30.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 30/29

—

да отмени решението на Общия съд от 8 септември 2016 г. по дело T-467/13 и/или да отмени членове 1, 2 и 3 от Решение C(2013) 3803 окончателен на Комисията от 19 юни 2013 г. по дело AT.39226—Lundbeck, доколкото те се отнасят до Arrow, или

—

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да отмени решението на Общия съд от 8 септември 2016 г. по дело T-467/13 и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, или

—

при условията на евентуалност спрямо предходните искания, да отмени решението на Общия съд от 8 септември 2016 г. по дело T-467/13, доколкото с него се потвърждава глобата, наложена на Arrow с член 2 от Решение C(2013) 3803 окончателен на Комисията във връзка със споразуменията за Обединеното кралство и за Дания, или да намали размера на тази глоба, и

—

да осъди Комисията да заплати направените от Arrow съдебни разноски.

1.

Първо твърдение: Общият съд прехвърлил тежестта на доказване на Arrow и освободил Комисията от задължението ѝ да докаже наличието на потенциална конкуренция.

2.

Второ твърдение: Общият съд неправилно извел наличието на потенциална конкуренция от серия от хипотези в противоречие с принципа, че за да е налице потенциална конкуренция, е необходимо да има реална и конкретна възможност за навлизане на пазара.

3.

Трето твърдение: Общият съд придал неоснователна тежест на намеренията на Lundbeck и неправилно преценил доказателствената стойност на факти, настъпили след сключването на споразуменията.

4.

Четвърто твърдение: Общият съд не взел предвид релевантността и последиците от постановеното от английски съд решение относно пароксетин.

5.

Пето твърдение: Общият съд неправилно извел наличието на потенциална конкуренция от факта, че Arrow било предприело действия за навлизане на пазара.

6.

Шесто твърдение: Общият съд неправилно приложил презумпция за временна невалидност и липса на нарушение на патентите на Lundbeck.

1.

Първо твърдение: Общият съд не взел предвид факта, че споразумение, което „само може“ да ограничи конкуренцията, не е нарушение с оглед на целта.

2.

Второ твърдение: Общият съд неправилно приел, че разглежданите споразумения по същество са споразумения за изключване от пазара.

3.

Трето твърдение: Общият съд неправилно заключил, че Комисията може да докаже антиконкурентната цел на споразуменията, без да разгледа какво би било положението, ако те не бяха сключени.