—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2 и член 7, параграф 1 от него,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) от 4 ноември 1950 г. и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—

като взе предвид Конституцията на Република Полша,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права (ICESCR) от 16 декември 1966 г. и Международния пакт на ООН за граждански и политически права (МПГПП) от 16 декември 1966 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

—

като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 23 ноември 2016 г. относно седмия периодичен доклад относно Полша,

—

като взе предвид Международните технически насоки на ЮНЕСКО от 10 януари 2018 г. относно сексуалното образование,

—

като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР), проведена в Кайро през 1994 г., нейната програма за действие, резултатите от конференциите за преглед и срещата на високо равнище в Найроби през 2019 г. относно МКНР 25,

—

като взе предвид Декларацията от Пекин и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г., както и резолюцията на Парламента от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (1),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), договорени през 2015 г.,

—

като взе предвид тематичния документ на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа от 4 декември 2017 г., озаглавен „Сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените в Европа“,

—

като взе предвид заключенията от годишния колоквиум от 2017 г. за основните права, озаглавен „Правата на жените в бурни времена“, организиран от Комисията,

—

като взе предвид препоръките на Световната здравна организация от 2018 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права на юношите,

—

като взе предвид доклада от командировката от 10 юли 2017 г. на комисията по правата на жените и равенството между половете след командировката ѝ в Полша от 22—24 май 2017 г. и доклада от командировката от 3 декември 2018 г. на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след изпращането на ad hoc делегация в Полша относно положението с върховенството на закона (19—21 септември 2018 г.),

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Полша, и по-специално резолюцията от 15 ноември 2017 г. относно положението с принципите на правовата държава и демокрацията в Полша (2) и резолюцията от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (3),

—

като взе предвид четирите производства за установяване на неизпълнение на задължения, започнати от Комисията срещу Полша във връзка с реформата на полската съдебна система, и предложението за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша (COM(2017)0835),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2019 г. относно криминализирането на сексуалното образование в Полша (5),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (6) и своята законодателна резолюция от 17 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и ценности“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея (10),

—

като взе предвид доклада от 30 септември 2020 г. на Комисията за 2020 г. относно върховенството на закона , озаглавен „Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580), и главата за страната относно положението с върховенството на закона в Полша,

—

като взе предвид писмото, изпратено от ръководителите на петте групи с мнозинство в Европейския парламент до министър-председателя на Полша на 30 октомври 2020 г. (11),

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Съюзът претендира да се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, зачитането на правата на човека и недопускането на дискриминация, както се посочва в член 2 от ДЕС; като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират и осигуряват упражняването на основните права;

Б.

като има предвид, че наличието на ефективна, независима и безпристрастна съдебна система е от основно значение за гарантиране на принципите на правовата държава и на защитата на основните права и на свободите на хората в ЕС;

В.

като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата, и че то следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че съгласно Хартата, ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) сексуалните и репродуктивните права на жените (СРЗП) са свързани с множествени права на човека, като например правото на живот, свобода от нечовешко и унизително отношение, правото на достъп до здравни грижи, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на информация и образование и забраната на дискриминацията; като има предвид, че тези права на човека са отразени и в Конституцията на Полша;

Г.

като има предвид, че Парламентът е разгледал въпроса, свързан със СРЗП, в своята новоприета програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health), за да гарантира своевременен достъп до стоки, които са необходими за безопасното предоставяне на СРЗП (напр. лекарства, противозачатъчни медицински средства);

Д.

като има предвид, че Конституционният съд е създаден като един от централните елементи за гарантиране на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване (контрол и противотежест) на властите в конституционната демокрация и върховенството на закона в Полша;

Е.

като има предвид, че през август 2018 г. Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените и Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикуваха съвместно изявление, в което те подчертаха, че достъпът до безопасен и законен аборт, както и достъпът до свързаните с това услуги и информация, са основни аспекти на репродуктивното здраве на жените, и същевременно призоваха държавите сложат край на ограниченията на сексуалните и репродуктивните права на жените и момичетата, тъй като това застрашава тяхното здраве и чийто живот; като има предвид, че достъпът до аборт представлява право на човека, като неговото забавяне и отказът за предоставяне представляват форми на насилие, основано на пола, и могат да представляват изтезания и/или жестоко, нечовешко и унизително отношение; като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са цели по ЦУР 3 на ООН, и като има предвид, че борбата срещу насилието, основано на пола, и срещу вредните практики са цели по ЦУР 5;

Ж.

като има предвид, че достъпът до изчерпателна и съобразена с възрастта информация, образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, както и достъпът до СРЗП, включително семейно планиране, противозачатъчни методи и безопасен и законен аборт, а също така и автономността и способността на момичетата и жените да вземат свободни и независими решения относно своите тела и живот, са предпоставка за тяхната икономическа независимост и следователно са от съществено значение за постигането на равенство между половете и премахването на насилието, основано на пола; като има предвид, че това е тяхното тяло, техният избор;

З.

като има предвид, че Полша е ратифицирала Конвенцията от Истанбул, Конвенцията от Лансароте, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) и Конвенцията за правата на детето и е задължена съгласно международното право в областта на правата на човека да предоставя достъп до комплексно сексуално образование и информация, включително относно рисковете от сексуална експлоатация и малтретиране, и да се противопоставя на свързаните с пола стереотипи в обществото; като има предвид, че Полша не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на човека относно достъпа до законен аборт; като има предвид, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа отправи критики към Полша поради липсата на напредък в това отношение;

И.

като има предвид, че съществуват множество различия, що се отнася до достъпа до аборт в държавите членки; като има предвид, че Полша има един от най-ниските резултати в Европейския съюз в Европейския атлас на контрацепцията от 2020 г., като има една от най-рестриктивните политики по отношение на достъпа до противозачатъчни материали, семейно планиране, консултации и предоставяне на онлайн информация; като има предвид, че Полша е една от малкото на брой държави, които изискват рецепта за спешна контрацепция, като често лекарите отказват да издават такива рецепти по съображения, свързани с лични убеждения;

Й.

като има предвид, че след решението на Конституционния съд от 2015 г. относно закона от 5 декември 1996 г. за професиите на лекарите и зъболекарите нито здравните специалисти, нито здравните заведения вече са законово задължени да предоставят наименования на алтернативни здравни заведения или имена на практикуващи специалисти, ако те отказват да предоставят на даден пациент услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве поради лични убеждения; като има предвид, че окончателният текст на закона, изменен през юли 2020 г., не включваше задължението за даване на медицинско направление, както беше предложено първоначално; като има предвид, че този пропуск показва пълно незачитане на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа, що се отнася до изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека срещу Полша в областта на СРЗП;

К.

като има предвид, че съгласно организации на гражданското общество, като например Федерацията на жените и семейното планиране, през 2018 г. едва 10 % от болниците, с които Полският национален здравен фонд има договорни отношения, са предоставяли законни аборти, което означава, че цели полски воеводства отказват безопасен и законен аборт, което прави изключително трудно и често невъзможно достъпа на жените до такива услуги;

Л.

като има предвид, че поради страх и натиск от страна на колегията и на медицинските органи лекарите в Полша предпочитат да не бъдат свързвани с процедури за аборт; като има предвид, че освен широко използваната клауза, свързана със съвестта, лекарите създават допълнителни нерегламентирани пречки, като например ненужни медицински прегледи, психологически консултации или допълнителни консултации с експерти, или ограничават правата на жените на предродилни тестове и информация, които следва да бъдат гарантирани за всички в рамките на схемата за обществено здравеопазване;

М.

като има предвид, че достъпът до гинекологични грижи в Полша е силно ограничен и в някои региони почти невъзможен, което води до голям брой нежелани бременности, незадоволително репродуктивно здраве, широко разпространение на рака на шийката на матката и недостатъчен достъп до противозачатъчни средства; като има предвид, че достъпът на ЛГБТИ + лицата до сексуално и репродуктивно здравеопазване и права е силно ограничен; като има предвид, че транссексуалните и небинарните лица, които се нуждаят от гинекологични грижи, се сблъскват с дискриминация в медицинска среда и често им се отказва достъп до грижи;

Н.

като има предвид, че от началото на 2019 г. над 80 региона, области или общини в Полша са приели резолюции срещу ЛГБТИ + лицата, с които тези региони се обявяват за свободни от т.нар. „идеология на ЛГБТ“, или са приели изцяло или частично „регионалните харти на семейството“, с които се дискриминират по-специално самотните родители и ЛГБТИ + родителите и хората и на практика се ограничава свободата на движение на гражданите на ЕС;

О.

като има предвид, че се счита, че всяка година до 200 000 жени прекратяват бременността в Полша и са принудени да се подлагат на нелегални аборти, като разчитат предимно на медицински хапчета за аборти, без да получават необходимото професионално медицинско наблюдение и съвети; като има предвид, че според оценките до 30 000 жени са принудени да пътуват в чужбина всяка година от Полша, за да получат здравните грижи, от които се нуждаят, и да потърсят аборт (12); като има предвид, че достъпът до такива мерки е свързан с плащането за услуги, което означава, че те не са еднакво достъпни за всички жени, особено за жените в неравностойно социално-икономическо положение и за жените мигранти в нередовно положение; като има предвид, че това означава, че безопасният аборт е достъпен само за ограничена група жени в Полша;

П.

като има предвид, че в отговор на предложението на 119 членове на Полския парламент с подкрепата на т.нар. движения „в защита на живота“ на 22 октомври 2020 г. Конституционният съд на Полша обяви за противоконституционна разпоредбата на Закона за семейно планиране, защита на човешкия плод и условия за прекратяване на бременността от 1993 г., която позволява аборт в случаите, когато предродилният тест или други медицински съображения показват голяма вероятност от тежки и необратими малформации на плода или нелечимо заболяване, което застрашава живота на плода;

Р.

като има предвид, че наличието на голяма вероятност от тежка и необратима аномалия или от нелечимо заболяване на плода представлява правното основание за 1 074 от 1 110-те прекратявания на бременността през 2019 г., докато останалите прекъсвания на бременността са били извършени, когато бременността е представлявала заплаха за живота или здравето на жената или е била резултат от забранено действие (т.е. изнасилване), които са единствените други случаи, разрешени от Закона за семейното планиране от 1993 г.;

С.

като има предвид, че решението ще започне да се прилага след публикуването му, което съгласно полското право е задължително, и след като бъде публикувано, ще доведе до най-пълната забрана на правото на аборт в Полша, която ще криминализира абортите и ще доведе до разрастване на нелегалния, опасен аборт и до абортен туризъм, който е достъпен само за малцина, като по този начин се накърняват здравето и правата на жените и се излага на риск техният живот; като има предвид, че въпреки че решението не е публикувано, за много на брой бременни жени, които са били информирани, че съществува голяма вероятност от тежка и необратима аномалия или от нелечимо заболяване на плода, достъпът до законен аборт е бил ограничен;

Т.

като има предвид, че решението е ново посегателство срещу върховенството на закона и основните права и е пореден опит за ограничаване на СРЗП в Полша през последните години; като има предвид, че тези опити първоначално бяха спрени през 2016 г., 2018 г. и 2020 г. в резултат на масовото противопоставяне от страна на полските граждани, изразено по време на шествията „Черен петък“, които бяха подкрепени решително от членове на Европейския парламент от различни политически групи;

У.

като има предвид, че решението беше взето в момент, когато поради втората вълна на пандемията от COVID-19 ограниченията, свързани с общественото здраве, бяха и все още остават в сила във всички държави — членки на ЕС, включително Полша, като по този начин сериозно възпрепятстват всеки подобаващ демократичен дебат и справедлив процес, което е от решаващо значение, когато става дума за въпроси, свързани с основните права;

Ф.

като има предвид, че въпреки санитарните ограничения и рискове, в Полша и по света се проведоха безпрецедентни протести; като има предвид, че хиляди демонстранти продължават да протестират срещу сериозните ограничения, които накърняват основните им права на сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП); като има предвид, че полицията за борба с безредици и военната жандармерия бяха изпратени за контрол на протестите, а служителите на правоприлагащите органи използваха прекомерна сила и физическо насилие срещу мирни демонстранти, включително членове на Полския парламент и членове на Европейския парламент от Полша; като има предвид, че тези действия противоречат на задълженията на полското правителство съгласно международното право в областта на правата на човека, включително Хартата, която гарантира правото на мирни събрания, и насоките на специалния докладчик на ООН за свободата на сдружаване, в които се посочва, че като общо правило военните не следва да се използват за контролиране на събрания на граждани;

Х.

като има предвид, че публичните органи са отправили заплахи, че ще пречат на полските граждани и на хората, живеещи в Полша, да участват в прояви, включително чрез значителни финансови глоби, докато националният прокурор и министър на правосъдието Збигнев Жобро е обявил, че срещу организаторите на протестите ще бъдат повдигани обвинения, които биха могли да доведат до лишаване от свобода за срок до осем години; като има предвид, че много на брой протестиращи са били незаконно задържани, включително малолетни и непълнолетни лица;

Ц.

като има предвид, че на 28 октомври 2020 г. заместник министър-председателят Ярослав Качински насърчи хората да защитават традиционните полски ценности и да защитават църквите „на всяка цена“, което доведе до актове на агресия срещу протестиращите от страна на националистично настроени хулигани; като има предвид, че по този начин се злоупотребява с културните и религиозните ценности в Полша като причини за възпрепятстване на пълното реализиране на правата на жените, равенството на жените и правото им да вземат решения относно собствените си тела; като има предвид, че фундаменталистката организация „Ордо Юрис“ (Орден на правото), която е тясно свързана с управляващата коалиция, е движеща сила на кампаниите, насочени към накърняване на правата на човека и равенството между половете в Полша, включително опити за забрана на абортите, призовава Полша да се оттегли от Конвенцията от Истанбул и призовава за създаването на „зони, свободни от ЛГБТИ“;

Ч.

като има предвид, че според неотдавнашни проучвания на общественото мнение по-голямата част от хората в Полша подкрепят правото на достъп до аборт при поискване до дванадесетата седмица; като има предвид, че демонстрантите също така искат оставката на правителството поради многократните му атаки срещу върховенството на закона; като има предвид, че протестите са организирани и координирани предимно от ръководени от жени организации, активисти и организации на гражданското общество с подкрепата на полската политическа опозиция; като има предвид, че предложението на президента на Полша за законодателство относно абортите след протестите е незадоволително;

Ш.

като има предвид, че законодателните актове на полския парламент относно Конституционния съд, приети на 22 декември 2015 г. и 22 юли 2016 г., както и пакетът от три акта, приети в края на 2016 г., сериозно накърниха независимостта и легитимността на Конституционния съд; като има предвид, че законите от 22 декември 2015 г. и от 22 юли 2016 г. бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд съответно на 9 март 2016 г. и 11 август 2016 г.; като има предвид, че тогава тези решения не бяха публикувани или изпълнени от полските органи; като има предвид, че конституционността на законите на Полша вече не може да бъде гарантирана ефективно в Полша след влизането в сила на гореспоменатите законодателни промени (13);

Щ.

като има предвид, че горепосоченото решение беше произнесено от съдии, избрани и изцяло зависими от политици от ръководената от политическата партия „PiS“ (Право и справедливост) коалиция; като има предвид, че председателят (маршалът) на Сената на Република Полша счете решението за недействително и призова правителството да не го публикува, по-специално защото то нарушава задълженията на Полша в областта на правата на човека и не е в съответствие с предишното законодателство относно Полската конституция, както и поради незаконното назначаване на трима съдии и на председателя на Конституционния съд (14);

АА.

като има предвид, че Комисията и Парламентът изразиха сериозни безпокойства относно върховенството на закона, включително легитимността, независимостта и ефективността на Конституционния съд; като има предвид, че Комисията задейства процедура по член 7, параграф 1 след реформите от 2015 г. на съдебната система в Полша;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.