28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/8

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призовава в бъдещата стратегия „ЕС 2020“, в насоките за заетостта и в социалната програма да се добави параграф за хората с увреждания, за да се осигури включването на този въпрос и по-добрата му координация във всички политики на Общността.

1.2

ЕИСК припомня, че включването на критерии, които укрепват политиките в областта на уврежданията, в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ ще даде в резултат икономическа рентабилност за цялото общество, успоредно с напредък в социалното приобщаване и недискриминацията.

1.3

ЕИСК смята, че трябва да се приеме „Европейски пакт за хората с увреждания“, който да постави основите на нова европейска политика в тази област в съответствие с бъдещата стратегия за хората с увреждания на Комисията в рамките на Договора от Лисабон и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КОНПХУ) и протокола към нея, която Европейският съюз и държавите-членки би трябвало да ратифицират в най-кратки срокове.

1.4

ЕИСК призовава за политики, които да насърчават новаторството, да се основават на статистически данни и да направят хората с увреждания видими във всички релевантни европейски и национални статистики.

1.5

ЕИСК подкрепя приобщаващ пазар за всички и отбелязва, че политиките за заетост на хората с увреждания трябва да включват целия жизнен процес, свързан със заетостта (lifestreaming) и да са насочени специално към образованието, наемането на работа, запазването на работата и професионалната реинтеграция. Политиките, насочени към младите хора с увреждания, както и политиките за хората с придобити увреждания, трябва да имат приоритет в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ и в новата стратегия на Комисията за хората с увреждания.

1.6

ЕИСК отправя искане към Комисията за представяне на доклад, в срок от една година, за изпълнението на разпоредбите от Директива 2000/78/ЕО относно уврежданията и заетостта.

1.7

ЕИСК припомня, че наемането на работа в обичайна трудова среда изисква развитие на подходящи социални услуги и стимули. Той признава също ролята на предприятията, които наемат много хора с увреждания, предприятията на социалната икономика и МСП, които също се нуждаят от подкрепа чрез социални услуги и подходящи стимули, подчертавайки значението на социалните партньори в тази област.

1.8

ЕИСК призовава за политики за повишаване нивото на съзнание, които да разчупят съществуващите стереотипи за работниците с увреждания и подчертава ролята на средствата за комуникация за приемане на многообразието.

1.9

ЕИСК подчертава, че достъпността е от полза за цялото общество, не само за хората с увреждания и че води до увеличаване на клиентите на бизнеса.

1.10

По отношение на достъпността ЕИСК препоръчва постепенно изпълнение посредством краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели (включително ясен и категоричен срок за новите продукти, услуги и инфраструктури, както и за вече съществуващите).

1.11

Комитетът подкрепя инициативата за определяне на Европейска столица на достъпност за всички.

1.12

ЕИСК отбелязва, че спешно трябва да се представи законодателството в областта на достъпа до електронни технологии, потвърждава ангажимента си в подкрепа на принципа „дизайн за всички“ и създаване на стандарти за достъпност, настоява до 2011 г. да се представи план за интензивно действие в тази област и подкрепя разработването на „европейска карта на лице с увреждания“, която да улесни взаимното признаване на права и пътуванията през граница на хората с увреждания.

1.13

Необходимо е въпросът за равнопоставеност на половете да се включи в изготвянето, проследяването и оценката на политиките за хората с увреждания, за да се сложи край на положението, в което жените и девойките с увреждания не се забелязват и се дискриминират по много начини.

1.14

ЕИСК признава значението на социалните партньори за гарантиране на равни условия на труд на хората с увреждания, като им се осигурят справедливи и благоприятни условия на труд.

1.15

Социалните партньори трябва да включат въпроса за хората с увреждания във всички действия и преговори - междуотраслови, отраслови и на равнище предприятие, и по-специално заетост, достъпност и социална защита.

1.16

ЕИСК потвърждава, че изцяло приема принципа „да не се прави нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“ и смята, че този принцип трябва да се включи в Стратегията на „ЕС 2020“, както и в програмите за хората с увреждания, които се финансират с публични средства.

1.17

ЕС и държавите-членки трябва да гарантират насърчаването и финансирането на развитието на гражданското общество и така да осигурят неговата независимост и капацитет за участие в изготвянето на политиките и/или предоставянето на социални услуги.

2.1

ЕИСК приветства искането на испанското председателство за изготвяне на становище относно „Хора с увреждания: заетост и поетапна достъпност за хората с увреждания в ЕС – Лисабонската стратегия след 2010 г.“

2.2

Чрез своите становища ЕИСК успя да създаде, настоятелно и всеобхватно, истинска рамка в тази област, като началото беше поставено с първото становище по собствена инициатива относно „Интеграцията на хората с увреждания в обществото“, прието през юли 2002 г. (1), допринасяйки по този начин за равнопоставеното третиране и недискриминацията на хората с увреждания и техните семейства (2).

2.3

Хората с увреждания представляват над 16 % от общото население (поне 80 милиона), (3) като броят им нараства със застаряването на населението.

2.4

ЕИСК признава напредъка, постигнат в законодателството (4) и в прилагането на европейските политики (5), които, успоредно с Декларацията от Мадрид от 2002 г. (6) спомогнаха ЕС да стане по-приобщаващ за хората с увреждания. Все пак има върху какво да се работи, тъй като досега напредъкът е отраслов, фрагментиран и липсва единна стратегия, както беше потвърдено в средносрочната оценка на Европейския план за действие 2003-2010 г. (7) Също е необходимо да се засили дейността на службите на Европейската комисия, отговорни за европейските политики за хората с увреждания.

2.5

ЕИСК отбелязва последните изследвания на Евробарометър през 2009 г. (8), които сочат значително нарастване (8 % през миналата година) на дискриминацията на основание увреждания, усетена от запитаните (53 % през 2009 г. спрямо 45 % през 2008 г.). Над 33 % от хората с увреждания заявяват, че са били дискриминирани през 2009 г.

2.6

ЕИСК признава, че напредъкът за хората с увреждания се дължи в голяма степен на работата за повишаване на съзнанието и натиск от страна на европейското движение на хората с увреждания и техните представителни организации, обединени в Европейски форум на хората с увреждания, както и на подкрепата на социалните партньори.

2.7

ЕИСК напомня на председателската тройка на Съвета, че е от значение да се вземе под внимание това становище в хода на председателствата.

3.6.1.1

ЕИСК призовава при приемането на стратегията „ЕС 2020“ и социалната програма да се подобрят координацията и ограниченото въздействие на настоящата Лисабонска стратегия и обновената социална програма (12). Затова трябва да се включи параграф за хората с увреждания и техните семейства, в който да се поставят въпросите за заетост, образование, приобщаване и социална защита, достъпност и др., като се гарантира, че хората с увреждания ще са обхванати от трите основни направления (13).

3.6.1.2

ЕИСК припомня, че включването на политиките в областта на уврежданията в правомощията на ЕС в стратегията „ЕС 2020“ ще даде в резултат икономическа рентабилност за цялото общество, успоредно с напредък в социалното приобщаване и недискриминацията, както показаха неотдавнашни анализи на съотношението между разходите и ползите (14).

3.6.1.3

Европейският пакт за хората с увреждания трябва да бъде в съответствие с бъдещата Стратегия на Комисията за хората с увреждания (15), която ще замести настоящия План за действие за хората с увреждания 2003-2010 г.

3.6.1.4

Европейската стратегия за заетост и отвореният метод на координация (ОМК) в социалното приобщаване, социалната защита, пенсиите, образованието и други области трябва да продължат да включват и подобряват, в насоките и общите цели за държавите-членки, проблемите на хората с увреждания, за да присъстват те в национални им планове, увеличавайки аналитичния си капацитет и отчитайки резултатите в периодичните доклади.

3.6.1.5

Европейските политики ще подкрепят премахването на всички крайни прояви на нарушение на основните права и най-вече: настаняване на хората с увреждания в големи затворени заведения, образователна сегрегация, непризнаване на правоспособност или насилие срещу хората с увреждания, включително по-тежкото положение на жените и девойките с увреждания, както и на хората с висока степен на зависимост (16).

3.6.1.6

Нуждаем се от политики, които да насърчават иновациите и да се основават на статистиката. Пактът ще се стреми хората с увреждания да присъстват във всички релевантни статистически инструменти (17). За целта са необходими източници, показатели и хармонизирани статистически механизми, надеждни и съвременни, които освен всичко да създадат постоянен модул за хората с увреждания в европейските изследвания на работната сила, модул за социалното участие на хората с увреждания и включване на тази тематика в релевантните общи модули.

3.6.1.7

ЕИСК призовава в „Насоки на ЕС за правата на човека и международното хуманитарно право“, които ще бъдат приети от Съвета на ЕС, да се включи насока за правата на хората с увреждания, основана на КОНПХУ.

3.6.2.1

ЕИСК отбелязва, че влизането в сила на Договора от Лисабон носи нови правни основания. Комитетът припомня също значението на членове 10, 11 и 19, както и членове 21 и 26 от Хартата на основните права, които имат стойност на договор.

3.6.2.2

КОНПХУ предвижда нови задължения за ЕС, затова ЕИСК настоява:

3.6.2.3

ЕИСК приветства представянето на настоящото предложение за Директива за недискриминация отвъд работното място (21), но отбелязва, че то не съответства в достатъчна степен на КОНПХУ. Тази директива, която понастоящем се обсъжда в Съвета, трябва да гарантира, че понятието дискриминация ще включва преференциално третиране на хората с увреждания при определени условия, обхвата, що се отнася до социална защита, здравеопазване и образование, като се отбележи, че образователната сегрегация е дискриминационна практика; трябва да се приложи принципът на всеобща достъпност за хората с увреждания; разумните корекции трябва да бъдат приложими във всички области, като за осъществяването им могат да се прилагат обществени стимули; достъпността трябва да обхваща също всички стоки и услуги, предоставяни на обществото, и накрая, относно изпълнението, трябва да се уточнят по-добре задълженията на ЕС в тази област, а именно незабавно прилагане при строежа на нови сгради и реалистични компромиси за съществуващите сгради.

3.6.3.1

Комитетът припомня необходимостта разпоредбите на общия регламент за структурните фондове, отнасящи се до недискриминацията и достъпността за хората с увреждания, като критерии за подбор и изпълнение на съфинансирани от ЕС (22) проекти да бъдат запазени и засилени в бъдещата политика на сближаване, която да осигури дейности за всички хора с увреждания във всички държави-членки с достатъчно финансови инструменти. Тези принципи трябва да бъдат приложени и по отношение на европейския бюджет и други европейски програми за научни изследвания, конкурентоспособност, обучение, заетост, социални въпроси, сътрудничеството за развитие, и включително новите програми след 2014 г.

3.6.3.2

ЕИСК признава, че участието на гражданското общество в прякото управление на европейските структурни фондове (обучение и заетост) и на FEDER даде много положителни резултати и дава основание за общо приложение на този модел в оперативните програми на структурните фондове от 2013 г.

3.6.3.3

ЕИСК счита, че запазването, чрез програмата Progress, на финансовата подкрепа за европейските организации на хората с увреждания, включително Европейския форум на хората с увреждания и организации за социална интеграция, укрепва демокрацията в ЕС и организираното гражданско общество.

4.1

Европейската стратегия за заетост (ЕСЗ) трябва да допринесе за увеличаване на заетостта на хората с увреждания. Положението със заетостта на работниците в Европа е сложно, но за работниците с увреждания е още по-трудно, затова е необходимо да се подкрепи един приобщаващ пазар за всички.

4.2

ЕИСК изразява загрижеността си от размера на безработицата сред хората с увреждания. Още преди кризата 78 % от хората със сериозни увреждания нямаха достъп до пазара на труда, равнището на незаетост беше два пъти по-високо от това на останалото население, а равнището на заетост беше с 20 % под средното равнище на заетост на хората без увреждания (23).

4.3

С кризата (безработицата в ЕС достига вече 10 % (24) положението на хората с увреждания на пазара на труда става още по-трудно по две причини: първо, достъпът до пазара на труда става по-труден (25) и второ, правителствата се стремят да намалят публичния дефицит като орязват помощите от всякакъв вид и пенсиите. ЕИСК предупреждава, че хората с увреждания не бива да бъдат основните жертви на кризата и се противопоставя на намаляването на помощите за тях (26).

4.4

Съществува опасност кризата да увеличи риска от бедност на хората с увреждания и техните семейства. От друга страна, кризата може да предостави възможност, посредством стимули, за развитие на една по-включваща предприемаческа дейност, която да увеличи производителността на предприятията и така да спомогне за подобряване на икономиката като цяло.

4.5

ЕИСК твърди, че насърчаването на заетостта на хората с увреждания трябва да бъде сред основните цели на ЕСЗ и призовава да се включи в насоките за заетостта цел, която да възпроизвежда заключение 34 на пролетния Европейския съвет от 2006 г. (27), което гласи „Една от ключовите цели е да се увеличи участието на пазара на труда, особено … на хората с увреждания… За постигането на тази цел е необходимо тясно сътрудничество със социалните партньори.“ Трябва да се изготви списък с мерки, които държавите-членки да са длъжни да прилагат в рамките на своите национални планове.

4.6

Социалните партньори играят ключова роля за това хората с увреждания да получат достъп до пазара на труда чрез колективните преговори и гарантират тяхната интеграция в предприятието. Също така те могат да спомогнат за развитието на политиките в областта на многообразието и да договарят планове за многообразие съвместно с бизнеса, който трябва да бъде стимулиран да продължи по този път. За постигане на тази цел може да се използват политиките в областта на корпоративната социална отговорност. В този смисъл ЕИСК приветства постигнатото от европейските социални партньори, които през декември 2009 г. приключиха успешно преговорите за ново споразумение за приобщаващи пазари на труда.

4.7

ЕИСК отправя искане в срок от една година да бъде представен доклад за изпълнението на разпоредбите относно уврежданията и заетостта, залегнали в Директива 2000/78/ЕО (28).

4.8

ЕИСК твърди, че хората с увреждания имат умения като всички останали, с които да водят пълноценен професионален живот и че не трябва да се подценяват техните умения, а да се подпомагат. Хората с увреждания имат право да работят като всеки друг.

4.9

ЕИСК обръща внимание че, съгласно изследванията на EUROFUND, нарастването на проблемите с психичното здраве нарежда това увреждане сред основните причини за ранно напускане на пазара на труда, като в някои държави достига близо 40 % (29) от случаите на предсрочно пенсиониране. Необходимо е да се промени отношението към положението на тези работници, чрез осъзнаване на проблема от страна на хората и властите.

4.10

ЕИСК припомня, че за признаването на тези умения трябва да съществуват механизми за сертифициране на познанията, придобити чрез опит (неофициално) или чрез редовно обучение. Затова ЕИСК се застъпва за създаването на „паспорт на квалификациите“ (30), който да позволява професионалната мобилност на хората с увреждания в рамките на ЕС.

4.11

Политиките за заетост на хората с увреждания трябва да включват целия жизнен процес, свързан със заетостта („lifestreaming“ (31)) и да обхващат жилище, основно образование, обучение, семейна задлъжнялост, финансови затруднения, здраве, неблагоприятна среда и местна икономика и да наблегне основно на наемането на работа, запазването на работата и реинтеграцията.

4.12

Свободното движение (принцип на Общността) не е реалност за хората с увреждания и това се отразява на техните пътувания, свързани с работата в рамките на ЕС, засяга също ученето, пенсионирането или която и да е друга дейност.

4.13

Сред препятствията пред свободното движение се откроява невъзможността да се прехвърлят права като например правото на личен асистент, което би могло да стане реалност чрез мерки за координация на системите за социално осигуряване и европейски кампании за информация и обучение.

4.14

ЕИСК припомня, че „активното включване“ трябва да се свърже с пазара на труда и да осигури достатъчни доходи и достъп до качествени социални услуги, което ще се изрази в подобряване на условията на живот, включително за онези, които нямат работа (32).

4.15

ЕИСК припомня, че наемането на работа в обичайната трудова среда изисква услуги за заетост, за професионална рехабилитация, социални и здравни услуги и запазване/управление на доходите, както и стимули (33).

4.16

ЕИСК призовава за адаптиране на социалните надбавки и на данъчното облагане, така че включването към пазара на труда да не означава загуба на покупателна способност за хората с увреждания, а да ги стимулира да заемат качествени работни места, със справедливи възнаграждения. Комитетът приканва също да се предвидят финансови стимули за предприятията, за да се стимулира наемането на работа, подпомогнатата заетост на обичайния пазар, предприемането на самостоятелна заетост на хората с увреждания и развитието на предприемаческия дух чрез микрофинансиране (34) и по друг начин, както и за НПО, които предоставят услуги в подкрепа на работниците с увреждания и техните семейства.

4.17

Трябва да се установят мерки за задържане и повторно включване на пазара на труда на хора, които са придобили увреждане вследствие на инцидент, за да не стане то причина за ранно напускане на трудовия пазар. Необходимо е също да се приспособят работното място и средата (разумни приспособления) за хората с увреждания; да се осигурят програми за обучение и професионална адаптация на хората с увреждания, така че да се осигури професионална кариера (35). В държавите, в които имат системи на квотен принцип, трябва да се обезпечи постигането на целите за наемане на работа чрез подходящи механизми за подкрепа. Социалното измерение на наемането на работа в обществения сектор може да укрепи също заетостта на хората с увреждания.

4.18

ЕИСК е убеден, че е за предпочитане да се финансира заетост, а не обезщетения за безработица, и да се мотивират хората с увреждания да търсят работа, работодателите да ги наемат или те да предприемат самостоятелна заетост.

4.19

ЕИСК подкрепя политиките, насочени към младите хора с увреждания, включително ранното образование и прехода от обучението към първото работно място, както и политиките за случаите на придобито увреждане, които да гарантират запазването и връщането на работа. На тези групи трябва да бъде отделено приоритетно внимание в бъдещата стратегия „ЕС 2020“ и да се включат в преразглеждането на стратегията на Комисията за хората с увреждания. ЕИСК припомня своето становище SOC/349 за изготвяне на стратегия не само ЗА младите хора, но и СЪС младите хора (36).

4.20

ЕИСК признава ролята на предприятията, които осигуряват работа на много хора с увреждания и на другите, действащи в тази област, и по-общо на предприятията на социалната икономика като кооперативи, взаимно спомагателни дружества, асоциации или фондации, които улесняват социалното приобщаване и участието на пазара на труда на хората с увреждания с еднакви трудови права и им предоставят специален режим на подкрепа, който да се определя от държавите-членки.

4.21

ЕИСК подчертава необходимостта от подкрепа за МСП, така че да възприемат приобщаваща визия за труда и да играят ключовата си роля за осигуряване ефективността на мерките в подкрепа на заетостта за хората с увреждания.

4.22

Европейските и националните институции и органи трябва да познават положението и да дават пример за включване на хора с увреждания в своя персонал посредством план с конкретни мерки за подобряване на показателите за заетост, които като цяло са много ниски.

4.23

ЕИСК отбелязва значението на понятието гъвкавост и сигурност за хората с увреждания, т.е подобряване на условията на гъвкавост и приспособимост на човешките ресурси в предприятията, съпътствана от подобряване на качеството на условията на труд и на сигурността на работното място. Стратегиите трябва да гарантират съчетаването на професионалния и личния живот, ученето през целия живот и процесите на преход между възможните различни положения и социалните средства и заетостта в хода на живота на хората с увреждания.

4.24

ЕИСК подкрепя стремежа към създаване на сектори с екологични и социални работни места и насърчаването на достъпността и дизайна за всички, които предлагат работни места за хората с увреждания.

4.25

ЕИСК се обявява в защита на помощите за работниците с увреждания, които се нуждаят от асистент, както и необходимите услуги, така че близките на хората с увреждания да могат да останат на работа.

4.26

Политиките на повишаване на осведомеността разрушават стереотипите (37) за работниците с увреждания, като се насочат към социалните партньори, управителите, ръководствата и работниците, работещите в здравеопазването и публичната администрация (38).

4.27

Споменатите инструменти за подкрепа трябва да бъдат лесно използваеми от предприятията и работниците и да бъдат добре разгласени и използвани от обществените институции.

4.28

Да се подчертае ролята на средствата за комуникация като ключови фактори за осъзнаване и разпространение на принципите на толерантност, социално включване и приемане на многообразието в европейското общество.

4.29

ЕИСК подкрепя развитието на новаторски инициативи като гореспоменатите „паспорт на уменията“ и „lifestreaming“ и посочва следните примери:

5.1

ЕИСК припомня резолюцията на Съвета на ЕС от 17 март 2008 г., в която се твърди, че „достъпността е крайъгълен камък на включващото общество, основано на недискриминацията“ (42). Социалните партньори имат основна роля, тъй като достъпността е предварително изискване за заетостта.

5.2

ЕИСК потвърждава вижданията си, изложени в проучвателното становище (43) относно „Равни възможности за хората с увреждания“, че те имат същите права, но различни нужди и различни начини за достъп до стоките и услугите.

5.3

ЕИСК препоръчва постепенно изпълнение посредством краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели (с ясен и категоричен срок за новите и съществуващите стоки, услуги и инфраструктури), което да бъде задължително за държавите-членки, като използват възможностите на обществените поръчки наред с други методи.

5.4

ЕИСК признава, че достъпността е от основно значение за прякото упражняване на политическите и гражданските права и че това трябва да намери израз в специални планове за достъпност, предвиждащи стандарти и санкции, в които да участват всички публични власти и да има възможност гражданите с увреждания да разчитат на механизми за защита на правата си. Не би трябвало да има избори за Европейски парламент, ако не се осигури достъп до избирателните секции и ако в избирателните списъци не са включени достатъчно хора с увреждания, като на национално равнище трябва да се вземат необходимите за това мерки.

5.5

ЕИСК отбелязва усилията на държавите-членки и на Комисията за гарантиране на достъпността, крайната цел на тези усилия е постигане на всеобща достъпност (обществени сгради и сгради от обществен интерес; частни предприятия, стоки и услуги, туризъм, електронна търговия, информация, транспорт, технологии и комуникации).

5.6

ЕИСК подчертава, че достъпността е от полза за всички (възрастни хора, бременни жени, хора с намалена подвижност и др.). Достъпните предприятия биха привлекли допълнителни клиенти (15 % от потребителите). Новите продукти създават нови пазари и са източник на устойчив растеж на икономиката.

5.7

Освен това ЕИСК отбелязва, че ангажиментите за осигуряване на достъпност са ангажименти, свързани с основните права на европейските граждани, както вече отбеляза в своето становище относно електронната достъпност (44).

5.8

ЕИСК припомня на европейските институции, особено на Европейската комисия, че достъпността на голям брой от техните сгради и информационни системи (уеб страници, обществени допитвания на ЕК) е ограничена. Следователно е необходимо да се изготви план за достъпност, който да покаже действителен ангажимент към хората с увреждания (45).

5.9

ЕИСК настоява за държавни помощи (46) за частните предприятия и услуги, за да се осъществят разумните приспособления, посочени в Директива 2000/78 (47). Трябва да се развива принципът „превантивна достъпност“ в областта на частните услуги.

5.10

Трябва да продължат да се разработват стандарти за достъпност в подкрепа на законодателство по отношение на обществените поръчки, като се вземе пример от успешното северноамериканско законодателство. ЕИСК припомня значението на диалога между институциите, индустрията и гражданското общество при определянето на въпросните стандарти (48).

5.11

Комитетът подкрепя създаването на „Европейска столица на достъпност за всички“, основана на система на присъждане на знак за качество на европейските градове и региони, който да признае техните усилия за осигуряване на достъпност на тяхната среда, стоки и услуги и който да подкрепя устойчивото развитие на общините и регионите.

5.12

ЕИСК се надява новите регламенти относно морския транспорт, градските и междуградските автобуси и такситата да се съобразят подобаващо с различните нужди на хората с увреждания, като превозните средства и средата да бъдат приведени в съответствие и се следва моделът на настоящите регламенти за въздушния и железопътния превоз.

5.13

ЕИСК приветства Съобщението на Комисия относно „За достъпно информационно общество“ (49) и поиска от ЕС да включи предложените дейности като европейска стратегическа рамка за информационно общество. Спешно трябва да се изготви законодателство в областта на електронната достъпност като достъпността на уеб страници, приобщаващи комуникации, теле услуги, мобилни телефони, цифрови технологии, банкомати и др. Тези цели бяха записани в декларацията на министрите от Крит (50) и в декларацията от Рига. Понастоящем съществуват основателни опасения относно постигането на целите в поставените срокове и Комитетът призовава да се изготви план за интензивни действия преди 2011 г. за постигането им.

5.14

ЕИСК потвърждава, че подкрепя принципа „дизайн за всички“ и счита, че е изключително важно това понятие да се включи в образователните програми, както в професионалното обучение, така и в университетското, за да се прилага този принцип от всички професионалисти.

5.15

ЕИСК подкрепя създаването на „Европейска карта на лице с увреждания“, която ще гарантира на хората с увреждания, при техните задгранични пътувания, взаимно признаване на техните права, включително същото равнище на достъп до транспорта, културата, развлеченията по примера на „Европейската карта за паркиране“.

6.1

ЕИСК отбелязва, че жените с увреждания са 60 % от хората с увреждания в Европа и са в положение на неравенство, все още страдат от дискриминация при признаването на техните права, в достъпа до стоки и услуги като здравеопазване, образование, предотвратяване на домашното насилие и др.

6.2

От десет години равнището на заетост на жените с увреждания остава непроменено с много висока безработица, най-ниско заплащане и допълнителни трудности за навлизане на пазара на труда.

6.3

Необходимо е да се включи въпросът за равнопоставеност на половете в изготвянето, проследяването и оценката на политиките за хората с увреждания. Трябва да съществуват специфични мерки и действия за гарантиране на достъпа до заетост и за насърчаване наемането на работа на жените.

7.1

ЕИСК призовава социалните партньори да гарантират, че хората с увреждания ще работят при равни условия с другите, като им се осигурят справедливи и благоприятни условия на труд, равни възможности и равно заплащане при равен труд, и че те ще могат да упражняват своите трудови и профсъюзни права. Следва да се насърчава специално членството на хората с увреждания в професионални и профсъюзни организации и да се следи трудът на подизпълнителите да се полага при същите трудови условия (51) (член 27 от КОНПХУ).

7.2

По отношение на социалното осигуряване, здравеопазването и сигурността на работното място, но и при други обстоятелства и трудовите отношения по принцип, социалният диалог е от основно значение за защита на правата, равните възможности и недискриминацията на хората с увреждания. Той е ключов и за осъществяването на мерки за положителни действия в областта на заетостта и достъпността, както и за обучение, израстване в службата и подпомагане на работниците с увреждания.

7.3

Социалните партньори следва да включат въпроса за хората с увреждания във всички дейности и преговори — междуотраслови, отраслови и на равнище предприятия, особено що се отнася до заетостта, достъпността и социалното осигуряване, съвместно с организираното гражданско общество и хората с увреждания.

7.4

Социалните партньори трябва да участват в проследяването и прилагането на КОНПХУ в областта на трудовите отношения и социалната защита.

8.1

ЕИСК потвърждава, че изцяло подкрепя принципа „да не се прави нищо за хората с увреждания без хората с увреждания“ (52) и вярва в политиките за поемане на лична отговорност и защита на собствените права.

8.2

ЕИСК счита, че социалният диалог с хората с увреждания и техните семейства е подходящата рамка за подобряване на управлението в ЕС, като се установят механизми и протоколи за задължително прилагане и се създадат временни органи за участие и консултации в рамките на ЕС.

8.3

Организациите на хората с увреждания трябва да участват в изготвянето на периодичните доклади за оценка на политиките за заетост и достъпност, прилагането на КОНПХУ и финансовите програми и инструменти на Комисията, за да се гарантира включването на визията на гражданското общество, например чрез алтернативни доклади.

8.4

ЕС и държавите-членки трябва да гарантират насърчаването и финансирането на развитието на гражданското общество, и така да осигурят неговата независимост и капацитет за участие в изготвянето на политиките и/или предоставянето на социални услуги.