07/ 15

BG

Официален вестник на Европейския съюз

86

L 342/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Гъвкавото използване на въздушното пространство е концепция за управление на въздушното пространство, описана от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) и разработена от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), в съответствие с която въздушното пространство не следва да бъде определяно само като гражданско или само като военно, а по-скоро следва да се разглежда като една цялост, в която трябва да се вместят възможно в най-голяма степен изискванията на всички ползватели.

(2)

В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Евроконтрол е възложено да подпомага Комисията при разработването на правила за въвеждане за гъвкаво използване на въздушното пространство. Настоящият регламент взема изцяло предвид получения доклад по мандата от 30 декември 2004 г., разработен от Евроконтрол.

(3)

Настоящият регламент не включва военни операции и обучение, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕO) № 549/2004.

(4)

В изявление по военните въпроси, свързани с единното европейско небе (3), държавите-членки са поели задължение да сътрудничат помежду си, като отчитат националните военни изисквания, за да осигурят цялостното и унифицирано прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство във всички държави-членки и от всички ползватели на въздушното пространство.

(5)

В доклада, подготвен съвместно от звеното за преглед на дейността на Евроконтрол и агенцията на Евроконтрол през октомври 2001 г., се посочва, че е налице значителна област за подобрение на настоящото прилагане на гъвкавото използване на въздушното пространство в Европа. Сега следва да се приемат общи правила, за да влезе в действие това подобрение.

(6)

Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство включва също така въздушното пространство над открито море. Следователно нейното прилагане следва да се извършва, без да се накърняват правата и задълженията на държавите-членки по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция) от 7 декември 1944 г. и приложенията към нея или по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

(7)

Съществуват дейности, които изискват запазване на определен обем от въздушно пространство за изключително или специфично използване за определени периоди в зависимост от характеристиките на техния профил на полетите или възможността за създаване на опасности, както и необходимостта да се осигури ефективна и безопасна сепарация на неучастващия в тези дейности въздушен трафик.

(8)

Ефективното и хармонизирано прилагане на гъвкавото използване на въздушното пространство в Общността изисква ясни и последователни правила за гражданско-военна координация, при която следва да се отчитат изискванията и характера на различните дейности на всички ползватели.

(9)

Ефикасните процедури за гражданско-военна координация следва да разчитат на правила и стандарти за осигуряване на ефикасно използване на въздушното пространство от всички ползватели.

(10)

От първостепенно значение при прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство е да се подпомага сътрудничеството между съседни държави-членки и да се вземат предвид трансграничните операции.

(11)

Разликите при организацията на гражданско-военното сътрудничество в Общността ограничават унифицираното и навременно управление на въздушното пространство. Следователно от първостепенно значение е да се определят лицата и/или организациите, които са отговорни за прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство във всяка държава-членка. Тази информация следва бъде достъпна за държавите-членки.

(12)

Последователните процедури за гражданско-военна координация и използване на общото въздушно пространство са много важно условие за установяването на функционални блокове от въздушно пространство, както е определено в Регламент (ЕО) № 549/2004.

(13)

Гъвкавото използване на въздушното пространство се отнася до управление на въздушното пространство на стратегическо, предтактическо и тактическо ниво, които са отделни, но тясно свързани помежду си управленски функции и следователно е необходимо да бъдат изпълнявани съгласувано, за да се осигури ефикасно използване на въздушното пространство.

(14)

Разработваните програми за управление на въздушното движение на равнище сътрудничество в Европа следва да дават възможност за постепенно постигане на съгласуваност между управление на въздушното пространство, управление на потоците от въздушно движение и обслужване на въздушното движение.

(15)

Тъй като различни авиационни дейности се извършват в едно и също въздушно пространство, но спрямо различни изисквания, при тяхната координация следва да се търси както безопасно провеждане на полетите, така и оптимално използване на наличното въздушно пространство.

(16)

Точността на информацията за състоянието на въздушното пространство и специфичните ситуации при въздушното движение, както и навременното разпространяване на тази информация към гражданските и военните ръководители на полети оказват пряк ефект върху безопасността и ефикасността на операциите.

(17)

Навременният достъп до актуализирана информация за състоянието на въздушното пространство е от първостепенно значение за всички страни, които искат да се възползват от предимствата на наличните структури на въздушното пространство, когато попълват своите планове на полетите.

(18)

Редовната оценка на използване на въздушното пространство е важен начин за увеличаване на доверието между гражданските и военните доставчици на аеронавигационно обслужване и ползвателите и е основно средство за подобряване на организацията и управлението на въздушното пространство.

(19)

Годишният доклад за прилагането на гъвкавото използване на въздушното пространство съгласно посоченото в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 551/2004 следва да съдържа съответната информация, събрана съобразно първоначалните цели и единствено от гледна точка на по-доброто изпълнение на изискванията на ползвателите.

(20)

Следва да бъде предвиден преходен период за изпълнение на изискванията за координация между гражданските органи за обслужване на въздушното движение и военните органи за обслужване на въздушното движение и/или контролиращите военни органи.

(21)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за единно небе, създаден съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004,

а)

„клетка за управление на въздушното пространство (КУВП)“ означава клетка, отговорно за всекидневното управление на въздушното пространство, което се намира под отговорността на една или повече държави-членки;

б)

„резервирано въздушно пространство“ означава определен обем от въздушно пространство, временно резервиран за изключително или специфично използване от дадени категории ползватели;

в)

„ограничено въздушно пространство“ означава определен обем от въздушно пространство, в който в определени периоди от време могат да бъдат изпълнявани дейности, опасни за полетите на въздухоплавателните средства („опасна зона“); или въздушно пространство, разположено над земни площи или териториални води на страната, в което полетите на въздухоплавателните средства се ограничават в съответствие с определени специфични условия („ограничена зона“); или въздушно пространство, разположено над земни площи или териториални води на страната, в което полетите на въздухоплавателните средства се забраняват („забранена зона“);

г)

„структура на въздушното пространство“ означава специфичен обем от въздушно пространство, предназначен да осигури безопасни и оптимални операции на въздухоплавателните средства;

д)

„единица за обслужване на въздушното движение (ATS)“ означава гражданска или военна единица, отговорна за предоставяне на обслужване на въздушното движение;

е)

„гражданско-военна координация“ означава координацията между гражданските и военните страни, упълномощени да вземат решения и да договарят курс на действие;

ж)

„военна контролна единица“ означава всяка фиксирана или мобилна военна единица която управлява военното въздушно движение и/или изпълнява други дейности, които поради специфичния си характер могат да изискват резервиране или ограничаване на въздушното пространство;

з)

„трансгранично въздушно пространство“ означава структура на въздушното пространство, която преминава през националните граници и/или границите на районите за информация за полетите;

и)

„избиране на полета“ означава траекторията на полета и свързаните с нея данни за полета, които описват планираната траектория на полета до неговата дестинация, актуализирани във всеки един момент;

й)

„траектория на полет“ означава траекторията на въздухоплавателното средство във въздуха, дефинирана в три измерения;

к)

„реално време“ означава действителното време, в което протича процесът или се случва събитието;

л)

„сепарация“ означава разделяне между въздухоплавателни средства, нива или пътни линии;

м)

„ползватели“ означава граждански или военни въздухоплавателни средства, които извършват операции във въздуха, както и всички други страни, изискващи въздушно пространство.

а)

координацията между гражданските и военните органи се организира на стратегическо, предтактическо и тактическо ниво на управление на въздушното пространство чрез установяване на споразумения и процедури с цел увеличаване безопасността и капацитета на въздушното пространство, както и подобряване на ефикасността и гъвкавостта на операциите на въздухоплавателните средства;

б)

съгласуваност между управлението на въздушното пространство, управлението на потоците въздушно движение и обслужването на въздушното движение се установява и поддържа на трите нива на управление на въздушното пространство, изброени в буква а), с цел да се осигури в изгода на всички ползватели ефикасност при планиране, разпределение и използване на въздушното пространство;

в)

резервирането на въздушното пространство за изключително или специфично използване от различни категории ползватели е с временен характер и се прилага за ограничени периоди от време на базата на действителното използване, като резервираното въздушно пространство се освобождава веднага, след като се прекрати дейността, причинила установяването му;

г)

държавите-членки развиват сътрудничество за ефикасно и последователно прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство през националните граници и/или границите на районите за информация за полетите, като обръщат по-специално внимание на трансграничните дейности; това сътрудничество включва всички съответни правни, оперативни и технически въпроси;

д)

единиците за обслужване на въздушното движение и ползвателите трябва да използват по най-добрия начин наличното въздушно пространство.

а)

осигуряват цялостното прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство на стратегическо, предтактическо и тактическо ниво;

б)

извършват редовен преглед на изискванията на ползвателите;

в)

одобряват дейностите, които изискват резервиране или ограничаване на въздушното пространство;

г)

дефинират временни структури и процедури за въздушното пространство, за да предложат многократно резервиране на въздушно пространство и опции относно маршрутите;

д)

установяват критерии и процедури, предвиждащи създаването и използването на регулируеми странични и вертикални граници на въздушното пространство, които са необходими за различните промени в траекториите на полетите и краткосрочните промени на полетите;

е)

оценяват националните структури на въздушното пространство и мрежата относно маршрутите с цел планиране на гъвкави структури и процедури за въздушното пространство;

ж)

дефинират специфични условия, при които отговорността за сепарацията между гражданските и военните полети се поема от единиците за обслужване на въздушното движение или от военна контролна единица;

з)

развиват използването на трансграничното въздушно пространство със съседните държави-членки, където това се налага от потоците въздушно движение и дейностите на ползвателите;

и)

координират своята политика за управление на въздушното пространство с политиките на съседните държави-членки, за да разглеждат съвместно с тях използването на въздушното пространство през националните граници и/или границите на районите за информация за полетите;

й)

установяват структури на въздушното пространство и ги правят налични за ползвателите в тясно сътрудничество и координация със съседните държави-членки като тези структури на въздушното пространство имат значително влияние върху въздушното движение през националните граници и/или границите на районите за полетна информация от гледна точка на осигуряване на оптимално използване на въздушното пространство от всички ползватели в цялата Общност;

к)

установяват със съседните държавите-членки един общ набор от стандарти за сепарация между гражданските и военните полети за трансгранични дейности;

л)

създават механизми за консултации между лицата или организациите, посочени в параграф 3, и всички съответни партньори и организации, за да се осигури точното отчитане на всички изисквания на ползвателите;

м)

правят оценка и преглед на процедурите, свързани с въздушното пространство, и изпълнението на операциите при гъвкаво използване на въздушното пространство;

н)

установяват механизми за архивиране на данни за заявки, разпределение и действително използване на структурите на въздушното пространство с цел по-нататъшни действия по анализ и планиране.

—

Общо описание на националната организация и отговорностите на ниво 1, ниво 2 и ниво 3 от концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство.

—

Оценка на действието на споразуменията, процедурите и поддържащите системи, установени на стратегическо, предтактическо и тактическо ниво за управление на въздушното пространство. Тази оценка се извършва по отношение на безопасността, капацитета на въздушното пространство, ефикасността и гъвкавостта на операциите на въздухоплавателните средства на всички ползватели.

—

Възникнали проблеми при въвеждането на настоящия регламент, предприети действия и необходимост от промени.

—

Резултати от национални инспекции, проучвания и одити на безопасността.

—

Сътрудничество между държавите-членки при управление на въздушното пространство и специално при създаване и управление на трансгранично въздушно пространство и трансгранични операции.