Иск, предявен на 24 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-271/08)

(2008/C 223/43)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Wilms и D. Kukovec)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Работниците и служителите в Германия лица могат да изискват от своите работодатели да им бъде превеждан в частна пенсионна каса определен размер от бъдещите им възнаграждения, който може да достигне до 4 % от сумата, служеща като основа за изчисляването на вноските на базата на общата пенсионна схема. Съгласно колективния трудов договор, приложим за преобразуване на възнагражденията в спестовен пенсионен план за работниците и служителите в общинската администрация (наричан по-нататък: „колективният трудов договор“), задължение на общинските власти или предприятия е да осъществяват такова преобразуване. То трябва да се извършва пред публичните органи по допълнително пенсионно осигуряване или пред предприятия от групата на спестовните каси или от общински осигурителни предприятия. Като общо правило общинските власти или предприятия сключват договори за групово осигуряване за всички свои работници или служители, с които е сключен договор за преобразуване на възнаграждението.

Според информацията, с която разполага Комисията, тези договори за предоставяне на услуги във връзка с допълнителна пенсионна схема на предприятие са възложени пряко на различните институции и предприятия, посочени в колективните трудови договори от общинските администрации или предприятия, без да бъде публикувано обявление за обществена поръчка.

Предоставянето на услуги в областта на допълнителната пенсионна схема е в обхвата на приложение I A, точка 6 към Директива 92/50/ЕИО, а от 1 февруари 2006 г. — на приложение II, буква A от Директива 2004/18/ЕИО. В тази връзка се касае за осигурителни услуги и за пенсионни фондове, които не са част от задължителното осигуряване. Следователно въпросните поръчки, възложени от общински предприятия, т.е. от възлагащ орган, са обществени поръчки, а именно възмездни договори, сключвани в писмена форма по смисъла на посочените директиви. От съдебната практика следва също, че член 1, буква a) от Директива 92/50/ЕИО не провежда разлика между обществени поръчки, възложени от възлагащ орган с цел задоволяване на нужди от общ интерес и такива, които нямат никаква връзка с такива нужди. Следователно Съдът отхвърля понятието за функционален възлагащ орган. Така Комисията не можела да приеме твърденията на немските власти, че когато местните власти или общинските предприятия управляват схеми за допълнително пенсионно осигуряване, те не се явяват възлагащи органи по смисъла на правото в областта на обществените поръчки.

По-нататък Комисията счита, че въпросните поръчки превишават в значителна степен релевантния праг. Противно на становището на ответника неуместно е въпросното изчисляване да се извършва за всеки договор, взет в частност. Напротив, много по-важен е срокът на действие на рамковия договор, доколкото отделните споразумения, сключени между работодателя и работника или служителя не са предмет на възлагане на обществена поръчка по смисъла на общностното право в областта на обществените поръчки. Следователно стойността на даден рамков договор се равнява на стойността, отчетена без ДДС, на всички обществени поръчки, предвидени за общия срок на действие на рамковия договор. Според изчисленията на Комисията най-малко сто и десет града в Германия превишавали този праг.

Следователно общинските власти и предприятия не е трябвало да възлагат пряко поръчки за услуги във връзка с допълнителни пенсионни схеми на посочените в рамковия договор организации и предприятия, а преди това е трябвало да обявят процедура по възлагане на обществена поръчка на европейско ниво, като обстоятелството, че изплащането на възнаграждения е уредено от общностното право не променя по никакъв начин тази преценка. От една страна, според практиката на Съда в общностното право не съществува общ принцип на автономност на социалните партньори и на второ място, Комисията не счита, че принципът за автономност на социалните партньори, залегнал в немския Grundgesetz (основен закон), е незаконосъобразно ограничен от факта, че възлагащите органи трябва да изпълняват законовите задължения в областта на възлагането на обществени поръчки.

(1)  ОВ L 209, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50.

(2)  ОВ L 134, стp. 114, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.