—

е тълкувал неправилно член 3, параграф 1, разглеждан във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 20 на ECDC, за да стигне до извода, че апелативният оценяващ не трябва да бъде председател на Управителния съвет в случаи като настоящия,

—

е допуснал грешка при правната квалификация на фактите, когато е постановил, че при всички положения е било малко вероятно председателят на Управителния съвет да приеме решение в полза на жалбоподателя,

—

е тълкувал неправилно довода, че подчинен на атестиращия не може да бъде апелативен оценяващ, тъй като му липсва необходимата независимост от атестиращия.

—

е тълкувал неправилно член 7, параграф 1 и член 8, параграфи 3 и 4 от Регламент за изпълнение № 20 на ECDC, за да стигне до извода, че целите и показателите за изпълнение, определени за служителя през предходния период на оценяване, могат да не бъдат взети предвид от атестиращия,

—

при условията на евентуалност, е допуснал грешка при правната квалификация на фактите, когато е приел, че целите и показателите за изпълнение са били надлежно разгледани от оценяващия.

—

е тълкувал неправилно понятието „разговор“ по смисъла на член 8, параграф 9 от Регламента за изпълнение на ECDC,

—

при условията на евентуалност, е допуснал грешка при правната квалификация на „разговора“ за оценяване като разговор, който може да се сведе, от страна на ECDC, до това заверяващият да изиска от служителя документ, който вече е на негово разположение, да отправи до служителя от мобилния си телефон въпроса „Кои аспекти от оценяването на работата считате за погрешни?“ и да не зададе никакви други въпроси след като служителят е отговорил по същество и е предложил да му предостави всякаква друга по-конкретна информация, която може да му е необходима.

—

е тълкувал неправилно член 22a от Правилника за длъжностните лица, като е приел по същество, че когато служителят твърди, in tempore non suspecto, че е налице лошо финансово управление, предлага поне улика в тази връзка и тези твърдения са верни, агенцията основателно може да възложи оценяването на годишното представяне на посочения служител именно на лицата, за които се отнасят неговите твърдения,

—

при условията на евентуалност, е допуснал грешка при правната квалификация на твърденията на жалбоподателя, като е приел, че те не са направени in tempore non suspectо, нито са верни или подкрепени с доказателства, и че визираните в твърденията служители все още са можели да оценят неутрално работата на жалбоподателя.