ПРОЕКТ НА

РЕШЕНИЕ № …/201… НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ, СЪЗДАДЕН СЪС СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ

от

във връзка с приемането на общи насоки за прилагането на посоченото споразумение

СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ,

като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи (1) („Споразумението“), и по-специално член 12 от него,

като има предвид, че Споразумението влезе в сила на 1 септември 2014 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Общите насоки за прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи са определени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  ОВ ЕС L 128, 30.4.2014 г., стр. 49.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ

Целта на Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи („Споразумението“), което влезе в сила на 1 септември 2014 г., е да се улеснят, на основата на реципрочност, процедурите за издаване на визи на гражданите на Съюза и на Азербайджанската република за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Със Споразумението се установяват, на основата на реципрочност, правно обвързващи права и задължения с цел да се опростят процедурите за издаване на визи на гражданите на Съюза и на Азербайджанската република.

С настоящите насоки, приети от Съвместния комитет, създаден съгласно член 12 от Споразумението („Съвместният комитет“), се цели да се осигури хармонизираното прилагане на Споразумението от дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки на Съюза („държавите членки“) и на Азербайджанската република. Настоящите насоки не са част от Споразумението и поради това не са правно обвързващи. Силно препоръчително е обаче дипломатическите и консулските служители да ги съблюдават последователно при прилагането на Споразумението.

Предвижда се настоящите насоки да бъдат актуализирани с оглед на придобития при прилагането на Споразумението опит, като отговорността за това се носи от Съвместния комитет.

За да гарантират трайното и хармонизирано прилагане на Споразумението и в съответствие с процедурния правилник на Съвместния комитет за улесняване на издаването на визи, страните се споразумяха да осъществяват неофициални контакти в периодите между официалните заседания на Съвместния комитет с цел разрешаване на неотложни въпроси. На следващото заседание на Съвместния комитет ще се бъдат представени подробни доклади относно тези въпроси и неофициалните контакти.

I.   ОБЩИ ВЪПРОСИ

1.1.   Цел и приложно поле

Член 1 от Споразумението предвижда, че: „Целта на настоящото споразумение е да улесни, на основата на реципрочност, издаването на визи на гражданите на Съюза и на Азербайджанската република за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни“.

Споразумението се прилага по отношение на всички граждани на Съюза и на Азербайджанската република, които кандидатстват за виза за краткосрочно пребиваване, независимо от държавата, в която пребивават.

Споразумението не се прилага за лицата без гражданство, които притежават разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки или от Азербайджанската република. За тази категория лица се прилагат правилата на достиженията на правото на Съюза в областта на визите и от националното право на Азербайджанската република.

1.2.   Приложно поле на Споразумението

Член 2 от Споразумението предвижда, че:

Без да се засяга член 10 от него (в който се предвижда освобождаване от изискването за виза за гражданите на Съюза и на Азербайджанската република, притежаващи валидни дипломатически паспорти), Споразумението не засяга съществуващите правила относно задълженията за притежаване на виза и относно освобождаването от изискването за виза. Така например съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (1) на държавите членки се дава възможност да освобождават от изискването за виза членовете на граждански въздушни и морски екипажи, наред с други категории лица.

В този контекст следва да се добави, че съгласно член 21 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (2), всички държави членки от Шенген трябва да признават визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издадени от други държави от Шенген, като валидни за краткосрочно пребиваване на територията им. Всички държави членки от Шенген приемат разрешенията за пребиваване, визите от тип D и визите за краткосрочно пребиваване, издавани от асоциираните към Шенген държави за влизане и краткосрочен престой, като същото се прилага за асоциираните към Шенген държави.

Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) („Визовият кодекс“) се прилага по всички въпроси, които не са уредени от Споразумението, като например определянето на държавата членка от Шенген, отговаряща за обработката на заявлението за виза, основанията за отказ за издаване на виза, правото на обжалване на решение за отказ и общото правило относно лично интервю с кандидата за виза и предоставянето на цялостната информация относно заявлението за виза. Освен това шенгенските правила, а именно Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (4) (напр. относно отказа за влизане на територията, доказателството за достатъчни средства за издръжка и т.н.) и когато е приложимо — националното право също продължават да се прилагат по въпросите, които не са уредени от Споразумението, като например признаването на документи за пътуване, доказателството за достатъчни средства за издръжка, отказа за влизане на територията на държавите членки и мерките за експулсиране.

Дори ако предвидените в Споразумението условия са изпълнени, например документите за доказване на целта на пътуването за категориите, предвидени в член 4, са представени от кандидата за виза, издаването на виза все пак може да бъде отказано, ако не са изпълнени условията по член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (Кодекса на шенгенските граници), т.е. лицето не разполага с валиден документ за пътуване, подаден е сигнал в Шенгенска информационна система (ШИС), лицето се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност и др.

Продължават да се прилагат и други възможности за гъвкав подход при издаването на визи, предвидени във Визовия кодекс. Например многократни визи с дълъг срок на валидност, а именно до 5 години, могат да бъдат издавани на категории пътници, различни от посочените в член 5 от Споразумението, ако са изпълнени условията, предвидени в член 24 от Визовия кодекс. Аналогично продължават да се прилагат разпоредбите на член 16, параграфи 5 и 6 от Визовия кодекс, позволяващи освобождаването от визова такса или нейното намаляване.

Що се отнася до Азербайджанската република, Миграционният кодекс (5) и други съответни нормативни правни актове на Азербайджанската република се прилагат по всички въпроси, които не са уредени от Споразумението, като например основанията за отказ за издаване на виза, правото на обжалване на решение за отказ, общото правило относно личното интервю с кандидата за виза и предоставянето на информация относно заявлението за виза, признаването на документи за пътуване, доказателството за достатъчни средства за издръжка, отказа за влизане на територията на Азербайджанската република и мерките за експулсиране.

Продължават да се прилагат и други възможности за гъвкав подход при издаването на визи, разрешени в националното право на Азербайджанската република, ако с тях се създава по-благоприятен режим за кандидата за виза. Например продължават да се прилагат разпоредбите на член 17, параграф 2 от Закона на Азербайджанската република за държавните такси, позволяващи освобождаване от визова такса, и разпоредбите на член 38 от Миграционния кодекс на Азербайджанската република, позволяващи издаване на електронни визи.

Дори ако предвидените в Споразумението условия са изпълнени, например документите за доказване на целта на пътуването за категориите, предвидени в член 4, са представени от кандидата за виза, издаването на виза все пак може да бъде отказано, ако не са изпълнени условията по член 36 от Миграционния кодекс на Азербайджанската република (с изключение на параграф 36.1.7 от него) или ако са налице обстоятелства, изброени в член 16 от Миграционния кодекс на Азербайджанската република.

1.3.   Видове визи, попадащи в приложното поле на Споразумението

В член 3, буква г) от Споразумението „виза“ се определя като „разрешение, издадено от държава членка или Азербайджанската република с цел транзитно преминаване или планиран престой с продължителност от не повече от 90 дни в рамките на който и да бил период от 180 дни на територията на държавите членки или на Азербайджанската република“.

Облекченията, предвидени в Споразумението, се отнасят както за единни визи, валидни за цялата територия на държавите членки, така и за визи с ограничена териториална валидност.

Облекченията, предвидени в Споразумението, се отнасят за всички визи, определени в глава 5 от Миграционния кодекс на Азербайджанската република.

1.4.   Изчисляване на продължителността на престоя, разрешен с виза

Кодексът на шенгенските граници определя понятието за краткосрочен пресот, както следва: „не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя“.

В съответствие със Споразумението това определение се прилага и за визите за краткосрочно пребиваване, издадени от Азербайджанската република.

Денят на влизане ще се отчита като първи ден от престоя на територията на държавите членки, а денят на излизане — като последен ден от престоя на територията на държавите членки. Понятието „всеки“ предполага прилагането на „подвижен“ референтен период от 180 дни, като за всеки ден от престоя се взема предвид последният период от 180 дни, за да се провери дали продължава да бъде изпълнено изискването за 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Това означава, че отсъствието от територията на държавите членки за непрекъснат период от 90 дни дава възможност за нов престой до 90 дни.

Калкулатор за краткосрочен престой, който може да бъде използван за изчисляване на срока на разрешения престой съгласно новите правила, може да се намери в интернет на следния адрес: http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/borders-and-visas/border-crossing/index_en.htm.

Пример за изчисляване на престоя въз основа на настоящото определение:

Лице, притежаващо многократна виза, валидна за 1 година (18 април 2014 г. — 18 април 2015 г.), влиза за първи път в страната на 19 април 2014 г. и остава три дни. След това същото лице влиза отново на 18 юни 2014 г. и остава 86 дни. Каква е ситуацията към конкретни дати? Кога ще се разреши на това лице да влезе отново?

На 11 септември 2014 г.: през последните 180 дни (16 март 2014 г. — 11 септември 2014 г.) лицето е пребивавало три дни (от 19 до 21 април 2014 г.) плюс 86 дни (от 18 юни 2014 г. до 11 септември 2014 г.) = 89 дни = не надхвърля разрешения срок на престой. Лицето може да остане още един ден.

От 16 октомври 2014 г. нататък: лицето може да влезе за престой от три допълнителни дни. На 16 октомври 2014 г. престоят на 19 април 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); на 17 октомври 2014 г. престоят на 20 април 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); и т.н.

От 15 декември 2014 г. нататък: лицето може да влезе за престой от 86 допълнителни дни (на 15 декември 2014 г. престоят на 18 юни 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); на 16 декември 2014 г. престоят на 19 юни 2014 г. не се взема предвид и т.н..

1.5.   Положение по отношение на държавите членки, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, държавите членки, които не участват в общата визова политика на Съюза, и асоциираните държави

Държавите членки, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия), през 2007 г. (България и Румъния) и през 2013 г. (Хърватия), са обвързани от Споразумението, считано от влизането му в сила.

България, Хърватия, Кипър и Румъния все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Те ще продължат да издават национални визи с валидност, ограничена до тяхната собствена национална територия. След като тези държави членки започнат да прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, те изцяло ще прилагат Споразумението.

Националното право продължава да се прилага по отношение на всички въпроси, попадащи извън приложното поле на Споразумението, до датата на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген от тези държави членки. Считано от тази дата, шенгенските правила и/или националното право се прилагат по въпроси, които не са уредени от Споразумението.

На България, Хърватия, Кипър и Румъния е разрешено да признават разрешенията за пребиваване, визите от тип D и визите за краткосрочно пребиваване, издадени от всички държавите членки от Шенген и асоциираните държави за краткосрочен престой на тяхна територия (6).

Съгласно член 21 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по общите граници, всички страни по конвенцията трябва да признават визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издавани от други държави — страни по конвенцията, като валидни за краткосрочен престой на територията си. Те приемат разрешенията за пребиваване, визите от тип D и визите за краткосрочно пребиваване, издадени от асоциираните държави за влизане и краткосрочен престой, като същото се прилага и за асоциираните държави.

Споразумението не се прилага за Дания, Ирландия и Обединеното кралство, но включва съвместни декларации относно това, че е желателно между тези държави членки и Азербайджанската република да бъдат сключени двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи.

Въпреки че Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария са асоциирани към Шенген, те не са обвързани от Споразумението. То обаче включва съвместна декларация относно това, че е желателно между тези асоциирани държави и Азербайджанската република да бъдат сключени без забавяне двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване.

Споразумението за улесняване на издаването на визи между правителството на Азербайджанската република и правителството на Кралство Норвегия бе подписано на 3 декември 2013 г. и влезе в сила на 1 юни 2015 г. Споразумението за улесняване на издаването на визи между правителството на Азербайджанската република и Федералния съвет на Швейцария бе подписано на 10 октомври 2016 г. и влезе в сила на 1 април 2017 г. Освен това Споразумението между правителството на Азербайджанската република и правителството на Княжество Лихтенщайн относно взаимното прилагане на правилата, посочени в Споразумението между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи, влезе в сила на 15 февруари 2017 г.

1.6.   Споразумението и двустранни споразумения

Член 13 от Споразумението предвижда, че:

Считано от датата на влизане в сила на Споразумението, разпоредбите в действащите двустранни споразумения между държавите членки и Азербайджанската република, отнасящи се до въпроси, които попадат в приложното поле на Споразумението, престанаха да се прилагат. В съответствие с правото на Съюза държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да премахнат несъвместимостта между техните двустранни споразумения и Споразумението.

Ако в двустранно споразумение или договореност, сключени от държава членка с Азербайджанската република по въпроси, които не попадат в приложното поле на Споразумението, се предвижда например освобождаване на притежателите на служебни паспорти от изискването за виза, това освобождаване продължава да се прилага след влизането в сила на Споразумението.

Следните държави членки имат двустранни споразумения с Азербайджанската република, в които се предвижда освобождаване на притежателите на служебни паспорти от изискването за виза: Австрия, България, Хърватия, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Словения, Латвия и Словакия (7).

Предоставеното от дадена държава членка освобождаване на притежателите на служебни паспорти от изискването за виза се прилага само за пътувания на територията на тази държава членка, но не и за пътуване до други държави членки от Шенген.

II.   КОНКРЕТНИ РАЗПОРЕДБИ

2.1.   Правила, които се прилагат за всички кандидати за виза

Припомня се, че посочените по-долу улеснения по отношение на визовата такса, продължителността на процедурите за обработка на заявленията за виза, заминаването в случай на изгубени или откраднати документи и удължаването на визата при изключителни обстоятелства се прилагат за всички кандидати за виза и притежатели на виза, които са граждани на Азербайджанската република или на държавите членки, обвързани със Споразумението, включително за туристите.

2.1.1.   Такси за обработка на заявленията за визи

Член 6, параграф 1 от Споразумението предвижда, че:

Съгласно член 6, параграф 1 от Споразумението таксата за обработка на заявлението за виза е 35 EUR. Тя се прилага за всички кандидати за виза от Азербайджанската република и от Съюза (включително за туристите) и се отнася за визите за краткосрочно пребиваване, независимо от броя на влизанията в страната.

Член 6, параграф 2 от Споразумението предвижда, че:

За да се възползват от освобождаването от таксата, и двамата кандидати за виза следва да представят доказателство, че попадат в тази категория. В случаите, когато увреждането на кандидата за виза е очевидно (незрящи лица, липса на крайници), е допустима визуална констатация вконсулската служба.

В обосновани случаи заявлението за виза може да се подаде от представител или от настойника или попечителя на лицето с увреждания.

„д)	участници в международни спортни мероприятия и лица, които ги придружават служебно; (Важно: Поддръжниците на спортни отбори не се считат за придружаващи лица.);

е)	лица, участващи в научни, културни и художествени дейности, включително университетски и други програми за обмен;

ж)	лица, които са представили документи, доказващи необходимостта от пътуването им по хуманитарни причини, включително с цел спешно медицинско лечение, и лицето, придружаващо такова лице, или с цел присъствие на погребение на близък роднина, или за посещение на близък роднина, който е тежко болен;

з)	представители на организации на гражданското общество, когато предприемат пътуване с цел участие в образователни курсове, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен;“.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателство, че са членове на организация на гражданското общество или нестопанска организация, регистрирана в държава членка или в Азербайджанската република — вж. член 4 от Споразумението.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория,кандидатите за виза трябва да представят доказателство, че са пенсионери. Освобождаването е неоснователно, когато целта на пътуването е платена дейност.

„й)	деца на възраст до 12 години;

к)	журналисти и членове на технически екипи, които ги придружават служебно;“.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателство, че са членове на професионални журналистически или медийни организации— вж. член 4 от Споразумението.

Що се отнася до държавите — членки, горепосочените категории лица са освободени от таксата. Освен това, в съответствие с член 16, параграф 4 от Визовия кодекс, следните категории лица също са освободени от заплащането на такса:

—	научни работници от трети държави, пътуващи в рамките на Европейския съюз с цел извършване на научни изследвания по смисъла на Препоръка 2005/761/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8);

—	представители на организации с нестопанска цел на възраст 25 г. или по-малко, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

Член 16, параграф 6 от Визовия кодекс предвижда, че:

В член 16, параграф 7 от Визовия кодекс се предвижда, че визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява освен в случаи на недопустимо заявление или в случаи, в които консулството не е компетентно.

С цел да се избегнат несъответствия, които могат да доведат до търсене на по-изгодни варианти за получаване на виза (т.нар. „visa shopping“), дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки в Азербайджанската република следва да се стремят да осигурят сходни визови такси за всички азербайджански кандидати за виза, когато таксите се събират в чуждестранна валута.

Освен това, що се отнася до Азербайджанската република, съгласно член 17, параграф 2 от Закона на Азербайджанската република за държавните такси от визова такса са освободени и следните категории чужденци:

—	членове на делегацията на съответната държава и държавни служители;

—	представители на международни хуманитарни организации в Азербайджанската република;

—	учащи или преподаватели в рамките на държавни програми;

—	лица, които пътуват за целите на отбраната.

Кандидатите за виза от Съюза и от Азербайджанската републикаполучават разписка за платена визова такса.

Член 6, параграф 3 от Споразумението предвижда, че:

Що се отнася до условията за сътрудничество с външни доставчици на услуги, член 43 от Визовия кодекс съдържа подробна информация за техните задачи.

2.1.2.   Продължителност на процедурите за обработка на заявленията за визи

Член 7 от Споразумението предвижда, че:

Решение по заявлението за издаване на виза се взема по принцип в срок от 10 календарни дни от датата на подаване на допустимо заявление за виза.

В отделни случаи този срок може да бъде продължен до 30 календарни дни, по-конкретно когато е необходимо допълнително разглеждане на заявлението или в случай на представителство, когато се извършва консултация с органите на представляваната държава членка.

Всички тези срокове започват да текат само когато досието за кандидатстване за виза е пълно, т.е. от датата на получаване на заявлението за виза и придружаващите документи.

По принцип, що се отнася до дипломатическите представителства и консулските служби, които имат система за насрочване на срещи, времето за чакане до получаване на среща не се включва във времето за обработка. По този въпрос, както и относно другите практически условия за подаване на заявление за виза, се прилагат общите правила, установени в член 9 от Визовия кодекс и в Миграционния кодекс на Азербайджанската република.

Член7, параграф 3 от Споразумението предвижда следното:

При насрочването на срещата следва да се вземе предвид евентуалната спешност, заявена от кандидата за виза, с оглед на прилагането на член 7, параграф 3 от Споразумението. Решението за съкращаване на срока за вземане на решение по заявлението за виза се взема от длъжностното лице на консулството.

2.1.3.   Напускане на страната в случай на загуба кражба на документи за самоличност

Член 8 от Споразумението предвижда, че:

В случай на загуба или кражба на документи за самоличност издадените от дипломатическите представителства или консулските служби валидни документи за самоличност, които дават право на притежателите на визи да преминат границата, са достатъчни за напускане на територията на Азербайджанската република или на Шенгенското пространство. Органите на приемащата държава не могат да изискват от притежателя на виза или от консулската служба никакви допълнителни документи, разрешителни или каквито и да са формалности.

2.1.4.   Удължаване на срока на виза при извънредни обстоятелства

Член 9 от Споразумението предвижда, че:

По отношение на удължаването на срока на валидност на визата в случаи на основателни лични причини, когато притежателят на визата няма възможност да напусне територията на държавата членка до датата, посочена на визовия стикер, се прилагат разпоредбите на член 33 от Визовия кодекс, при условие че те са съвместими със Споразумението. Със Споразумението обаче удължаването на срока на валидност на визата в случай на непреодолима сила или поради хуманитарни причини се извършва безплатно.

Що се отнася до Азербайджанската република, за удължаването на срока на временен престой на чужденци в нея се прилага Миграционният кодекс.

Решението за удължаване на срока на временен престой на чужденци в Азербайджанската република е официален документ, с който на чужденци се разрешава да пребивават временно в нея.

Чужденците, за които срокът на временен престой в Азербайджанската република е бил удължен, могат да напуснат територията на държавата през държавните гранично-пропускателни пунктове срещу представяне на своите паспорти или други документи за преминаване на границата и на решението за удължаване на срока на временен престой.

2.2.   Правила, които се прилагат за определени категории кандидати за виза

2.2.1.   Документи за доказване на целта на пътуването

За всички категории лица, изброени в член 4, параграф 1 от Споразумението, се изискват само посочените документи за доказване на целта на пътуването. Съгласно член 4, параграф 3 от Споразумението не се изискват друга обосновка, покана или потвърждение във връзка с целта на пътуването.

Това не означава обаче освобождаване от общото изискване за лично явяване за подаването на заявлението за виза или за предоставяне на придружаващите документи относно например средствата за издръжка.

Ако в отделни случаи продължава да има съмнение относно автентичността на документа, доказващ целта на пътуването, съгласно член 21, параграф 8 от Визовия кодекс и съгласно Миграционния кодекс на Азербайджанската република кандидатът за виза може да бъде поканен на допълнително интервю в посолството и/или консулството, при което могат да му бъдат зададени въпроси относно действителната цел на посещението или намерението му да се върне. В такива отделни случаи допълнителни документи могат да бъдат представени доброволно от кандидата за виза или поискани по изключение от длъжностното лице на консулството. Тази практика обаче не може да бъде системна и ще бъде наблюдавана отблизо от Съвместния комитет.

По принцип оригиналът на документа, изискван съгласно член 4, параграф 1 от Споразумението, се подава заедно със заявлението за виза. Консулството обаче може да започне да обработва заявлението за виза, като използва текста на документа, получен под формата на факс или копие. Въпреки това консулството може да поиска оригиналния документ при подаването на заявление за виза за първи път и задължително го изисква в отделни случаи, в които съществуват съмнения.

За категориите лица, които не са посочени в член 4 от Споразумението (например туристите), продължават да се прилагат общите правила по отношение на документите, доказващи целта на пътуването. Същото се отнася за документите относно съгласието на родителите за пътуване на деца под 18 години.

По отношение на въпросите, които не са уредени със Споразумението, като например признаването на документите за пътуване и гаранциите по отношение на връщането и наличието на достатъчни средства за издръжка, се прилагат шенгенските правила и националното право.

Член 4, параграф 1 от Споразумението предвижда, че:

Автентичността на подписа на лицето, което отправя поканата, трябва да бъде потвърдена от компетентния орган в съответствие с националното законодателство на държавата на пребиваване. Поканата следва да бъде валидирана от компетентните органи.

Тази разпоредба се прилага и за роднините на служители, работещи в дипломатически представителства и консулски служби, които пътуват, за да посетят роднини за период до 90 дни на територията на държавите членки или на Азербайджанската република, без обаче да е необходимо доказване на законно пребиваване и на семейни връзки.

Името на кандидата за виза трябва да бъде посочено в писмото, издадено от компетентния орган, потвърждаващо, че лицето е част от делегацията, която пътува до територията на другата страна, за да участва в официалната среща. Не е необходимо името на кандидата за виза да бъде посочено в официалната покана за участие в заседанието, въпреки че такъв може да е случаят, когато официалната покана е адресирана до конкретно лице.

Тази разпоредба се прилага за членовете на официални делегации, независимо от това какъв паспорт притежават (служебeн или обикновен).

В допълнение към горепосоченото националният търговски регистър издава документ, потвърждаващ съществуването на стопанските организации.

Сдружението, компетентно да издава писменото искане, е националното сдружение на държавата на произход на шофьора. Регионални или други клонове на националните сдружения на държавите членки също могат да издават писмените искания.

Студентската карта се приема като доказателство за целта на пътуването само ако е издадена от приемащия университет, колеж или училище, където ще бъдат провеждани учебните занятия или образователната подготовка.

„е)	за лица, участващи в научни, академични, културни или художествени дейности, включително университетски и други програми за обмен: — писмено искане от организацията домакин за участие в тези дейности;

ж)

за журналисти и членове на технически екипи, които ги придружават служебно: — удостоверение или друг документ, издаден от професионална организация или от работодателя на кандидата, с който се доказва, че съответното лице има квалификация на журналист, и в който се посочва, че целта на пътуването е осъществяване на журналистическа дейност, или с който се доказва, че лицето е член на техническия екип, придружаващ журналиста служебно;“.

Тази категория не обхваща журналистите на свободна практика и техните асистенти.

Трябва да се представи удостоверение или друг документ, издаден от професионална журналистическа организация или от работодателя на кандидата за виза, с който се доказва, че кандидатът за виза е професионален журналист или придружаващо лице в служебното си качество, и в който се посочва, че целта на пътуването е осъществяване на журналистическа дейност или подпомагане на такава дейност.

Списъкът с придружаващите лица при международни спортни мероприятия е ограничен до лицата, придружаващи спортиста служебно: треньори, масажисти, мениджъри, медицински персонал и ръководители на спортни клубове. Ето защо поддръжниците на спортни отбори няма да се считат за придружаващи лица.

Началникът на администрацията/кметът на града или на друго населено място, компетентен да отправи писменото искане, е началникът на администрацията/кметът на града домакин или на друго населено място, където ще се проведе дейността на побратимените градове/населени места. Тази категория обхваща само официално побратимените градове/населени места.

Трябва да бъде представен документ от здравното заведение, потвърждаващ трите елемента (необходимостта от медицинско обслужване в това заведение, необходимостта от придружител и доказателството за достатъчни финансови средства за заплащане на лечението, т.е доказателство за предплащане).

„к)

за представители на свободни професии, участващи в международни изложби, конференции, симпозиуми, семинари или други подобни мероприятия, провеждани на територията на Азербайджанската република или на държавите членки: — писмено искане от организацията домакин, потвърждаващо, че съответното лице е участник в проявата;

л)

за представители на организации на гражданското общество, когато предприемат пътуване с цел участие в образователни курсове, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен: — писмено искане, издадено от организацията домакин, потвърждение, че лицето представлява организация на гражданското общество, и удостоверението за учредяване на такава организация от съответния регистър, издадено от държавен орган в съответствие с националното законодателство;“.

Трябва да бъде представен документ от организацията на гражданското общество, потвърждаващ, че кандидатът за виза представлява тази организация.

Отделни членове на организации на гражданското общество в това си качество не попадат в приложното поле на Споразумението.

„м)	роднини на посещение с цел присъствие на погребални церемонии: — официален документ, потвърждаващ смъртта, както и потвърждение на семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника;

н)	за посещение на военни и граждански гробища: — официален документ, потвърждаващ съществуването и запазването на гроба, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата и покойника.“

В Споразумението не се уточнява дали горепосоченият официален документ следва да бъде издаден от органите на държавата, в която се намира гробището, или от тези на държавата, в която пребивава лицето, което иска да посети гробището. Следва да се приеме, че такъв официален документ може да се издава от компетентните органи и на двете държави.

Трябва да се представи горепосоченият официален документ, потвърждаващ съществуването и запазването на гроба, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата за виза и покойника.

Със Споразумението не се въвеждат нови правила за отговорност на физическите или юридическите лица, издаващи писмените искания. В случай на неправомерно издаване на такива искания се прилагат съответните разпоредби от правото на Съюза и/или националното право.

2.2.2.   Издаване на многократни визи

Когато кандидатът за виза трябва да пътува често до територията на държавите членки или на Азербайджанската република, могат да бъдат издавани визи за краткосрочно пребиваване за няколко посещения, при условие че общата продължителност на тези посещения не надвишава 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Член 5 от Споразумението предвижда, че:

За тези категории лица, като се вземе предвид тяхното професионално положение или семейната им връзка с гражданин на Азербайджанската република, пребиваващ законно на територията на държава членка, с гражданин на Съюза, пребиваващ законно на територията на Азербайджанската република, или с гражданин на Съюза, пребиваващ на територията на държава членка, чийто гражданин е той, съществуват основания да им бъде издадена многократна виза със срок на валидност пет години или многократна виза, чиято валидност е ограничена до срока на мандата или на законното им пребиваване, ако този срок е по-кратък от пет години.

Лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква а) от Споразумението, трябва да представят доказателство за законното пребиваване на лицето, което отправя поканата.

За лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква б) от Споразумението, следва да се представи потвърждение за професионалното им положение и за продължителността на техния мандат.

Тази разпоредба не се прилага по отношение на лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква б) от Споразумението, ако те са освободени от изискването за виза съгласно Споразумението, т.е. ако притежават дипломатически паспорт.

Когато необходимостта или намерението да се пътува често или редовно са явно ограничени до по-кратък период, срокът на валидност на многократната виза се ограничава до този период.

По принцип многократни визи със срок на валидност една година се издават на горепосочените категории кандидати за визи, ако през предходната година (12 месеца) кандидатът за виза е получил поне една виза и я е използвал в съответствие с правната уредба за влизане и престой на територията (териториите) на посетените държави (например лицето не е пресрочило позволения престой), и ако са налице основания за кандидатстване за многократна виза.

В случаите, когато няма основания да се издаде виза, валидна една година, например ако продължителността на програмата за обмен е по-кратка от една година или на лицето не се налага да пътува през цялата година, срокът на валидност на визата ще бъде по-кратка от една година, при условие че са изпълнени другите изисквания за издаване на виза.

Многократни визи със срок на валидност от минимум 2 години и максимум 5 години се издават на категориите кандидати за виза, посочени в член 5, параграф 2 от Споразумението, при условие че през предходните две години (24 месеца) тези лица са използвали своите две едногодишни многократни визи в съответствие с правната уредба за влизане и престой на територята (териториите) на посетените държави, както и при условие че причините за кандидатстването за многократна виза са все още валидни. Трябва да се отбележи, че виза със срок на валидност от минимум 2 години и максимум 5 години се издава единствено ако през предходните две години (24 месеца) на кандидата за виза са били издадени две визи, валидни за най-малко една година и ако той е използвал тези визи в съответствие правната уредба за влизане и престой на териториите на посетените държави. Дипломатическите представителства и консулските служби определят срока на валидност на тези визи — т.е. от две до пет години — въз основа на преценката на всяко заявление за виза.

Не съществува задължение за издаване на многократна виза, ако кандидатът за виза не е използвал предишна издадена му виза.

2.2.3.   Притежатели на дипломатически паспорти

Член 10 от Споразумението предвижда, че:

Процедуритеза командироването на дипломати в държавите членки, не се уреждат от Споразумението. В тези случаи се прилага обичайната процедура по акредитация.

III.   СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПЪТУВАНЕ

В съвместна декларация, приложена към Споразумението, страните се договарят, че Съвместният комитет, следва да оценява въздействието на нивото на сигурност на съответните документи за пътуване върху действието на Споразумението. За тази цел страните се договарят редовно да се информират взаимно относно мерките, предприети с цел да се избегне умножаването на документите за пътуване и с цел развитие на техническите аспекти на сигурността на документите за пътуване, както и във връзка с процеса на персонализиране на издаването на документи за пътуване.

IV.   СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

С цел да се даде възможност на Съвместния комитет да осъществява ефективно наблюдение на прилагането на Споразумението, дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки предоставят статистически данни на Комисията на всеки шест месеца. При възможност, тези статистически данни следва да включват разбивка по месеци на:

—	броя на отказите за издаване на визи;

—	броя на издадените многократни визи;

—	продължителността на валидността на издадените многократни визи;

—	броя на визите, издадени без такса.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ ЕС L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).

(2)  ОВ ЕС L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(3)  Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ ЕС L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ ЕС L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

(5)  Миграционният кодекс на Азербайджанската република беше приет със Закон на Азербайджанската република № 713-IVQ на 2 юли 2013 г. и влезе в сила на 1 август 2013 г.

(6)  Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/ЕО и № 582/2008/ЕО (ОВ ЕС L 157, 27.5.2014 г., стр. 23). Поради липсата на дипломатически отношения Кипър понастоящем не прилага разпоредбите на Решение № 565/2014/ЕС по отношение на притежателите на азербайджански паспорти (с изключение на притежателите на дипломатически паспорти).

(7)  Освобождаване от изискването за виза в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001.

(8)  Препоръка 2005/761/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за улесняване издаването от страна на държавите членки на визи по единен образец за краткосрочен престой на изследователи от трети страни, които пътуват в рамките на Общността с цел извършване на научни изследвания (ОВ ЕС L 289, 3.11.2005 г., стр. 23).