—

да отмени изцяло или частично Решение от 21 март 2018 година на Европейската комисия относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.40136 — Кондензатори),

—

при условията на евентуалност да отмени член 2, буква ж) от Решение от 21 март 2018 г. на Европейската комисия,

—

при условията на евентуалност да намали наложената на жалбоподателя глоба в член 2, буква ж) от Решение от 21 март 2018 година на Европейската комисия чрез упражняването на пълен съдебен контрол в съответствие с член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от твърдение за нарушение на правото на изслушване и на член 41 от Хартата на основните права.

Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на изслушване като не му е предоставила достъп до всички материали по делото, на които се позовава в обжалваното решение, като не е представила всички евентуално оправдателни доказателства, като не е изложила допълнително становище относно възражения във връзка с недостатъците в първоначалното изложение на възраженията, вместо изложение на фактите, и като не е предоставила адекватен достъп до протоколите от срещите с другите страни.

2.

Във второто основание се твърди, че Комисията не е представила точни и непротиворечиви доказателства за нарушението, което засяга ЕИП, за цялото времетраене на твърдяното нарушение.

Освен това Комисията не е представила точни и непротиворечиви доказателства за нарушението, което засяга ЕИП, за цялото времетраене на твърдяното нарушение, по-специално за срещите на ECC (1998—2003 г.) и за тристранните и многостранните срещи и за влиянието им върху ЕИП в периода между 2009 г. и 2012 г.

3.

В третото основание се твърди, че няма достатъчно доказателства за едно-единствено и непрекъснато нарушение.

Според жалбоподателя Комисията не е доказала съществуването на едно-единствено и непрекъснато нарушение, включващо всички видове твърдени срещи относно всички алуминиеви електролитни кондензатори и всички танталови електролитни кондензатори за период от четиринадесет години и с въздействие върху ЕИП, тъй като тя нито е изготвила цялостен план, преследващ единна антиконкурентна икономическа цел съгласно изисквания стандарт, нито е установила, че съществува допълнителна връзка между различните срещи.

4.

В четвъртото основание се твърди, че няма нарушение с оглед на предмета.

Твърди се, че Комисията също така не е доказала, че антиконкурентното поведение представлявало нарушение с оглед на предмета, тъй като предполагаемият обмен на информация относно бъдещите цени и доставки по време на заседанията и контактите, който е от значение за продажбите в ЕИП, е бил спорадичен и с много ограничен обхват.

5.

В петото основание се твърди, че Комисията не е компетентна.

Комисията освен това неправилно е заявила, че разполага с компетентност относно твърдяното нарушение, тъй като не е представила достатъчно доказателства, които да свързват твърдяното нарушение с ЕИП. Комисията не е взела предвид доказателства, че по принцип нито един от двустранните и тристранните контакти не е имал някакво въздействие върху продажбите в ЕИП, тъй като контактите са били свързани с неевропейските потребители. Комисията не е доказала твърденията си, че японските производители на кондензатори са присъствали на срещите с цел да ограничат конкуренцията в ЕИП.

6.

В шестото основание се твърди, че е нарушен член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 ( 1 ), Насоките на Комисията за налагане на глоби ( 2 ) и основните принципи за определяне на глобите, и по-специално принципите на равно третиране и пропорционалност.

На последно място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, Насоките на Комисията за налагане на глоби и основните принципи за определяне на глобите, и по-специално принципите на равно третиране и пропорционалност, като е приела непропорционална стойност за продажбите и като не е взела предвид твърдените ограничени връзки на нарушението с ЕИП.