1)

Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), известен като „Брюксел I“, да се тълкува в смисъл, че самостоятелното определение за сила на пресъдено нещо се отнася до всички условия и последици на последното или че една част може да бъде запазена за правото на сезирания съд и/или за правото на съда, постановил решението?

2)

В първата хипотеза следва ли, предвид самостоятелното определение за сила на пресъдено нещо, предявените пред съдилищата на две държави членки искове да се считат за имащи едно и също основание, когато ищецът твърди идентични факти, но изтъква различни правни основания?

3)

Следва ли два иска, единият от които е основан на договорна, а другият — на деликтна отговорност, но и двата основани на същото правоотношение като изпълнението на мандата на управител, да се считат за имащи едно и също основание?

4)

Във втората хипотеза налага ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 — въз основа на който е постановено, че съдебното решение трябва да има в държавите членки същия обхват и последици като тези, които има в държавата членка, в която е постановено — позоваване на правото на съда по произход, или разрешава, що се отнася до свързаните с него процесуални последици, прилагането на правото на сезирания съд?