11/ 51

BG

Официален вестник на Европейския съюз

289

L 379/65

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 12 април 2006 г. Комисията обяви с известие („известие за започване“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на полиестерни щапелни влакна („PSF“) с произход от Малайзия и Тайван.

(2)

Антидъмпинговата процедура започна след жалба подадена на 3 март 2006 г. от Международната комисия за изкуствена коприна и синтетични влакна („CIRFS“ или „жалбоподателят“) от името на производители, представляващи значителна част, в този случай повече от 50 % от общото производство на PSF в Общността. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на разглеждания продукт и за съществена вреда в резултат на това, което бе прието за достатъчно да ознование за започването на процедура.

(3)

През март 2005 г., с Регламент (ЕО) № 428/2005 (4), Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита за вноса на PSF с произход от Китайската народна република, и Саудитска Арабия и измени съществуващите антидъмпингови мита за PSF с произход от Република Корея. Освен това са в сила антидъмпингови мерки за внос на PSF от Беларус (5).

(4)

Комисията информира официално производители износители в Малайзия и в Тайван, вносители/търговци и техните асоциации, доставчици и потребители, за които се знае, че са заинтересувани, представителите на разглежданите страни износителки, а така също и жалбоподателят и всички известни производители от Общността за започването на процедурата. На заинтересуваните страни бе дадена възможност да представят становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, посочен в известието за започване. На страните, поискали това, бе дадена възможност да бъдат изслушани.

(5)

Предвид явно големия брой на тайвански производители износители изброени в жалбата, и големия брой производители от Общността и вносители на PSF, в известието за започване бе предвидено изследване на извадки за определяне на дъмпинга и вредата, в съответствие с член 17 от основния регламент.

(6)

За да може Комисията да реши дали е необходимо изследване на образци и, ако е така, да подбере извадка от всички производители износители от Тайван, производители от Общността и вносители, бе поискано да заявят за себе си пред Комисията и да предоставят, както е определено в известието за започване, основна информация относно техните дейности, свързани с PSF през периода 1 януари 2005 г. - 31 декември 2005 г. („период на разследване“ (ПР)).

(7)

По отношение на Тайван, девет компании отговориха на въпросите на изследването. Осем от деветте отчетоха износни продажби за Общността през ПР. Четири компании, представляващи повече от 80.0 % от отчетените износни количества за Общността през ПР бяха включени в извадката. Подбраната извадка се базираше на най-големия представителен обем износ, който да може да се разследва коректно в рамките на предоставеното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент, тайванските власти бяха консултирани и не повдигнаха възражение. Извадката включваше следните дружества:

(8)

Що се отнася за вносителите в Европейската общност, само трима несвързани вносители се обявиха и предоставиха исканата информация в надлежния срок. Поради това не бе необходимо да се използва методика на извадки. Въпросници бяха изпратени на тези трима несвързани вносители, но двама от тях бяха приети след това за несъдействащи, отчитайки факта, че те се въздържаха да попълнят целия въпросник, който им бе изпратен.

(9)

Що се отнася за производители от производството на Общността, обявиха се само трима от тях, предоставиха исканата информация в надлежния срок и изразиха готовност да отговорят на въпросника. Поради това не бе необходимо да се използва методика на извадки.

(10)

Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които се знаеше, че са заинтересувани и/или на всички други компании, които се обявиха в рамките на сроковете, изложени в известието за започване. Отговори бяха получени от двама малайски производители износители, от четирима тайвански производители износители включени в извадката, от едно дружество, свързано с тайвански производител износител, а така също и от трима производители от Общността, един несвързан вносител, един доставчик на суровина и от седем потребители.

(11)

Комисията проучи и провери цялата информация, която сметна за необходима за целта на временното определяне на дъмпинга, произтичащата вреда и интереса на Общността. Бяха извършени посещения за проверка на обектите на следните компании:

(12)

Разследването на дъмпинга и вредата обхващаше периода от 1 януари 2005 г. - 31 декември 2005 г. („периода“ или „ПР“). Изследването на тенденциите в контекста на анализа на вредата обхващаше периода от 1 януари 2002 г. до края на ПР („разглеждан период“ или период на разследване на вредата „IIP“).

(13)

Разглежданият продукт са полиестерни щапелни влакна, некардирани, пенирани или по друг начин обработени за предене и понастоящем се класифицира по КН код 5503 20 00. Той се означава обикновено като полиестерни щапелни влакна.

(14)

Продуктът е основен материал, използван в различни стадии на производствения процес на текстилни продукти. Потреблението на Общността на PSF е или за предене, т.е. производство на влакна за производството на текстилни, смесени с други влакна, като например памук и вълна, или за нетъкани приложения, като например пълнене, т.е. пълнеж или подплънка на някои текстилни стоки, като например възглавници, седалки за коли и жакети.

(15)

Продуктът се продава в различни видове, които се идентифицират посредством различни спецификации, като например тегло, сила на сцепление, блясък и силиконова обработка или посредством класифицирането им по семейства продукти, като например кръгли, кухи, двукомпонентни влакна и специални изпълнения, като например оцветени и трилобови влакна. От производствена гледна точка, правим разлика между чисти PSF, произведени от чисти суровини, и регенерирани PSF, произведени от рециклиран полиестер. И накрая, качеството може да е под нормалния стандарт или първо качество.

(16)

Разследването показа, че всички видове на разглеждания продукт, както е дефинирано в съображение 13, въпреки разликите в многообразието от фактори, както е дефинирано в предишното съображение, имат едни и същи физически и химически характеристики и се използват за едни и същи цели. Поради това, и по смисъла на настоящата антидъмпингова процедура, всички видове на разглеждания продукт се смятат за един продукт.

(17)

Бе установено, че разглежданият продукт и PSF, произведени и продавани в Общността от Общностното производство и PSF, произведени и продавани на вътрешния пазар на двете страни износителки имат по същество едни и същи физически и химически характеристики и едни и същи употреби. Поради това те временно се смятат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(18)

Тук по-долу е описана общата методика. Поради това следващото представяне на данните относно дъмпинга за разглежданите страни само описва въпроси, които са специфични за всяка страна износител.

(19)

В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, за всеки съдействащ производител износител първо бе изследвано дали вътрешните му продажби на PSF са представителни, т.е. дали общият обем на тези продажби представлява най-малко 5 % от общия обем износни продажби на производителя за Общността.

(20)

Комисията след това идентифицира тези видове PSF, продавани на вътрешния пазар, които бяха идентични или директно сравними с видовете, продавани за износ за Общността. По отношение на изследването на база вид продукт и както е указано в съображение 17, Комисията разгледа видовете продукти, които са продадени на вътрешния пазар и изнесени, и които имат сходен произход, дение, състав, напречно сечение, блясък, цвят, силиконова обработка, качество и употреба, като директно сравними.

(21)

За всеки вид, продаван от производителите износители на вътрешните им пазари и за който е преценено, че е директно сравним с вида PSF, продаван за износ за Общността, бе установено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на един конкретен вид PSF бяха смятани за достатъчно представителни, когато общият обем вътрешни продажби на този вид през ПР представлява 5 % или повече от общия обем продажби на сравнимия вид PSF, изнесен за Общността.

(22)

Комисията след това изследва дали вътрешните продажби на всеки вид PSF, продаван на вътрешния пазар в представителни количества може да се смятат за извършени в обичайния ход на търговия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент, установявайки частта на рентабилните продажби за независими клиенти на въпросния вид PSF.

(23)

В случаите, когато обемът продажби на вида PSF, продаван на нетна продажна цена, равна на или надвишаваща изчислената стойност на производство, представлява повече от 80 % от общия обем продажби на този вид, и ако претеглената средна цена на този вид е равна на или надвишаваща разходите за производство, нормалната стойност се базираше на действителната вътрешна цена, изчислена като претеглени средни цени на всички вътрешни продажби на този вид, направени през ПР, независимо от това дали тези продажби са били рентабилни или не.

(24)

Ако обемът на рентабилните продажби на вида PSF представлява 80 % или по-малко от общия обем продажби на този вид, или ако претеглената средна цена на този вид е под разходите за производство, нормалната стойност се базираше на действителната вътрешна цена, изчислена като претеглена средна стойност на рентабилните продажби само на този вид, при условие че тези продажби представляват 10 % или повече от общия обем продажби на този вид.

(25)

Ако обемът на рентабилните продажби за всеки вид продукт представлява по-малко от 10 % от общия обем продажби на този вид, бе сметнато, че този конкретен вид е продаван в недостатъчни количества, за да може вътрешната цена да даде подходяща база за установяване на нормалната стойност.

(26)

Когато вътрешните цени на конкретен вид продукт, продаван от производител износител не можеха да се използват за установяване на нормалната стойност, трябваше да се приложи друг метод. В тези случаи, и в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, нормалната стойност се конструираше на базата на собствените разходи за производство на всеки производител износител плюс една разумна сума за разходи за продажба, общи и административни разходи (ПОиА) и за разумен марж на пречалба.

(27)

Поради това Комисията изследва дали направените разходи ПОиА и печалбата, реализирана от всеки от разглежданите производители износители на вътрешния пазар съставляват надеждни данни.

(28)

Действителните вътрешни разходи за ПОиА бяха преценени за надеждни, ако обемът на вътрешните продажби на разглежданото дружество можеше да се смята за представителен, както е дефинирано в член 2, параграф 2 от основния регламент. Маржът на вътрешната печалба бе определян на базата на вътрешните продажби, извършени в обичайния ход на търговията.

(29)

Във всички случаи, когато тези условия не бяха спазени, Комисията изследва дали данните на други износители или производители на вътрешния пазар на страната на произход могат да се използват в съответствие с член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент. Ако надеждни данни имаше само за един производител износител, никаква средна стойност, както е изложено в член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент не можеше да се установи и бе изследвано дали са изпълнени условията на член 2, параграф 6, буква б), т.е. използването на данни по отношение на производството и продажбите на същата обща категория продукти за въпросния износител или производител. Ако нямаше такива данни относно ПОиА и печалбата или не бяха предоставени от производителя износител, ПОиА и печалбата бяха установявани в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, т.е. на базата на всеки друг разумен метод.

(30)

Тъй като целият експорт бе за независими клиенти в Общността, износните цени бяха установявани в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно на базата на действително платените или платими износни цени.

(31)

Нормалната стойност и износните цени бяха сравнявани на база франко завод. По смисъла на гарантиране на справедливо сравнение между нормалната стойност и износната цена се даваше надлежен толеранс под формата на корекции за разликите, засягащи цените и сравнимостта на цените в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Подходящи корекции се разрешаваха във всички случаи, когато са приложими, акуратни и подкрепени с проверени доказателства.

(32)

Съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за всеки производител износител бяха установявани на базата на сравнение между претеглената средна нормална стойност по вид продукт и претеглената средна износна цена по вид продукт, както е установено по-горе.

(33)

Последователна практика на Комисията е да разглежда свързаните производители износители или производители, принадлежащи към една и съща група като едно единствено юридическо лице при определяне на дъмпинговия марж и така да установява един единствен дъмпингов марж за тях. Това е по-специално така, защото изчисляването на индивидуални дъмпингови маржове би могло да поощри заобикаляне на антидъмпинговите мерки, правейки ги по този начин неефективни, позволявайки на свързани производители износители да канализират износа си за Общността през дружеството с най-нисък индивидуален дъмпингов марж.

(34)

В съответствие с тази практика, свързаните производители износители от една и съща група, бяха смятани за едно юридическо лице и им се причисляваше един дъмпингов марж, който се изчисляваше на базата на претеглена средна стойност на дъмпинговите маржове за съдействащите производители в съответната група.

(35)

Дъмпинговият марж за съдействащите производители износители, които се обявиха в съответствие с член 17 от основния регламент, но не бяха част от извадката, бе установен на базата на претеглена средна стойност на дъмпинговите маржове на компаниите, подбрани в извадката, в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент.

(36)

За онези производители износители, които не съдействаха, дъмпинговият марж бе установен на базата на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел, първо бе установено нивото на липса на съдействие, сравнявайки обема на износ за Общността, отчетен от съдействащите производители износители с еквивалентната статистика на Евростат за вноса през периода на разследване.

(37)

Тъй нивото на съдействие бе ниско за двете страни износителки, т.е. износът на съдействащите производители износители от всяка страна износител представляваше по-малко от 80 % от обема на вноса от тази страна, остатъчният дъмпингов марж бе определен на базата на средната стойност на най-големите дъмпингови сделки в представителни количества на съдействащите производители износители. Този подход бе счетен за необходим и за да се избегне даването на бонус за липса на съдействие и предвид факта, че не съществуваха индикации, че една несъдействаща страна е практикувала дъмпинг на по-ниско ниво.

(38)

Отговори на въпросника бяха получени от двама производители износители.

(39)

Един от съдействащите производители износители нямаше достатъчно представителни продажби на сходния продукт на вътрешния си пазар.

(40)

Поради това, нормалната стойност бе конструирана по начина, описан в съображение 26 по-горе.

(41)

Разследването разкри, че отчетената от дружество стойност на производство е занижена, тъй като заводските режийни разходи (включително амортизация, разходи за наем, заплати и поддръжка), действително направени през ПР, бяха прекласифицирани към разходите за ПОиА. Дружеството твърдеше, че тази практика е използвана, за да се отрази ниският коефициент на използване на капацитета на производствените ѝ мощности. Все пак обаче, действително направените разходи наистина включват и прекласифицираните заводски режийни разходи. Фактът, че дружеството работи с част от пълния си производствен капацитет не означава, че не се правят разходи, възникващи от тези мощности. Действително, тези разходи са заведени в счетоводните документи на дружеството и тъй като са директно свързани с производството на сходния продукт, трябваше да се направи корекция на отчетената стойност на производство.

(42)

При липсата на вътрешни продажби на сходния продукт и данни относно същата обща категория продукти през периода на разследване, разходите за ПОиА бяха определени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. По-специално, разходите за ПОиА се базираха на общите продажби на всички продукти на вътрешния пазар. Тези разходи бяха добавени към собствената средна стойност на производството на дружеството, на всеки изнесен вид през периода на разследване.

(43)

По отношение на печалбата, и при липса на всякаква друга разумна база, бе използван марж на печалба 5 %. Липсваше информация, която да укаже, че този марж на печалба превишава реализираната обикновено печалба от други износители или производители при продажби на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на Малайзия, както се изисква по член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.

(44)

Втори съдействащ производител износител имаше представителни вътрешни продажби на сходния продукт на вътрешния си пазар. Все пак обаче, продажби в обичайния ход на търговия не бяха извършени в достатъчни количества, така че нормалната стойност да се базира на действителни вътрешни цени. Поради това, нормалната стойност трябваше да се конструира. В съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент, разходите за ПОиА се базираха на действителните данни на дружеството относно производството и продажбите на сходния продукт. По отношение на печалбата бе използван марж 5 %, в съответствие с другия производител износител.

(45)

И двамата производители износители продаваха директно на независими клиенти в Общността. Поради това, износните цени бяха установявани на базата на действително платените или платими цени в Общността в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(46)

За да се гарантира справедливо сравнение, бяха взети под внимание разликите в разходите за транспорт, застраховка, обработка и спомагателни разходи, кредити и комисионни, където това бе необходимо и обосновано.

(47)

Установените временни дъмпингови маржове, изразени като процент от вносната цена CIF на границата на Общността, с неплатено мито, са както следва:

(48)

Отговори на въпросника бяха получени от четиримата производители износители, подбрани в извадката, а така също и от една свързана компания в страната износител.

(49)

Един тайвански производител отговори на формуляра за извадка и поиска да му бъде установено индивидуално мито. Тази компания обаче нямаше износ на PSF за Общността през ПР и в резултат не можеше да се разглежда като производител износител. Следователно, индивидуален дъмпингов марж не можеше да се установи за тази компания и тя трябва да подлежи на временно остатъчно мито, установено за всички други тайвански производители. дружеството бе информирано за този подход и не реагира.

(50)

Разследването разкри, че двама производители износители, подбрани в извадката, са предоставили на Комисията невярна и подвеждаща информация.

(51)

Един производител износител отчита количества на вътрешни продажби и стойности на продажбите, които не отговарят на действителните количества и стойности, експедирани за вътрешни клиенти на сходния продукт. Действително, за много дъмпингови сделки бе намерено, че отчетените количества са по-високи и стойностите са по-ниски от тези, които са поръчани от вътрешните клиенти, така както е отразено в регистъра на дружеството в отдел „Експедиция“. В резултат трябваше да се заключи, че действително продадените количества са такива, каквито са поръчани от вътрешния клиент и осчетоводени в регистъра за експедиция, а не онези, които бяха отчетени и се съдържаха във фактурите, показани на Комисията.

(52)

Нещо повече, по отношение на стойностите на отчетените продажби бе намерено, че дружеството е добавило фиктивни сделки, за да претендира, че общата сума на всички фактури от една поръчка отговарят на общата сума на тази поръчка. Тези допълнителни сделки трябваше да са фиктивни, тъй като те не бяха отчетени в действителния регистър за експедиция на дружеството.

(53)

Следва да се отбележи, че за отчетените вътрешни сделки, показващи фалшифицирани количества и стойности, включително фиктивни сделки, дружеството предостави стокови разписки и фактури, претендирайки че те са истинските основни документи. Отчитайки факта, че бе намерено, че отчетените данни са неверни, трябва да се заключи, че и оправдателните документи са подправени, за да се доведат в съответствие с отчетената фалшифицирана информация.

(54)

С манипулираните по този начин вътрешни единични цени и количества, дружеството предостави невярна и подвеждаща информация на Комисията.

(55)

За другия производител износител също бе намерено, че отчита невярна и подвеждаща информация по отношение на вътрешните си продажби. По-специално, дружеството отчита някои видове продукти като вътрешна сделка, които не са същите, както съдържащите се в клиентската поръчка и регистрирани в книгата за поръчки, поддържана от отдел „Продажби“ на дружеството. Това бе направено за най-широко изнасяните видове PSF, като при това Комисията се подвеждаше да използва вътрешни цени, въпреки че разглежданите продажби не бяха представителни по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, имайки предвид ниските им обеми.

(56)

Нещо повече, за да оправдае разлика, намерена за една конкретна сделка, която би показала, че доставеният вид продукт наистина съответства на продукта, отчетен пред Комисията, дружеството предостави фалшифициран документ, който бе копие на подписана стокова разписка, за която се твърдеше, че е изпратена по факса от клиент, по молба на дружеството. Този документ не отговаряше на оригинала, който бе предоставен преди това от дружеството. Действително, видовете продукти не бяха същите, което показва, че съмнителните подкрепящи доказателства са подправени с цел подвеждане на Комисията.

(57)

Освен това разследването разкри, че за компаниите в Тайван е обичайна практика да пазят стоковите разписки, подписани от клиента, като доказателство, че поръчаните количества са действително доставени. Това бе потвърдено от въпросния производител износител и от други посетени производители износители. Все пак обаче, дори когато Комисията конкретно поиска тези стокови разписки за ПР, такива документи не бяха предоставени през време на посещението за проверка. Така дружеството не само отказа да предостави необходимите документи, но освен това значително пречеше на разследването.

(58)

Отчитайки факта, че и двете компании можеха да предоставят фалшиви стокови разписки и фактури, за да оправдаят вътрешни сделки и че тези документи са част от интегрирана система, трябва да се заключи, че всеки документ, който е свързан с такава система, може да бъде манипулиран и поради това е ненадежден. Освен това, характерът и размерът на невярната и подвеждаща информация също хвърля съмнение върху чистотата на всички данни, представени от компаниите. Поради това се взе решение изцяло да се пренебрегне информацията, предоставена от тези компании, в съответствие с член 18 от основния регламент.

(59)

Компаниите бяха информирани незабавно за основанието, на което се планираше да се пренебрегне предоставената информация и бе дадена възможност да се предоставят допълнителни обяснения, в съответствие с член 18, параграф 4 от основния регламент. Дадените от компаниите обяснения бяха обаче незадоволителни и не можеха да опровергаят свидетелството, показващо, че са представили невярна и подвеждаща информация.

(60)

Дъмпинговите маржове бяха поради това определени временно на базата на наличните факти, в съответствие с член 18 от основния регламент.

(61)

За двамата съдействащи производители, вътрешните продажби на сходния продукт бяха представителни.

(62)

Един производител износител продаваше на вътрешния пазар както на свързани, така и на несвързани клиенти. Продажбите за свързания клиент бяха препродавани на независими клиенти. Отчитайки факта, че тези две свързани компании си разделят функции по отношение на производството и продажбите, бе сметнато за подходящо да се разглеждат като един единствен икономически субект. Поради това, когато бе възможно, нормалната стойност се установяваше на базата на платената или платима цена от първия независим клиент, в обичайния ход на търговия.

(63)

За повечето видове продукти, продавани от тези съдействащи производители, нямаше достатъчно вътрешни продажби, извършени в обичайния ход на търговия, така че нормалната стойност трябваше да се конструира в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. В този случай, ПОиА и печалбата се базираха на действителните данни, отнасящи се за производството и продажбите на сходния продукт от разследвания производител износител, в обичайния ход на търговия, в съответствие със заглавната част на член 2, параграф 6 от основния регламент.

(64)

За двамата съдействащи производители износители износните цени бяха установени на базата на действително платените или платими цени от несвързани клиенти в Общността в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(65)

За да се гарантира справедливо сравнение, бяха взети под внимание разликите в разходите за транспорт, застраховка, обработка и спомагателни разходи, кредити и комисионни, където това бе необходимо и обосновано.

(66)

За съдействащите компании, които не бяха включени в извадката, дъмпинговият марж бе установен на базата на претеглена средна стойност на дъмпинговите маржове, изчислена за компаниите, подбрани в извадката, представляващи повече от 12,0 % от тайванския износ за Общността. За тази цел, дъмпинговите маржове установени за несъдействащите производители износители, които се базираха на наличните факти съгласно член 18 от основния регламент, не бяха включени в средната стойност, така както се постановява с член 9, параграф 6 от основния регламент.

(67)

Установените временни дъмпингови маржове, изразени като процент от вносната цена CIF на границата на Общността, с неплатено мито са, както следва:

(68)

През ПР, PSF се произвеждаха от 18 компании от Общността:

(69)

На основата на горепосоченото бе преценено, че PSF, произведени от всички споменати компании, съставляват общото производство на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(70)

Както е обяснено в съображение 9 по-горе, трима производители от Общността заявиха за себе си, предоставиха информацията, поискана в известието за започване в надлежния срок и бяха готови да отговорят на въпросника. Поради това бяха изпратени въпросници на тези трима производители от Общността, които подкрепиха жалбата и изцяло съдействаха в разследванията. Тези производители представляват повече от 25 % от производството на разглеждания продукт в Общността и поради това се смята, че съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(71)

Потреблението на Общността бе установено на базата на обема на внос на разглеждания продукт от разглежданите страни, на база отчетени данни и допълнени с данни на Евростат, както и от всички други трети страни, за които се знае, че произвеждат и изнасят разглеждания продукт за Общността на база Евростат, плюс обема от продажби на пазара на Общността както на производството на Общността, така и на други производители от Общността. За последните бяха използвани данните, отчетени в изпратените кратки въпросници, както е обяснено в съображение 143, а за онези производители от Общността, които изобщо не съдействаха, бяха използвани данни, съдържащи се в жалбата.

(72)

На тази основа, потреблението на Общността леко се увеличи през разглеждания период, т.е. с 3 % между 2002 г. и ПР. То първо намаля с 5 % между 2002 г. и 2003 г. и след това се повиши с повече от 8 %, за да стигне 834 093 тона през ПР.

Таблица 1

Потребление в ЕС (обем)

(73)

Първо бе изследвано дали вносът от Тайван и Малайзия следва да бъде оценяван кумулативно, в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(74)

Бе констатирано, че:

(75)

По тези причини се заключава временно, че всички критерии, изложени в член 3, параграф 4 от основния регламент са спазени и че вносът с произход от Тайван и Малайзия следва да бъде оценяван кумулативно.

(76)

Обемът на внос от страните се удвои между 2002 г. и ПР. Докато този внос възлизаше на 62 574 тона през 2002 г., той достигна до ниво 127 890 тона през ПР. Вносът първо намаля с 5 % между 2002 г. и 2003 г., а след това се повиши с 115 % до края на ПР. Увеличение на вноса бе регистрирано особено между 2004 г. и ПР, тъй като се повиши с 76 %.

Таблица 2

Внос от разглежданите страни

(77)

Пазарният дял, притежаван от разглежданите страни, почти се удвои между 2002 г. и ПР: от 8 % на 15 % т.е. плюс 7 процентни пункта. Увеличение бе регистрирано особено между 2004 г. и ПР, когато то се повиши с 73,8 %.

Таблица 3

Пазарен дял на разглежданите страни

(78)

От 2002 г. до ПР, цените на вноса от разглежданите страни се увеличиха с 9 %. Те първо намаляха с 7 % между 2002 г. и 2003 г. и след това се повишиха с 16 % между 2003 г. и ПР, когато достигнаха до 1 156 EUR на метричен тон.

(79)

Това увеличение следва да се разглежда в светлината на цената за суровината, която – както бе обяснено в съображения 124 - 129, се увеличи с повече от 30 % между 2002 г. и ПР на световно ниво.

Таблица 4

Цени на разглеждания внос

(80)

За определяне на подбиването на цените бяха анализирани данните за цените, които се отнасят за ПР. Релевантните продажни цени на производството на Общността бяха нетни цени след изваждане на отстъпките и рабатите. При необходимост, тези цени бяха коригирани до ниво франко завод, т.е. изключвайки разходите за навлото в Общността. Вносните цени на разглежданите страни бяха също чисти от отстъпки и рабати и при необходимост бяха коригирани до цени CIF границата на Общността.

(81)

Бяха сравнени продажните цени на производството на Общността и вносните цени на разглежданите страни на едно и също ниво на търговия, а именно за независими клиенти в рамките на пазара на Общността.

(82)

През ПР, маржовете на подбиване на претеглената средна цена, изразени като процент от продажните цени на производството на Общността, бяха в обхвата от 48 % - 50 % за тайванските износители и от 43 % - 47 % за малайските износители. Претегленият среден марж на подбиване на цените бе 49 % за Тайван и 45 % за Малайзия.

(83)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент, изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху производството на Общността включваше оценка на всички икономически фактори и индекси които имат отношение към състоянието на производството на Общността през разглеждания период.

(84)

Както е показано в таблицата по-горе, производството на Общността намаля с 10 % между 2002 г. и ПР. Намалението бе особено рязко между 2004 г. и ПР, когато то загуби 6 % от производствения обем или около 8 400 тона.

(85)

Производственият капацитет остана относително стабилен между 2002 г. - 2004 г. и след това намаля с 10 % между 2004 г. и ПР. Това се дължи на факта, че един от производителите от Общността реорганизира производството си и реши да използва временно част от оборудването си за производство на по-рентабилни продукти.

(86)

В светлината на развитието на производството и на капацитета, използването на капацитета намаля с 2 процентни пункта годишно между 2002 г. и 2004 г. и след това се увеличи с 4 процентни пункта, за да достигне през ПР същото ниво, както през 2002 г.

(87)

Таблицата по-долу показва параметрите на производството на Общността по отношение на нейните продажби за независими клиенти в Общността.

Таблица 6

Обем на продажбите, пазарен дял, цени

(88)

Обемът на продажбите на производството на Общността намаля с 11 % между 2002 г. и ПР. Въпреки че намалението между 2002 г. и 2003 г. бе почти компенсирано с увеличението между 2003 г. и 2004 г., разследването показа, че основното намаление е между 2004 г. и ПР, когато 11 % от продажния обем бяха загубени.

(89)

Общо пазарният дял на производството на Общността намаля от 16,8 % на 14,5 % между 2002 г. и ПР. Този пазарен дял леко се увеличи между 2002 г. и 2003 г., а след това намаляваше непрекъснато до ПР. Намалението бе особено изразено между 2004 г. и ПР, когато бяха загубени 2 процентни пункта. Както намалението в обема на продажбите, така и пазарните дялове следва да се гледат в светлината на развитие на потреблението на Общността, което се повиши с 3 % през разглеждания период.

(90)

Единичните цени на производството на Общността първо намаляха с 3 % между 2002 г. и 2003 г., а след това се повишиха до ПР, когато достигнаха 1 417 EUR на тон, т.е. едно увеличение от 12 % между 2002 г. и ПР. Както бе вече споменато в съображение 79, това също следва да се разглежда в светлината на развитие на цената на суровината (т.е. увеличение с повече от 30 % през същия този период).

(91)

Цифрите по-долу представляват обема на запасите в края на всеки период.

Таблица 7

Запаси

(92)

Разследването разкри, че запасите не могат да се приемат за изразителен фактор за вреда, тъй като не са произведени за запаси и поради това тенденциите в запасите се отчитат за сведение. Като цяло нивото на запасите остана по-скоро стабилно. То се увеличи с 15 % между 2002 г. и 2003 г., след това намаля с 29 % до края на 2004 г. и след това се повиши отново 21 %, за да стигне почти същото ниво както през 2002 г.

(93)

Въпреки че инвестициите се увеличиха значително между 2002 г. и ПР се смята, че нивото и характерът на инвестициите (главно замяна на машини и поддръжка) са ниски за една капиталоемка индустрия, каквато е производството на PSF.

(94)

Разследването показа, че финансовите параметри на производството на Общността са се влошили, но не разкри, че нейната способност за набиране на капитали бе все пак сериозно засегната през разглеждания период.

(95)

Рентабилността, постигната от производството на Общността намаля значително между 2002 г. и 2003 г., тъй като спадна с 6 процентни пункта. Точка без загуби бе почти достигната през 2004 г., но един допълнителен спад на финансовите резултати между 2004 г. и ПР доведе до загуби, възлизащи на 4,9 % от оборота. Като последица, финансовите резултати на производството на Общността бяха отрицателни за по-голямата част от ПР.

(96)

Освен това следва да се отбележи, че през същия този период разходите за производството в Общността се увеличиха с 17 %. Що се отнася за суровината, увеличението бе 30 % на световно ниво. Както възвръщаемостта на общите активи, така и паричният поток показват същите тенденции, както за рентабилността, а именно влошаване от 2002 г. до 2003 г., последвано от подобрение между 2003 г. и 2004 г. и следващ рязък спад между 2004 г. и ПР.

(97)

Развитието на финансовите резултати на производството на Общността следва да се разглежда в светлината на решението, взето от един от общностните производители на да реорганизира производството си, както бе вече споменато в съображение 85 по-горе. Тази реорганизация имаше отрицателно влияние върху финансовите резултати на този конкретен производител, който използва най-ефективния производствен процес за производството на по- рентабилни продукти в ущърб на PSF. По тази причина, разходите за производството на този производител от Общността не бе взето под внимание при изчисление на нивото за отстраняване на вредата, описано в съображение 172 по-долу.

(98)

Все пак заслужава да се отбележи, че споменатият производител е доста малък в сравнение с други производители, включени в дефиницията на производството на Общността, анализа на вредата и техните тенденции, които не бяха засегнати.

(99)

Броят на персонала, нает от производството на Общността, непрекъснато намаляваше от 813 наети лица през 2002 г. до 659 лица през ПР т.е. едно намаление от 19 %. Това намаление бе обаче по-рязко от намалението в производството и в резултат доведе до подобрение на производителността, която спечели 11 % през същия този период.

(100)

Следва да се отбележи, че поради социалните разходи, присъщи за работната сила разходите, свързани с персонала, не можеха да бъдат намалени през разглеждания период.

(101)

Дъмпинговите маржове, определени в частта за дъмпинга, са очевидно над de minimis, както е дефиниран в член 9, параграф 3 от основния регламент. Освен това, отчитайки обема и цената на дъмпинговия внос, въздействието на действителните маржове на дъмпинг не могат да се смятат за пренебрежими.

(102)

Въпреки факта, че бяха наложени антидъмпингови мерки за внос на PSF с произход от Китайската народна република и от Саудитска Арабия през март 2005 г. (т.е. през ПР), данните за вредата, събрани през ПР, не сочат за възстановяване от влиянията на предишен дъмпинг.

(103)

Разследването показа, че въпреки увеличение на потреблението от 3 % или с около 24 000 тона, производството на Общността загуби обем на продажби (-13 000 тона) и пазарен дял (-1,9 процентни пункта) през разглеждания период.

(104)

През разглеждания период обема на дъмпингово внесени PSF се удвои и пазарният им дял се увеличи с 7 процентни пункта и достигна 15,3 % от пазара на Общността през ПР. След увеличението на цените на суровините в световен мащаб, цената на дъмпинговия внос от разглежданите страни се увеличи между 2004 г. и ПР. Това увеличение обаче не бе такова, че за компенсира увеличението на разходите за суровината и тези цени бяха последователно и значително по-ниски от цените на производството на Общността през разглеждания период.

(105)

Разследването показа, че някои индикатори за вреда, отнасящи се за производството на Общността, останаха стабилни или претърпяха положително развитие през IIP, като например използване на капацитета, инвестиции и производителност.

(106)

Все пак бе очевидно едно влошаване на икономическото състояние на производството на Общността, считано от 2002 г. до ПР: намаляха производството, производствения капацитет, пазарния дял, обема на продажбите и заетостта. Намалението на обема на продажбите предполага освен това, че производството на Общността не можа да се възползва от увеличението на търсенето в централния ѝ пазар. Разследването показа и рязко влошаване на финансовото състояние на производството на Общността: бяха понесени загуби през по-голямата част от ПР и възвръщаемостта на инвестициите и паричният поток от оперативните дейности следваха същата отрицателна тенденция.

(107)

Въпреки увеличението от 12 % между 2002 г. и ПР, продажните цени на производството на Общността не можаха да отразят 30-процентното увеличение на цените на суровините, осъществило се през това време. Нещо повече: бе намерено, че цените на вноса от разглежданите страни подбиваха цените на производството на Общността с повече от 40 % през ПР.

(108)

Предвид загубите в пазарен дял, обема на продажбите, и отрицателните финансови резултати, постигнати от производството на Общността, по-специално през ПР се заключава временно, че общностното производство е претърпяло материална вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(109)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент, беше изследвано дали материалната вреда, претърпяна от производството на Общността, е предизвикана от дъмпинговия внос от разглежданите страни. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент, Комисията изследва и други фактори, които може да са ощетили производството на Общността, за да се гарантира, че всяка вреда, предизвикана от тези фактори не е била погрешно приписана на дъмпинговия внос.

(110)

Напомня се, че обемът на дъмпингов внос с произход от разглежданите страни се увеличи значително през разглеждания период. Както може да се види в таблица 2 под съображение 76, разглежданият внос се удвои между 2002 г. и ПР, т.е. увеличение от 62 килотона през 2002 г. до около 127 килотона през ПР. През същия период от време, пазарният им дял съществено се увеличи с 7 процентни пункта т.е. от 8 % до над 15 %.

(111)

Най-важното увеличение в обема на дъмпинговия внос бе между 2004 г. и ПР, когато този внос се увеличи с 75 % и спечели 6,5 процентни пункта пазарен дял. Върхът на дъмпинговия внос съвпадна с влошаване на икономическото състояние на производството на Общността. Действително, разследването показа, че повечето от индикаторите за вреда, отнасящи се за производството на Общността, по-специално производство, производствен капацитет, обем на продажбите, пазарен дял и рентабилност, се влошиха рязко между 2004 г. и ПР, а именно по времето, когато обемите на дъмпингов внос се увеличиха най-значително.

(112)

Това се отнася особено за производството, което намаля с 6 %, за обема на продажбите, който намаля с 11 %, за пазарния дял, който спадна с 1,9 процентни пункта и за рентабилността, която спадна с 5,7 процентни пункта между 2004 г. и ПР. Нещо повече, това стана по време, когато дъмпинговият внос значително подбиваше цените на производството на Общността с над 40 %. Влиянието на това несправедливо ценообразуване бе, че цените на производството на Общността бяха потиснати и дори не можаха да покрият увеличението в цените за суровините. Това бе допълнително потвърдено от значителните загуби, претърпени от производството на Общността през ПР.

(113)

На основата на горните факти и съображения е явно, че пикът в дъмпингов внос на ниски цени от разглежданите страни съвпадна с положението, което ощетява производството на Общността. Отрицателното въздействие на дъмпинговия внос бе особено изразено от 2004 г. до ПР и имаше определяща роля във влошаването на икономическото състояние на производството на Общността.

(114)

Между 2002 г. и ПР, потреблението на Общността се увеличи с повече от 3 %. Така, развитието на потреблението не допринесе за вредата, претърпяна от производството на Общността. Напротив, при нормални пазарни условия, производството на Общността можеше да очаква увеличение в своя обем на продажбите.

(115)

Вносът от трети страни, които не се разглеждат от това разследване, показа следното развитие през разглеждания период:

(116)

Както е показано в таблицата по-горе, пазарният дял на страните предмет на антидъмпингови мита остана стабилен между 2002 г. и ПР. Те първо спечелиха 4 процентни пункта между 2002 г. и 2004 г. и след това се върнаха до нивото от 2002 г.. Вносът от всички страни предмет на антидъмпингови мерки намаля между 2004 г. и ПР, т.е. с 18 % в обем и 4 процентни пункта в пазарен дял.

(117)

В светлината на горното се заключава временно, че вносът от трети страни предметна антидъмпингови мерки нямаше забележимо влияние върху вредата за производството на Общността.

(118)

Вносът от други трети страни, които не са предмет на антидъмпингови мита, намаля леко между 2002 г. и 2003 г. и след това се увеличи с 45 % между 2003 г. и ПР. Въпреки че цените му намаляха с 7 % между 2002 г. и ПР, те все пак останаха със 9 % по-високи от цените на разглежданите страни през ПР.

(119)

Само две страни имаха пазарен дял, равен на или над 2 %, а именно Турция и Нигерия.

(120)

Следва да се отбележи обаче, че цените им се увеличаваха съответно с 8 % и 15 % между 2002 г. и ПР и дори по-значително между 2004 г. и ПР, съответно с 13 % и 22 %, докато цените за разглежданите страни се увеличиха само с 10 % през същия този период. Освен това, цените им бяха средно с 4 % по-високи от цените, начислявани от тайвански и малайски износители през ПР. Въпреки че обемът на турски и нигерийски PSF се увеличи значително между 2002 г. и ПР, той възлиза съответно на само 10,1 % и 2,7 % от вноса в Общността и само Турция спечели малък пазарен дял между 2002 г. и ПР, т.е. 3 процентни пункта. В резултат, нигерийският внос не може да е допринесъл за вредата, претърпяна от производството на Общността.

(121)

Относно Турция следва да се спомене, че по-голямата част от вноса на PSF в Общността е извършен от една от компаниите жалбоподатели, включени в определянето на производството на Общността, което е свързано с един турски производител износител. Тези покупки целят да допълнят спектъра от продукти на въпросния производител от Общността в периодите на интензивно пазарно търсене. Освен това, този внос не бе предизвикан от прекратени или забавени инвестиционни проекти, допускащи провокиране на намаление на производствения капацитет на дружеството, свързано с Общността. Поради това се заключи, че турските продукти допълват спектъра от продукти на производството на Общността, позволявайки ѝ да предлага по-широк избор на модели на клиентите и този внос не засяга отрицателно състоянието на производството на Общността.

(122)

В светлината на горното се заключава временно, че вносът от трети страни без антидъмпингови мерки няма осезаемо влияние върху вредата за производството на Общността.

(123)

Другите производители на разглеждания продукт от Общността имаха пазарен дял от 41 % през ПР. През разглеждания период, техният обем на продажбите намаля с 15 % и пазарният им дял спадна с 9 процентни пункта. Това предполага, че те са в аналогична ситуация спрямо производството на Общността, т.е. че са претърпели вреда от дъмпинговия внос. Поради това не може да се заключи, че други производители от Общността са причинили материална вреда на производството на Общността.

(124)

Тъй като разходите за суровини представляват съществена част от общата стойност на производство на PSF (около 60 % от общата стойност на производството) бе изследвано също дали материалната вреда, претърпяна от производството на Общността, е предизвикана от увеличение в цените на суровините. Производството на така наречените чисти PSF е от деривати на нефта (главно моноетилен гликол - MEG - и пречистена терефталова киселина - PTA -). PSF могат да се произвеждат и от рециклирани материали (полиетилен терефталат - PET - бутилки и други отпадъци). И накрая, PSF могат да бъдат направени от комбинация от двата вида суровини, деривати на нефта и рециклирани отпадъци от PET.

(125)

Цените на MEG и PTA, като деривати на нефта, зависят от ценовите колебания на нефта. В това отношение, както вече бе обяснено в Регламент (ЕО) № 428/2005 на Съвета (4), цените на MEG и PTA се увеличиха от 2002 г. до края на 2003 г. с 14 %. Освен това, на базата на различни документи, засягащи международни източници за ценовото развитие на MEG и PTA бе намерено, че цените на MEG и PTA са се увеличили от 2003 г. до средата на ПР съответно с 25 % и 29 %, т.е. увеличение от около 40 % между 2002 г. и средата на 2005 г.

(126)

Извлечение от Евростат дори показа ценово увеличение от 36 % между 2002 г. и ПР за PTA и 75 % за MEG през същия този период. Тази тенденция бе потвърдена и от информация, представена от единствения доставчик на суровини, който оказа съдействие.

(127)

Както може да се види от съображение 95 по-горе, пълната стойност на производството се увеличи с 17 % между 2002 г. и ПР. Това показва, че производството на Общността е положило усилия за рационализация, за да подобри своята ефективност и компенсира по-специално влиянието на увеличението на цените на суровините, описано в съображения 124 и 125 по-горе. Това се потвърждава и от подобрената производителност, както е показано в съображение 99. Все пак обаче, въпреки усилията за рационализация от страна на производството на Общността, това увеличение на цените на суровините не можеше да се отрази напълно в средната продажна цена на произведените от Общността PSF, която се повиши само с 9 % от 2002 г. до ПР независимо от факта, че влакната са чувствителни към цени продукти.

(128)

Нещо повече, заслужава си да се отбележи, че всички производители в света, включително и тези от разглежданите страни, бяха изправени пред сходно увеличение в цените за суровините, тъй като те са продавани на световния пазар стокови продукти. Поради това е ясно, че производителите в разглежданите страни не са увеличили значително износните си цени за Общността, така че да отразят това развитие. Поради това се смята, че ниското ниво на износната цена от разглежданите страни е предизвикало ценово потискане и е довело до ситуация, при която производството на Общността не е могло да увеличи адекватно собствените си продажни цени. В противен случай загубата на клиенти и пазарен дял щяха да са по-големи от установените.

(129)

Съответно се смята, че дори да изглежда, че увеличението на разходите за суровини е допринесло до известна степен за вредата, претърпяна от производството на Общността, това не е действителната причина за тази вреда. В действителност, точно присъствието на дъмпингов внос на ниски цени попречи на производството на Общността да адаптира цените си към увеличените разходи и така предизвика материалната вреда.

(130)

Някои заинтересувани страни твърдяха, че ценовото развитие на разглеждания внос е повлияно от развитието на еврото спрямо щатския долар. Вярно е, че между 2002 г. и ПР, щатският долар непрекъснато се обезценяваше, т.е. от 1,06 EUR той достигна до 0,79 EUR, или това е - 25 %.

(131)

Напомня се, че разследването трябва да установи дали дъмпинговият внос (по отношение на цени и обем) е предизвикал материална вреда за производството на Общността или дали тази материална вреда се дължи на други фактори. В това отношение, член 3, параграф 6 от основния регламент постановява, че е необходимо да се покаже, че ценовото ниво на дъмпинговия внос предизвиква вреда. Така това се отнася само за разлика между ценовите нива, и в резултат няма изискване да се анализират факторите, които засягат нивото на тези цени.

(132)

На практика, влиянието на дъмпинговия внос върху цените на производството на Общността се изследва по същество, като се установява подбиването на цените, занижените цени и ценовото потискане. За тази цел, се сравняват дъмпинговите износни цени и продажните цени на производството на Общността, като износните цени, използвани за изчисление на вредата, могат понякога да се преобразуват в друга валута, за да има сравнима база. Следователно, използването на обменни курсове в този контекст само гарантира, че ценовата разлика се установява на сравнима база. Оттук става явно, че обменният курс не може по принцип да бъде друг фактор за вреда.

(133)

Горното се потвърждава и от формулировката на член 3, параграф 7 от основния регламент, която се отнася за известни фактори, без дъмпингов внос. Списъкът на другите известни фактори в този член не дава препратка към някакъв фактор, който засяга ценовото ниво на дъмпинговия внос. Казано в резюме, ако износът е дъмпингов, и дори ако се възползва от благоприятното развитие на обменните курсове е трудно да се види как развитието на този обменен курс може да е друг фактор, причиняващ вреда.

(134)

Така анализът на факторите, които засягат ценовото ниво на дъмпинговия внос, независимо дали става въпрос за колебания в обменния курс или за нещо друго, не може да е решаващ и този анализ би отишъл отвъд изискванията от основния регламент.

(135)

Във всеки случай и без да накърнява горното, всяко заявление за оценка на еврото по отношение на щатския долар като причина за вреда за производството на Общността следва да е особено валидно за периода, в който е направена главно споменатата оценка, т.е. от 2002 г. до 2004 г., и по-специално през време на първите две години, когато разликите между двете валути бяха по-подчертани. В това отношение заслужава да се отбележи, че разглежданият внос намаля с 5 % между 2002 г. и 2003 г., докато най-рязкото обезценяване на щатския долар спрямо еврото бе през същия този период (т.е. -16 %). Аналогично, докато щатският долар се обезцени с 25 % между 2002 г. и 2004 г., разглеждания внос се увеличи само с 16 %, докато когато щатският долар се обезцени с нови 2 % между 2004 г. и 2005 г., разглежданият внос се увеличи с 75 %.

(136)

Нещо повече, вносът от страни освен страните, за които бе установен дъмпинг, също се възползва от оценката на еврото. Техните обеми се увеличиха обаче много по-плавно от разглежданите страни и тяхната тенденция бе повече в съответствие с колебанията в обменните курсове. Действително, те се увеличиха с 35 % между 2002 г. и 2004 г. когато щатският долар се обезцени с 25 % (докато разглежданият внос се увеличи с 17 %), и със само 7 % между 2004 г. и ПР, когато щатският долар се обезценя с нови 2 % (докато разглежданият внос се увеличи с 75 %).

(137)

Фактът, че валутните обменни курсове и вносът от разглежданите страни следват различни тенденции (между 2002 г. и 2003 г.) или тенденции с различаващ се размер (между 2004 г. и ПР) показва, че това не може да се смята за причинно-следствен фактор за пика на дъмпингов внос от разглежданите страни, така както се твърди от заинтересуваните страни.

(138)

Някои заинтересувани страни твърдяха, че производството на Общността не е в състояние да се преструктурира и напълно да се възползва от антидъмпинговите мита, налагани в продължение на много години върху широк спектър от трети страни.

(139)

Все пак следва да се смята, че през тези години производството на Общността е пострадало от изкривяване на търговията и дъмпинговите цени, които трети страни практикуваха в отговор. Пазарът на Общността бе поради това системно необективен поради тези изкривявания за това, че се пречеше на производството на Общността да се възстанови от дъмпинговите практики и да взима бизнес решения на надеждна основа. Това лиши производството от необходимата предсказуемост, по-специално по отношение на дългосрочни решения.

(140)

Освен това, както е обяснено в съображение 127, производството на Общността положи усилия за преструктуриране, които му позволиха да спечели производителност и да компенсира ценовите увеличения за суровините. Това бе направено при непрекъснатото присъствие на дъмпингов внос и в резултат показва, че то е жизнеспособно и може да бъде рентабилно, ако на пазара на Общността бъдат установени равни условия.

(141)

Въз основа на горния анализ, който надлежно разграничи и отдели влиянията на всички известни фактори, които имат влияние върху състоянието на производството на Общността вследствие ощетяващото влияние на дъмпинговия внос се заключава временно, че съществува причинна връзка между дъмпинговия внос и материалната вреда, претърпяна от производството на Общността, по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент. Това заключение се основава от една страна на значителните увеличения в обемите и пазарните дялове на разглеждания внос, придружени със значително ценово подбиване, и от друга страна, на загубата на пазарен дял и последвалото влошаване на финансовото състояние. Всички тези развития съвпаднаха по време. Никой от другите изследвани фактори не можеше да обясни влошаващото се състояние на производството на Общността.

(142)

В съответствие с член 21 от основния регламент, бе обсъдено дали въпреки заключението за ощетяващ дъмпинг съществуват належащи причини да се заключи, че не е в интереса на Общността да приеме антидъмпингови мерки в този конкретен случай. Определянето на интереса на Общността се базираше на изследване на всички разнообразни включени интереси, т.е. интереси на производството на Общността, на вносители, търговци и потребители на разглеждания продукт.

(143)

За да се оцени вероятното въздействие от налагане или неналагане на мерки, бе поискана информация от всички заинтересувани страни, за които или се знаеше, че са заинтересувани или които се обявиха. На тази основа Комисията изпрати въпросници до производството на Общността, трима несвързани вносители, 22 потребители и трима доставчици на суровини. Освен това, Комисията се свърза и с 14 производители от Общността, които не предоставиха исканата информация за подбора на извадката, така че да се получи основна информация относно тяхното производство и продажбите.

(144)

Както е обяснено в съображение 10, на въпросника отговориха тримата жалбоподатели производители от Общността, един несвързан вносител, седем потребители и един доставчик на суровини. Освен това, шестима производители от Общността предоставиха основна информация относно тяхното производство и продажбите. Освен това, три потребителски асоциации предоставиха становища срещу мерките.

(145)

Напомня се, че производството на Общността е претърпяло материална вреда, както е показано в съображения 104 - 108.

(146)

Очаква се налагането на мерките да попречи на продължаващото изкривяване на пазара и на ценовото потискане. Мерките ще позволят на производството на Общността да увеличи продажбите си и с това да възстанови загубения пазарен дял, и да се възползва от икономиите от мащаба. Нещо повече, очаква се производството на Общността да може увеличи леко продажните си цени на ниво, което да покрие разходите и позволи печалба. Това вероятно ще му позволи да достигне нивата на рентабилност, които са необходими в този капиталоемък бизнес, ако трябва да се правят продължителни инвестиции и да се използва развитието на пазара на Общността. Това би гарантирало жизнеспособността на бизнеса с PSF на общностното производство.

(147)

В противен случай, ако антидъмпингови мерки не бъдат наложени, съществува вероятност да продължи отрицателната тенденция за финансовото състояние на производството на Общността. То е белязано особено със загуба на приходи поради занижените цени, падащия пазарен дял и значителните загуби. Действително, предвид намаляващите приходи и значително влошаващата се тенденция през ПР, най-вероятно е финансовото състояние на производството на Общността да продължи да се влошава при липсата на всякакви мерки. Това в крайна сметка ще доведе до съкращения в производството и до затваряне на производствени площадки, което ще застраши заетостта и инвестициите в Общността. Това е особено вярно, откакто Европейският пазар е сега един от малкото износни пазари, оставени на разглежданите страни след налагане на антидъмпингови мита за PSF от Тайван в други трети страни, като например Съединените американски щати, Индия и Япония.

(148)

Съответно временно се заключава, че налагането на антидъмпингови мерки ще позволи на производството на Общността да се възстанови от претърпения ощетяващ дъмпинг и в резултат на това ще е в интерес на производството. Другите производители от Общността по всяка вероятност също ще се възползват от налагането на антидъмпингови мерки. Действително, другите производители от Общността, които не предоставиха исканата информация за подбора на извадката, но с които след това бе направен контакт, за да се получи основна информация относно тяхното производство и продажбите бяха в аналогична ситуация, тъй като техният обем на продажбите намаля с 23 %, а продажните им цени се увеличиха също, само с 12 %.

(149)

Само един вносител можеше да се приеме за съдействащ и този вносител бе срещу налагането на мерки поради това, че те възпрепятстват вноса на PSF като суровина и може, както се твърди, да накара преработвателната индустрия да се изнесе извън Европейската общност. Този вносител не можа обаче да предостави точна информация относно последствията от всякакви мерки върху собствения му бизнес или някакви данни относно рентабилността на неговите продажби на разглеждания продукт. Поради това не бе възможно да се оцени вероятното влияние на предложените антидъмпингови мерки върху рентабилността на съдействащия вносител.

(150)

Следва да се напомни, че антидъмпинговите мерки не са предназначени да възпрепятстват вноса в Общността, а гарантират, че вносът не е на дъмпингови цени и че операторите имат достъп до PSF със справедливо ценообразуване. Винаги се е позволявало и ще се позволява да влиза внос на пазара на Общността. Най-новият опит показа, че дори с антидъмпингови мерки традиционни южнокорейски износители продължават да снабдяват клиенти, установили се в Общността. Както е обяснено в съображение 159 по-долу, валидността на антидъмпинговите мерки за някои страни, като например Индия, Австралия и Индонезия изтече и съществуват алтернативни източници на доставки, които не са предмет на антидъмпингови мита, като например PSF от Нигерия и Турция.

(151)

На тази основа и отчитайки големия брой вносители, които не съдействаха при процедурата се заключава временно, че антидъмпинговите мерки няма да имат толкова отрицателно въздействие върху вносителите като цяло, така че да надделеят над необходимостта да се елиминират изкривяващите търговията влияния на ощетяващия дъмпинг и да се възстанови ефективната конкуренция.

(152)

Потребителите на разглеждания продукт спадат към текстилния сектор. Пазарът на PSF е разделен на потребление за предене (т.е. производство на влакна за производство на текстили, след смесване или без смесване с други влакна, като например памук или вълна), потребление без тъкане (т.е. производство на чаршафи и съединителни тъкани, които не са преобразувани в прежди и които са свързани помежду си със сила на триене, и/или сцепление, и/или залепване, с изключение на хартия), и потребление за пълнене (т.е. пълнеж или подплънка на някои текстилни стоки, като например възглавници или седалки за коли).

(153)

По-голямата част от съдействащите потребители в тази процедура са производители на нетъкани продукти. Споменатите потребители са членове на една от трите асоциации на потребители, съдействащи в тази процедура, представляващи нетъканата индустрия на европейско ниво.

(154)

Допълнително към информацията относно покупките, отчетени в техните отговори на въпросниците, съдействащите потребители през ПР представляват около 6 % от общото потребление на PSF в Общността и около 7 % от общия внос от разглежданите страни. Заслужава да се отбележи, че вносът от разглежданите страни представлява минимална част от техните покупки т.е. 16 %, докато вносът от други трети страни и покупки в ЕО представлява съответно 44 % и 40 % от техните покупки. Един от съдействащите потребители дори няма внос от разглежданите страни между 2002 г. и ПР.

(155)

Потребителите посочиха известен брой аргументи срещу налагането на мита.

(156)

Първо, потребителите претендират, че антидъмпинговите мерки могат да поставят на риск преработвателната индустрия, която наема над 20 000 лица, докато производството на Общността, както се твърди, наема по-малко от 1 700 лица. Твърди се, че налагането на мита може да доведе до загуба на работни места в преработвателната индустрия или до преместване на производствени мощности отвъд океана.

(157)

Те освен това твърдят, че налагането на антидъмпингови мита ще задейства ценови увеличения които потребителите трябва да отразят в преработените продукти. Това развитие ще задейства от своя страна увеличение на вноса на преработени продукти с по-ниски цени от други трети страни и от страни, разглеждани в това разследване.

(158)

И накрая те претендират, че производството на Общността не е в състояние да снабдява изцяло пазара на Общността и че налагането на антидъмпингови мита ще влоши финансовото състояние на потребителите, отчитайки факта, че ще трябва да продължат да внасят продукти от разглежданите страни, които не са налични в рамките на Общността, като например така наречения полиестер с ниска точка на топене.

(159)

Относно предполагаемата зависимост на пазара на Общността от външни доставчици се напомня, че с Регламент (ЕО) № 1515/2006 на Съвета. (6), бе решено да се отменят съществуващите мерки за внос от Австралия, Индонезия, Тайланд и Индия. Докато антидъмпинговата мярка, наложена с Регламент (ЕО) № 1522/2000 на Съвета (7), и Регламент (ЕО) № 2852/2000 на Съвета (8), почти спря вноса от тези страни, заслужава да се отбележи, че преди налагането на антидъмпингови мерки за техния внос на PSF на пазара на Общността, Австралия, Индонезия и Тайланд имаха пазарен дял 8,9 %, а Индия -пазарен дял 2,9 %. Поради това е вероятно, че след като бъдат премахнати антидъмпинговите мерки, вносът от тези трети страни ще се възстанови и ще се преориентира към пазара на Общността. Освен това, вносът от други трети страни притежава вече съществен дял от пазара на Общността, достигайки 11 % през ПР.

(160)

Поради това, въпреки предложеното въвеждане на мита срещу Тайван и Малайзия, и отчитайки прекратяването на мерките срещу Австралия, Индонезия, Тайланд и Индия, потребителите от Общността, които още през ПР закупиха 84 % от своите нужди извън разглежданите страни, ще са в състояние да разчитат на (или да преминат към) важни доставчици на разглеждания продукт в Общността или на други сериозни доставчици, разположени в страни, които не са предмет на антидъмпингови мита, ако се отнася за специфичен продукт, като например полиестер с ниска точка на топене („LMF“).

(161)

Това се потвърждава и от един от потребителите, който декларира, че така нареченият LMF може да се доставя от Корея или Япония и че двама европейски производители също го произвеждат. Това показва, че най-малко двама европейски производители имат технологията и ноу-хау да произвеждат този специфичен продукт и че не може да се изключи, че след като цените достигнат ниво, на което да се отстранят влиянията на ощетяващия дъмпинг, производството и доставката ще се увеличат в рамките на Общността.

(162)

Освен това, въпреки че някои видове PSF не се произвеждаха от производството на Общността през някои периоди, това не означава, че общностното производство не е в състояние да произведе тези видове. Действително, в зависимост от вида продукт, ще са необходими само малки адаптации на производствения процес, изискващи малки инвестиции. По-скоро, в определени моменти, липсваха някои видове PSF, тъй като производители от Общността не можеха да доставят количествата на занижени ценови нива, които потребителите бяха готови да платят.

(163)

Що се отнася за нивото на заетост в рамките на производството на Общността и в преработвателната индустрия, заслужава да се отбележи, че в редица години производството на Общността страдаше от дъмпинговия внос на PSF на ниски цени, предизвиквайки ситуация с непрекъснато намаляваща заетост, както е показано в съображение 99. Фактът, че в преработвателната индустрия са наети повече хора, отколкото в производството на PSF, не оправдава сам по себе си това, че производството на Общността се излага на риск, а тя може да е просто по-малко трудоемка от преработвателната индустрия и, както се показва в съображение 154 по-горе, е също жизнеспособна за потребителите, тъй като всички съдействащи потребители отчасти купуват продукта на Общността.

(164)

Що се отнася за вероятното въздействие върху финансовото състояние на преработвателната индустрия, наличната информация относно структурата на разходите на производството на потребителите, нивото на предложените мерки и делът между дъмпингов внос и другите източници на доставки показват, че:

Така, предложените мерки могат да окажат въздействие с повишаване производствените разходи за потребителите със 0,4 % до максимум 1,5 %. Това вероятно максимално увеличение се смята за относително малко в сравнение с положителното въздействие на предложените мерки при възстановяване на ефективната конкуренция на пазара на Общността.

(165)

Този анализ на въздействието на предложените мерки върху потребителите показа, че налагането на антидъмпингови мерки едва ли ще задейства увеличение във вноса на евтини преработени продукти в Общността. До това заключение се стигна и при липсата на каквото и да е доказателство от страна на разглежданите потребители, което да подкрепи тяхната претенция, че например предишни мерки за този продукт са довели до такива влияния.

(166)

Един доставчик на суровини съдейства в настоящата процедура, представяйки отговор на въпросника. Той снабдява производството на PSF със PTA и MEG и подкрепи изрично налагането на мита, което да позволи на производството на Общността да остане жизнеспособно и освен това да гарантира неговата позиция.

(167)

Отчитайки всички по-горе изброени фактори, и отчитайки нивото на мерките, а така също и прекратяването на процедурата срещу Австралия, Индонезия, Тайланд и Индия се заключава, че налагането на мерки няма да има значително отрицателно влияние, ако изобщо има такова, върху състоянието на потребителите и вносителите на разглеждания продукт. Освен това се припомня, че при предишните процедури относно същия продукт, за приемането на мерки се мяташе, че не е срещу интереса на Общността.

(168)

На тази основа се заключава временно, че не съществуват належащи причини да не се налагат антидъмпингови мерки.

(169)

Предвид достигнатите временни заключения по отношение на дъмпинг, вреда, причинна връзка и интерес на Общността, следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшна вреда, причинена на производството на Общността от дъмпинговия внос.

(170)

За установяване нивото на временните мерки, бяха взети под внимание както установеният дъмпингов марж, така и количеството мито, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от производството на Общността.

(171)

Временните мерки следва да бъдат наложени на ниво, което да е достатъчно за отстраняване на вредата, причинена от този внос, без да се превишава установения дъмпингов марж. При изчисляване на необходимото количеството мито, което да отстрани влиянията на ощетяващия дъмпинг бе сметнато, че всякакви мерки следва да позволят на производството на Общността да покрие производствените си разходи и получи обща печалба преди данъчно облагане, която е логично да се постигне от индустрия от този вид в сектора, при нормални условия на конкуренция, т.е. при липса на дъмпингов внос, за продажби на сходния продукт в Общността.

(172)

Разследването потвърди, че при липса на дъмпингов внос производството на Общността следва да получи 5 % печалба преди данъчно облагане. Тази печалба следва да позволи на производството да покрие разходите си. На тази основа бе изчислен неощетяваща цена за производството на Общността на сходния продукт. Тази неощетяваща цена бе получена, като гореспоменатият марж на печалба от 5 % бе добавен към разходите за производство.

(173)

Необходимото ценово увеличение бе след това определено на базата на сравнение между претеглената средна вносна цена, както е установена за изчисленията на подбиването, и средната неощетяваща цена. Всяка разлика вследствие на това сравнение бе след това изразена като процент от средната вносна стойност на CIF.

(174)

В светлината на горното се смята, че следва да се наложи временно антидъмпингово мито на нивото на установения дъмпингов марж, но то не следва да е по-високо от маржа на вредата, изчислен по-горе в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент.

(175)

Индивидуалните ставки на антидъмпингово мито за компаниите, определени в настоящия регламент, бяха установени на базата на данните от настоящото разследване. Поради това, те отразяват ситуацията, установена през време на разследването по отношение на съдействащите компании. Така тези митнически ставки (противно на остатъчното мито, приложимо за „всички други компании“) са приложими изключително за внос на продукти с произход от разглежданите страни и произведени от компаниите и следователно, от конкретните споменати юридически лица. Внесените продукти, произведени от всяка друга компания, които не са споменати конкретно в оперативната част от настоящия регламент с име и адрес, включително юридически лица, свързани с конкретно споменатите такива, не могат да се възползват от тези ставки и са предмет на митническата ставка, приложима за „всички други компании“.

(176)

Всяка претенция, с която се иска прилагане на тези индивидуални антидъмпингови митнически ставки за компания (напр. след промяна в името на юридическото лице или след създаване на нови юридически лица за производство или продажби) се адресира незабавно до Комисията (9), с цялата съществена информация, по-специално всяко изменение в дейностите на дружеството, свързани с производство, вътрешни и външни продажби, които са свързани например с тази промяна на името или с промяната в субектите за производство и продажбите. При необходимост, регламентът ще бъде съответно изменен, като се актуализира списъкът на компаниите, възползващи се от индивидуални митнически ставки.

(177)

За да се гарантира правилно изпълнение на антидъмпинговото мито, остатъчното митическо ниво следва не само да се прилага за несъдействащи производители износители, но така също и за производители, които не са имали износ за Общността през ПР. Все пак обаче, по отношение на производители износители в Малайзия, за които не бе приложено изследване на образци, тези компании се приканват, когато изпълнят изискването на член 11, параграф 4 от основния регламент, втора алинея, да представят искане в съответствие с този член, за да бъде изследвано тяхното състояние индивидуално.

Предложените антидъмпингови мита са, както следва:

(178)

В интерес на надеждното администриране следва да се определи период, в рамките на който заинтересуваните страни, които се обявиха в рамките на срока, определен в известието за започване, могат да представят становища в писмен вид и да поискат изслушване. Освен това следва да се посочи, че фактите относно налагането на мита по смисъла на настоящия регламент са временни и може да се наложи да бъдат преразгледани по смисъла на всякакви окончателни мерки,

European Commission,

Directorate General for Trade,

Direction B,

Office J-79 5/16

B-1049 Brussels