28.1.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/63

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“

СOM(2011) 121 окончателен — 2011/0058 (CNS)

2012/C 24/12

Докладчик: г-н WUERMELING

На 6 април 2011 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“

COM(2011) 121 окончателен — 2011/0058 (CNS).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 октомври 2011 г.

На 475-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 октомври 2011 г. (заседание от 26 октомври 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 137 гласа „за“, 22 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК подкрепя идеята за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) като голяма и важна стъпка в рамките на европейския вътрешен пазар. Завършването на вътрешния пазар изисква по-нататъшно изравняване на принципите за облагане с корпоративен данък.

1.1.1   Предложението за директива на Комисията изпълнява целта си, тъй като с ОКООКД се създават . Като цяло предложените разпоредби позволяват корпоративният данък да се повиши в зависимост от икономическите резултати, да се избягва нарушаване на конкуренцията и да се предотвратява избягване на данъчното облагане. Подробностите в предложението за директива се нуждаят обаче от допълнително конкретизиране, както и от отделни промени.

1.1.2   Повечето в ЕС, като ограниченията при трансграничното изчисляване на загуби, сложното компенсиране на трансферно ценообразуване, двойното данъчно облагане и различния подход спрямо местата на стопанска дейност и дъщерните предприятия в рамките на ЕС и в зависимост от тяхното местонахождение в рамките на националните граници или извън тях, биха могли да бъдат ограничени или дори премахнати с една ОКООКД.

1.1.3   ЕИСК очаква, че още в средносрочен план предложението за директива ще доведе до значително и до по-ниски административни разходи за държавите-членки.

1.1.4   ОКООКД води до премахване на . С ОКООКД вземането на предприемачески решения на вътрешния пазар вече няма да зависи от данъчни съображения. Така ОКООКД насърчава справедливата и устойчива конкуренция и оказва положително въздействие върху .

1.2   ЕИСК признава, че съществуват опасения, че ОКООКД ще доведе до , ограничаване на възможностите за формиране на данъците, намаляване на данъчните приходи или други непредвидими последици. По-специално има опасност в бързо променящата се и силно конкурентна световна икономика Европейският съюз, прилагайки система за ОКООКД в 27 държави-членки, да не разполага със структури за бърза реакция на световните данъчни промени или пакети от стимули (например за НИРД), което би могло да доведе до загуба на преки чуждестранни инвестиции.

1.2.1   В рамките на ОКООКД трябва да намерят съответно отклик и притесненията за засегнатия данъчен суверенитет и по-ниските данъчни приходи. В момент, в който публичните финанси в целия ЕС са подложени на сериозен натиск, е жизненоважно да се избегне прекомерно отрицателно въздействие върху приходите на държавите-членки и те да могат да предвидят въздействието върху националните си сметки. върху дела, който им се полага от основата за данъчно облагане. Въпреки това мерки на икономическата политика в областта на данъчното право във връзка с ОКООКД могат да се предприемат единствено на европейско равнище. Съществуват опасения, че това ще направи Европа не толкова гъвкава и конкурентоспособна в привличането на ПЧИ, което ще доведе до загуба на инвестиции в полза на страни като Швейцария или Сингапур.

1.2.2   Трудно може да се прецени дали и до каква степен ОКООКД ще доведе до отрицателни с оглед избора на седалище на предприятието, тъй като корпоративното данъчно облагане е само един от многото важни фактори за това решение. във връзка с това .

1.2.3   Предложената основа за облагане е по-широка от настоящата средна стойност за държавите-членки. В началото това ще доведе до по-високи данъчни приходи. От друга страна трансграничното покриване на загубите може да доведе до по-малко данъчно облагане. Според ЕИСК тези разлики би трябвало да се компенсират в течение на годините и в отделните държави-членки.

1.2.4   Според ЕИСК ОКООКД би трябвало . Ето защо ЕИСК подкрепя предвидената в директивата възможност държавите-членки да променят данъчните ставки така, че да не се стига нито до по-високо, нито до по-ниско данъчно облагане.

1.2.5   При настоящия дебат естествено на преден план стоят въпроси на данъчната политика и данъчната система. ЕИСК споделя вижданията на Европейския парламент и на държавите-членки при общата оценка на проекта да се отчитат и , които ОКООКД предоставя със създаването на свободни и справедливи условия на данъчна конкуренция за всички държави-членки.

1.2.6   С ОКООКД стават . Според ЕИСК ОКООКД няма да премахне значението на националните данъчни ставки за избора на седалище на предприятията, тъй като и след въвеждане на ОКООКД данъчните ставки в държавите-членки ще варират. При настоящата данъчна конкуренция по същество става въпрос за изместване на печалбите и загубите в държавите-членки със сравнително по-ниско или по-високо данъчно облагане. С ОКООКД данъчната конкуренция би се концентрирала върху фактори, които се отразяват във формулата за разпределение на основата за данъчно облагане.

1.3   ЕИСК приветства в различните държави-членки („консолидация“) като основен момент в разпоредбите за ОКООКД. Само чрез консолидацията ще се отстранят съществуващите проблеми с трансферното ценообразуване, ще се позволи данъчно неутрално преструктуриране в целия ЕС и ще се избегне двойното данъчно облагане. Тъй като основното икономическо предимство на ОКООКД е именно консолидацията, общата основа за данъчно облагане би трябвало да съдържа този елемент още от самото начало.

1.4   От гледна точка на приложното поле на ОКООКД ЕИСК вече не настоява за незабавно задължително прилагане на ОКООКД, а е също и с в началната фаза. В дългосрочен план обаче ОКООКД трябва да бъде задължителна при преминаването на определен праг. Постоянното факултативно прилагане на ОКООКД би довело до дълготрайни значителни административни тежести за държавите-членки, тъй като наред с новата система на ОКООКД трябва да продължи да се прилага и досегашната национална система за корпоративно данъчно облагане.

1.5   ЕИСК приветства факта, че според предложението ОКООКД може да се използва от всички и независимо от това дали те са трансгранични или извършват дейността си в рамките на една държава. възможността за ОКООКД предоставя , тъй като при трансграничната дейност значително се намалява произтичащото увеличаване на разходите за привеждане в съответствие с данъчните разпоредби. Това обаче не се отнася за множество малки и средни предприятия, които като еднолични дружества и еднолични търговци не подлежат на облагане с корпоративен данък.

1.6   Приветства се избягването на двойното данъчно облагане на получените извън ЕС приходи чрез принципното прилагане на метода на освобождаване и то трябва да продължи да се развива. ЕИСК .

1.7   При отделните разпоредби съществува . Това е необходимо за прилагане на разпоредби на . По-специално липсват определения и не се използват достатъчно ясни правни понятия. Това застрашава единното прилагане.

1.8   ЕИСК смята, че е полезно условие за установяването на основа за облагане, за да се опростят данъчните процедури преди всичко за малките и средните предприятия и да се гарантира единно прилагане на правилата спрямо данъкоплатците, но тази инициатива предполага укрепване на административното сътрудничество между държавите-членки, каквото на този етап не съществува, по-специално по отношение на автоматичния обмен на данни, свързани с периметъра на консолидация. ЕИСК обаче отбелязва, че има значителна възможност за спорове между националните компетентни органи на държавите-членки и основната данъчна администрация по отношение на исканията за становище от компетентния орган, одитите на приходите и формулата за разпределение.

1.9   ЕИСК счита, че Европейската комисия трябва да обмисли допълнително предложената система на разпределение. Придавайки същата тежест на фактора продажби по местоназначение като на факторите активи и труд, настоящото предложение може да облагодетелства по-големите държави-членки с високо потребление само заради големите им размери, а почти пълното изключване от формулата на съображения, свързани с интелектуалната собственост, ще създаде система, основаваща се на остарели виждания за модерната европейска икономика, която няма да насърчава или подкрепя развитието на интелигентна икономика.

1.10   Плановете на две или повече държави-членки да изравнят основата за облагане с корпоративен данък в рамките на междуправителствено сътрудничество насърчават според ЕИСК сближаването в областта на данъчното право. Въпреки това подобни инициативи трябва да бъдат изградени така, че да не създават нови пречки пред хармонизирането на европейско равнище, нито пък да се опитват да поставят предварителни условия за общия проект на равнище ЕС.

2.   Съдържание на предложението и контекст

2.1   На 16 март 2011 г. Комисията прие предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (СOM(2011) 121/4; IP/11/319). . Досега предприятията трябваше да изчисляват основата за данъчно облагане според предписанията на 27 различни национални системи. Това води до значителна административна тежест, преди всичко за малките и средните предприятия, и до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

2.2   С ОКООКД би трябвало да се отстранят или поне да се намалят до минимум в рамките на ЕС, които препятстват завършването на вътрешния пазар:

—	административните разходи за изчисляването на данъците („разходите за привеждане в съответствие с данъчните изисквания“) намаляват значително;

—	сложният въпрос за извършване на трансферното ценообразуване в рамките на едно предприятие отпада, тъй като данъчното облагане е навсякъде едно и също;

—	могат да се прехвърлят трансгранични загуби;

—	проблемът с двойното данъчно облагане се решава в цяла Европа по един и същи начин.

2.3   Според оценки на Комисията ОКООКД позволява предприятията в ЕС да спестяват годишно разходи за привеждане в съответствие в размер на 700 милиона евро, още 1,3 милиарда чрез консолидация, както и до 1 милиард евро при трансгранична дейност. Освен това ОКООКД би трябвало да направи ЕС по-привлекателен за чуждестранни инвеститори.

2.4   Според формулировката на предложението за директива в крайна сметка от решенията на държавите-членки относно размера на данъчните ставки зависи дали въвеждането на ОКООКД ще има отрицателно отражение върху размера на данъчните приходи. Според примерните изчисления на Европейската комисия в продължение на доста години не се очакват никакви отрицателни последици за приходите, по-специално тъй като основата за начисляване на ОКД средно е по-широка отколкото тази в националните разпоредби.

2.5   В случай на трансгранично компенсиране на загубите обаче има тенденция за ограничаване на . Намаляването на разходите за привеждане в съответствие и по-голямата привлекателност за инвеститорите от трети страни би трябвало поне частично да компенсират това.

2.6    са правилата за приложното поле на ОКООКД, за изчисляването на данъчната основа, за трансграничното компенсиране на печалбата („консолидация“), за разпределяне на данъчните постъпления между държавите-членки и за единната точка за контакт за предприятията.

2.7    е ограничено до юридически лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък в ЕС. Така ОКООКД не се прилага за еднолични дружества, физически лица и инвестиционни фондове.

2.8   Обхванатите субекти имат правото на избор дали да бъдат облагани според ОКООКД (член 6 от предложението за директива), като в началото са обвързани с нея за пет, а след това за три години (член 105 от предложението за директива).

2.9   В предложението за директива се съдържат всички разпоредби за изчисляване на основата за данъчно облагане. То не се позовава на определени правни разпоредби за счетоводство, въпреки че принципите на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в областта на търговското право се откриват в отделни разпоредби. Приходите, които подлежат на облагане, се определят спрямо изчисляването на печалбите и загубите и съответстват на обичайната международна практика.

2.10   , които избират ОКООКД, („консолидация“). Понастоящем това е възможно в ограничена степен или изобщо не е възможно, което е съществен недостатък от данъчно-правна гледна точка за частите на предприятието, разположени извън националното седалище.

2.11   От гледна точка на субектите приложното поле обхваща по принцип всички корпоративни дружества със седалище в ЕС, както и разположените в ЕС места на стопанска дейност. Включват се дъщерните дружества, когато дружеството майка притежава повече от 50 % от правата на глас и повече от 75 % от капитала. Към приложното поле по същество спадат всички натрупани от членовете на корпорацията приходи. От гледна точка на територията приложното поле се ограничава до Европейския съюз.

2.12   Изчисляваната съгласно единни правила печалба се разпределя в зависимост от обема на (икономическата) дейност (отчита се спрямо труда, активите и оборота) в съответната държава-членка, в която предприятието извършва дейността си. Разпределението се извършва чрез формула, която се основава на три фактора за създаване на стойност (труд, оборот, активи). Особеностите (напр. във финансовия сектор за финансови институции и застрахователни компании) се отчитат чрез адаптиране на факторите. Във всяка държава-членка конкретният размер на данъка се формира чрез прилагане на националната данъчна ставка върху съответните дялове от печалбата.

3.   Общи забележки

3.1   ЕИСК за ОКООКД като значима мярка за преодоляване на данъчните пречки на вътрешния пазар: отпада двойното данъчно облагане, различният подход спрямо местата на стопанска дейност на вътрешния пазар се премахва, могат да се компенсират трансграничните загуби и проблемът с трансферното ценообразуване се отстранява.

3.2   ЕИСК вече се е обявявал и преди за създаването на свободни и справедливи условия на конкуренция за насърчаване на трансгранични дейности, включително и в областта на данъчното право (1). За последен път Комитетът изложи обстойно позицията си относно „Създаване на обща консолидирана корпоративна данъчна основа за корпоративното облагане в ЕС“ (2) на 14 февруари 2006 г.

3.3   Представените от Комисията свидетелства обаче са противоречиви. Докато оценката на въздействието от една страна включва проучване на „Делойт“, в което се посочва, че специално за международно дружество, което създава ново дъщерно дружество в друга държава-членка, разходите за привеждане в съответствие може да спаднат с над 60 %, според проучване на „Прайс Уотърхаус Купърс“ на извадка от международни корпорации разходите за привеждане в съответствие биха спаднали с едва 1 %. Според оценки в друго проучване на „Ърнст и Янг“ разходите за привеждане в съответствие биха се повишили с 13 % в резултат на факта, че допълнителните разходи за попълване и подаване на данъчна декларация и свързаната с тях данъчна администрация ще надхвърлят спестените разходи поради намалената нужда от трансферно ценообразуване. Административните разходи на данъчните власти ще се повишат поради необходимостта да се поддържа национална система успоредно със системата за ОКООКД.

3.4   Въпреки началната тежест на прехода предложението за директива ще доведе до и намаляване на административните разходи за държавите-членки.

3.5   Според ЕИСК . Понастоящем предприемаческите решения в ЕС не се взимат единствено според критерии, свързани с конкуренцията. По-скоро се споменава за „данъчно оптимизиране“: например инвестиции в научноизследователска дейност се извършват там, където разходите могат да бъдат отчислени, или високорискови дейности се предприемат там, където загубите могат да намалят данъците. Вземането на предприемаческите решения въз основа на данъчни съображения противоречи на основната идея на вътрешния пазар и оказва неблагоприятно въздействие върху растежа и създаването на работни места.

3.6   При това ЕИСК не подценява изразените от мнозина опасения – по-конкретно от националните парламенти на девет държави-членки (3), които считат, че предложението не съответства на принципа на субсидиарност, че това ще доведе до ограничаване на националния суверенитет, ограничаване на възможностите за формиране на данъците, намаляване на данъчните приходи или други непредвидими последици.

3.6.1   Вярно е, че държавите-членки вече да налагат по отношение на предприятията, избрали ОКООКД, , тъй като основата за облагане е установена на равнище ЕС. От друга страна подобни мерки за увеличаване на конкурентоспособността и създаването на работни места вече могат да се предприемат на европейско равнище с положително въздействие върху целия вътрешен пазар, без да се стига до различни рамкови условия за отделните предприятия.

3.6.2   В средносрочен и дългосрочен план чрез ОКООКД може да се стигне до , които в резултат на национални данъчни стимули са се установили на определена територия. В действителност ОКООКД би трябвало да предотврати именно такива нарушения на конкуренцията чрез данъчни облекчения. Въпреки това според ЕИСК Комисията би трябвало в рамките на да разгледа по-внимателно тези аспекти, така че институциите на ЕС и други заинтересовани страни да могат да оценяват по-добре подобни последици.

3.7    на държавите-членки в областта на ОКООКД се запазва, тъй като те свободно могат да определят размера на данъка върху частта, която им се полага. С ОКООКД се хармонизира основата за данъчно облагане, а не данъчните ставки. Държавите-членки могат, както досега, да определят националните данъчни ставки в съответствие със своите бюджетни предпочитания. Временно обаче може да се стигне до намаляване на приходите, които могат да бъдат коригирани чрез увеличаване на данъчната ставка само за бъдещ период.

4.   Подробни бележки

4.1   Предложението на Комисията е голямо постижение, но подробностите в него се нуждаят от . Като цяло обаче предложените разпоредби позволяват корпоративният данък да се повиши в зависимост от икономическите резултати, да се избягва нарушаване на конкуренцията и да се предотвратява избягване на данъчното облагане.

4.2   ЕИСК приветства факта, че според предложението за директива ОКООКД може да се използва от всякакви и независимо от това дали те са трансгранични или извършват дейността си в рамките на една държава, въпреки че предложението за директива е насочено преди всичко към предприятия или съответно корпорации с трансгранична дейност. Тя ще облекчи трансграничното разрастване на дейността и на малките и средните предприятия, тъй като ОКООКД носи по-значителни разходни предимства във връзка с данъчното облагане в сравнение с данъчното облагане съгласно множество национални системи. За малките и средните предприятия, създадени под формата на капиталови дружества, възможността за ОКООКД предоставя предимства. Това обаче не се отнася за повечето малки и средни предприятия, които като еднолични дружества и еднолични търговци не подлежат на облагане с корпоративен данък.

4.3   От тази гледна точка Комитетът вече не настоява за незабавно задължително прилагане на ОКООКД, а се обявява за в началната фаза. В дългосрочен план ОКООКД трябва да бъде задължителна за предприятията с трансгранична дейност при преминаването на определен праг. Постоянното факултативно прилагане на ОКООКД би довело до дълготрайни значителни административни тежести за държавите-членки, тъй като наред с новата система на ОКООКД трябва да продължи да се прилага и досегашната система за корпоративно данъчно облагане.

4.4   Сумирането на всички печалби и загуби на членовете на корпорацията („“) представлява същината на отстраняването на данъчните пречки на вътрешния пазар и . Само чрез тази консолидация ще се гарантират следните предимства: трансграничното изчисляване на загубите, избягване на проблеми при трансферно ценообразуване, възможността за данъчно неутрална за целия ЕС структура на предприятията, избягването на двойното данъчно облагане и равнопоставеното третиране на дъщерни дружества в ЕС и установени в ЕС предприятия. Следователно консолидацията се одобрява безрезервно. Тя се предпочита като „голямо“ решение спрямо „малкото“ решение – обща основа за облагане с корпоративен данък без консолидация.

4.5   Приложното поле на ОКООКД е правилно дефинирано от гледна точка на . Определянето на приложното поле по отношение на субектите въз основа на формални критерии носи предимството, че тези критерии са лесно приложими, оценими и солидни. От гледна точка на предприятията критериите са практични и гарантират правна сигурност. Това се отнася само в ограничена степен за правилата за включване в корпорацията и за излизане от нея. Широкото определяне на приложното поле по отношение на съдържанието, в което се включват всички получени приходи, е целесъобразно, тъй като се избягват трудности при евентуалното им разграничаване. Приложното поле по отношение на територията на Европейския съюз също е целесъобразно. Ако то се разшири и се включат получените приходи в световен мащаб, това ще наложи необходимостта от трудоемко равняване поради липсата на валидни за цял свят разпоредби за определяне на печалбата.

4.6   ЕИСК смята, че между държавите-членки въз основа на факторите за създаване на стойност – труд, активи и оборот – е по-целесъобразно от изчисляването въз основа на макроикономически показатели, тъй като те имат конкретно икономическо измерение.

4.6.1   . Възможността за данъкоплатците да причисляват фактори към дадена държава-членка с възможно най-ниска данъчна ставка се ограничава значително чрез използването на повече фактори. Прилагането на алтернативни методи на разпределение изисква еднозначни правила за разграничаване и специална обосновка. Те се изискват за финансовия сектор (банки и застрахователни дружества) поради специфичните им бизнес модели.

4.6.2   Въпреки това съществува отделните държави-членки да и сумата от всички полагащи им се части може да бъде по-голяма или по-малка от действителните общи приходи, които им се полагат. Така ще се стигне до многократно облагане или по-ниско облагане на полагащите им се общи приходи. На това Комисията на ЕС трябва да противодейства с навременното издаване на изпълнителни нормативни актове.

4.6.3   Що се отнася до при трябва да се направи по-точно разграничение по отношение на икономическата собственост и действителното ползване и да се помисли как да се включи интелектуалната собственост. При двуизмерния лесното и практичното разпределение според броя на заетите може обаче да се окаже проблематично, особено когато дадена дейност се извършва под контрола и отговорността н£а даден член на корпорацията. Според някои проучвания разпределението на печалбата въз основа на фактора труд може да има отрицателно икономическо въздействие върху пазара на труда. Включването на социални и пенсионни осигуровки крие, с оглед на различните системи на социално осигуряване в ЕС, допълнителен потенциал за конфликти между държавите-членки. е ориентиран към пазара и може неправомерно да облагодетелства големите държави-членки само заради големите им размери. Следва да се обмисли възможността той да бъде премахнат или преизчислен в рамките на формулата за разпределение.

4.7   Основата за облагане е по-широка от настоящата средна стойност за държавите-членки. Това води преди всичко до по-високи данъчни приходи. От друга страна трансграничното покриване на загубите ще доведе до по-малко данъчно облагане. Според ЕИСК . Ето защо ЕИСК подкрепя предвидената в директивата възможност държавите-членки да променят данъчните ставки така, че да не се стига нито до по-високо, нито до по-ниско данъчно облагане.

4.8   Избраната е ориентирана спрямо международните стандарти, по-специално стандартите в 25 от 27-те държави-членки. ЕИСК смята, че това е целесъобразно. Счетоводните правила в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) не са споменати в проекта за директива, тъй като ОКООКД е правна рамка за самостоятелно изчисляване на облагаемата печалба. Въпреки това принципите на международните стандарти за финансово отчитане, които продължават да се развиват след началото на дългогодишния проект за ОКООКД, намират отражение в отделни разпоредби.

4.9   При отделните разпоредби съществува . То е необходимо, за да се избегне непоследователност при прилагането на национално равнище. По-специално и не се използват достатъчно конкретизирани правни понятия (като напр. „актив“ или „разходи за придобиване и производство“). Липсата на подробни разпоредби за отделни сектори, напр. подхода спрямо финансовите активи, или недостатъчно подробните разпоредби, напр. относно определяне на икономическия собственик, поставят под въпрос .

4.10   Включването на обща е спорно в избраната форма. Според предложението за директива фиктивни сделки, извършени единствено с цел избягване на данъчно облагане, не се вземат предвид при изчисляването на данъчната основа (член 80 от предложението за директива). Прилагането или съответно тълкуването на такава обща разпоредба за борба със злоупотребите ще създаде огромни трудности, тъй като според съдебната практика на Съда на ЕС злоупотребата трябва да бъде доказвана при всеки конкретен случай.

4.11   ЕИСК приветства избягването на приходи чрез принципно прилагане на метода на освобождаване от данъци на тези приходи. Така предприятията от ЕС подлежат на облагане само с данъка на чуждестранния пазар. ЕИСК не вижда основание за това при ниски чуждестранни данъци това да не се прави, както е предложено в проекта на Комисията. Според ЕИСК при твърде ниско равнище на данъците в чужбина е спорна, тъй като това предотвратява не само случаи на злоупотреба, а може да засегне и нормалната търговска дейност.

4.12   Според ЕИСК възможността за натрупването на провизии е до голяма степен ограничена.

4.12.1   Натрупването на провизии е ограничено до въпроси, за които има изключително правни задължения. Това изключва облагане на . Според ЕИСК от икономическа гледна точка това не е оправдано, тъй като икономическата дейност, а с това и облагаемата печалба се намаляват и чрез облагане на активите с икономически произход.

4.12.2   Що се отнася до провизии, произтичащи от правни задължения, трябва да се уточнят . Също така не са достатъчно добре определени критериите за надеждна оценка. Поради недостатъчна конкретизация подробностите за това как да се подхожда спрямо провизиите във връзка с очаквани загуби обаче остават неясни. Пенсионните провизии също не се споменават в законодателството, но трябва да се имат предвид; в противен случай отделните правила за оценка биха били невалидни.

4.12.3   По отношение на признатите в правото на ЕС в предложението за директива не се съдържат допълнителни конкретни данни или делегиране на изпълнителни правомощия на Комисията. Съществува единствено специална разпоредба относно правото на приспадане на техническите провизии на застрахователните предприятия, където по отношение на запасния фонд на държавите-членки се предоставя право на избор за приспадане.

4.12.4   Необходими са подробни допълнителни разпоредби по-специално за , за да се обърне подходящо внимание на особеностите, свързани с риска (включително в контекста на финансовите кризи). Подробни разпоредби липсват по-специално за третирането на дериватите, както и за лизинга. Освен това изглежда необходимо възприемането на разпоредба, която взема предвид или приспадането на банковите провизии (за общи банкови рискове), или намаляването на стойността при финансови активи. В съответствие със специалната разпоредба за застрахователния отрасъл в предложението за директива би трябвало да има и подробна разпоредба за финансовия сектор.

4.13   Целесъобразно е да не се допуска приспадане на самия корпоративен данък и сродните му данъци. Без съмнение списъкът на неподлежащите на приспадане данъци в Приложение III съгласно член 14 от предложението за директива трябва да бъде подложено още веднъж на критическа преоценка. Така застрахователният данък, който не може да се приспада само по отношение на начислявания във страната данък, не може да се сравнява с корпоративния данък. Ако застрахователният данък се плаща върху застрахователната премия и се завежда от застрахователните дружества като приход, то следва да може и да се приспада като оперативен разход.

4.14   Определянето на изглежда оправдано от гледна точка на равнопоставеността в данъчното облагане с оглед на това, че при свободен избор ще съществува значително поле за действие при начисляването. В това отношение не е безпроблемно, че по изключение трябва да се прилагат договорени лихвени проценти.

4.15   В предложението се предвижда възможността за . Това е целесъобразно. Техниката на груповото амортизиране предоставя на предприятията възможност за вътрешно финансиране. При норма на амортизация в размер на 25 % размерът на амортизацията ще бъде отчислен чак при извършването на заместващата инвестиция. Ето защо нормата на амортизация за групово амортизиране трябва да бъде съобразно увеличена.

4.16   Ограничението за извънплановата амортизация за дълготрайни активи, които не подлежат на амортизиране при доказване на трайно намаляване на стойността ограничава твърде много отчитането на загубите. Освен това е необходимо да се конкретизира наличието на трайно намаляване на стойността. От извънредното амортизиране са изключени активи, постъпленията от продажбата на които не подлежат на облагане, напр. дялове в капиталови дружества. Това може да се окаже в ущърб на холдинговите дружества и дружествата за рисков капитал.

4.17   ЕИСК смята, че въвеждането на е полезно условие за установяването на основа за облагане, за да се опростят данъчните процедури преди всичко за малките и средните предприятия и да се гарантира единно прилагане на правилата спрямо данъкоплатците, но тази инициатива предполага укрепване на административното сътрудничество между държавите-членки, каквото на този етап не съществува, най-вече по отношение на ефикасния контрол на периметъра на консолидацията (дружества, филиали, постоянни обекти), който се променя ежегодно. Автоматичният обмен на данни би трябвало да стане обикновена практика, какъвто е случаят с вътреобщностния ДДС.

4.18   Трябва да се изтъкне, че цялата комуникация с данъчната администрация следва да се извършва само между т.нар главен данъкоплатец от корпорацията и главния данъчен орган, към който е заведен. По този начин ще отпадне съгласуването с различни национални данъчни власти. ЕИСК приветства свързаното с това намаляване на бюрократичната тежест за данъкоплатците и финансовата администрация.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Данъчната политика на Европейския съюз – приоритети за следващите години“ - ОВ C 48, 21.2.2002 г., стр. 73.

(2)  Проучвателно становище по искане на Комисията, ОВ С 088, 14.4.2006 г., стр. 48.

(3)  В съответствие с член 6 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, националните парламенти на България, Ирландия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Швеция, Нидерландия и Обединеното кралство изпратиха мотивирани становища до Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

---

---