1)

В съответствие ли е с правото на Съюза вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния служебен съдебен контрол, този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните правни и фактически обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е посочено нищо относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?

2)

Следващият въпрос, който се поставя, е дали когато при наличие на правните и фактическите обстоятелства, обуславящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я изтъкне чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, той може, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, когато първоначално е можел да посочи тези клаузи в предвиденото в закона производство. В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да изтъкне неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, както и в последващо исково производство?

3)

Третият въпрос е дали, ако се приеме за съответстващ на правото на Съюза изводът, че страната не може да подаде второ или последващо възражение, за да изтъкне неравноправността на дадена клауза, която е могла да противопостави по-рано, тъй като вече са определени необходимите правни и фактически обстоятелства, съдът, забелязал тази неравноправност, може на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол.