1)

Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива [2003/96] ( 1 ) да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, доколкото облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от ситуация като тази, описана в точка 7 от настоящото решение за периода преди 1 януари 2011 г., през който Франция, както ѝ позволява Директивата, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?

2)

При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от Директивата за дребните производители, които консумират произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си? По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като държавата тогава е длъжна да облага с данък използвания природен газ?