26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/25

1.

Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“, т.е. които не са за сметка на Servizio sanitario nazionale, а са изцяло за сметка на гражданина, като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?

2.

Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията „фармацевт“, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първи въпрос по-горе?

3.

Трябва ли членове 102 и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията „фармацевт“, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със Servizio sanitario nazionale, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?