1.   С настоящото споразумение се предвиждат мерки за укрепване на сътрудничеството между страните с цел предотвратяване на отклоняването на прекурсори от законната търговия, без това да накърнява законната търговия с тези прекурсори.

2.   Страните си оказват взаимопомощ, както е предвидено в настоящото споразумение, и по-специално чрез:

3.   Мерките, посочени в параграф 2 на настоящия член, се прилагат за прекурсорите, изброени в приложение I към настоящото споразумение (по-нататък наричани „описани прекурсори“).

1.   Страните се уведомяват взаимно в писмена форма относно съответните им компетентни органи. Тези органи контактуват пряко помежду си за целите на настоящото споразумение.

2.   Страните се уведомяват взаимно относно съответните правни разпоредби и други мерки във връзка с прилагането на настоящото споразумение.

1.   Компетентните органи на страните се уведомяват взаимно по собствена инициатива в случаите, когато имат основателни причини да смятат, че описаните прекурсори, предмет на законна търговия между страните, може да са отклонявани за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества.

2.   По отношение на описаните прекурсори компетентните органи на страната износител изпращат на компетентните органи на страната вносител нотификация преди износ, в която се съдържа информацията, посочена в член 12, точка 10, буква а) от Конвенцията от 1988 г.

В срок от 21 дни след получаване на нотификацията от компетентните органи на страната износител компетентните органи на страната вносител предоставят отговор в писмена форма чрез технически средства за комуникация. Липсата на отговор в рамките на този срок се смята за липса на възражения срещу изпращането на пратката. Всяко възражение се нотифицира в писмена форма до компетентните органи на страната износител чрез технически средства за комуникация, в рамките този срок след получаването на нотификацията преди износ, като се посочват основанията за отказ.

1.   В рамките на приложното поле на настоящото споразумение страните си оказват взаимопомощ чрез обмен на информацията, посочена в член 12, точка 10, буква а) от Конвенцията от 1988 г. с цел предотвратяване на отклоняването на описаните прекурсори за незаконно производство на упойващи или психотропни вещества. В съответствие с националното законодателство на страните те предприемат съответните мерки за предотвратяване на отклоняването.

2.   Страните също така си оказват взаимопомощ при писмена молба или по собствена инициатива, ако има основания да се смята, че друга относима информация представлява интерес за другата страна.

3.   Молбата съдържа информация за следното:

4.   Молбата, отправена в писмена форма с официално писмо бланка на компетентните органи на молещата страна, се придружава от превод на един от официалните езици на замолената страна и е подписана от лица, надлежно упълномощени от компетентните органи на молещата страна.

5.   Компетентните органи на замолената страна предприемат всички необходими мерки за възможно най-бързо цялостно изпълнение на молбата.

6.   Молбите за оказване на помощ се изпълняват в съответствие със законодателството на замолената страна.

7.   Компетентните органи на замолената страна следва възможно най-бързо да информират компетентните органи на молещата страна за обстоятелствата, които възпрепятстват или забавят изпълнението на молбата.

Ако компетентните органи на молещата страна заявят, че вече не е необходимо да се изпълнява молбата, те възможно най-бързо уведомяват за това съответните компетентни органи на замолената страна.

8.   Страните могат да сътрудничат помежду си за да ограничат риска от незаконни пратки описани прекурсори, въвеждани на или изпращани от територията на Руската федерация и митническата територия на Европейския съюз.

9.   Оказаната по този член помощ не засяга разпоредбите, които уреждат взаимопомощта по наказателноправни въпроси и екстрадиция и не се прилага за информация, получена в изпълнение на правомощията, упражнявани по искане на съдебен орган, освен ако съобщаването на тази информация е разрешено от този орган.

1.   Страните предприемат всички мерки за гарантиране на поверителност на получената информация. Ако е невъзможно да се гарантира поверителността на исканата информация, страната, която иска информацията, уведомява за това другата страна, която решава дали да предостави информацията при тези условия.

2.   Получената съгласно настоящото споразумение информация, включително личните данни, се използва единствено за целите на настоящото споразумение и не трябва да се съхранява по-дълго от необходимото за целите, за които е предадена съгласно настоящото споразумение.

3.   Чрез дерогация на параграф 2, използването на информация, включително лични данни, за други цели от властите или публичните органи на страната, получила информацията, се разрешава единствено след предварително изрично писмено одобрение от органа на страната, предала информацията съгласно законодателството на тази страна. Такова използване е предмет на всички условия, определени от този орган.

4.   В производства, образувани при нарушения на законодателството относно описаните прекурсори, страните могат да използват като доказателство получена информация и преглеждани документи в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение след предварително писмено съгласие на компетентните органи на замолената страна, която е предоставила данните.

5.   В случай на обмен на лични данни, обработването им отговаря на принципите, установени в приложение II, които са задължителни за страните по споразумението.

1.   Предоставянето на помощ може да бъде отказано или да бъде подложено на определени условия или изисквания в случаите, когато някоя от страните е на мнение, че помощта съгласно настоящото споразумение е вероятно да накърни суверенитета, сигурността, обществения ред или други съществени интереси на Руската федерация или на държава-членка на Европейския съюз, замолена да окаже помощ съгласно настоящото споразумение.

2.   За случаите, посочени в настоящия член, решението на компетентните органи на замолената страна и основанията за него трябва да се съобщават възможно най-бързо на компетентния орган на молещата страна.

1.   Страните могат доброволно да обменят информация за прекурсори, които не са изброени в приложение I към настоящото споразумение (по-нататък наричани „неописани прекурсори“).

2.   В случая, предвиден в параграф 1 от настоящия член, се прилагат разпоредбите на член 4, параграфи 2—9.

3.   Страните могат да обменят свои налични списъци на неописани прекурсори.

1.   С настоящото споразумение се създава съвместна експертна група за последващи действия, която се състои от представители на компетентните органи на страните (по-нататък наричана „съвместна експертна група за последващи действия“).

2.   Съвместната експертна група за последващи действия отправя препоръки с консенсус.

3.   Съвместната експертна група за последващи действия заседава, като датата, мястото и програмата на заседанието се определят с консенсус.

4.   Съвместната експертна група за последващи действия администрира настоящото споразумение и гарантира правилното му изпълнение. За тази цел тя:

5.   Съвместната експертна група за последващи действия може да препоръчва на страните изменения на настоящото споразумение.

1.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, неговите разпоредби не се отразяват на задълженията на страните по други международни споразумения.

2.   Обменът на секретна информация се урежда в Споразумението между правителството на Руската федерация и Европейския съюз за защита на класифицирана информация (1).

3.   Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всички двустранни или многостранни международни споразумения между Руската федерация и държавите — членки на ЕС относно прекурсорите на наркотични вещества.

4.   Страните се уведомяват помежду си за сключването на международни споразумения с други държави по гореспоменатите въпроси.

5.   Настоящото споразумение се разглежда и тълкува в контекста на действащата цялостна правна рамка между ЕС и Руската федерация, включително по отношение на всички произтичащи от нея задължения.

1.   Настоящото споразумение се сключва за срок от пет години, като в края на този срок се подновява автоматично и с мълчаливо съгласие за последователно следващите петгодишни периоди, докато една от страните, не по-късно от шест месеца преди изтичането на съответния петгодишен период, не уведоми в писмена форма другата страна за намерението си да прекрати настоящото споразумение.

2.   Настоящото споразумение може да бъде изменяно по взаимно съгласие на страните.