a)

Обстоятелството, че чрез условието за допустима максимална възраст при назначаване, администрацията в качеството си на работодател, преследва интерес, състоящ се в това — длъжностните лица да са на активна служба през възможно най-дълъг период,,съставлява ли законосъобразна цел в рамките на член 6, параграф 1, алинея 1 от Директива 2000/78/EО,?

б)

Е ли осъществяването на подобна цел неподходящо, когато то води до това, длъжностните лица да са на служба през по-продължителен период отколкото е необходимия период на заетост за придобиване на право на минимална пенсия, гарантирана по закон, при по-ранно пенсиониране, след на изтичане на пет години от постъпване на служба?

в)

Става ли осъществяването на подобна цел едва тогава неподходящо, когато то води до това, длъжностните лица да са на служба през по-продължителен период, отколкото е необходимия период на заетост за придобиване на гарантираната по закон минимална пенсия при по-ранно пенсиониране, което понастоящем е 19,51 години?

a)

Обстоятелството, благодарение на възможно най-ниска максимална възраст при назначаване, да се намали по възможност общият брой на длъжностните лица, с цел да се ограничи доколкото е възможно броят на отделните обезщетения при злополука и за здравно осигуряване (както и добавки за членове на семейството), съставлява ли законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1, алинея 1 от Директива 2000/78/EО?

б)

В това отношение, какво значение може да се отдаде на обстоятелството, че с повишаване на възрастта размерът обезщетенията при злополука и болест (включително за членове на семейството) се оказват по-високи отколкото за по-млади длъжностни лица, така че при назначаване на по-възрастни длъжностни лица общият размер на съответните разходи би могъл да се повиши?

в)

В тази връзка, трябва ли да са на разположение сигурни прогнози или статистики или е достатъчна обща вероятност?

a)

Обстоятелството, че администрацията, в качеството си на работодател, желае да прилага определена максимална възраст при назначаване, за да се гарантира „балансирана структура от гледна точка на възрастта в рамките на определена кариера“, съставлява ли законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1, алинея 1 от Директива 2000/78/EО?

б)

Какви изисквания трябва да бъдат спазени съответно какви съображения трябва да се имат предвид, за да бъдат изпълнени основанията за създаване на такава структура с оглед на възраст (създаването и да е подходящо, то да се изисква и да е необходимо)?

a)

Необходимостта от минимален период на заетост преди пенсиониране може ли да бъде обоснована изключително с това, че то е компенсация за придобиването на квалификация по време на служба при работодателя (квалификация за кариера на пожарникар, средно ниво), финансирана изцяло от него, за да се гарантира впоследствие подходящ период на служба при съответната администрация в качеството и на работодател, като се вземе предвид тази квалификация, така че разходите за обучение да се възстановяват постепенно от длъжностното лице?

б)

Каква е максимално допустимата продължителност на минималния период на заетост преди пенсиониране след периода на обучение? Може ли тя да превиши пет години, а при утвърдителен отговор, при какви условия?

в)

Независимо от отговора на въпрос 7, буква а), характеристиките на минималния период на заетост преди пенсиониране „подходящо“ или „необходимо“ — могат ли да бъдат обосновани със съображението, съгласно което за длъжностните лица, чиято пенсия е финансирана от работодателя, очакваният период на активна служба от датата на назначаване до пенсиониране трябва да е достатъчен, за да се осигури получаването на минимална, гарантирана по закон, пенсия, вследствие на минималния период на заетост преди пенсиониране от 19,51 години?

г)

Обратно, е ли отказът за назначаване съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/EО обоснован само тогава, когато при назначаване заинтересованото лице е на такава възраст, че предвид евентуалната дата на пенсиониране, тя би довела да това, да трябва да се плаща минималната пенсия, въпреки че от математическа гледна точка не е придобита такова право?

a)

За да се прецени понятието пенсиониране по смисъла на член 6, параграф 1, алинея 2, буква в) от Директива 2000/78/EО, уместно ли е да се изходи от законово установената възрастова граница за пенсиониране с последващо получаване на пенсия или трябва да се изходи от средно статистическата пенсионна възраст за определена категория длъжностни лица?

б)

В каква степен трябва да се вземе предвид факта, че за определени длъжностни лица пенсионирането по обичайния ред може да бъде забавено с до две години ? Води ли това обстоятелство, съответно, до повишаване на възрастта за назначаване?