22.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/22

—

да отмени обжалваното решение на Общия съд от 24 септември 2015 г. по дело T-211/14,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Несъмнено спорната марка се използвала изключително с допълнителния словен елемент „Bullerjan“. Жалбоподателят се позовава на изопачаване на доказателствата при преценката на описателния характер на допълнителния словен елемент „Bullerjan“. Общият съд квалифицирал отличителния характер на добавения словен елемент (единствено) като нормален. Приемането (само) на нормален отличителен характер не се подкрепяло от представените доказателства, тъй като те не съдържали данни за обхвата, продължителността и интензитета на вписания като марка словен елемент „Bullerjan“.

2.

Като второ основание жалбоподателят посочва противоречивите мотиви на възприетия от Общия съд силен отличителен характер на спорната марка. В мотивите си Общият съд изхождал, от една страна, от това че спорната марка имала „необичайна форма“, но от друга страна потвърждавал, че други производители разпространяват фурни, които имат много подобна форма. Друго противоречие се състояло в това, че Общият съд приел, от една страна, че силният отличителен характер на спорната марка зависел от евентуалната ѝ функционалност, а от друга страна, че този силен отличителен характер не се поставял под въпрос от много подобната форма на други фурни, тъй като това можело да се дължи на старанието да се постигне определен технически резултат. По този начин мотивите на Общия съд били двойно противоречиви, а следователно и опорочени от грешка при прилагане на правото.

3.

Като трето основание жалбоподателят изтъква многократно допуснати грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на член 15, параграф 1, буква а) от Регламента относно марката на Общността (1). Всъщност при необходимата преценка на отличителния характер на спорната марка съгласно член 15, параграф 1, буква a) от Регламента относно марката на Общността Общият съд не спазил практиката на Съда във връзка с преценката на отличителния характер на триизмерните марки. Противно на практиката на Съда, Общият съд не направил необходимото сравнение между спорната марка и обичайните за бранша форми на фурна. Освен това Общият съд приел, че евентуалната функционалност на формата на спорната марка не била съществена за преценката на отличителния ѝ характер. По този начин Общият съд нарушил установения принцип за съобразяване на всички релевантни обстоятелства във всеки конкретния случай при преценката на отличителния характер. Накрая Общият съд не спазил практиката на Съда във връзка с правомерното използване на регистрирана марка като част от комбинирана марка. В това отношение Общият съд приел за достатъчно, че марка, използвана като част от комплексна марка, се признава освен това за указание за произход. Така Общият съд не спазил задължението, произтичащо от еднозначния текст на член 15, параграф 1, буква a) от Регламента относно марката на Общността и от практиката на Съда, че винаги трябва да се проверява дали е засегнат описателния характер на вписаната марка. Тази проверка не била направена от Общия съд.