—

да отмени решението на Бюрото на Европейския парламент от 10 декември 2018 г. заедно с решението на председателя на Европейския парламент от 26 март 2019 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред, подадена пред него срещу това решение,

—

да адаптира всички актове, изменения, решения и удръжки, направени вследствие на това решение,

—

да присъди на жалбоподателя сумата от 6 500 EUR на основание направените разноски за изготвяне на настоящата жалба,

—

да осъди Европейския парламент да понесе изцяло съдебните разноски.

1.

Първото основание, изведено от нарушение на член 27 от Устава на членовете на Европейския парламент. Посочената разпоредба не допускала Бюрото да накърнява придобитите права или правата в процес на придобиване от членовете на ЕП.

2.

Второто основание, изведено от нарушение на член 76, параграф 3 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на ЕП. Според жалбоподателя посоченият по-горе член 27 от Устава имал за цел да гарантира целостта на мерките по прилагане на Устава относно пенсионния фонд, като не допуска каквато и да било промяна в структурата им.

3.

Третото основание, изведено от нарушение на член 223, параграф 2 ДЕС и от липса на компетентност на Бюрото, доколкото Бюрото въвело данък върху пенсиите на бившите членове на ЕП, за което не е било оправомощено, тъй като всяко решение относно данъчните въпроси на членовете на ЕП е от компетентността на Съвета.

4.

Четвъртото основание, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания. Обжалваният акт бил приет в нарушение на ангажиментите и текстовете, представляващи надеждни уверения и гаранции, че няма да настъпи каквато и да било промяна в бъдеще в схемата на доброволния пенсионен фонд.

5.

Петото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. Парламентът, който единствено е отговорен за създаденото финансово положение, приел недостатъчни и несправедливи мерки под претекст да го уреди.

6.

Шестото основание, изведено от нарушение на принципа на равнопоставеност. Обжалваното решение създавало неравнопоставеност между членовете на ЕП, които внасят осигуровки, и тези, които не се осигуряват, както и между членовете на ЕП, които ползват право на пенсия и тези, които не се ползват с такова право.