25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/79

1.1

Комитетът смята за необходимо Комисията, след приключването на обсъжданията, да извърши проучване на съществуващия капацитет на риболовните флотилии в ЕС и квотите, необходими за осигуряване на тяхната конкурентоспособност, като зачита устойчивостта на риболовните зони в Общността.

1.2

Това проучване трябва да обхване актуализацията на риболовните права, придобити от държавите-членки въз основа на критерия за относителната стабилност, като се имат предвид 24-те години, които са изминали от 1984 г. насам.

1.3

Тази актуализация би трябвало да дава възможност за периодично разпределение на квотите, например за петгодишен период, така че квотите да могат да бъдат преразпределени при евентуална поява на дисбаланси.

1.4

Тази актуализация трябва да анализира най-добрите решения за премахване в бъдеще на съществуващите дисбаланси в квотите за някои плитководни и дълбоководни видове в определени риболовни зони, които в повечето държави-членки водят до „излишни квоти“ или „недостатъчно квоти“.

1.5

Във всеки случай, квотите трябва да бъдат реални и да се основават на научно доказани данни. Затова ЕИСК е убеден, че е необходимо да се положат по-големи усилия за подобряване на научните знания за запасите, защото понастоящем поради липса на достатъчно научни данни, по-голямата част от квотите се определят въз основа на принципа на предпазливост.

1.6

От друга страна, ЕИСК смята, че критерият за относителната стабилност включва и придобитите от държавите-членки права. Тези права не трябва да изчезнат безследно, а могат да бъдат актуализирани в съответствие с изискванията за устойчивост на ресурсите и конкурентоспособност на флотилиите на Общността, заложени в сегашната Обща политика в областта на рибарството.

1.7

Според ЕИСК, ако Комисията прецени, че е необходима система за управление, основаваща се на правата в рибарството, то тя трябва да бъде на ниво ЕС.

1.8

ЕИСК е убеден, че актуализираните по подходящ начин риболовни права могат да спомогнат за значително намаляване на свръхулова и изхвърлянето на улов.

1.9

Въпреки това, приемайки правата на дребните риболовци за приоритет, предвид тяхното особено значение в островните държави-членки и в островните региони, Комитетът смята, че дребномащабният риболов — дефиниран като риболов, извършван с риболовни съдове с габаритна дължина под 12 метра (1) — трябва да бъде изключен от обхвата на системата за управление на ниво Общност, основаваща се на правата в рибарството.

1.10

Комитетът е убеден, че ако Комисията реши да създаде система за управление на ресурсите, основаваща се на правата в рибарството, тя трябва да започне с онези риболовни зони, за които — поради различията между недостатъчни и излишни квоти — съществува широк консенсус между засегнатите държави-членки.

1.11

В този случай, ЕИСК смята, че определянето на равнището, на което да се търгуват риболовните права (напр. на ниво ЕС, държави-членки, организации на производители или фирми) и контролът върху транзакциите следва да бъдат задължения на Комисията.

1.12

Комитетът вярва, че преодоляването на съществуващите дисбаланси въз основа на критерия за относителната стабилност ще бъде крачка напред към създаването на система за управление, основаваща се на права в рибарството.

2.1

В своето „Съобщение относно инструментите за управление, основаващи се на правата в рибарството“  (2) Комисията си поставя за цел започването на обсъждане — което да продължи приблизително една година (27 февруари 2008 г.) — на необходимостта за определяне на ефикасни решения за постигане на целите за устойчивост на ресурсите и конкурентоспособност на флотилиите в ЕС, предвидени в новата Обща политика в областта на рибарството (ОПОР).

2.2

В „Зелена книга относно бъдещето на общата политика в областта на рибарството“  (3) Комисията призовава към разглеждане на нови методи на управление, като например „пазарни системи за разпределяне на квоти, като индивидуални прехвърляеми квоти и търгове, които поощряват създаването на пазар на риболовни права и могат да повишат интереса на притежателите на права към устойчивостта на рибарството в дългосрочен план“.

2.3

В „Пътна карта относно реформата на Общата политика в областта на рибарството“  (4) Комисията смята, че „сектор рибарство все още притежава специфични характеристики, които правят прилагането на нормални икономически условия, като например свободна конкуренция между производителите и свобода на инвестициите, трудно приложимо в краткосрочен план“. Тези характеристики са свързани със структурния дисбаланс между ограничените рибни ресурси и размерите на риболовните флотилии в ЕС и продължаващата зависимост на някои крайбрежни общности от риболова. В пътната карта Комисията залага календар с инициативи, първата от които е организирането през 2002 г. на семинари по икономическо управление, насочени към обсъждане на система за прехвърляеми риболовни права (индивидуални или колективни). През 2003 г. Комисията информира Съвета за резултатите от обсъжданията. След определено забавяне, през м. май 2007 г. се проведе семинар за икономическите измерения на рибарството, като една от темите, които бяха обсъдени, бе тази за риболовните права (5).

2.4

ЕИСК прецени, че е необходимо да изготви това становище по собствена инициатива, за да добави своите виждания към започнатия от Комисията дебат относно начините за постигане на по-ефективно управление на ресурсите — което да се превърне в основен стълб на ОПОР, за да се гарантира устойчивостта на ресурсите в дългосрочен план, като едновременно с това се осигури и конкурентоспособността на риболовните флотилии в ЕС.

2.5

Целта на настоящото становище е да посочи съществуващите трудности при прилагането на ефективно управление на рибните ресурси, основаващо се на правата в рибарството, както и да определи възможни решения за преодоляване на тези трудности.

2.6

ЕИСК споделя мнението на Комисията относно необходимостта от създаване на климат, „благоприятстващ въвеждането на по-нормални икономически условия и премахването на пречките пред нормалната икономическа дейност, националното разпределяне на възможностите за риболов и критерия за относителната стабилност“ (6).

2.7

Затова становището има за цел на първо място да задълбочи анализа на критерия за относителната стабилност, което според основните професионални сдружения в рибарството (7) и според Комисията, е една от основните пречки пред създаването на общоевропейска система за риболовни права — търгуването или прехвърлянето на окончателна собственост върху права между фирмите в държавите-членки ще промени сегашното процентно разпределение на квотите между държавите, а оттам и относителната стабилност. На второ място, становището се стреми да предостави онези елементи, които биха позволили създаването на такава система за управление, каквато вече функционира на национално ниво в някои държави-членки и някои трети страни, които се конкурират на пазара на Общността.

2.8.1

През 1972 г. (8) установеният през 1970 г (9). принцип за равен достъп до рибните ресурси на държавите-членки беше отменен от Съвета за преходен период, който изтече на 31 декември 1982 г.

2.8.2

Вследствие от това, както и за да бъдат защитени крайбрежните региони след изтичането на преходния период, през 1976 г. Съветът прие т. нар. „преференции от Хага“ (10), които — на вътрешно ниво — се опитват да защитят крайбрежния риболов, като вземат предвид „жизненоважните нужди“ на зависимите от риболова местни общности.

2.8.3

Преговорите между Комисията и държавите-членки относно разпределението на общия допустим улов (ОДУ) продължиха до 1983 г., когато беше приет Регламент (ЕИО) 170/83 (11), с който се създаде общоевропейска система за опазване и управление на рибните ресурси и се установи окончателното разпределение на базата на следните критерии: традиционните риболовни дейности на всяка държава-членка; специфичните нужди на регионите, чието местно население е особено зависимо от риболова (като се вземат предвид „преференциите от Хага“); и потенциалната загуба на улов в териториалните води на трети страни, произтичаща от разширяването на изключителните икономически зони до 200 морски мили.

2.8.4

Тази схема за разпределение, позната като критерий за относителна стабилност, гарантира на всяка държава-членка (12) непроменлив процент от ОДУ за всеки вид. Под „относителна стабилност“ Съветът разбира концепция, която „предвид моментното биологическо положение на запасите, трябва да защити специфичните нужди на регионите, чието местно население е особено зависимо от риболова и свързаните с него отрасли“. (13) С други думи, създадените през 1976 г. от Съвета „преференции от Хага“ остават в сила, като се запазва дерогацията на принципа на равенство на достъпа.

2.8.5

Според разпоредбите на Регламент (ЕИО) 170/83, до 31 декември 1991 г. Комисията трябваше да състави доклад за социално-икономическото положение в крайбрежните региони. Въз основа на него, Съветът трябваше да вземе решение за необходимите корекции, като имаше възможност да се удължи срокът на режима на условия за достъп и на критериите за разпределението на квотите до 31 декември 2002 г.

2.8.6

Вземайки предвид представения от Комисията доклад, Съветът взе политическо решение да удължи срока на режима на условия за достъп и на критериите за разпределение на квотите до 31 декември 2002 г. (14)

2.8.7

В заключение, в член 20 на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството се постановява, че „възможностите за риболов се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да осигурят на всяка държава-членка относителна стабилност на стопански риболов за всеки запас или риболовна зона“. В член 17 на същия документ се удължава срокът на действие на принципа на равенство на достъпа до 31 декември 2012 г., като отново се изисква представяне на доклад относно дерогацията на този принцип.

3.1

За ЕИСК е ясно, че принципът на относителната стабилност или, казано с други думи, непроменливият процент от ОДУ, предоставен на всяка държава-членка преди 24 години, не взема под внимание икономическото и социалното развитие на общностите, които понастоящем зависят от риболова и свързаните с него отрасли. Настоящият капацитет на риболовните флотилии в ЕС, сегашната експлоатация на ресурсите и инвестициите, които се правят в крайбрежните региони, нямат нищо общо с тези през 1983 г., когато някои държави-членки с интереси в риболова все още не бяха част от Общността.

3.2

От регламентите на Комисията относно адаптирането на определени квоти за риба (15) се вижда, че в някои рибни стопанства и риболовни зони на ЕС ежегодно се наблюдават значителни различия между отпуснатите на държавите-членки квоти и реализирания от тях улов, както при плитководните, така и при дълбоководните видове. Тези дисбаланси, които в някои случаи водят до излишък на квоти, недостиг на квоти или неизползвани квоти поради липса на флотилия, засягат повечето държави-членки във връзка с конкретни рибни стопанства или риболовни зони и се дължат не само на биологични причини, но и на прилагането на критерия за относителната стабилност.

3.3

ЕИСК смята, че при разпределението на права в рамките на ОДУ вниманието трябва да бъде насочено основно към гарантиране на възстановяването (и поддържането) на запасите от различните рибни видове и останалите морски ресурси до по-високи и по-устойчива нива. ЕИСК препоръчва да бъдат положени по-големи усилия за подобряване на научните знания за състоянието на рибните запаси и за това по какъв начин могат най-добре да се управляват разпределените количества и практиките в рибарството, така че да се осигурят оптимални резултати както за поддържането на самите рибни запаси, така и за икономическото благополучие на рибарските общности, които зависят от тях. Общите разпределени количества трябва да бъдат по-ниски от научно установения максимален устойчив добив, а индивидуалните ограничения за разпределените количества трябва да бъдат контролирани и прилагани ефективно.

3.4

Комитетът смята за необходимо Комисията да извърши проучване на съществуващия капацитет на риболовните флотилии в ЕС и квотите, необходими за осигуряване на тяхната конкурентоспособност и устойчивостта на рибните запаси. Това проучване трябва да обхване актуализацията на придобитите от държавите-членки риболовни права, основаваща се на принципа на относителната стабилност, за да се анализират най-добрите решения за премахване в бъдеще на съществуващите дисбаланси в квотите за някои плитководни и дълбоководни видове в определени риболовни зони. Всичко това трябва да бъде подчинено на общата цел за осигуряване на дългосрочната устойчивост на ресурсите и конкурентоспособността на флотилиите на Общността — каквито са и основните цели на ОПОР.

3.5

От друга страна, Комитетът смята, че критерият за относителната стабилност включва права, придобити от държавите-членки. Тези права не трябва да изчезнат безследно, а могат да бъдат актуализирани в съответствие с изискванията за устойчивост на ресурсите и конкурентоспособност на флотилиите на Общността, заложени в сегашната Обща политика в областта на рибарството.

4.1

ЕИСК смята, че Комисията трябва да проведе необходимото проучване във възможно най-кратък срок след приключването на периода за обсъждане. Предвид настоящата ситуация по отношение на рибните ресурси в ЕС и конкурентоспособността на флотилиите, не е необходимо да се чака до 2012 г. публикуването на нов доклад на Комисията за коригиране на дисбалансите, които понастоящем съществуват между квотите за улов и флотилиите на Общността.

4.2

Тази актуализация трябва да дава възможност за периодично разпределение на квотите, например за петгодишен период, така че квотите да могат да бъдат преразпределени при евентуална поява на дисбаланси.

4.3

Комитетът смята също така, че ако в резултат от обсъждането на възможните решения Комисията прецени, че е необходимо създаването на система за управление, основаваща се на актуализираните права на държавите-членки в рибарството, то тази система трябва да бъде създадена на ниво Общност.

4.4

ЕИСК разбира, че след подписването на Договора за изменение (Договор от Лисабон) през м. декември 2007 г. в държавите-членки съществува много благоприятен климат за приемане на такава система за управление в рибарството.

4.5

Комитетът осъзнава трудностите, свързани със създаването на ниво общност на система за управление, основаваща се на прехвърляеми права в рибарството, но смята, че тя може да бъде средство за постигане на „експлоатация на живите водни ресурси, която осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия“ (16), ако — освен всичко друго — бъдат взети под внимание посочените по-долу критерии.

4.5.1

За да бъдат защитени правата на дребните риболовци (17), системата за управление на ниво общност, основаваща се на правата в рибарството, не трябва да обхваща дребномащабния риболов, от който са зависими голям брой крайбрежни общности, особено в островните държави-членки и островните региони.

4.5.2

За да се избегне господстващо положение на пазара, произтичащо от възможността за покупко-продажба на риболовни права, тази дейност може да бъде ограничена до процент от максималния годишен общ улов за вид във всяка държава-членка.

4.5.3

Комитетът смята, че системата за управление трябва да се прилага в различните риболовни зони в Общността постепенно, стъпка по стъпка, като се започне с онези риболовни зони, за които — поради различията между недостатъчни и излишни квоти — съществува широк консенсус между засегнатите държави-членки.

4.5.4

Комисията ще трябва да определи дали за определена риболовна зона, засегната от системата за управление, основаваща се на правата в рибарството, търговията с права ще се извършва на ниво Общност, държави-членки, организации на производители или фирми, както и да посочи ясно как ще се осъществява контрол върху тези транзакции.

4.6

ЕИСК е убеден, че актуализираните по подходящ начин риболовни права могат да спомогнат за значително намаляване на свръхулова и изхвърлянето на улов.

4.7

Комитетът вярва, че преодоляването на съществуващите дисбаланси въз основа на критерия за относителната стабилност ще бъде крачка напред към създаването на система за управление, основаваща се на правата в рибарството. Тази система, регулирана по подходящ начин за избягване на господстващо положение на пазара, ще предостави възможност за по-честно и равномерно разпределение на ресурсите между различните флотилии в Общността, което ще допринесе за постигането на по-голяма устойчивост на ресурсите и конкурентоспособност на флотилиите на Общността.