7.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 3/34

(1)

В член 41, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС е предвидена възможността управителите на инфраструктура да установяват изисквания спрямо заявителите, за да осигурят гаранции за оправданите си очаквания за бъдещи приходи и използване на инфраструктурата.

(2)

Тези изисквания следва да бъдат подходящи, прозрачни и недискриминационни. Те могат единствено да включват представянето на финансова гаранция, която не следва да надвишава определено равнище, което е пропорционално на очакваното равнище на дейност, и уверение за способността на заявителя за изготвяне на съвместими с правилата предложения за инфраструктурен капацитет.

(3)

Финансовите гаранции може да бъдат под формата на авансови плащания или гаранции, предоставяни от финансови институции.

(4)

При определяне на целесъобразността на изискванията, посочени в член 41, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, следва да се вземе предвид фактът, че при ползването на инфраструктурата на конкурентните видове транспорт, в т.ч. автомобилния и въздушния транспорт, морския и вътрешния воден транспорт, често не се начисляват такси и следователно не се налага да се определят финансови гаранции в тази връзка. С цел да се гарантира лоялната конкуренция между видовете транспорт, финансовите гаранции следва да бъдат строго ограничени до необходимия минимум по отношение на техния размер и продължителност.

(5)

Въпросните финансови гаранции са целесъобразни само когато са необходими като гаранция на управителя на инфраструктура за бъдещите приходи и използване на тази инфраструктура. Необходимостта от финансови гаранции намалява допълнително поради факта, че управителите на инфраструктура могат да разчитат на проверките и контрола на финансовата стабилност на железопътните предприятия, осъществявани в рамките на лицензионната процедура в съответствие с глава III от Директива 2012/34/ЕС, и по-специално член 20 от нея.

(6)

По отношение на тези гаранции се прилага принципът за недискриминация и следователно не би трябвало да има разлика между изискванията за гаранции, приложими по отношение на частни и публични заявители.

(7)

Гаранциите следва да бъдат съобразени с присъщото на конкретния заявител ниво на риск, пред което управителят на инфраструктурата е изправен на различните етапи на разпределяне на капацитета. Като цяло се приема, че рискът е нисък, ако капацитетът може да бъде преразпределен към други железопътни предприятия.

(8)

Гаранцията, която се изисква във връзка с изготвянето на съвместими с правилата предложения, може да се разглежда като подходяща, прозрачна и недискриминационна единствено когато управителят на инфраструктура е установил ясни и прозрачни правила за изготвянето на заявка за капацитет в референтния документ за железопътната мрежа и предлага на заявителите необходимите помощни инструменти. Тъй като не е възможна обективна преценка на способността да се изготвят съвместими с правилата предложения преди процедурата за подаване на заявки, всяка неспособност в това отношение може да се установи единствено след приключване на процедурата въз основа на системна неспособност да се изготвят тези предложения или да се предостави необходимата информация на управителя на инфраструктурата. Заявителят следва да понесе отговорност за това, като бъде санкциониран с изключване от процедурата за подаване на заявки за даден влаков маршрут.

(9)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 870/2014 на Комисията (2) бе погрешно приет в текст, различен от този, който е получил положително становище от Комитета. Съответно Регламент за изпълнение (ЕС) № 870/2014 следва да бъде отменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 62, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС,

„финансова гаранция“ означава а) авансови плащания с оглед намаляване и предвиждане на бъдещи задължения за плащане на такси за инфраструктура или б) договорни споразумения, чрез които финансова институция, например банка, е поела ангажимент да гарантира, че подобни плащания ще бъдат извършени, когато станат изискуеми.

а)

от избраното железопътно предприятие, ако заявителят, който не е железопътно предприятие, вече е дал или платил финансова гаранция за покриване на бъдещи плащания за същите предвидени дейности;

б)

ако таксата за инфраструктура се заплаща пряко на управителя на инфраструктурата от компетентен орган съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (3).

а)

заявителят не е удовлетворил две последователни искания за предоставяне на липсващата информация или многократно е реагирал по начин, който не отговаря на условията, установени в референтния документ за железопътната мрежа, посочен в член 27 от Директива 2012/34/ЕС и в приложение IV към тази директива, по отношение на процедурите за подаване на заявки за влакови маршрути, както и

б)

при поискване от страна на регулаторния орган и по удовлетворителен за него начин управителят на инфраструктура може да докаже, че е предприел всички разумни мерки, за да спомогне за правилното и навременно подаване на заявките.