16.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/38

(1)

Целта на определената в член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 процедура по признаване на централните контрагенти (ЦК), установени в трети държави, е да се позволи на ЦК, установени и лицензирани в трети държави, чиито регулаторни стандарти са еквивалентни на предвидените в същия регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места на търговия, установени в Съюза. Тази процедура по признаване и предвидените в нея решения относно еквивалентността следователно допринасят за постигане на общата цел на Регламент (ЕС) № 648/2012 за намаляване на системния риск чрез по-широко използване на сигурни и стабилни ЦК при клиринга на договорите за извънборсови деривати, включително когато тези ЦК са установени и лицензирани в трета държава.

(2)

За да се приеме правният режим на трета държава за еквивалентен на правния режим на Съюза по отношение на ЦК, основните последици, предвидени в правната и надзорна уредба, следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза във връзка с регулаторните му цели. Целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правната и надзорна уредба на Индия гарантира, че установените и лицензирани там ЦК не излагат установените в Съюза клирингови членове и места на търговия на по-висок риск, отколкото този, който биха могли да породят за тях лицензираните в Съюза ЦК, и следователно не създават неприемлив системен риск в Съюза. По-конкретно следва се вземат предвид значително по-ниските рискове, произтичащи от клиринговите дейности, извършвани на финансови пазари, които са по-малки от финансовия пазар на Съюза.

(3)

На 1 септември 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правната и надзорна уредба на лицензираните в Индия ЦК. Според заключението в техническото становище правната и надзорна уредба, приложима на ниво юрисдикция, гарантира, че лицензираните в Индия ЦК, които са приели вътрешни практики и процедури, свързани с няколко области на правно обвързващи изисквания, спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(4)

В съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за да се приеме, че правната и надзорна уредба на трета държава по отношение на лицензираните в нея ЦК е еквивалентна на предвидената в същия регламент, трябва да бъдат изпълнени три условия.

(5)

Според първото условие лицензираните в трета държава ЦК трябва да спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правно обвързващите изисквания на Индия за лицензираните в нея ЦК, които извършват клиринг на корпоративни ценни книжа и финансови деривати и които са поднадзорни на Съвета по ценни книжа и борси на Индия (СЦКБИ) (по-нататък наричани „режим на СЦКБИ“), се състоят от Закона за договорите с ценни книжа от 1956 г. (ЗДЦК) и подзаконовите актове за договорите с ценни книжа при борсовите дружества и дружествата, извършващи клиринг (по-нататък наричани „подзаконовите актове от 2012 г.“), които СЦКБИ прие през юни 2012 г., упражнявайки предоставените му правомощия по силата на ЗДЦК и Закона за Съвета по ценни книжа и борси на Индия (по-нататък наричан „Закона за СЦКБИ“). На 4 септември 2013 г. СЦКБИ публикува циркулярно писмо (по-нататък наричано „циркулярното писмо“), с което прие принципите за инфраструктурите на финансовите пазари (ПИФП), издадени през април 2012 г. от Комитета по платежни и сетълмент системи (2) и Международната организация на комисиите по ценни книжа, и изиска инфраструктурите на финансовите пазари, в т.ч. дружествата, извършващи клиринг, да ги спазват.

(7)

Създаденият със ЗДЦК и законовите актове лицензионен режим за извършване на клирингови услуги предвижда това да бъдат признати от централното правителство и СЦКБИ дружества, извършващи клиринг (по-нататък наричани „ПДИК“ — „признати дружества, извършващи клиринг“). Заявителят за извършване на клиринг трябва да удовлетворява специфични изисквания с цел да осигури правилното функциониране на клиринговата система и защита на инвеститорите. От своя страна централното правителство или СЦКБИ също могат да налагат изисквания на ПДИК. Всяко ПДИК трябва да приеме вътрешни правила и процедури, които, преди да му се издаде лиценз, се оценяват от централното правителство и от СЦКБИ и трябва да спазват наложените на даденото ПДИК изисквания. ПДИК не може да изменя вътрешните си правила и процедури без предварителното одобрение на СЦКБИ. Освен това СЦКБИ може да приема вътрешни правила на ПДИК за специфични въпроси или да изменя съществуващите вътрешни правила на ПДИК, когато това е необходимо или целесъобразно. СЦКБИ може също така да налага санкции за нарушаване на неговите насоки или на вътрешните правила и процедури на ПДИК.

(8)

Правно обвързващите изисквания за лицензираните в Индия ЦК, които извършват клиринг на държавни ценни книжа, инструменти на паричния пазар и валутни инструменти и които попадат под надзора на Индийската централна банка (ИЦБ) (режим на ИЦБ), се състоят от Закона за платежните системи и системите за сетълмент от 2007 г. (ЗПССС) и подзаконовите актове за платежните системи и системите за сетълмент от 2008 г. (по-нататък наричани „подзаконовите актове за ПССС“). ИЦБ дава право на субектите да упражняват дейност на клирингова къща, стига да удовлетворяват изискванията за това („лицензирани клирингови къщи“). ИЦБ може също така да налага специални изисквания върху лицензирането, което е валидно, докато се спазват тези специални изисквания. По силата на ЗПССС лицензираните клирингови къщи трябва да приемат вътрешни правила и процедури, които са задължени да спазват при дейността си на клирингова къща.

(9)

ЗПССС също така оправомощава ИЦБ да издава общи или специални насоки, предназначени за отделни лицензирани клирингови къщи. Лицензираните клирингови къщи са длъжни да спазват и двата вида насоки. На 26 юли 2013 г. ИЦБ публикува Указания за регулирането и надзора на инфраструктурите на финансовите пазари, в които се посочва, че всички лицензирани клирингови къщи трябва да спазват ПИФП.

(10)

Настоящото решение се отнася единствено за еквивалентността на правната и надзорна уредба на ПДИК и на лицензираните клирингови къщи, а не за правната и надзорна уредба на ЦК, които предоставят клирингови услуги на стоковия пазар и са поднадзорни на Комисията по форуърдните пазари.

(11)

Следователно правно обвързващите изисквания за лицензираните в Индия ЦК са структурирани в две степени. Основните принципи, които ПДИК и лицензираните клирингови къщи трябва да спазват, за да получат лиценз за клирингови услуги в Индия (по-нататък наричани „основните правила“), са следните: а) при режима на СЦКБИ — основните принципи за ПДИК, определени в ЗДЦК и подзаконовите актове, допълнени с циркулярното писмо от 4 септември 2013 г., с което се изисква спазването на ПИФП; б) при режима на ИЦБ — ЗПССС и подзаконовите актове за ПССС, както и Указанията за регулирането и надзора на инфраструктурите на финансовите пазари, в които се изисква спазването на ПИФП. Тези основни правила представляват първата степен на правно обвързващите изисквания в Индия. С цел да удостоверят съблюдаването на основните правила, ПДИК трябва да представят своите вътрешни правила и процедури пред СЦКБИ за одобрение. При режима на ИЦБ лицензираните клирингови къщи трябва да спазват вътрешните си правила и процедури при дейността си на лицензирани клирингови къщи. Тези вътрешни правила и процедури представляват втората степен на правно обвързващите изисквания в Индия, чрез която се предвиждат допълнителни норми — за начина ПДИК и лицензираните клирингови къщи да удовлетворят тези стандарти. Освен това вътрешните правила и процедури на ПДИК и лицензираните клирингови къщи съдържат допълнителни разпоредби, които в някои аспекти допълват основните правила. Вътрешните правила и процедури на ПДИК и лицензираните клирингови къщи, с които се прилагат ПИФП, са правно обвързващи за тях.

(12)

При оценката на еквивалентността на правната и надзорна уредба на установените в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи следва също така да се вземе предвид до каква степен тези норми водят до намаляване на риска за установените в Съюза клирингови членове или места на търговия, когато участват в тези дружества. Доколко е намален рискът, се определя както от степента на риска, присъщ на извършваните от ЦК клирингови операции, която зависи от големината на съответния финансов пазар, така и от целесъобразността на приложимата за ЦК правна и надзорна уредба за ограничаване на риска. С цел да се постигне еквивалентно намаляване на риска ЦК, които упражняват дейност на по-големи финансови пазари с присъща по-висока степен на риск, трябва да подлежат на по-строги изисквания за ограничаване на риска, отколкото ЦК, които упражняват дейност на по-малки финансови пазари с присъща по-ниска степен на риск.

(13)

Финансовият пазар, на който лицензираните в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи извършват клирингови операции, е със значително по-малък размер от този, на който упражняват дейност установените в Съюза ЦК. За последните три години общата стойност на трансакциите с деривати, преминали клиринг в Индия, представлява по-малко от 1 % от общата стойност на трансакциите с деривати, преминали клиринг в Съюза. Поради това участието в установените в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи излага клиринговите членове и местата на търговия, установени в Съюза, на значително по-нисък риск от тяхното участие в лицензираните в Съюза ЦК.

(14)

Следователно правната и надзорна уредба, приложима спрямо установените в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи, може да се приеме за еквивалентна, тъй като снижава по целесъобразен начин степента на риска. Основните правила, приложими за лицензираните в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи, допълнени от вътрешните им правила и процедури, в които се изисква спазването на ПИФП, водят до снижаване на степента на риска в Индия и до намаление на риска, което е еквивалентно на заложената в Регламент (ЕС) № 648/2012 цел.

(15)

Поради това следва да се направи заключението, че правната и надзорна уредба на Индия гарантира, че лицензираните в страната ПДИК и лицензирани клирингови къщи спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Според второто условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правната и надзорна уредба по отношение на лицензираните в Индия ЦК трябва да предвижда, че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(17)

Надзорът на ПДИК се извършва от СЦКБИ. СЦКБИ може да приема вътрешни правила на ПДИК за специфични въпроси или да изменя съществуващите вътрешни правила на ПДИК със същите правни последици, както ако правилата са били приети или изменени от съответното ПДИК. Освен това СЦКБИ може да дава насоки на ПДИК в интерес на обществеността, търговията, инвеститорите или пазара на ценни книжа. ПДИК подлежат на проверки, разследвания и одити от страна на СЦКБИ и трябва да предоставят на СЦКБИ информация за дейността си. Съгласно ЗДЦК всяко нарушаване на вътрешните правила и процедури на ПДИК или на дадените от СЦКБИ насоки се санкционира. Накрая, централното правителство или СЦКБИ може да отнеме лиценза на ПДИК в името на обществения интерес или в интерес на търговията.

(18)

Надзорът на лицензираните клирингови къщи се извършва от ИЦБ. ИЦБ може да иска информация от лицензираните клирингови къщи и е оправомощена да извършва проверки в техните помещения и да прави одити. Освен това при определени обстоятелства ИЦБ може да даде насоки на лицензираните клирингови къщи за преустановяване на дадени практики, както и да предприеме необходимите действия за подобряване на положението. Освен това са предвидени санкции при нарушаване на ЗПССС и издадените от ИЦБ подзаконови актове, заповеди и насоки. Накрая, ако лицензирана клирингова къща наруши ЗПССС, подзаконовите актове за ПССС и издадените от ИЦБ заповеди и насоки или не спази условията, при които е предоставен лицензът, ИЦБ може да ѝ отнеме лиценза.

(19)

С оглед на това се налага изводът, че лицензираните в Индия ПДИК и лицензирани клирингови къщи са обект на ефективен текущ надзор и правоприлагане.

(20)

Според третото условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 действащата правна и надзорна уредба на Индия трябва да включва ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, лицензирани по силата на правен режим на трета държава (по-нататък наричани „ЦК от трети държави“).

(21)

ЦК от трети държави могат да кандидатстват за лицензирана клирингова къща по режима на ИЦБ, който им позволява да предоставят същите клирингови услуги, както установените в Индия ЦК. ЦК от трети държави могат да бъдат освободени от някои изисквания, приложими за ПДИК и лицензираните клирингови къщи в Индия, при условие че спазват ПИФП и че между ИЦБ и надзорния орган от третата държава е сключено споразумение. Оценката на заявлението за лицензиране може да се основава на информация, предоставена от надзорния орган на третата държава.

(22)

С оглед на това се налага изводът, че правната и надзорна уредба на Индия осигурява ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК от трети държави.

(23)

Настоящото решение се основава на правно обвързващите изисквания за ПДИК и лицензираните клирингови къщи в Индия, приложими към момента на приемане на настоящото решение. Комисията в сътрудничество с ЕОЦКП следва да продължи текущо да наблюдава развитието на правната и надзорна уредба на ПДИК и лицензираните клирингови къщи, както и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(24)

Редовният преглед на правната и надзорна уредба на лицензираните в Индия ЦК не следва да засяга възможността Комисията да извърши конкретен преглед по всяко време извън общия преглед, ако значими промени ѝ налагат да преразгледа оценката на еквивалентността, предоставена с настоящото решение. Подобна повторна оценка би могла да доведе до отмяна на настоящото решение.

(25)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,