This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018CN0367
Case C-367/18: Request for a preliminary ruling from the Tribunal Supremo (Spain) lodged on 4 June 2018 — María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz and Luis Salas Fernández (heir of Lucía Sánchez de la Peña) v Administración del Estado
Дело C-367/18: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 4 юни 2018 г. — María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (действащ като наследник на Lucía Sánchez de la Peña)/Administración del Estado
Дело C-367/18: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 4 юни 2018 г. — María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (действащ като наследник на Lucía Sánchez de la Peña)/Administración del Estado
OB C 294, 20.8.2018, p. 26–27
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Дело C-367/18: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 4 юни 2018 г. — María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (действащ като наследник на Lucía Sánchez de la Peña)/Administración del Estado
Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 4 юни 2018 г. — María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (действащ като наследник на Lucía Sánchez de la Peña)/Administración del Estado
(Дело C-367/18)
2018/C 294/35Език на производството: испанскиЗапитваща юрисдикция
Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Жалбоподатели: María Teresa Aragón Carrasco, María Eugenia Cotano Montero, María Gloria Ferratges Castellanos, Raquel García Ferratges, Elena Muñoz Mora, Ángela Navas Chillón, Mercedes Noriega Bosch, Susana Rizo Santaella, Desamparados Sánchez Ramos, Lucía Santana Ruiz и Luis Salas Fernández (действащ като наследник на Lucía Sánchez de la Peña)
Ответник: Administración del Estado
Преюдициални въпроси
1) |
Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70 ( 1 ), да се тълкува в смисъл, че не допуска испанско законодателство, което в член 12, параграф 3 от Texto refundido del Estatuto del Empleado Público (Преработен закон за статута на държавния служител) (Real Decreto Legislativo [5]/2015, de 30 de octubre, Кралски законодателен декрет № 5/2015 от 30 октомври 2015 г.) предвижда освобождаване от длъжност по свободна преценка без право на обезщетение и обратно на това, в член 49, параграф 1, буква c) от Texto refundido del Estatuto de los Trabajadores (Преработен закон за статута на работниците) (Real Decreto Legislativo 2/2015, de 23 de octubre, Кралски законодателен декрет № 2/2015 от 23 октомври 2015 г.) установява правото на обезщетение при прекратяване на трудов договор на определени основания, предвидени в закона? |
2) |
При отрицателен отговор на първия въпрос, попада ли в приложното поле на клауза 5 от Рамковото споразумение мярка като установената от испанския законодател, която се състои в определянето на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, което той получава дори когато временното трудово правоотношение се ограничава до сключването на един-единствен трудов договор? |
3) |
При утвърдителен отговор на втория въпрос, противоречи ли на клауза 5 от Рамковото споразумение правна разпоредба, която признава на работниците на срочен трудов договор правото на обезщетение при прекратяване на трудовия договор в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, но изключва възможността посоченият по-горе помощен персонал да получи такова обезщетение в случай на освобождаване от длъжност по свободна преценка[?] |
( 1 ) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).