Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CB0020

    Дело C-20/10: Определение на Съда (шести състав) от 11 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Trani, Италия) — Vino Cosimo Damiano/Poste Italiane SpA (Член 104, параграф 3, от Процедурния правилник — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Клаузи 3 и 8 от Рамковото споразумение за срочната работа — Срочни трудови договори в публичния сектор — Първи или единствен срочен договор — Задължение за посочване на обективните причини — Отпадане — Намаляване на общото равнище на закрила на работниците — Принцип на недопускане на дискриминация — Членове 82 ЕО и 86 ЕО)

    OB C 63, 26.2.2011, p. 14–14 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    26.2.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 63/14


    Определение на Съда (шести състав) от 11 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Trani, Италия) — Vino Cosimo Damiano/Poste Italiane SpA

    (Дело C-20/10) (1)

    (Член 104, параграф 3, от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клаузи 3 и 8 от Рамковото споразумение за срочната работа - Срочни трудови договори в публичния сектор - Първи или единствен срочен договор - Задължение за посочване на обективните причини - Отпадане - Намаляване на общото равнище на закрила на работниците - Принцип на недопускане на дискриминация - Членове 82 ЕО и 86 ЕО)

    2011/C 63/26

    Език на производството: италиански

    Запитваща юрисдикция

    Tribunale di Trani

    Страни в главното производство

    Ищец: Vino Cosimo Damiano

    Ответник: Poste Italiane SpA

    Предмет

    Преюдициално запитване — Tribunale di Trani — Тълкуване на клаузи 3 и 8, точка 3 от Приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Съвместимост на национална правна уредба, въвеждаща във вътрешния правен ред клауза, в която не се уточнява причината за наемането в SpA Poste Italiane на работници и служители на срочен трудов договор

    Диспозитив

    1.

    Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), следва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 2, параграф 1 bis от Законодателен декрет № 368/2001 за транспониране на Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (decreto legislativo n. 368, attuazione della direttiva 1999/70/CE relativa all’accordo quadro sul lavoro a tempo determinato concluso dall’UNICE, dal CEEP e dal CES) от 6 септември 2001 г., който, за разлика от правния режим, приложим до влизането в сила на този декрет, позволява на предприятие като Poste Italiane SpA да сключва, при спазването на определени условия, първи или единствен срочен трудов договор с работник като г-н Vino, без да е необходимо да посочва обективните причини, които оправдават прибягването към договор, сключван за такава продължителност, щом като тази правна уредба не е свързана с прилагането на това рамково споразумение. В това отношение е неотносимо обстоятелството, че преследваната от посочената правна уредба цел не подлежи на закрила, най-малкото равностойна на визираната в посоченото рамково споразумение закрила на работниците, наети по срочен трудов договор.

    2.

    Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на четвъртия преюдициален въпрос, поставен от Tribunale di Trani (Италия).

    3.

    Петият преюдициален въпрос, поставен от Tribunal di Trani, е явно недопустим.


    (1)  ОВ C 134, 22.5.2010 г.


    Top