—

Жалбоподателят счита, че квалифицирането на разглежданата ИСФЛ и включените в нея индивидуални мерки като държавна помощ нарушава член 107 ДФЕС. Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като е разгледала съвместно и като е вменила на Кралство Испания отговорността за съвкупност от независими и автономни публични мерки и мерки с частен характер. Жалбоподателят отрича също така обстоятелството, че въпросните мерки са в състояние да предоставят селективно икономическо предимство на своите предполагаеми бенефициери, възможността те да нарушат конкуренцията между посочените бенефициери и други организации и влиянието, което се твърди, че оказват върху търговията между държавите членки.

—

На второ място, жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала явна грешка в прилагането на правото и е нарушила членове 107 и 108 ДФЕС, като е квалифицирала прилагането на испанската система за облагане според тонажа към определени случаи като нова помощ вместо като вече съществуваща такава. Доколкото през 2002 г. Комисията е одобрила нотифицираната от Испания система за облагане според тонажа, ако тя иска да постави под въпрос нейното прилагане, във всеки случай е трябвало да го направи съгласно процедурата, приложима към съществуващите помощи. Жалбоподателите считат, че аргументите, изложени в решението в защита на тезата за наличие на нова помощ, са очевидно неоснователни.

—

В третото си правно основание при условията на субсидиарност жалбоподателят се позовава на нарушение на членове 107 и 296 ДФЕС, тъй като Комисията е допуснала грешка, и във всеки случай не е мотивирала надлежно причините, поради които организации като жалбоподателя (инвеститори в обединения по икономически интереси, които са осъществявали операции, обхванати от решението) са приети за крайни и единствени бенефициери на спорните мерки.

—

На четвърто място, също при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че разпореждането за възстановяване, предвидено в член 4 от спорното решение, нарушава общия принцип на правна сигурност, тъй като неоснователно въвежда краен срок за прилагането на този принцип.

—

В петото си правно основание жалбоподателят излага причините, поради които с обжалваното решение са били също така нарушени принципът за разпределение на правомощията, членове 107 и 108 ДФЕС, член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета и член 16 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото обжалваното решение се произнася относно валидността на договорни клаузи, съдържащи се в частноправни договори, сключени съгласно испанското право между инвеститорите и други частноправни организации.