

г)

емисиите на азотни оксиди и на неметанови летливи органични съединения от дейности, попадащи в предвидената в КТЗВДР номенклатура за докладване (NFR)(2014), категории 3B (обработка на естествени торове) и 3D (селскостопански почви).

а)

след като вземе предвид заключенията на националните програми за инспекции и прилагане, посредством които се извършва мониторинг на ефективността на законодателството на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника, съответната държава членка представя доказателства, че емисионните фактори, показващи значителни различия, не са породени от прилагането или изпълнението на това законодателство на национално равнище;

б)

съответната държавата членка е информирала Комисията за значителните различия в емисионните фактори, при което Комисията проучва нуждата от допълнителни действия съгласно член 11, параграф 2.

а)

съответната държава членка е доказала, че са положени всички усилия в рамките на разумното, включително прилагането на нови мерки и политики, за да се гарантира спазване, и че такива усилия ще продължат да се полагат, за да се ограничи възможно най-много периодът на неспазване; и

б)

съответната държава членка е доказала, че прилагането на допълнителни мерки и политики, освен посочените в буква а), ще доведе до непропорционално големи разходи, ще застраши значително националната енергийна сигурност или ще доведе до съществен риск от енергийна бедност за значителна част от населението.

а)

оценяват до каква степен националните източници на емисии биха могли да окажат въздействие върху качеството на въздуха на тяхната територия и в съседните държави членки, като използват, когато е целесъобразно, данни и методологии, разработени в рамките на Европейската програма за мониторинг и оценка (ЕПМО) съгласно Протокола към КТЗВДР за дългосрочно финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха в Европа;

б)

вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите от замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качеството на въздуха на тяхната територия и, когато е приложимо, в съседни държави членки;

в)

приоритетно предприемат мерки за намаляване на емисиите на сажди, когато вземат мерки за изпълнение на своите национални задължения за намаляване на емисиите на фини прахови частици;

г)

гарантират съгласуваност с други приложими планове и програми, изготвени в изпълнение на изискванията, установени в националното законодателство или в законодателството на Съюза.

а)

Рамковата програма за научни изследвания и иновации;

б)

европейските структурни и инвестиционни фондове, включително съответно финансиране в рамките на общата селскостопанска политика;

в)

инструменти за финансиране на действията в областта на околната среда и климата като програма LIFE;

а)

проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б)

проверки за установяване на случаите, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не е в съответствие с изискванията, установени в международното право, по-специално в КТЗВДР;

в)

изчисляване, ако това е целесъобразно, на произтичащите необходими технически корекции след консултация със съответната държава членка.

а)

до 1 юли 2018 г. и на всеки четири години след това — местоположението на станциите за мониторинг и съответните показатели, използвани за мониторинг на въздействията на замърсяването на въздуха; и

б)

до 1 юли 2019 г. и на всеки четири години след това — данните от мониторинга по член 9.

а)

напредъка по отношение на:

б)

определянето на допълнителни мерки, необходими на равнището на Съюза и на държавите членки за постигане на целите, посочени в буква а);

в)

използването на фондовете на Съюза за подпомагане на мерките, предприети с оглед постигане на съответствие с целите на настоящата директива;

г)

резултатите от проверката на Комисията на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и техните актуализации съгласно член 10, параграф 1, трета алинея;

д)

оценката на въздействието на настоящата директива върху здравето, околната среда и в социално-икономически план.

а)

най-новите научни данни;

б)

актуализациите на ръководството на ИКЕ на ООН за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк от селскостопански източници от 2014 г. (наричано по-долу „Ръководство за амоняка“) (15), Рамковия кодекс на ИКЕ на ООН за добра земеделска практика (16) за намаляване на емисиите на амоняк, последно преразгледан през 2014 г.;

в)

актуализациите на най-добрите налични техники, както са определени в член 3, точка 10 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17);

г)

агроекологичните мерки в рамките на общата селскостопанска политика.

а)

националните програми за контрол на замърсяването на въздуха и всички техни актуализации;

б)

националните инвентаризации на емисиите (включително, когато е приложимо, коригираните национални инвентаризации на емисиите), националните прогнози за емисиите, информационните доклади за инвентаризацията, както и допълнителните доклади и информацията, представени на Комисията в съответствие с член 10.

а)

основните допускания, взети предвид за всяка държава членка при определянето на националния ѝ потенциал за намаляване на емисиите, използвани за изготвянето на ТСЗВ 16.

б)

списъка на съответното законодателство на Съюза за контрол на замърсяването на въздуха при източника; както и

в)

резултатите от проверката, посочена в член 10, параграф 1, трета алинея.

а)

членове 1 и 4 от Директива 2001/81/ЕО и приложение I към нея продължават да се прилагат до 31 декември 2019 г.;

б)

членове 7 и 8 от Директива 2001/81/ЕО и приложение III към нея се отменят, считано от 31 декември 2016 г.