26.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/6

1)

Член 22, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се удължи с пет години максимум определеният в тази директива срок за спазване на посочените в приложение XI към нея пределно допустими стойности за азотен диоксид, той изисква от държавата членка да направи искане за това и да изготви план за качеството на въздуха, когато с оглед на наличните данни и въпреки прилагането от тази държава на подходящи мерки за борба със замърсяването, обективно изглежда, че тези стойности няма да могат да бъдат спазени в дадена зона или агломерация в посочения срок. В Директива 2008/50 не е предвидено никакво изключение от задължението, произтичащо от посочения член 22, параграф 1.

2)

Когато изглежда, че посочените в приложение XI към Директива 2008/50 пределно допустими стойности за азотен диоксид не могат да бъдат спазени в дадена зона или агломерация на държава членка след посочената в това приложение дата 1 януари 2010 г., без тази държава да е поискала удължаване на този краен срок в съответствие член 22, параграф 1 от Директива 2008/50, само по себе си изготвянето на план за качеството на въздуха съобразен с член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, не позволява да се счете, че тази държава все пак е изпълнила задълженията си по член 13 от посочената директива.

3)

Когато държава членка не е спазила изискванията по член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, без същевременно да е поискала удължаване на срока при условията, предвидени в член 22 от тази директива, евентуално сезираната компетентна национална юрисдикция е длъжна да вземе по отношение на националния орган всяка необходима мярка, като например издаването на съдебно разпореждане, с цел този орган да изготви изисквания с тази директива план при предвидените в нея условия.