5.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 135/43

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година, доколкото засяга жалбоподателя;

—

да отмени Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година, доколкото засяга жалбоподателя;

—

да обяви за неприложим по отношение на него Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година;

—

да обяви за неприложимо по отношение на него Решение 2010/413/ОВППС;

—

при условията на евентуалност, да отмени регламента за изпълнение и решението, посочени в първите две части на настоящите искания, считано от 20 януари 2014 г.;

—

да разпореди на Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо правно основание, изведено от липса на мотиви, в нарушение на член 296 ДФЕС, доколкото регламентът за изпълнение, който включва жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителни мерки, не посочвал изрично правното основание, на което е приет.

2.

Второ правно основание, изведено от липса на правна основа, доколкото правната основа на обжалвания регламент за изпълнение била Регламент № 267/2012 (1), който трябвало да бъде преценен като неприложим спрямо жалбоподателя, доколкото от една страна той е бил приет в нарушение на задължението за мотивиране, установено в член 296 ДФЕС и в нарушение на член 215 ДФЕС и от друга страна, неговият член 23, параграф 2, буква г), който представлявал правното основание за вписването на жалбоподателя в списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012, нарушавал Договорите и Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Трето, четвърто, пето и шесто правно основание, изведени съответно i) от грешка при прилагане на правото, ii) от фактическа грешка и явна грешка в преценката, iii) от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита и iv) от нарушение на принципа на пропорционалност.

4.

Седмо правно основание, изведено от това, че член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 (2), което представлявало правното основание на наложената на жалбоподателя санкция, трябвало да бъде обявено за неприложимо спрямо него, тъй като тази разпоредба противоречала на Договорите, на Хартата на основните права и на принципа на пропорционалност. Жалбоподателят изтъква, че решението да бъде вписан в списъка на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителни мерки трябва поради това да бъде отменено.

5.

Осмо правно основание, изведено от това, че оспорената санкция била незаконосъобразна, считано от 20 януари 2014 г., след като Съветът бил признал на тази дата, че Иран е преустановил ядрените си дейности, които били причината за санкцията. Жалбоподателят изтъква, че поради това санкцията става безпредметна.