28.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 234/26

1.

Трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 от Първа директива (72/166/ЕИО) (1)), на член 2, параграф 1 от Втора директива (84/5/ЕИО) (2) и на членове 1 и 1а от Трета директива (90/232/ЕИО) (3)) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално гражданско право (в частност член 503, параграф 1 и членове 504, 505 и 570 от Гражданския кодекс) да предвижда, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства (пострадалото лице, което иска обезщетение) и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, исканото от този пътник обезщетение следва да бъде отказано или намалено по съображение, че този пътник е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е пътувал в автомобила на седалката до водача, без да сложи своя предпазен колан, както изисква националното законодателство,

2.

като се има предвид, че е доказано, че в момента на сблъсъка между участвалите в произшествието моторни превозни средства този пътник, пътуващ без предпазен колан, е ударил силно с главата си предното стъкло на автомобила и го е счупил, което му е причинило дълбоки наранявания по главата и лицето;

3.

и като се има предвид, че тъй като към датата на злополуката за едното от участвалите в произшествието моторни превозни средства не е била сключена валидна и действаща застраховка с някой застраховател, искът се насочва, освен срещу застрахователя на другото участвало в произшествието моторно превозно средство, и срещу собственика на незастрахования автомобил, неговия водач и Fundo de Garantia Automóvel, които, доколкото е налице обективна отговорност, са солидарно отговорни за плащането на посоченото обезщетение?