Жалба, подадена на 16 ноември 2007 г. от Philip Morris Products SA срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 септември 2007 г. по дело T-140/06, Philip Morris Products/СХВП

(Дело C-497/07 P)

(2008/C 22/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Products SA (представители: T. van Innis и C. S. Moreau, avocats)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

Искания

Правни основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят твърди нарушение от Първоинстанционния съд на член 4 и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1). В това отношение на първо място той твърди, че Първоинстанционният съд основал съображенията си върху свое предположение, неблагоприятно за категорията марки, към която спадала исканата марка. Всъщност като приел, че потребителите нямали навик да предполагат произхода на стоките въз основа на тяхната форма или на формата на опаковката им, Първоинстанционният съд направил констатация от фактическо естество, която била лишена от каквото и да е научно основание и представяла в невярна светлина човешкото възприемане на знаците изобщо и по-специално на формите.

На второ място жалбоподателят твърди, че правният анализ на Първоинстанционния съд за възприемането на марката от съответните потребители бил погрешен. От една страна, грешката се дължала на факта, че Първоинстанционният съд разглеждал използването на марката само посредством инкорпорирането й в кутия цигари, докато формата на опаковката за определена стока можело да бъде представена за възприемане от потребителите по много други различни начини, каквито са графичното или триизмерно представяне на марката в рекламни материали. От друга страна, допуснатата грешка в преценката се дължала на обстоятелството, че Първоинстанционният съд свел понятието за марка до частта от нея, която можело да се възприеме от един кандидат купувач в момента непосредствено преди покупката, докато съответните потребители на дадена марка са всички, които могат да имат досег с нея при обикновеното й използване, което намирало израз както по време на промоцията на стоката преди нейното придобиване, така и при използването или консумирането на стоката след придобиването й.

На трето и последно място, жалбоподателят се позовава на противоречие в мотивите на обжалваното решение.

(1)  ОВ L 11, 1994 г., стр. 1.