(1)

Финансовата стабилност е предварително условие реалната икономика да осигурява работни места, кредитиране и растеж. Финансовата криза разкри основни недостатъци във финансовия надзор, който не съумя да предотврати натрупването на прекомерни рискове във финансовата система. Кризата има огромни по своя мащаб последици за данъкоплатците, за много граждани на Съюза, които в момента са безработни, и за голям брой малки и средни предприятия (МСП). Държавите-членки не могат да си позволят да гарантират ликвидността на финансови институции в случай на нова криза от същия мащаб, без да нарушат разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(1а)

Много преди настъпването на финансовата криза, Парламентът редовно призоваваше за засилване на реалната равнопоставеност на всички участници на равнището на Съюза, като в същото време обръщаше внимание на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор на все по-интегрираните финансови пазари (в своите резолюции от 13 април 2000 г. относно Съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“ (6), от 21 ноември 2002 г. относно правилата за осъществяване на пруденциален надзор в Европейския съюз (7), от 11 юли 2007 г. относно политиката в областта на финансовите услуги (2005-2010 г.) – Бяла книга (8), от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие (9), от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора (10), от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (11) и от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (12)).

(2)

През ноември 2008 г. Комисията възложи на група на високо равнище, председателствана от г–н Жак дьо Ларозиер (групата „дьо Ларозиер“), да представи препоръки за подобряване на европейските разпоредби в областта на надзора с оглед на по-добрата защита на европейските граждани и възстановяването на доверието във финансовата система.

(3)

В представения на 25 февруари 2009 г. окончателен доклад (доклада „дьо Ларозиер“) групата „дьо Ларозиер“ препоръча, наред с другото, създаването на орган на равнището на Съюза , който да бъде натоварен със задачата да следи рисковете във финансовата система като цяло.

(4)

В своето съобщение „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г. Комисията приветства и демонстрира своята широка подкрепа за препоръките на групата „дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и надзора върху финансовите институции в ЕС и използването на доклада на групата „дьо Ларозиер“ като основа за действие.

(5)

В Съобщението „Европейски финансов надзор“ от 27 май 2009 г. Комисията представи редица реформи на действащите разпоредби, целящи запазване на финансовата стабилност на равнището на Съюза , към които конкретно спада създаването на Европейски комитет за системен риск (ЕКСР), отговорен за извършването на пруденциален надзор на макроравнище. Съветът, на заседанието си от 9 юни 2009 г., както и Европейският съвет, на заседанието си от 18 и 19 юни, подкрепиха становището на Комисията и приветстваха намерението на Комисията да представи законодателни предложения, за да може до края на 2010 г. новата рамка да бъде въведена. В съответствие със становището на Комисията Съветът заключи inter alia, че „ЕЦБ следва да предоставя аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на Европейския комитет за системен риск, като използва технически съвети от националните централни банки и надзорни органи“. Подкрепата, предоставяна от ЕЦБ на ЕКСР, както и задачите, възложени на ЕКСР, следва да не засягат принципа на независимост на ЕЦБ при изпълнение на нейните задачи, съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(5а)

Предвид интеграцията на международните финансови пазари е необходимо Съюзът силно да се ангажира в световен мащаб. ЕКСР следва да почерпи експертен опит от научен комитет на високо равнище и да поеме всички необходими отговорности в световен мащаб, за да гарантира, че гласът на Съюза по въпроси на финансовата стабилност се чува, особено в тясно сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ), Съвета за финансови услуги (СФУ) и всички партньори от Групата на двадесетте (Г-20).

(5б)

ЕКСР следва, наред с другото, да допринесе за изпълнението на препоръките на МВФ, СФУ и Банката за международни разплащания (БМР) към Г-20 в началните съображения от доклада им „Насоки за оценка на системното значение на финансовите институции, пазари и инструменти“, публикуван през октомври 2009 г., в който се посочва, че системният риск трябва да е динамичен, за да се взема предвид развитието на финансовия сектор и на световната икономика. Системният риск може да бъде разглеждан като риск от разстройване на финансовите услуги, причинено от отслабване на финансовата система като цяло или на части от нея и може да има значителни отрицателни последици за реалната икономика.

(5в)

В доклада „Насоки за оценка на системното значение на финансовите институции, пазари и инструменти“ също така се заявява, че оценката на системния риск вероятно ще се променя в зависимост от икономическата среда. Също така тя ще бъде обусловена от финансовата инфраструктура и механизмите за управление на кризи и способността за справяне в случай на сривове. Институциите може да са системно важни за местните, националните и международните финансови системи и икономики. Ключови критерии за определяне на системната важност на пазарите и институциите са размерът (обемът на финансовите услуги, предоставяни от самостоятелен компонент на финансовата система), заменяемост (степента, до която други компоненти от системата могат да предоставят същите услуги в случай на срив) и взаимосвързаност (връзките с други компоненти на системата). Оценката, основана на тези три критерия, следва да бъде допълнена по отношение на финансовата уязвимост и способността на институционалната рамка да се справя с финансови сривове.

(5г)

Задачата на ЕКСР следва да бъде да наблюдава и оценява системния риск при нормални условия с цел намаляване на опасността за системата от срив на системни компоненти и увеличаване на устойчивостта на финансовата система на шокове. В тази връзка ЕКСР следва да гарантира финансова стабилност и да смекчава отрицателното въздействие върху вътрешния пазар и реалната икономика. За да изпълни целите си, ЕКСР следва да анализира цялата значима информация, по-специално съответното законодателство с възможно въздействие върху финансовата стабилност, като например разпоредби в областта на счетоводството, обявяването в несъстоятелност и гарантирането на ликвидност.

(6)

За доброто функциониране на световната финансова система и тази на ЕС и за смекчаването на заплахите за тях се изисква засилена съгласуваност между надзора на макро- и микроравнище. Както се казва в доклада „Търнър“ - „Регулаторен отговор на световната криза в банковия сектор“ от март 2009 г.: „За да бъде системата по-надеждна, се изискват или увеличени национални правомощия, което предполага по-малко отворен единен пазар, или по-висока степен на европейска интеграция“. Предвид ролята на една добре функционираща финансова система по отношение на нейния принос за конкурентоспособността и растежа в ЕС и въздействието й върху реалната икономика, институциите на Съюза, както се препоръчва в доклада „дьо Ларозиер“, избраха по-висока степен на европейска интеграция.

(6а)

Новоразработената система за надзор на макро равнище изисква надеждно и авторитетно ръководство. Следователно, предвид на ключовата му роля и надеждността му в международен и вътрешен план и в духа на доклада „дьо Ларозиер“, председателят на ЕЦБ следва да бъде председател на ЕКСР. Освен това изискванията за отчетност следва да бъдат повишени, както и да се увеличи съставът на органите на ЕКСР, за да се обхване широк спектър от опит, професионални кариери и становища.

(6б)

В доклада „дьо Ларозиер“ също така се заявява, че макропруденциалният надзор няма смисъл, освен ако по някакъв начин той може да въздейства върху надзора на микроравнище, докато микропруденциалният надзор не може ефективно да осигури финансова стабилност, без надлежно да взема предвид събитията на макроравнище.

(6в)

Следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), включваща участници от финансовия надзор както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, които да действат като мрежа. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, страните по ЕСФН следва да си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено за осигуряване на подходящ и надежден поток от информация помежду си. На равнището на Съюза мрежата следва да включва ЕКСР и три надзорни органа на микроравнище: Европейски надзорен орган (банкова дейност), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010, Европейски надзорен орган (ценни книжа и пазари), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010, и Европейски надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010.

▐

(7а)

ЕКСР следва да се състои от Генерален съвет, Управителен комитет, Секретариат и Консултативен научен комитет.

(8)

Когато е целесъобразно, ЕКСР следва да издава и прави публично достояние предупреждения и препоръки от общ характер, насочени към Съюза като цяло, към отделна държава-членка или към групи от държави-членки, като за предприемането на съответните политически действия ще бъде определен конкретен срок. Когато подобни предупреждения или препоръки са отправени към отделна държава-членка или към група от държави-членки, ЕКСР може да разполага с възможността да предлага подходящи подкрепящи мерки. Когато е необходимо, Комисията по собствена инициатива или по искане на ЕКСР, орган, Европейския парламент или Съвета може да приеме решение, насочено към даден орган, с което се определя наличието на извънредно положение.

(8а)

ЕКСР следва да реши дали препоръката ще има поверителен характер или ще получи публичност, като отчита, че при определени обстоятелства публичното оповестяване може да спомогне за подобряване на спазването на препоръките.

(8б)

ЕКСР следва да изработи цветен код, който да позволи на заинтересованите страни по-добре да оценяват същността на риска.

(9)

За да се увеличи тяхната тежест и легитимност, такива предупреждения и препоръки следва да бъдат предавани чрез Европейския парламент, Съвета , Комисията, адресатите и при целесъобразност чрез ЕНО .

(10)

Въз основа на представените от адресатите доклади ЕКСР следва да контролира спазването на отправените от него препоръки, за да осигури ефективното предприемане на действия вследствие на неговите предупреждения и препоръки. Адресатите на препоръките следва надлежно да обосноват всяко неспазване на препоръките на ЕКСР (механизъм „действие или обяснение“) , по-специално пред Европейския парламент . ЕКСР следва да може да се обърне за помощ към Европейския парламент и Съвета в случаите, когато не е задоволен от отговора на адресатите по отношение на препоръките.

▐

(12)

ЕКСР следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета най-малко веднъж годишно, както и по-често при мащабни финансови сътресения.

(13)

ЕЦБ и националните централни банки следва да играят водеща роля в пруденциалния надзор на макроравнище поради своя експертен опит и съществуващи задължения по отношение на финансовата стабилност. Участието на органите за пруденциален надзор на микроравнище в дейността на ЕКСР е от съществено значение, за да се гарантира, че оценката на пруденциалния риск на макроравнище е основана на пълна и точна информация относно развитието на финансовата система. Във връзка с това председателите на Европейските надзорни органи следва да бъдат членове, имащи право на глас. В дух на откритост шест независими лица, които следва да не са членове на ЕНО, избрани въз основа на общата им компетентност и ангажимент към ЕС и разнообразните им кариери в академичните среди или в частния сектор, по-специално в МСП, професионални съюзи или като доставчици или потребители на финансови услуги, и които представят всички гаранции за независимост и поверителност, следва да бъдат членове на Генералния съвет. Един представител на националните надзорни органи на всяка държава-членка следва да участва на заседанията на Генералния съвет без право на глас.

(14)

Участието на член на Комисията ще спомогне за обвързването с макроикономическия и финансов надзор на Съюза , докато присъствието на председателя на Икономическия и финансов комитет отразява ролята на финансовите министерства в запазването на финансовата стабилност.

(14a)

Тъй като банки и финансови институции от трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство или на Европейската асоциация за свободна търговия, могат да извършват дейност в рамките на Съюза, следва да е възможно по един представител на високо равнище от всяка от тези държави да бъде поканен да участва в заседанията на Генералния съвет, ако съответната държава по произход даде разрешение.

(15)

От съществено значение е членовете на ЕКСР да изпълняват задълженията си безпристрастно, като се ръководят единствено от финансовата стабилност на Европейския съюз като цяло. В случаите, когато не може да бъде постигнат консенсус, при гласуването на предупрежденията и препоръките в рамките на ЕКСР гласовете следва да бъдат с еднаква тежест и по правило решенията следва да се вземат с обикновено мнозинство.

(16)

Взаимосвързаността на финансовите институции и пазари предполага, че наблюдението и оценката на потенциалните системни рискове следва да се базират на широк спектър от релевантни макроикономически и микрофинансови данни и показатели. Тези системни рискове включват рискове от разстройване на финансовите услуги, причинено от значително накърняване на цялата финансова система на Съюза или части от нея, което е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всеки вид финансова институция и посредник, пазар, инфраструктура и инструмент може да бъде от значение за системата. Поради това ЕКСР следва да има достъп до цялата информация, необходима за осъществяване на неговите задължения, като при нужда запазва нейния поверителен характер.

(17)

Участниците на пазара могат да дадат ценен принос за разбиране на промените, влияещи върху финансовата система. Ето защо при необходимост ЕКСР следва за тази цел да се допитва до заинтересованите страни от частния сектор (представители на финансовия сектор, асоциации на потребителите, създадени от Комисията или по силата на законодателството на Съюза потребителски групи в областта на финансовите услуги …), като им осигурява открита възможност да предоставят своите мнения. Освен това, предвид липсата на строго определение за системен риск и предвид на това, че оценката на системния риск се променя в зависимост от икономическата среда, ЕКСР следва да осигури широк спектър от опит и умения сред персонала и съветниците си.

▐

(19)

Създаването на ЕКСР следва пряко да допринесе за постигане на целите на вътрешния пазар. Пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза е неделима част от цялостните нови разпоредби в областта на надзора в Съюза , тъй като перспективата на пруденциалния надзор на макроравнище е тясно свързана с пруденциалните надзорни задачи на микроравнище, чието изпълнение е поверено на Европейските надзорни органи. Само при наличието на разпоредби, които надлежно вземат предвид взаимозависимостта между пруденциалните рискове на микро- и макроравнище, всички заинтересовани страни ще могат да имат достатъчно доверие, за да извършват трансгранични финансови дейности. ЕКСР следва да наблюдава и оценява рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от промените, които въздействат на секторно равнище или на равнището на финансовата система като цяло. Като предприема действия по отношение на тези рискове ЕКСР ще допринесе пряко за интегрираната структура на надзора в Съюза , необходима за насърчаването на своевременни и последователни политически действия в държавите-членки, като по този начин се избягват различните подходи и се подобрява функционирането на вътрешния пазар.

(20)

Тъй като поради интеграцията на финансовите пазари в Европа пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза не може да бъде постигнат в достатъчна степен от държавите-членки, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност по смисъла на член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(20a)

Както се предлага в доклада „дьо Ларозиер“, необходим е поетапен подход и Европейският парламент и Съветът следва да извършат цялостен преглед на ЕСФН, ЕКСР и ЕНО до … (13).

а)

ЕКСР;

б)

Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП];

в)

Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

г)

Европейски надзорен орган (банкова дейност), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО];

д)

Европейски надзорен орган (Съвместен комитет), предвиден в член 40 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

е)

органите на държавите-членки, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/…..2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …../…..2010 [ЕОЗППО];

ж)

Комисията, за целите на изпълнение на задачите, посочени в членове 7 и 9 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

а)

„финансова институция“ означава всяко предприятие , попадащо в обхвата на законодателството, посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО], както и всяко друго предприятие или образувание в Съюза, чиято финансова дейност може да представлява системен риск, дори и ако не е пряко свързано с широката общественост ;

б)

„финансова система“ означава всички институции, пазари , продукти и пазарни инфраструктури.

ба)

„системен риск“ означава риск от разстройване на финансовата система, което е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури до известна степен могат да бъдат потенциално важни за системата.

а)

определя и/или при необходимост събира и анализира цялата съществена информация, включително законодателство с възможно въздействие върху финансовата стабилност, като правила в областта на счетоводството, реорганизацията и ликвидацията, за целите, описани в параграф 1;

б)

идентифицира и категоризира системни рискове;

в)

издава предупреждения, когато системни рискове от такъв характер се считат за значителни , и ги прави обществено достояние, когато това е целесъобразно ;

г)

издава препоръки за оздравителни мерки в отговор на открития риск и ги прави обществено достояние , когато това е целесъобразно

га)

издава поверително предупреждение, адресирано до Комисията, когато ЕКСР прецени, че може да възникне извънредно положение съгласно определението в член 10 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО]. ЕКСР предоставя оценка на положението, за да може Комисията да определи необходимостта от приемане на решение, адресирано до ЕНО, в което се посочва наличието на извънредно положение.

д)

следи за предприемането на последващи действия вследствие на предупрежденията и препоръките;

е)

осъществява тясно сътрудничество с всички други страни по ЕСФН и при необходимост предоставя на ЕНО нужната за осъществяването на техните задължения информация относно системните рискове; по-специално ЕКСР, в сътрудничество с ЕНО, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („индикативна таблица на риска“), които ще послужат за основа при определяне на надзорния рейтинг на трансгранични институции, които могат да представляват системен риск.

еа)

участва в Съвместния комитет, когато това е целесъобразно;

ж)

координира дейността си с международните институции, и по-специално с Международния валутен фонд и със Съвета за финансова стабилност, а също и със съответните органи от трети страни по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище;

з)

осъществява други подобни задачи, предвидени в законодателството на Съюза .

а)

председателят и заместник-председателят на ЕЦB;

б)

управителите на националните централни банки;

в)

един член на Европейската комисия;

г)

председателят на Европейския банков орган;

д)

председателят на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;

е)

председателят на Европейския орган за ценни книжа и пазари;

еа)

шест независими лица, посочени от членовете на Генералния съвет с право на глас по предложение на Съвместния комитет; назначените лица не трябва да са членове на ЕНО и се избират въз основа на общата им компетентност и поради разнообразните им кариери в академичните среди или в други сектори, по-специално в малки и средни предприятия, профсъюзи или като доставчици или потребители на финансови услуги; при тяхното назначаване Съвместният комитет посочва кои от тях са определени да участват в Управителния комитет; при изпълнение на задачите си назначените лица не търсят и не приемат указания от което и да е правителство, институция, орган, служба, образувание или физическо лице; те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.

а)

по един високопоставен представител на компетентните национални надзорни органи за всяка държава-членка , в съответствие с параграф 3 от настоящия член ;

б)

председателят на Икономическия и финансов комитет.

а)

председателят на ЕКСР;

б)

първият заместник-председател на ЕКСР;

ба)

заместник-председателят на ЕЦБ;

в)

четири други членове на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ , като се има предвид необходимостта да се осигури балансирано представителство на държавите-членки, както и на тези, които са във и извън еврозоната . Те се избират от и измежду членовете на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ, за мандат от три години;

г)

един член на Европейската комисия;

д)

председателят на Европейския надзорен орган (банки) ;

е)

председателят на Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) ;

ж)

председателят на Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари) ;

▐

за)

три от шестте независими лица, посочени в член 6, параграф 1, буква еа).

а)

деветима експерти с призната компетентност и гарантирана независимост, предложени от Управителния комитет, които представляват широк спектър от опит и умения и са одобрени от Генералния съвет за мандат от 4 години с възможност за подновяване, при изпълнението на служебните си задължения назначените лица не търсят и не приемат указания от което и да е правителство, институция, орган, служба, юридическо или физическо лице. те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи ;

▐

в)

един представител на Европейския надзорен орган (банкова дейност) ;

г)

един представител на Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) ;

д)

един представител на Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари) ;

е)

двама представители на Комисията;

ж)

един представител на Икономическия и финансов комитет;

▐

а)

е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕКСР с цел увеличаване на съгласуваността между макро- и микроравнищата, както и между отделните ЕНО;

б)

е целесъобразно да се увеличат регулаторните правомощия на ЕНО;

в)

развитието на ЕСФН е в съответствие с развитието в тази област в световен мащаб;

г)

дали са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;

д)

дали е налице достатъчна степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване.