This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018CN0242
Case C-242/18: Request for a preliminary ruling from the Varhoven administrativen sad (Bulgaria) lodged on 5 April 2018 — ‘UniCredit Leasing’ EAD v Direktor na Direktsia ‘Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika’ — Sofia pri Tsentralno upravlenie na NAP
Дело C-242/18: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП
Дело C-242/18: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП
OB C 211, 18.6.2018, p. 16–17
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Дело C-242/18: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП
Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 април 2018 година — „УниКредит Лизинг“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП
(Дело C-242/18)
2018/C 211/20Език на производството: българскиЗапитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател:„УниКредит Лизинг“ ЕАД
Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на НАП
Преюдициални въпроси
1. |
Разпоредбата на чл.90, § 1 от Директива 2006/112/ЕС ( 1 ) относно общата система на ДДС позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт , върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора? |
2. |
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл.90, § 1 от Директивата може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор? |
3. |
Тълкуването на чл.90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза? |
4. |
Тълкуването на чл.90, § 1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга? |
( 1 ) OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7