—

Обновявайки първоначалния текст на член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999, член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589 предоставя на заинтересованите страни (подали първоначалното оплакване) правото да представят коментари още на етапа на предварителната проверка. Член 24, параграф 2 представлява конкретно приложение на основното право на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата, и на общия принцип на състезателност.

—

В случая правата на Marinvest и Porting, гарантирани в член 24, параграф 2, са били сериозно нарушени. Действително Комисията е поканила оплакващите се лица да представят коментари с писмо от 14 февруари 2017 г., а Marinvest и Porting са изложили позицията си относно предварителната преценка, съдържаща се в писмото. Комисията обаче впоследствие е основала изцяло окончателното си решение, което е предмет на обжалване по делото, на обстоятелства, които така и не са били упоменати в писмото от 14 февруари 2017 г. и по отношение на които оплакалите се не са имали възможност да заемат становище.

—

Оплакалите се са поискали достъп до предадената от словенските органи на Комисията документация и да се срещнат с представители на службите на Комисията, за да предоставят всички необходими разяснения, по-специално относно значението на мерките, предмет на оплакването, за конкуренцията и търговията между държавите членки. Комисията е приела обжалваното решение, без предварително да изпрати поисканите документи и да проведе каквато и да било среща с оплакалите се лица. С това тя е нарушила член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589, тълкуван в съответствие с член 41 от Хартата и общия принцип на състезателност.

—

Възможността на оплакалите се да представят коментари относно предварителната преценка на Комисията съгласно член 24, параграф 2, по необходимост предполага право на достъп до преписката и да се иска среща с Комисията. Тези тясно свързани помежду си правомощия всъщност са необходима последица на това основно право. В случая отказът да бъде дадена възможност за упражняването им не е бил мотивиран.

—

В съответствие с практиката на Съда и Известието на комисията относно държавните помощи, относително скромните мащаби на предприятието получател не изключват поначало възможността за увреждане на търговията между държавите членки. Публичните средства, предоставени на предприятие за услуги, предлагани само на местно или областно равнище, но не и извън държавата му на произход, все пак могат да засегнат търговията между държавите членки, ако тези услуги могат да бъдат предоставяни от предприятия от други държави членки (включително по силата на правото на установяване) и тази възможност не е чисто хипотетична.

—

Комисията напълно пренебрегва факта, че Marinvest и Porting са изцяло контролирани от Altan Prefabbricati, дружество със седалище в Италия. Последното е направило значителни инвестиции за изграждането на яхтеното пристанище в Isola, което в момента се управлява, в рамките на режима на установяване по член 49 ДФЕС, от контролираните от него дружества.

—

В обжалваното решение Комисията изключва наличието на нарушение на търговията между държавите членки, като основно се съсредоточава върху факта, че предлаганите от яхтеното пристанище в Komunala Izola услуги не можели да привлекат потенциалните клиенти на услугите, предлагани от жалбоподателите.

—

Комисията е установила неправилно фактите. До яхтеното пристанище на Marinvest и Porting има друга структура, стопанисвана от предприятие, получател на помощи (Komunala Izola), предоставящо сходни услуги с капацитет 505 котвени стоянки, което се рекламира чрез интернет сайт, включително на италиански, пред всички потенциално заинтересовани лица.