Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62018CN0122

Дело C-122/18: Иск, предявен на 14 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

OB C 123, 9.4.2018, p. 13–14 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

9.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/13

Иск, предявен на 14 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-122/18)

(2018/C 123/19)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и C. Zadra)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е гарантирала и като продължава да не гарантира, че органите на публичната администрация не допускат превишаване на сроковете от 30 или 60 календарни дни за погасяването на търговските си задължения, Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, стр. 1), и по-специално, задълженията по член 4 от посочената директива,

—

да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Данните, с които разполага Комисията и които се основават на информация, предоставена от Италианската република в досъдебната процедура, сочат, че 30-дневните или 60-дневните сроковете за плащане, посочени в член 4 от Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането, се превишават не от отделни органи, а от цели категории органи на публичната администрация, не по повод на отделна търговска сделка, а като средно забавяне на плащанията по отношение на всички сделки, сключени от посочените административни органи, и — на последно място — не за определен период от време, а постоянно, считано от септември 2014 г. до предявяването на настоящия иск. Ето защо Комисията приема за доказано продължаваното и системно неизпълнение на член 4 от Директивата.

Top