Жалба, подадена на 24 април 2009 г. (факс: 22 април 2009 г.) от Кралство Белгия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (втори състав) на 10 февруари 2009 г. по дело T-388/03, Deutsche Post AG и DHL International/Комисия на Европейските общности

(Дело C-148/09 P)

2009/C 167/04

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: C. Pochet и T. Materne, Bevollmächtigte)

Други страни в производството: Deutsche Post AG, DHL International, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си срещу Решение на Първоинстанционния съд от 10 февруари 2009 г., с което се отменя Решение на Комисията от 23 юли 2003 година да не повдига възражения вследствие на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, срещу планираното увеличаване на капитала на La Poste и няколко други мерки, взети от белгийските власти в полза на La Poste, жалбоподателят изтъква три правни основания, насочени към отмяната на обжалваното съдебно решение.

С първото правно основание жалбоподателят посочва, че в обжалваното съдебно решение неправилно са преценени процесуалните правила за предварително разглеждане на държавните помощи, доколкото определени обстоятелства от процедурата по предварително разглеждане и някои аспекти от съдържанието на решението на Комисията от 23 юли 2003 г. са квалифицирани като обективни и непротиворечиви индиции за наличието на „сериозни затруднения“, които изискват да се образува официална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО.

С второто правно основание жалбоподателят поддържа, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се произнася частично по точността на фактическите констатации на Комисията в направената в решението ѝ от 23 юли 2003 г. проверка за наличието на държавни помощи и за тяхната съвместимост с общия пазар, като взема предвид и уважава четвъртото и седмото правно основание на жалбата в първоинстанционното производство, въпреки че те е трябвало да бъдат обявени за недопустими, тъй като жалбоподателите в първоинстанционното производство не са имали активна процесуална легитимация, както следва дори от самото обжалвано съдебно решение.

С третото правно основание жалбоподателят изтъква, че с обжалваното съдебно решение е нарушен принципът на правната сигурност, доколкото в това съдебно решение се критикува Комисията, че при извършения в решението ѝ от 23 юли 2003 г. преглед не е взела предвид четвъртия критерий от Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark, а именно критерия за „benchmarking“ спрямо разходите на едно средно, добре управлявано и снабдено с необходимите средства предприятие, въпреки че това решение на Съда е постановено едва след разглеждането на настоящия случай от Комисията (и един ден след като Комисията взема решение да не повдига възражения срещу планираното увеличение на капитала на La Poste) и въпреки че преди този момент въпросният критерий не се открива нито в практиката на Съда или Първоинстанционния съд, нито в административната практика на Комисията.