26.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/27

—

да се счете, че жалбата срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав) от 12 септември 2007 г. по дело Т-363/04 за нарушение на общностното право, е подадена в срок и в надлежната форма,

—

да се уважи жалбата в съответствие с член 61 от Статута на Съда и член 113 от Процедурния правилник и съответно да се отмени изцяло посоченото решение на Първоинстанционния съд,

—

да се постанови окончателно решение, доколкото състоянието на производството го позволява,

—

евентуално, да се препрати делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе той в съответствие със задължителните указания на Съда, и ако Съдът сметне за необходимо, да се посочат последиците от отмененото решение, които трябва да се считат за окончателни по отношение на страните по спора, и освен всичко това да се осъди жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по настоящата жалба да заплати съдебните разноски в съответствие с член 112 от Процедурния правилник.

—

не е приело за противопоставени по-ранни марки единствено испанските марки CARBONELL № 994364, 1238745 и 1698613,

—

не е изключило изрично от противопоставените по-ранни марки по-късната марка на Общността CARBONELL № 338681,

—

като последица от двете по-горни твърдения, не е определило правилно „потребителите на територията, в която по-ранните марки са били защитени“, тъй като поради това, че по-ранните марки са изключително испански, потребителите на съответната територия са испанските потребители на маслиново масло,

—

въпреки че в някои от мотивите си се позовава на „испанския пазар на маслиново масло“, държи сметка за него по много частичен и ограничен начин, защото го взима предвид само при преценката на отличителния характер на фигуративните елементи на конфликтните знаци,

—

следователно не е взело предвид този пазар, нито при преценката в неговата цялост на фактора за приликата между знаците (тъй като нищо не се споменава за „испанския пазар на маслиново масло“ при преценката, например, на отличителния характер на словните елементи на конфликтните знаци), нито при оценката на други фактори, които също са били относими в случая, за да се произнесе относно съществуването или не на вероятност от объркване между конфликтните знаци.

—

обжалваното решение е изследвало конфликтните знаци не въз основа на критерия за „цялостна оценка“ и „цялостно впечатление“, а въз основа на отделно и последователно и поради това „аналитично“ възприемане на съставните елементи на сложните конфликтните марки, като по този начин е нарушило член 8, параграф 1, буква б) и общностната съдебна практика, която тълкува.

Обжалваното решение не е направило това, което е трябвало да направи на първо място, а именно да изследва марките от гледна точка на „цялостната оценка“ и на „цялостното впечатление“, което създават конфликтните марки. Далеч от възприемането на този подход, обжалваното решение следва още от началото аналитичен метод и пристъпва към отделно и последователно изследване на фигуративните елементи, от една страна (точки 75-87, включително), и на словните, от друга страна (точки 88-93), като придава решаваща тежест на фигуративните елементи и не признава дори минимално значение на словните елементи. Вярно е, че обжалваното решение посочва критерия на цялостната оценка и цялостното впечатление (точка 99), но също така е вярно, че не е достатъчно да се посочи и възпроизведе критерий от съдебната практика, за да се постъпи законосъобразно, трябва освен това той да се следва и приложи правилно в конкретния случай. Именно това обжалваното решение не е направило. Всъщност при преценката на фактора за приликата между конфликтните знаци, обжалваното решение не е приложило като първи и основен критерий този за цялостната оценка и цялостното впечатление, а е възприело аналитичен критерий, като е пристъпило на първо място към разделянето на марките на техните два елемента — фигуративен и словен и като на второ място е оценило поотделно най-напред двата фигуративни елемента на конфликтните марки и след това словния елемент LA ESPAÑOLA, пропускайки всякакво позоваване на другия словен елемент на противопоставените марки, а именно фамилното име CARBONELL.

Освен това обжалваното решение е нарушило и член 8, параграф 1, буква б), защото е пропуснало да оцени два фактора, които са относими в конкретния случай, като този за едновременното предходно съществуване през дълъг период и този за общоизвестността, които са изключително важни, за да се прецени вероятността от объркване между заявената марка на Общността LA ESPAÑOLA № 236588 и по-ранните противопоставени марки CARBONELL.

—

Възприемането от средния испански потребител на маслиново масло и твърдяната вероятност от объркване между конфликтните марки.

Въпреки че споменава за профила на средния потребител, изграден от общностната съдебна практика, обжалваното решение не използва този модел на потребител, а придава на средния испански потребител на маслиново масло профил, който е по-близък до модела на средния потребител, към който прибягва немската съдебна практика, а именно „нехаен и неразумен“, отколкото до модела на европейски потребител, избран от общностната съдебна практика, а именно „нормално информирания потребител, достатъчно внимателен и съобразителен“ (решение по дело LLOYD, точка 26 и решение по дело PICASSO, точка 38). Освен тази сериозна грешка, обжалваното решение допуска и друга, която е не по-малко важна, и която се състои във „вземане предвид на по-ниското ниво на внимание“, което потребителите отделят на марките маслиново масло, вместо да се вземе предвид нивото на внимание, което обикновено отделя нормално информираният, достатъчно внимателен и съобразителенсреден испански потребител на маслиново масло.