This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32023R1773
Commission Implementing Regulation (EU) 2023/1773 of 17 August 2023 laying down the rules for the application of Regulation (EU) 2023/956 of the European Parliament and of the Council as regards reporting obligations for the purposes of the carbon border adjustment mechanism during the transitional period (Text with EEA relevance)
Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 на Комисията от 17 август 2023 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период (текст от значение за ЕИП)
Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 на Комисията от 17 август 2023 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период (текст от значение за ЕИП)
C/2023/5512
OB L 228, 15.9.2023, p. 94–195
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
15.9.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 228/94 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/1773 НА КОМИСИЯТА
от 17 август 2023 година
за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (1), и по-специално член 35, параграф 7 от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕС) 2023/956 се определят задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. |
(2) |
По време на преходния период вносителите или косвените митнически представители трябва да докладват за количеството на внасяните стоки, съпътстващите ги преки и непреки емисии и дължимата за тях цена на въглеродните емисии, включително дължимите цени на въглеродните емисии във връзка със съпътстващите емисии в съответните прекурсорни материали. |
(3) |
Първият доклад следва да бъде подаден до 31 януари 2024 г. и да обхваща стоките, внесени през четвъртото тримесечие на 2023 г. Последният доклад следва да бъде представен до 31 януари 2026 г. и да обхваща стоките, внесени през четвъртото тримесечие на 2025 г. |
(4) |
Комисията трябва да приеме правила за прилагане на тези изисквания за докладване. |
(5) |
Изискванията за докладване следва да бъдат ограничени до необходимото, за да се сведе до минимум тежестта за вносителите през преходния период и да се улесни безпроблемното въвеждане на изискванията за декларациите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) след изтичане на преходния период. |
(6) |
В съответствие с приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 подробните правила за изчисляване на съпътстващите емисии на внасяните стоки следва да се основават на методиката, приложима съгласно схемата за търговия с емисии за разположените в ЕС инсталации, както е посочено по-специално в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията (2). Принципите за определяне на съпътстващите емисии на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, следва да бъдат насочени към определяне на съответните производствени процеси за категориите стоки и към мониторинг на преките и непреките емисии на тези производствени процеси. При докладването по време на преходния период следва също така да се вземат предвид съществуващите норми и процедури на съответното законодателство на Съюза. Що се отнася до производството на водород и неговите деривати, при докладването следва да се вземе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3). |
(7) |
Границите на системата на производствените процеси, включително данните за емисиите на равнище инсталация, приписаните емисии на производствените процеси и съпътстващите емисии на стоките следва да се използват за определяне на данните, които трябва да се предоставят с цел изпълнението на задълженията за докладване. За тези задължения вносителите и косвените митнически представители следва да гарантират, че е налице необходимата информация от операторите на инсталациите. Тази информация следва да се получава своевременно, за да могат вносителите и косвените митнически представители да изпълняват задълженията си за докладване. Тази информация следва да включва стандартните емисионни фактори, използвани за изчисляване на преките съпътстващи емисии, по-специално емисионните фактори за горивото и за емисиите от процеси, както и еталонните к.п.д. при производството на електроенергия и топлинна енергия. |
(8) |
Тъй като периодът на докладване започва на 1 октомври 2023 г., вносителите и косвените митнически представители разполагат с ограничено време, за да гарантират спазването на задълженията за докладване. Могат да се постигнат полезни взаимодействия със системите за мониторинг и докладване, които вече се използват от операторите от трети държави. Поради това за ограничен период от време — до края на 2024 г. — следва да бъде разрешена временна дерогация от методите за изчисляване във връзка с докладването на съпътстващите емисии. Тази гъвкавост следва да се прилага, когато операторът в трета държава е обхванат от задължителна система за мониторинг и докладване, свързана със схема за ценообразуване на въглеродните емисии, или от други задължителни схеми за мониторинг и докладване, или когато операторът осъществява мониторинг на емисиите от инсталацията, включително за проект за намаляване на емисиите. |
(9) |
За ограничен период от време — до 31 юли 2024 г. — докладващите декларатори, които не биха могли да получават цялата информация от операторите от трети държави, за да определят действителните съпътстващи емисии на внасяните стоки в съответствие с методиката, определена в приложение III към на настоящия регламент, следва да могат да използват и да се позовават на алтернативен метод за определяне на преките съпътстващи емисии. |
(10) |
Задълженията за докладване следва също така да позволяват известна гъвкавост при определянето на етапите на производството в инсталациите, на които не се пада значителна част от съпътстващите преки емисии на внасяните стоки. Такъв обикновено е случаят с крайните етапи на производството на продукти от стомана или алуминий надолу по веригата. В този случай следва да се предвиди дерогация от изискваните задължения за докладване и могат да бъдат докладвани приблизителни стойности за етапите на производството в инсталации, чийто принос към преките емисии не надвишава 20 % от общите съпътстващи емисии на внасяните стоки. Този праг следва да гарантира достатъчна гъвкавост за малките оператори в трети държави. |
(11) |
Една от целите на преходния период е да се съберат данни, така че в акта за изпълнение съгласно член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/956 да се уточни допълнително методиката за изчисляване на съпътстващите непреки емисии след изтичането на този период. В този контекст докладването на непреките емисии по време на преходния период следва да бъде открито и да е замислено така, че да позволява да се избере най-подходящата стойност измежду изброените в раздел 4.3 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956. Докладването на непреките емисии обаче не следва да включва докладване въз основа на средната стойност на емисионния фактор на електроенергийната мрежа на Съюза, тъй като тази стойност вече е известна на Комисията. |
(12) |
Събраните по време на преходния период данни следва да послужат за основа на докладите, които Комисията трябва да представи в съответствие с член 30, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2023/956. Събраните по време на преходния период данни следва също така да спомогнат за определянето на една-единствена методика за мониторинг, докладване и проверка след изтичане на преходния период. Оценката на събраните данни следва по-специално да се използва за работата на Комисията, насочена към коригиране на приложимата методика след изтичане на преходния период. |
(13) |
Примерният диапазон на санкциите, които следва да се налагат на докладващи декларатори, които не са спазили задълженията за докладване, следва да се основава на стойностите по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период, за съпътстващите емисии, които не са били докладвани. Примерният максимален диапазон следва да бъде съгласуван със санкцията съгласно член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), като същевременно се отчита фактът, че задължението през преходния период е ограничено до докладването на данни. Критериите, които следва да се използват от компетентните органи за определяне на действителния размер на санкцията, следва да се основават на тежестта на нарушението и продължителността на периода, през който не е представен доклад. Комисията следва да осъществява мониторинг на докладите по МКВЕГ с цел да се осигури ориентировъчна оценка на информацията, необходима на компетентните органи, и да се гарантира съгласуваността на санкциите, които следва да бъдат наложени. |
(14) |
За да се гарантира ефективното изпълнение на задълженията за докладване, Комисията следва да създаде електронна база данни — преходния регистър на МКВЕГ — с цел събиране на информацията, докладвана по време на преходния период. Преходният регистър на МКВЕГ следва да бъде основата за създаването на регистъра на МКВЕГ съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2023/956. |
(15) |
Преходният регистър на МКВЕГ следва да бъде определен като система за подаване и управление на докладите по МКВЕГ за докладващите декларатори, включително за проверки, ориентировъчни оценки и процедури за преглед. За да се осигури точна оценка на задълженията за докладване, преходният регистър на МКВЕГ следва да бъде оперативно съвместим със съществуващите митнически системи. |
(16) |
За да се гарантира ефективна и единна система за докладване, следва да бъдат определени технически разпоредби за функционирането на преходния регистър на МКВЕГ, например разпоредби за разработването, изпитването и внедряването, както и за поддръжката и евентуалните изменения на електронните системи, защитата на данните, актуализирането на данните, ограничаването на обработката на данни, отговорността по отношение на системите и сигурността. Тези разпоредби следва да бъдат съвместими с принципа на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране съгласно член 27 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (5) и член 25 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6), както и със сигурността на обработването съгласно член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и член 32 от Регламент 2016/679. |
(17) |
За да се гарантира непрекъснатост на докладването на данни през цялото време, е важно да се предвидят алтернативни решения, които да се прилагат в случай на временно отпадане на електронните системи за докладване на данни. За тази цел Комисията следва да разработи план за непрекъснатост на дейността на МКВЕГ. |
(18) |
За да се обезпечи достъпът до преходния регистър на МКВЕГ, следва да се използва системата за единно управление на потребителите и цифров подпис (ЕУП и ЦП), посочена в член 16 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070 на Комисията (7), за управлението, установяването на автентичността и процеса на проверка на достъпа на докладващите декларатори. |
(19) |
С цел идентифициране на докладващите декларатори и съставяне на списък на докладващите декларатори с техните регистрационни и идентификационни номера на икономическите оператори (EORI) преходният регистър на МКВЕГ следва да бъде оперативно съвместим със системата за регистрация и идентификация на икономически оператори, посочена в член 30 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070. |
(20) |
Националните системи следва да предоставят изискваната информация за стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, както е посочено в Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията (8), с цел проверка и докладване. |
(21) |
Идентифицирането на внасяните стоки чрез класирането им в Комбинираната номенклатура (КН), установена в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (9), и разпоредбите за съхранение на информация, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070, следва да се използват за осигуряване на информация за внасяните стоки, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956. |
(22) |
Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни. Личните данни на икономическите оператори и на други лица, обработвани от електронните системи, следва да бъдат ограничени до набора от данни, посочен в приложение I към настоящия регламент. Когато за целите на регламента за изпълнение е необходимо да се обработват лични данни, това следва да се извършва в съответствие с правото на Съюза относно защитата на личните данни. Във връзка с това всяко обработване на лични данни от органите на държавите членки следва да бъде предмет на Регламент (ЕС) 2016/679 и на националните изисквания относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Всяко обработване на лични данни от Комисията следва да бъде предмет на Регламент (ЕС) 2018/1725. Личните данни следва да се съхраняват във форма, която позволява установяване на самоличността на субектите на данните за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват личните данни. Във връзка с това срокът на съхранение на данните за преходния регистър на МКВЕГ е ограничен на 5 години от получаването на доклада по МКВЕГ. |
(23) |
В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 28 юли 2023 г. |
(24) |
Тъй като първият период на докладване започва на 1 октомври 2023 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност. |
(25) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за МКВЕГ, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят правилата относно задълженията за докладване, предвидени в член 35 от Регламент (ЕС) 2023/956, по отношение на стоките, изброени в приложение I към посочения регламент, внесени на митническата територия на Съюза по време на преходния период от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. („преходния период“).
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1) |
„докладващ декларатор“ означава всяко от следните лица:
|
(2) |
„отстъпка“ означава всяка сума, с която се намалява дължимата или платена сума от лице, отговорно за плащането на цена на въглеродните емисии, преди нейното плащане или след това, в парично или каквото и да е друго изражение. |
ГЛАВА II
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОКЛАДВАЩИТЕ ДЕКЛАРАТОРИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКЛАДВАНЕТО
Член 3
Задължения за докладване на докладващите декларатори
1. Въз основа на данните, които операторът може да съобщи съгласно предвиденото в приложение III към настоящия регламент, всеки докладващ декларатор предоставя следната информация относно стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, внесени през тримесечието, за което се отнася докладът по МКВЕГ:
а) |
количеството на внесените стоки, изразено под формата на мегаватчасове за електроенергията и на тонове за останалите стоки; |
б) |
вида на стоките, който се установява посредством кода им по КН. |
2. Всеки докладващ декларатор предоставя в докладите по МКВЕГ следната информация относно съпътстващите емисии на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, както са посочени в приложение I към настоящия регламент:
а) |
държавата на произход на внасяните стоки; |
б) |
инсталацията, в която са произведени стоките, която се разпознава посредством следните данни:
|
в) |
използваните начини на производство, определени в раздел 3 от приложение II към настоящия регламент, които отразяват технологията, използвана за производството на стоките, и информация за конкретните определящи параметри за посочения избран начин на производство съгласно определението в раздел 2 от приложение IV с цел определяне на съпътстващите преки емисии; |
г) |
конкретните съпътстващи преки емисии на стоките, които се определят чрез преобразуване на приписаните преки емисии на производствените процеси в конкретни емисии на стоките, изразени в CO2 еквивалент за тон в съответствие с раздели Е и Ж от приложение III към настоящия регламент; |
д) |
изискванията за докладване, които оказват въздействие върху съпътстващите емисии на стоките, както е посочено в раздел 2 от приложение IV към настоящия регламент; |
е) |
за електроенергията като внасяна стока докладващият декларатор предоставя следната информация:
|
ж) |
за стоки от стомана — идентификационния номер на конкретния стоманодобивен завод, в който е произведена конкретна партида суровини, когато е известен. |
3. За конкретните съпътстващи непреки емисии всеки докладващ декларатор съобщава в докладите по МКВЕГ следната информация, както е посочено в приложение I към настоящия регламент:
а) |
консумацията на електроенергия от производствения процес за тон произведени стоки, изразена в мегаватчасове; |
б) |
уточнение дали деклараторът докладва действителните емисии или посочва стойностите по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период, в съответствие с раздел Г от приложение III към настоящия регламент; |
в) |
съответния емисионен фактор за консумираната електроенергия; |
г) |
обема на конкретните съпътстващи непреки емисии, който се определя чрез преобразуване на приписаните съпътстващи непреки емисии на производствените процеси в конкретни непреки емисии на стоките, изразени в CO2 еквивалент за тон в съответствие с раздели Е и Ж от приложение III към настоящия регламент. |
4. Когато правилата за определяне на данните са различни от посочените в приложение III към настоящия регламент, докладващият декларатор предоставя допълнителна информация и описание на методологичната основа на правилата, използвани за определяне на съпътстващите емисии. Описаните правила трябва да водят до сходен обхват и точност на данните за емисиите, включително границите на системата, обхванатите от мониторинг производствени процеси, емисионните фактори и други методи, използвани за изчисленията и докладването.
5. За целите на докладването докладващият декларатор може да поиска от оператора да използва електронен образец, осигурен от Комисията, и да предоставя съдържанието на съобщението в раздели 1 и 2 от приложение IV.
Член 4
Изчисляване на съпътстващите емисии
1. За целите на член 3, параграф 2 конкретните съпътстващи емисии на стоките, произведени в дадена инсталация, се определят, като се използва един от следните методи, основаващи се на избора на методика за мониторинг, определена в съответствие с точка Б.2 от приложение III към настоящия регламент, който се изразява в едно от следните:
а) |
определяне на емисиите от пораждащите емисии потоци (потоците от гориво и материали) въз основа на данни за дейността, получени чрез измервателни системи, и изчислителни коефициенти от лабораторни анализи или стандартни стойности; |
б) |
определяне на емисиите от източниците на емисии чрез непрекъснато измерване на концентрацията на съответния парников газ в димните газове и на дебита на димните газове. |
2. Чрез дерогация от параграф 1 до 31 декември 2024 г. конкретните съпътстващи емисии на стоките, произведени в дадена инсталация, могат да се определят, като се използва един от следните методи за мониторинг и докладване, ако те водят до сходен обхват и точност на данните за емисиите в сравнение с методите, изброени в същия параграф:
а) |
схема за ценообразуване на въглеродните емисии на мястото, където е разположена инсталацията, или |
б) |
схема за задължителен мониторинг на емисиите на мястото, където е разположена инсталацията, или |
в) |
схема за мониторинг на емисиите в инсталацията, която може да включва проверка от акредитиран проверяващ орган. |
3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 до 31 юли 2024 г. за всеки внос на стоки, за които докладващият декларатор не разполага с цялата информация, посочена в член 3, параграфи 2 и 3, докладващият декларатор може да използва други методи за определяне на емисиите, включително стойностите по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период, или каквито и да е други стойности по подразбиране, както е посочено в приложение III. В тези случаи в доклада по МКВЕГ докладващият декларатор посочва и се позовава на използваната методика за определяне на тези стойности.
Член 5
Използване на приблизителни стойности
Чрез дерогация от член 4 до 20 % от общите съпътстващи емисии на комплексните стоки могат да се основават на приблизителни стойности, предоставени на разположение от операторите на инсталациите.
Член 6
Събиране и докладване на данни във връзка с активно усъвършенстване
1. За стоките, поставени под режим на активно усъвършенстване и впоследствие допуснати за свободно обращение като същите стоки или като преработени продукти, в докладите по МКВЕГ докладващият декларатор представя следната информация за тримесечието, следващо тримесечието, през което се приключва митническият режим в съответствие с член 257 от Регламент (ЕС) № 952/2013:
а) |
количествата на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, които са били допуснати за свободно обращение след активно усъвършенстване през този период; |
б) |
съпътстващите емисии, съответстващи на посочените в буква а) количества на стоките, които са били допуснати за свободно обращение след активно усъвършенстване през този период; |
в) |
държавата на произход на стоките, посочени в буква а), когато е известна; |
г) |
инсталациите, в които са произведени стоките, посочени в буква а), когато са известни; |
д) |
количествата на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, поставени под режим активно усъвършенстване, от които са произведени преработени продукти, допуснати за свободно обращение през този период; |
е) |
съпътстващите емисии, съответстващи на стоките, които са били използвани за производството на количествата преработени продукти, посочени в буква д); |
ж) |
в случай че митническите органи са отменили задължението за представяне на свидетелството за приключване в съответствие с член 175 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията (11), докладващият декларатор представя документа за освобождаване от задължението. |
2. Докладването и изчисляването на съпътстващите емисии, посочени в параграф 1, букви б) и е), се извършват в съответствие с членове 3, 4 и 5.
3. Чрез дерогация от параграф 2, когато преработени продукти или стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, се допускат за свободно обращение в съответствие с член 170, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, съпътстващите емисии, посочени в параграф 1, букви б) и е), се изчисляват въз основа на среднопретеглените съпътстващи емисии на всички стоки от същата категория стоки по МКВЕГ, определена в приложение II към настоящия регламент, които се поставят под режим активно усъвършенстване от 1 октомври 2023 г. нататък.
Съпътстващите емисии, посочени в първа алинея, се изчисляват по следния начин:
а) |
съпътстващите емисии по параграф 2, буква б) са общите съпътстващи емисии на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, които се внасят, и |
б) |
съпътстващите емисии по параграф 2, буква е) са общите съпътстващи емисии на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, които са били използвани в една или повече операции по усъвършенстване, умножени по процентните дялове на получените от тях преработени продукти, които се внасят. |
Член 7
Докладване на информация относно дължимата цена на въглеродните емисии
1. Когато е приложимо, докладващият декларатор посочва в доклада по МКВЕГ следната информация относно цената на въглеродните емисии, дължима за съпътстващите емисии в държавата на произход:
а) |
вида на продукта, указан от кода по КН; |
б) |
вида на цената на въглеродните емисии; |
в) |
държавата, в която е дължима цената на въглеродните емисии; |
г) |
вида на отстъпката или друга форма на компенсация, достъпна в тази държава, която би довела до намаляване на въпросната цена на въглеродните емисии; |
д) |
размера на дължимата цена на въглеродните емисии, описание на инструмента за ценообразуване на въглеродните емисии и евентуалните механизми за компенсация; |
е) |
посочване на разпоредбата от правния акт, в която се определя цената на въглеродните емисии, отстъпката или други форми на съответна компенсация, включително копие от правния акт; |
ж) |
количеството на обхванатите съпътстващи преки или непреки емисии; |
з) |
количеството на съпътстващите емисии, обхванати от отстъпка или друга форма на компенсация, включително безплатно разпределяне на квоти, ако е приложимо. |
2. Паричните суми, посочени в параграф 1, буква д), се преобразуват в евро въз основа на средните обменни курсове за годината, предхождаща годината, в която трябва да бъде представен докладът. Средногодишните обменни курсове се основават на котировките, публикувани от Европейската централна банка. За валутите, за които Европейската централна банка не публикува котировка, средногодишните обменни курсове се основават на публично достъпна информация за ефективните обменни курсове. Средногодишните обменни курсове се посочват от Комисията в преходния регистър на МКВЕГ.
Член 8
Подаване на доклади по МКВЕГ
1. За всяко тримесечие от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. докладващият декларатор подава доклади по МКВЕГ в преходния регистър на МКВЕГ не по-късно от един месец след края на съответното тримесечие.
2. В преходния регистър на МКВЕГ докладващият декларатор предоставя информация и посочва дали:
а) |
докладът по МКВЕГ се подава от вносител от негово име и за негова сметка; |
б) |
докладът по МКВЕГ се подава от косвен митнически представител за сметка на вносител. |
3. Когато косвен митнически представител не е съгласен да изпълнява задълженията за докладване на вносителя съгласно настоящия регламент, косвеният митнически представител уведомява вносителя за задължението да спазва настоящия регламент. Уведомлението включва информацията, посочена в член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2023/956.
4. Докладите по МКВЕГ включват информацията, посочена в приложение I към настоящия регламент.
5. След подаването на доклада по МКВЕГ, за него в преходния регистър на МКВЕГ се определя уникален идентификационен номер на доклада.
Член 9
Изменение и коригиране на докладите по МКВЕГ
1. Докладващият декларатор може да измени подаден доклад по МКВЕГ в срок до два месеца след края на съответното тримесечие на докладване.
2. Чрез дерогация от параграф 1 докладващият декларатор може да изменя докладите по МКВЕГ за първите два периода на докладване до крайния срок за подаване на третия доклад по МКВЕГ.
3. При представяне на обосновано искане от докладващия декларатор компетентният орган оценява това искане и, когато е целесъобразно, позволява на докладващия декларатор да подаде отново доклад по МКВЕГ или да го коригира след изтичане на крайния срок, посочен в параграфи 1 и 2, в рамките на една година след края на съответното тримесечие за докладване. Повторното подаване на коригирания доклад по МКВЕГ или на корекцията, според случая, се извършва не по-късно от един месец след получаване на одобрението на компетентния орган.
4. Компетентните органи мотивират отказа на искането, посочено в параграф 3, и информират докладващия декларатор за правото на обжалване.
5. Не може да се изменя доклад по МКВЕГ, който е обект на висящ спор. Той може да бъде заменен с цел да се отчете изходът от този спор.
ГЛАВА III
АДМИНИСТРИРАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОКЛАДВАНЕТО ПО МКВЕГ
Член 10
Преходен регистър на МКВЕГ
1. Преходният регистър на МКВЕГ е стандартизирана и защитена електронна база данни, съдържаща общи елементи от данни за докладване по време на преходния период и за предоставяне на достъп, разглеждане на случаи и поверителност.
2. Преходният регистър на МКВЕГ позволява комуникация, проверки и обмен на информация между Комисията, компетентните органи, митническите органи и докладващите декларатори в съответствие с глава V.
Член 11
Проверки на докладите по МКВЕГ и използване на информацията от Комисията
1. Комисията може да проверява докладите по МКВЕГ с цел да оцени дали докладващите декларатори спазват задълженията за докладване в рамките на преходния период и до три месеца след изтичане на срока, в който следва да бъде подаден последният доклад по МКВЕГ.
2. Комисията използва преходния регистър на МКВЕГ и съдържащата се в него информация за изпълнение на задачите, определени в настоящия регламент и в Регламент (ЕС) 2023/956.
Член 12
Ориентировъчна оценка от Комисията
1. Комисията предоставя на държавите членки със справочна цел списък на докладващите декларатори, установени в съответната държава членка, за които Комисията има основания да смята, че не са изпълнили задължението за представяне на доклад по МКВЕГ.
2. Когато Комисията счита, че докладът по МКВЕГ не съдържа цялата информация, изисквана съгласно членове 3—7, или счита, че докладът е непълен или неточен в съответствие с член 13, Комисията съобщава ориентировъчната оценка относно този доклад по МКВЕГ на компетентния орган в държавата членка, в която е установен докладващият декларатор.
Член 13
Непълни или неточни доклади по МКВЕГ
1. Докладът по МКВЕГ се счита за непълен, когато докладващият декларатор не е докладвал в съответствие с приложение I към настоящия регламент.
2. Докладът по МКВЕГ се счита за неточен във всеки от следните случаи:
а) |
данните или информацията в подадения доклад не отговарят на изискванията, определени в членове 3—7 и в приложение III към настоящия регламент; |
б) |
докладващият декларатор е посочил неверни данни и информация; |
в) |
когато докладващият декларатор не представи подходяща обосновка за използването на правила за докладване, различни от изброените в приложение III към настоящия регламент. |
Член 14
Оценка на докладите по МКВЕГ и използване на информацията от компетентните органи
1. Компетентният орган на държавата членка на установяване на докладващия декларатор инициира прегледа и оценява данните, информацията, предоставения от Комисията списък на докладващите декларатори и посочената в член 12 ориентировъчна оценка в срок от три месеца от предоставянето на въпросния списък или на ориентировъчната оценка.
2. Компетентните органи използват преходния регистър на МКВЕГ и съдържащата се в него информация за изпълнение на задачите, определени в настоящия регламент и в Регламент (ЕС) 2023/956.
3. В рамките на преходния период или след изтичането му компетентните органи могат да започнат процедура за корекция по отношение на всяко от следните:
а) |
непълни или неточни доклади по МКВЕГ; |
б) |
непредставяне на доклад по МКВЕГ. |
4. Когато компетентният орган започне процедура за корекция, докладващият декларатор бива уведомен, че се извършва преглед на доклада и че е необходима допълнителна информация. Искането за допълнителна информация от компетентния орган включва информацията, която се изисква съгласно членове 3—7. Докладващият декларатор представя допълнителната информация чрез преходния регистър на МКВЕГ.
5. Компетентният орган или всеки друг орган, определен от компетентния орган, предоставя разрешение за достъп до преходния регистър на МКВЕГ и управлява регистрацията на национално равнище, като взема предвид номера EORI в съответствие с техническата разпоредба, посочена в член 20.
Член 15
Поверителност
1. Всички решения на компетентните органи и получената от компетентния орган информация в хода на изпълнението на задължението му във връзка с докладването съгласно настоящия регламент, които са с поверително естество или се предоставят на поверителен принцип, попадат в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. Такава информация не се разкрива от компетентния орган без изрично разрешение на лицето или органа, които са я предоставили.
Чрез дерогация от първа алинея такава информация може да бъде разкривана без разрешение, когато това е предвидено в настоящия регламент и когато компетентният орган е задължен или оправомощен да я разкрива по силата на правото на Съюза или на националното право.
2. Компетентните органи могат да съобщават поверителната информация, посочена в параграф 1, на митническите органи на Съюза.
3. Всяко разкриване или съобщаване на информацията, както е посочено в параграфи 1 и 2, се извършва в съответствие с приложимите разпоредби за защита на данните.
ГЛАВА IV
ПРАВОПРИЛАГАНЕ
Член 16
Санкции
1. Държавите членки налагат санкции в следните случаи:
а) |
когато докладващият декларатор не е предприел необходимите стъпки, за да изпълни задължението за подаване на доклад по МКВЕГ, или |
б) |
когато докладът по МКВЕГ е неточен или непълен в съответствие с член 13 и докладващият декларатор не е предприел необходимите стъпки за коригиране на доклада по МКВЕГ при започната от компетентния орган процедура за корекция в съответствие с член 14, параграф 4. |
2. Размерът на санкцията е между 10 и 50 EUR за тон недекларирани емисии. Санкцията се увеличава в съответствие с европейския индекс на потребителските цени.
3. При определяне на действителния размер на санкцията компетентните органи вземат предвид следните фактори във връзка с недокладваните емисии, изчислени въз основа на стойностите по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период:
а) |
обхвата на недекларираната информация; |
б) |
недекларираните количества на внесените стоки и недекларираните емисии, свързани с тези стоки; |
в) |
готовността на докладващия декларатор да изпълни исканията за информация или да коригира доклада по МКВЕГ; |
г) |
дали нарушението на докладващия декларатор е извършено умишлено или по небрежност; |
д) |
поведението на докладващия декларатор в миналото, що се отнася до спазването на задълженията за докладване; |
е) |
степента на съдействие от страна на докладващия декларатор за преустановяване на нарушението; |
ж) |
дали докладващият декларатор доброволно е предприел мерки, за да гарантира, че в бъдеще не могат да бъдат извършени подобни нарушения. |
4. Налагат се санкции в по-голям размер, когато са подадени последователно повече от два непълни или неточни доклада по смисъла на член 13 или когато периодът, през който не е представен доклад, надхвърля 6 месеца.
ГЛАВА V
ТЕХНИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕХОДНИЯ РЕГИСТЪР НА МКВЕГ
РАЗДЕЛ 1
Въведение
Член 17
Централна по обхват система
1. Преходният регистър на МКВЕГ е оперативно съвместим с:
а) |
системата за единно управление на потребителите и цифров подпис (ЕУП и ЦП) с цел регистрация на потребителите и управление на достъпа за Комисията, държавите членки и докладващите декларатори, както е посочено в член 16 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070; |
б) |
системата за регистрация и идентификация на икономически оператори (EORI) с цел валидиране и извличане на информацията за самоличността на икономическите оператори, както е посочено в член 30 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070, за данните, определени в приложение V към настоящия регламент; |
в) |
системата „Наблюдение“, разработена чрез проекта „МКС: Наблюдение 3“ (SURV3), с цел извличане на информация относно митническите декларации за внос на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, за проверки на докладите по МКВЕГ и на съответствието, както е посочено в член 99 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070; |
г) |
системата ТАРИК, както е посочено в Регламент (ЕИО) № 2658/87. |
2. Преходният регистър на МКВЕГ е оперативно съвместим с децентрализираните системи, разработени или усъвършенствани с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151, с цел извличане на информация относно митническите декларации за внос на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, както е посочено в приложения VI и VII към настоящия регламент, както и за проверка на докладите по МКВЕГ и за гарантиране на спазването на изискванията от страна на докладващите декларатори, когато тази информация не е налична в системата SURV3.
Член 18
Звена за контакт за електронните системи
За да се гарантира координираното разработване, експлоатация и поддръжка на електронните системи, Комисията и държавите членки определят звена за контакт за всяка от електронните системи по член 17 от настоящия регламент за целите на обмена на информация.
Комисията и държавите членки се уведомяват взаимно за данните за връзка с тези звена за контакт и незабавно се информират взаимно за евентуални промени в тези данни.
РАЗДЕЛ 2
Преходен регистър на МКВЕГ
Член 19
Структура на преходния регистър на МКВЕГ
Преходният регистър на МКВЕГ се състои от следните общи компоненти („общи компоненти“):
а) |
портал за търговците на МКВЕГ (ПТ МКВЕГ); |
б) |
портал за компетентните органи на МКВЕГ (ПКО МКВЕГ) с две обособени пространства:
|
в) |
управлението на достъпа на ползвателите на МКВЕГ; |
г) |
сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ (СУ МКВЕГ); |
д) |
публичната страница на МКВЕГ на уебсайта Europa. |
Член 20
Условия за сътрудничество в рамките на преходния регистър на МКВЕГ
1. Комисията предлага условията за сътрудничество, споразумението за нивото на обслужване и плана за сигурност с цел съгласуване с компетентните органи. Комисията управлява преходния регистър на МКВЕГ в съответствие с договорените условия.
2. Преходният регистър на МКВЕГ се използва във връзка с докладите по МКВЕГ и записите, отнасящи се до декларациите за внос, с които са свързани тези доклади.
Член 21
Управление на достъпа на ползвателите на МКВЕГ
1. Удостоверяването на автентичността и проверката на достъпа на докладващия декларатор за стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, с цел достъп до компонентите на регистъра на МКВЕГ се извършват посредством системата за ЕУП и ЦП, посочена в член 17, параграф 1, буква а).
2. Комисията осигурява услугите за удостоверяване на автентичността, които позволяват на ползвателите на преходния регистър на МКВЕГ да осъществяват сигурен достъп до този регистър.
3. Комисията използва системата за ЕУП и ЦП за предоставяне на разрешение за достъп до преходния регистър на МКВЕГ на своите служители, както и за предоставяне на правомощия на компетентните органи да издават своите разрешения.
4. Компетентните органи използват системата за ЕУП и ЦП за предоставяне на разрешение за достъп до преходния регистър на МКВЕГ на своите служители и на докладващите декларатори, установени в тяхната държава членка.
5. Компетентният орган може да предпочете да използва създадена в неговата държава членка система за управление на самоличността и достъпа съгласно член 26 от настоящия регламент (национална митническа система по Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги), за да предостави необходимото удостоверение за пълномощия за достъп до преходния регистър на МКВЕГ.
Член 22
Портал за търговците на МКВЕГ
1. Порталът за търговците на МКВЕГ е единствената входна точка към преходния регистър на МКВЕГ за докладващите декларатори. Порталът е достъпен през интернет.
2. Порталът за търговците на МКВЕГ взаимодейства оперативно със сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ.
3. Порталът за търговците на МКВЕГ се използва от докладващия декларатор за:
а) |
подаване на докладите по МКВЕГ чрез уебинтерфейс или междусистемен интерфейс, както и |
б) |
получаване на уведомления, свързани със задълженията им за спазване във връзка с МКВЕГ. |
4. Порталът за търговците на МКВЕГ предлага на докладващите декларатори възможност да съхраняват информацията за инсталациите в трети държави и съпътстващите емисии с цел последващата ѝ повторна употреба.
5. Достъпът до портала за търговците на МКВЕГ се управлява изключително чрез системата за управление на достъпа до МКВЕГ, посочена в член 26.
Член 23
Портал за компетентните органи на МКВЕГ (ПКО МКВЕГ), предназначен за националните компетентни органи по МКВЕГ (ПКО/Н МКВЕГ)
1. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за националните компетентни органи, е единствената входна точка към преходния регистър на МКВЕГ за компетентните органи. Порталът е достъпен през интернет.
2. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за националните компетентни органи, взаимодейства оперативно със сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ по вътрешната мрежа на Комисията.
3. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за националните компетентни органи, се използва от компетентните органи за изпълнение на задачите, определени в настоящия регламент и в Регламент (ЕС) 2023/956.
4. Достъпът до портала за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за националните компетентни органи, се управлява изключително чрез системата за управление на достъпа до МКВЕГ, посочена в член 26.
Член 24
Портал за компетентните органи на МКВЕГ (ПКО МКВЕГ), предназначен за Комисията (ПКО/К МКВЕГ)
1. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за Комисията, е единствената входна точка към преходния регистър на МКВЕГ за Комисията. Порталът е достъпен чрез вътрешната мрежа на Комисията и през интернет.
2. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за Комисията, взаимодейства оперативно със сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ по вътрешната мрежа на Комисията.
3. Порталът за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за Комисията, се използва от Комисията за изпълнение на задачите, определени в настоящия регламент и в Регламент (ЕС) 2023/956.
4. Достъпът до портала за компетентните органи на МКВЕГ, предназначен за Комисията, се управлява изключително чрез системата за управление на достъпа до МКВЕГ, посочена в член 26.
Член 25
Сървърни услуги на регистъра на МКВЕГ (СУ МКВЕГ)
1. Чрез сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ се обслужват всички заявки, подадени от:
а) |
докладващите декларатори чрез портала за търговците на МКВЕГ; |
б) |
компетентните органи чрез ПКО/Н МКВЕГ; |
в) |
Комисията чрез ПКО/К МКВЕГ. |
2. Чрез сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ се съхранява централно и се управлява цялата информация, въведена в преходния регистър на МКВЕГ. Регистърът гарантира постоянното съхраняване, цялостността и съгласуваността на тази информация.
3. Сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ се управляват от Комисията.
4. Достъпът до сървърните услуги на регистъра на МКВЕГ се управлява изключително чрез системата за управление на достъпа до МКВЕГ, посочена в член 26.
Член 26
Система за управление на достъпа
Комисията създава система за управление на достъпа, за да валидира заявките за достъп, подадени в рамките на системата за ЕУП и ЦП от докладващите декларатори и от други лица, както е посочено в член 17, параграф 1, буква а), чрез свързване на системите на държавите членки и системата на ЕС за управление на самоличността и достъпа съгласно член 27.
Член 27
Система за административно управление
Комисията създава система за административно управление с цел управление на удостоверяването на автентичността и упълномощаването, идентификационните данни на докладващите декларатори и на други лица с цел разрешаване на достъпа до електронните системи.
Член 28
Системи на държавите членки за управление на самоличността и достъпа
Държавите членки създават или използват съществуващи системи за управление на самоличността и достъпа, за да гарантират:
а) |
сигурна регистрация и съхранение на идентификационните данни на докладващите декларатори и на други лица; |
б) |
сигурен обмен на подписани и криптирани идентификационни данни на докладващите декларатори и на други лица. |
РАЗДЕЛ 3
Функциониране на електронните системи и обучение за тяхното използване
Член 29
Разработване, изпитване, въвеждане и управление на електронните системи
1. Общите компоненти на преходния регистър на МКВЕГ се разработват, изпитват, въвеждат и управляват от Комисията, като може да бъдат изпитвани от държавите членки. Компетентният орган на държавата членка на установяване на докладващия декларатор съобщава на Комисията решенията относно санкциите със съответния резултат от този процес чрез електронните системи, разработени на национално равнище във връзка с правоприлагането и санкциите, или чрез други средства.
2. Комисията изготвя и поддържа общите спецификации за интерфейсите с компонентите на електронните системи, разработени на национално равнище, в тясно сътрудничество с държавите членки.
3. Когато е целесъобразно, общите технически спецификации се определят от Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки и подлежат на преглед от държавите членки с оглед на своевременното им внедряване. Държавите членки и, когато е целесъобразно, Комисията участват в разработването и внедряването на системите. Комисията и държавите членки също така си сътрудничат с докладващите декларатори и с други заинтересовани страни.
Член 30
Поддръжка на електронните системи и извършване на промени в тях
1. Комисията осигурява поддръжката на общите компоненти, а държавите членки осигуряват поддръжката на своите национални компоненти.
2. Комисията гарантира непрекъсната работа на електронните системи.
3. Комисията може да променя общите компоненти на електронните системи с цел коригиране на неизправности, добавяне на нови функционални възможности или промяна на съществуващите такива.
4. Комисията информира държавите членки относно промените и актуализациите на общите компоненти.
5. Комисията предоставя публичен достъп до информацията за промените и актуализациите на електронните системи, посочени в параграфи 3 и 4.
Член 31
Временно отпадане на електронните системи
1. В случай на временно отпадане на преходния регистър на МКВЕГ докладващите декларатори и други лица предоставят информацията, необходима за изпълнение на съответните формалности, чрез определените от Комисията средства, включително чрез средства, различни от методи за електронна обработка на данни.
2. Комисията информира държавите членки и докладващите декларатори за неразполагаемост на електронните системи, причинена от временно отпадане.
3. Комисията изготвя план за непрекъснатост на дейността на МКВЕГ, който се договаря между държавите членки и Комисията. В случай на временно отпадане на преходния регистър на МКВЕГ Комисията оценява условията за задействането му.
Член 32
Подкрепа на обучението по отношение на използването и функционирането на общите компоненти
Комисията подкрепя държавите членки по отношение на използването и функционирането на общите компоненти на електронните системи чрез предоставяне на подходящи материали за обучение.
РАЗДЕЛ 4
Защита на данните, управление на данните, отговорност по отношение на електронните системи и сигурност на електронните системи
Член 33
Защита на личните данни
1. Личните данни, регистрирани в преходния регистър на МКВЕГ и в компонентите на електронните системи, разработени на национално равнище, се обработват за целите на прилагането на Регламент (ЕС) 2023/956, като се вземат предвид конкретните цели на въпросните бази данни, както са посочени в настоящия регламент. Целите, за които могат да бъдат обработвани личните данни, са следните:
а) |
удостоверяване на автентичността и управление на достъпа; |
б) |
мониторинг, проверки и преглед на докладите по МКВЕГ; |
в) |
комуникация и уведомления; |
г) |
привеждане в съответствие и съдебни производства; |
д) |
функционирането на инфраструктурата на ИТ, включително оперативната съвместимост с децентрализираните системи по настоящия регламент; |
е) |
статистика и преглед на функционирането на Регламент (ЕС) 2023/956 и на настоящия регламент. |
2. Националните надзорни органи на държавите членки в областта на защитата на личните данни и Европейският надзорен орган по защита на данните си сътрудничат в съответствие с член 62 от Регламент (ЕС) 2018/1725, за да гарантират координиран надзор по отношение на обработката на личните данни, регистрирани в преходния регистър на МКВЕГ и в компонентите на електронните системи, разработени на национално равнище.
3. Разпоредбите, съдържащи се в настоящия член, не засягат правото на коригиране на лични данни в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Член 34
Ограничаване на достъпа до данните и обработка на данните
1. Докладващ декларатор, който регистрира данни в преходния регистър на МКВЕГ, може да осъществява достъп до тях или да ги обработва по друг начин. Комисията и компетентните органи също могат да осъществяват достъп до тях и да ги обработват по друг начин.
2. Когато бъдат установени инциденти и проблеми при работните процеси във връзка с предоставянето на услугите на системите, при които Комисията действа като обработващ данни, Комисията може да осъществи достъп до данните в тези процеси единствено с цел преодоляване на регистриран инцидент или проблем. Комисията гарантира поверителността на тези данни.
Член 35
Отговорност по отношение на системата
Комисията носи отговорност по отношение на преходния регистър на МКВЕГ.
Член 36
Сигурност на системата
1. Комисията гарантира сигурността на преходния регистър на МКВЕГ.
2. За тази цел Комисията и държавите членки предприемат мерките, необходими за:
а) |
предотвратяване на достъпа на неоправомощени лица до съоръженията, използвани за обработката на данните; |
б) |
предотвратяване на въвеждането на данни и извършването на справки, промени или заличаване на данни от неоправомощени лица; |
в) |
разкриване на дейностите, посочени в букви а) и б). |
3. Комисията и държавите членки се информират взаимно за всички дейности, които биха могли да доведат до нарушение или съмнение за нарушение в сигурността на преходния регистър на МКВЕГ.
4. Комисията и държавите членки изготвят планове за сигурност по отношение на преходния регистър на МКВЕГ.
Член 37
Администратор на преходния регистър на МКВЕГ
По отношение на преходния регистър на МКВЕГ и във връзка с обработването на лични данни Комисията и държавите членки действат като съвместни администратори съгласно определението в член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и определението в член 3, точка 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725.
Член 38
Срок на съхранение на данните
1. За да се постигнат целите, преследвани съгласно настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2023/956, и по-специално член 30 от него, срокът на съхранение на данните в преходния регистър на МКВЕГ е ограничен на 5 години от получаването на доклада по МКВЕГ.
2. Независимо от параграф 1, когато е внесена жалба или е започнало съдебно производство по отношение на данни, запаметени в преходния регистър на МКВЕГ, тези данни се съхраняват до приключване на процедурата по обжалване или на съдебното производство и се използват само за целите на горепосочените процедура по обжалване или съдебно производство.
Член 39
Оценка на електронните системи
Комисията и държавите членки извършват оценки на компонентите, за които отговарят, и по-специално анализират сигурността и работоспособността на въпросните компоненти и поверителността на данните, обработвани в рамките на тези компоненти.
Комисията и държавите членки се информират взаимно за резултатите от тези оценки.
Член 40
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 17 август 2023 година.
За Комисията
Председател
Ursula VON DER LEYEN
(1) ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 1).
(3) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(4) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(5) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (Регламент на ЕС относно защитата на данните) (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(6) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(7) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1070 на Комисията от 1 юни 2023 г. относно техническите разпоредби за разработването, поддържането и експлоатацията на електронните системи за обмен и съхранение на информация съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 2.6.2023 г., стр. 65).
(8) Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията от 13 декември 2019 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 168).
(9) Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ТАРИК) (ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).
(11) Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Информация, която трябва да бъде представена в докладите по МКВЕГ
При подаването на доклада по МКВЕГ докладващият декларатор следва структурата на доклада по МКВЕГ, посочена в таблица 1 от настоящото приложение и предоставена в преходния регистър на МКВЕГ, и включва подробната информация, посочена в таблица 2 от настоящото приложение.
Таблица 1
Структура на доклада по МКВЕГ
Доклад по МКВЕГ |
Дата на изготвяне на доклада |
Идентификатор на проекта на доклад |
Идентификатор на доклада |
Отчетен период |
Година |
--Докладващ декларатор |
----Адрес |
--Представител (*1) |
----Адрес |
--Вносител (*1) |
----Адрес |
--Компетентен орган |
--Подписи |
----Потвърждение на доклада |
---- Вид на приложимата методика за докладване |
--Забележки |
-- Внесени стоки по МКВЕГ |
Номер на стоковата позиция |
----Представител (*1) |
------Адрес |
----Вносител (*1) |
------Адрес |
----Код на стоката |
Код на подпозиция по Хармонизираната система |
Код по Комбинираната номенклатура |
------Подробна информация за вида на стоката |
----Държава на произход |
----Внасяно количество за всеки митнически режим |
------Режим |
--------Информация за активното усъвършенстване |
------Област на внос |
------Измерване на стоките (за всеки режим) |
------Измерване на стоките (активно усъвършенстване) |
------Специални препратки за стоките |
----Измерване на стоките (внесени) |
----Общо количество на емисиите на внесените стоки |
----Придружаващи документи (за стоките) |
------Приложения |
----Забележки |
----Емисии на стоките по МКВЕГ |
Пореден номер на емисиите |
Държава на производство |
------Фирмено наименование на инсталацията |
--------Адрес |
--------Данни за контакт |
------Инсталация |
--------Адрес |
------Измерване на стоките (произведени) |
------Емисии на инсталацията |
------Преки съпътстващи емисии |
------Непреки съпътстващи емисии |
------Производствен метод и определящи параметри |
--------Определящи параметри за преките емисии |
--------Определящи параметри за непреките емисии |
------Придружаващи документи (за определяне на емисиите) |
--------Приложения |
------Дължима цена на въглеродните емисии |
--------Стоки, обхванати от дължимата цена |
----------Измерване на стоките (обхванати) |
------Забележки |
Таблица 2
Изисквания за подробна информация в доклада по МКВЕГ
Доклад по МКВЕГ |
Дата на изготвяне на доклада |
Идентификатор на проекта на доклад |
Идентификатор на доклада |
Отчетен период |
Година |
Общо количество на внесените стоки |
Общо количество на емисиите |
--Докладващ декларатор |
Идентификационен номер |
Име |
Роля |
----Адрес |
Държава членка на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
--Представител (*2) |
Идентификационен номер |
Име |
----Адрес |
Държава членка на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
--Вносител (*2) |
Идентификационен номер |
Име |
----Адрес |
Държава членка или държава на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
--Компетентен орган |
Справочен номер |
--Подписи |
----Потвърждение на доклада |
Потвърждение на глобалните данни в доклада |
Потвърждаване на използването на данните |
Дата на подписване |
Място на подписване |
Подпис |
Длъжност на подписващото лице |
---- Вид на приложимата методика за докладване |
Друга приложима методика за докладване |
--Забележки |
Допълнителна информация |
-- Внесени стоки по МКВЕГ |
Номер на стоковата позиция |
----Представител (*2) |
Идентификационен номер |
Име |
------Адрес |
Държава членка на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
----Вносител (*2) |
Идентификационен номер |
Име |
------Адрес |
Държава членка или държава на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
----Код на стоката |
Код на подпозиция по Хармонизираната система |
Код по Комбинираната номенклатура |
------Подробна информация за вида на стоката |
Описание на стоките |
----Държава на произход |
Код на държавата |
-----Внасяно количество за всеки митнически режим |
Пореден номер |
------Режим |
Искан режим |
Предишен режим |
Информация за активното усъвършенстване |
Държава членка на разрешението за активно усъвършенстване |
Освобождаване от задължението за представяне на свидетелството за приключване на режим активно усъвършенстване |
Разрешение |
Начало на глобализацията |
Край на глобализацията |
Краен срок за представяне на свидетелството за приключване |
------Област на внос |
Област на внос |
------Измерване на стоките (за всеки режим) |
Нетна маса |
Допълнителни мерни единици |
Вид на мерната единица |
------Измерване на стоките (активно усъвършенстване) |
Нетна маса |
Допълнителни мерни единици |
Вид на мерната единица |
------Специални препратки за стоките |
Допълнителна информация |
----Измерване на стоките (внесени) |
Нетна маса |
Допълнителни мерни единици |
Вид на мерната единица |
----Общо количество на емисиите на внесените стоки |
Емисии на стоки за единица продукт |
Общо количество на емисиите на стоките |
Преки емисии на стоките |
Непреки емисии на стоките |
Вид на мерната единица за емисиите |
----Придружаващи документи (за стоките) |
Пореден номер |
Вид |
Държава на издаване на документа |
Справочен номер |
Ред на документ за номер на стоката |
Име на издаващия орган |
Начална дата на валидност |
Крайна дата на валидност |
Описание |
------Приложения |
Име на файл |
Унифициран идентификатор на ресурс |
Многоцелеви разширения за пощенски услуги в интернет |
Включен двоичен обект |
----Забележки |
Допълнителна информация |
----Емисии на стоките по МКВЕГ |
Пореден номер на емисиите |
Държава на производство |
------Фирмено наименование на инсталацията |
Идентификатор на оператора |
Наименование на оператора |
--------Адрес |
Код на държавата |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
--------Данни за контакт |
Име |
Телефонен номер |
Електронна поща |
------Инсталация |
Идентификатор на инсталацията |
Наименование на инсталацията |
Икономическа дейност |
--------Адрес |
Държава на установяване |
Подразделение |
Град |
Улица |
Улица — допълнителен ред |
Номер |
Пощенски код |
Пощенска кутия |
Номер на участъка или парцела |
UNLOCODE |
Географска ширина |
Географска дължина |
Вид координати |
------Измерване на стоките (произведени) |
Нетна маса |
Допълнителни мерни единици |
Вид на мерната единица |
------Емисии на инсталацията |
Общо количество на емисиите от инсталацията |
Преки емисии на инсталацията |
Непреки емисии на инсталацията |
Вид на мерната единица за емисиите |
------Преки съпътстващи емисии |
Вид определяне |
Вид определяне (електроенергия) |
Вид на приложимата методика за докладване |
Приложима методика за докладване |
Конкретни (преки) съпътстващи емисии |
Указване на други източници |
Източник на емисионен фактор (за електроенергията) |
Емисионен фактор |
Внасяна електроенергия |
Общо количество на съпътстващите емисии на внасяната електроенергия |
Вид на мерната единица |
Източник на стойността на емисионния фактор |
Обосновка |
Изпълнение на условия |
------Непреки съпътстващи емисии |
Вид определяне |
Източник на емисионния фактор |
Емисионен фактор |
Конкретни (непреки) съпътстващи емисии |
Вид на мерната единица |
Консумирана електроенергия |
Източник на електроенергията |
Източник на стойността на емисионния фактор |
------Производствен метод и определящи параметри |
Пореден номер |
Идентификатор на метода |
Наименование на метода |
Идентификационен номер на конкретния стоманодобивен завод |
Допълнителна информация |
--------Определящи параметри за преките емисии |
Пореден номер |
Идентификатор на параметъра |
Наименование на параметъра |
Описание |
Вид на стойността на параметъра |
Стойност на параметъра |
Допълнителна информация |
--------Определящи параметри за непреките емисии |
Пореден номер |
Идентификатор на параметъра |
Наименование на параметъра |
Описание |
Вид на стойността на параметъра |
Стойност на параметъра |
Допълнителна информация |
------Придружаващи документи (за определяне на емисиите) |
Пореден номер |
Вид на документа за емисиите |
Държава на издаване на документа |
Справочен номер |
Ред на документ за номер на стоката |
Име на издаващия орган |
Начална дата на валидност |
Крайна дата на валидност |
Описание |
--------Приложения |
Име на файл |
Унифициран идентификатор на ресурс |
Многоцелеви разширения за пощенски услуги в интернет |
Включен двоичен обект |
------Дължима цена на въглеродните емисии |
Пореден номер |
Вид на инструмента |
Описание и посочване на правния акт |
Размер на дължимата цена на въглеродните емисии |
Парична единица |
Обменен курс |
Сума (EUR) |
Код на държавата |
--------Стоки, обхванати от дължимата цена на въглеродните емисии |
Пореден номер |
Вид на обхванатите стоки |
Код по КН на обхванатите стоки |
Количество на обхванатите емисии |
Количество, обхванато от безплатно разпределяне на квоти, всякаква отстъпка или друга форма на компенсация |
Допълваща информация |
Допълнителна информация |
----------Измерване на стоките (обхванати) |
Нетна маса |
Допълнителни мерни единици |
Вид на мерната единица |
------Забележки |
Пореден номер |
Допълнителна информация |
(*1) липсва текст Representatives / importers shall be registered either at CBAM report level or at the CBAM goods imported level, which shall depend on whether the same or different representatives/importers are related to CBAM goods imported.
(*2) Забележка: Представителите/вносителите биват регистрирани или на равнището на доклада по МКВЕГ, или на равнището на внасяните стоки по МКВЕГ, което зависи от това дали с внасяните стоки по МКВЕГ са свързани едни и същи или различни представители/вносители.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Определения и начини на производство на стоките
1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящото приложение и приложения III, IV и VIII—IX се прилагат следните определения:
(0) |
„данни за дейността“ означава количеството горива или материали, потребени или произведени при даден процес, които са от значение за съответната изчислителна методика и са изразени в тераджаули, тонове маса или (за газовете) нормални кубични метри обем, според случая; |
(1) |
„равнище на дейност“ означава количеството произведени стоки (изразено в MWh за електроенергия или в тонове за други стоки) в рамките на даден производствен процес; |
(2) |
„период на докладване“ означава периодът, който операторът на дадена инсталация е избрал да използва като еталон за определянето на съпътстващите емисии; |
(3) |
„пораждащ емисии поток“ означава някое от следните:
|
(4) |
„източник на емисии“ означава част от инсталация или процес в рамките на инсталация, подлежащи на отделно идентифициране, от които се генерират емисии на съответните парникови газове; |
(5) |
„неопределеност“ означава параметър, свързан с резултата от определянето на дадена величина, който характеризира дисперсията на стойностите, които могат основателно да бъдат отнесени към тази величина, включително влиянието на системните, както и на случайните фактори; неопределеността се изразява в проценти и описва доверителен интервал около средната стойност, обхващащ 95 % от получените стойности, като се взема предвид всяка възможна асиметрия на разпределението на стойностите; |
(6) |
„изчислителни коефициенти“ означава долни топлини на изгаряне, емисионни фактори, предварителни емисионни фактори, коефициенти на окисление, коефициенти на превръщане, стойности на въглеродното съдържание и на дела на биомасата; |
(7) |
„емисии от изгаряне“ означава емисии на парникови газове, възникващи в резултат на екзотермична реакция на гориво с кислород; |
(8) |
„емисионен фактор“ означава осредненото количество емисии на парников газ, отнесено към данните за дейността на даден пораждащ емисии поток, като се приема, че има пълно окисление при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции; |
(9) |
„коефициент на окисление“ означава отношението между въглерода, окислен до CO2 в резултат от горенето, към общото въглеродно съдържание в горивото, изразено като дробно число, като отделяният в атмосферата въглероден оксид (CO) се отчита като моларно еквивалентно количество CO2; |
(10) |
„коефициент на превръщане“ означава отношението на въглерода, отделен като CO2, към общото количество въглерод, съдържащ се в пораждащия емисиите поток преди настъпването на емисията, изразено като дробно число, като отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2; |
(11) |
„точност“ означава близостта на съответствието между резултата от измерването и реалната стойност на дадено количество или еталонната стойност, определена емпирично, чрез прилагане на международно приети и подлежащи на проследяване калибровъчни материали и стандартни методи, като се вземат предвид както случайните, така и системните фактори; |
(12) |
„калибриране“ означава набор от операции, които определят, при дадени условия, зависимостите между стойностите, отчетени от даден измервателен уред или измервателна система, или стойностите, представлявани от материална мярка или сравнителен материал, и съответните количествени стойности, получени чрез еталон; |
(13) |
„консервативен“ означава, че са определени поредица от такива допускания, които осигуряват гаранции срещу евентуално подценяване при оценката на докладваните емисии или надценяване при производството на топлинна енергия, електроенергия или стоки; |
(14) |
„биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), от горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибното стопанство и аквакултурите, както и биоразградимата фракция на отпадъци, включително на промишлени и битови отпадъци от биологичен произход; |
(15) |
„отпадък“ означава всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи, с изключение на вещества, които са били умишлено модифицирани или замърсени, за да отговарят на това определение; |
(16) |
„остатък“ означава вещество, различно от търсения пряко краен продукт/крайни продукти от даден производствен процес; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано; |
(17) |
„остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство“ означава остатъци, които се произвеждат пряко от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство и които не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване; |
(18) |
„нормативен метрологичен контрол“ означава контролът от публичен или регулаторен орган на измервателните дейности в областта на приложение на даден измервателен уред, провеждан във връзка с обществения интерес, общественото здраве, обществената безопасност, обществения ред, опазването на околната среда, облагането с данъци и мита, защитата на потребителите и справедливата търговия; |
(19) |
„дейности по движението на данни“ означава дейности, свързани с придобиването, обработката и боравенето с данни, необходими за съставянето на доклад за емисиите въз основа на първични данни от източника на емисии; |
(20) |
„измервателна система“ означава пълен набор от измервателни уреди и други съоръжения, като например съоръжения за вземане на проби и обработка на данни, който се използва за определяне на променливи стойности като данните за дейността, въглеродното съдържание, топлината на изгаряне или емисионния фактор при емисиите на парникови газове; |
(21) |
„долна топлина на изгаряне“ (NCV) означава специфичното количество енергия, отделяно във вид на топлинна енергия при пълното изгаряне с кислород при стандартни условия, без топлината на изпарение на образувалите се при горенето водни пари; |
(22) |
„емисии от процеси“ означава емисии на парникови газове, различни от емисиите от изгаряне, възникващи в резултат от целенасочени или нецеленасочени реакции между веществата или от тяхното преобразуване, когато основната цел не е производството на топлинна енергия, включително от следните процеси:
|
(23) |
„партида“ означава количество гориво или материал, от което е взета представителна проба и се характеризира и прехвърля като една доставка или чрез непрекъснато подаване в определен период от време; |
(24) |
„смесено гориво“ означава гориво, което съдържа както въглерод от биомаса, така и изкопаем въглерод; |
(25) |
„смесен материал“ означава материал, който съдържа както въглерод от биомаса, така и изкопаем въглерод; |
(26) |
„предварителен емисионен фактор“ означава приетият емисионен фактор за общите емисии от гориво или материал въз основа на въглеродното съдържание на дела на биомасата и изкопаемия дял, преди да бъде умножен по изкопаемия дял, за да се получи емисионният фактор; |
(27) |
„изкопаем дял“ означава делът на изкопаемия и неорганичния въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число; |
(28) |
„дял на биомасата“ означава делът на получения от биомаса въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число; |
(29) |
„непрекъснато измерване на емисиите“ означава набор от операции, имащи за цел определяне на стойността на дадено количество чрез периодични измервания, с прилагане на измервания на място в комина или процедури на извличане с разположен в близост до комина измервателен уред, като се изключват измервателни методики, основани на вземането на отделни проби от комина; |
(30) |
„присъщ CO2“ означава CO2, който е част от пораждащ емисии поток; |
(31) |
„изкопаем въглерод“ означава неорганичен или органичен въглерод, който не е биомаса; |
(32) |
„точка на измерване“ означава източникът на емисии, за който се използват системи за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), или сечението на тръбопроводна система, в което се определя дебитът на CO2 посредством системи за непрекъснато измерване; |
(33) |
„неорганизирани емисии“ означава нередовни или неволно предизвикани емисии от нелокализирани източници, или които са прекалено разсредоточени или малки, за да могат индивидуално да бъдат подложени на мониторинг; |
(34) |
„стандартни условия“ означава температура 273,15 K и налягане 101 325 Pa, използвани при определянето на нормалните кубични метри (Nm3); |
(35) |
„косвени данни“ означава годишни стойности, които са обосновани емпирично или са получени от надеждни източници и които операторът използва, за да замести набор от данни с цел да осигури пълнота при докладването, когато не е възможно да се генерират всички необходими данни или коефициенти в прилаганата методика за мониторинг; |
(36) |
„измерима топлинна енергия“ означава нетен пренос на топлинна енергия по установими тръбопроводи или газоходи, като се използва топлоносител — например (по-специално) пара, горещ въздух, вода, масла, течни метали или соли — на чийто поток е инсталиран или може да бъде инсталиран топломер; |
(37) |
„топломер“ означава средство за измерване на топлинна енергия или всяко друго устройство, предназначено да измерва и регистрира количеството произведена топлинна енергия въз основа на дебитите и температурите; |
(38) |
„неизмерима топлинна енергия“ означава всяка топлинна енергия, различна от измеримата топлинна енергия; |
(39) |
„отпаден газ“ означава газ, съдържащ недоокислен въглерод в газообразно състояние при стандартни условия, който е резултат от някой от процесите, изброени в точка 22; |
(40) |
„производствен процес“ означава химическите или физическите процеси, извършвани в части от дадена инсталация с цел производство на стоки в рамките на дадена агрегирана категория стоки, определена в настоящото приложение, раздел 2, таблица 1, и специфицираните за нея граници на системата по отношение на входящите и изходящите количества и съответните емисии; |
(41) |
„начин на производство“ означава конкретна технология, използвана в производствен процес с цел производството на стоки от агрегирана категория стоки; |
(42) |
„набор от данни“ означава един вид данни на равнище инсталация или на равнище производствен процес, в зависимост от случая, като някой от посочените по-долу:
|
(43) |
„минимални изисквания“ означава методите за мониторинг, при които се използват минималните позволени усилия за определяне на данните, за да се получат данни за емисиите, приемливи за целите на Регламент (ЕС) 2023/956; |
(44) |
„препоръчани подобрения“ означава методите за мониторинг, които са доказан начин да се гарантира, че данните са по-точни или по-малко податливи на грешки, отколкото просто чрез прилагане на минималните изисквания, и които могат да бъдат избрани на доброволен принцип; |
(45) |
„неточност“ означава пропуск, невярно представяне или грешка в докладваните данни на оператор с изключение на допустимата неопределеност за измерванията и лабораторните анализи; |
(46) |
„съществена неточност“ означава неточност, която по мнението на проверяващия орган, поотделно или заедно с други неточности, надвишава нивото на същественост или би могла да повлияе на обработването от страна на компетентния орган на доклада на оператор; |
(47) |
„разумна степен на увереност“ означава висока, но не абсолютна степен на увереност, изразена категорично в становището от проверката, че проверяваният доклад на оператор не съдържа съществени неточности; |
(48) |
„допустима система за мониторинг, докладване и проверка“ означава системите за мониторинг, докладване и проверка на мястото, където е разположена инсталацията за целите на схема за ценообразуване на въглеродните емисии, схеми за задължителен мониторинг на емисиите или схема за мониторинг на емисиите в инсталацията, която може да включва проверка от акредитиран проверяващ орган в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент. |
2. СЪОТНАСЯНЕ НА КОДОВЕТЕ ПО КН КЪМ АГРЕГИРАНИТЕ КАТЕГОРИИ СТОКИ
В таблица 1 от настоящото приложение са определени агрегираните категории стоки за всеки код по КН, посочен в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956. Тези категории се използват с цел определяне на границите на системата на производствените процеси, така че да се определят съпътстващите емисии, съответстващи на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956.
Таблица 1
Съотнасяне на кодовете по КН към агрегираните категории стоки
Код по КН |
Агрегирана категория стоки |
Вид парников газ |
||
Цимент |
|
|
||
2507 00 80 – Други каолинови глини |
Калцинирана глина |
Въглероден диоксид |
||
2523 10 00 – Циментов клинкер |
Циментов клинкер |
Въглероден диоксид |
||
2523 21 00 – Бял портландцимент, дори изкуствено оцветен 2523 29 00 – Други видове портландцимент 2523 90 00 – Други видове хидравличен цимент |
Цимент |
Въглероден диоксид |
||
2523 30 00 – Алуминиев цимент |
Алуминиев цимент |
Въглероден диоксид |
||
Електроенергия |
|
|
||
2716 00 00 – Електрическа енергия |
Електроенергия |
Въглероден диоксид |
||
Торове |
|
|
||
2808 00 00 – Азотна киселина; нитритна смес |
Азотна киселина |
Въглероден диоксид и азотен оксид |
||
3102 10 – Уреа, дори във воден разтвор |
Уреа |
Въглероден диоксид |
||
2814 – Амоняк, безводен или във воден разтвор |
Амоняк |
Въглероден диоксид |
||
2834 21 00 – Калиеви нитрати 3102 – Минерални или химични азотни торове с изключение на 3102 10 (Уреа) 3105 – Минерални или химични торове, съдържащи два или три от подхранващите елементи: азот, фосфор и калий; други торове
|
Смесени торове |
Въглероден диоксид и азотен оксид |
||
Желязо и стомана |
|
|
||
2601 12 00 – Агломерирани железни руди и техните концентрати, различни от пържените железни пирити (пиритни пепели) |
Агломерати |
Въглероден диоксид |
||
7201 – Необработени чугуни и огледални „шпигел“ чугуни във вид на отливки, слитъци или други първични форми Тук могат да бъдат обхванати някои продукти по код 7205 (гранули и прахове от необработен чугун, от огледален „шпигел“ чугун, от желязо или от стомана) |
Необработени чугуни |
Въглероден диоксид |
||
7202 1 – Фероманган |
FeMn |
Въглероден диоксид |
||
7202 4 – Ферохром |
FeCr |
Въглероден диоксид |
||
7202 6 – Фероникел |
FeNi |
Въглероден диоксид |
||
7203 – Железни продукти, получени чрез пряка редукция на желязна руда и други порести железни продукти |
Пряко получено желязо (DRI) |
Въглероден диоксид |
||
7206 – Желязо и нелегирани стомани на блокове или други първични форми, с изключение на желязото от № 7203 7207 – Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани 7218 – Неръждаема стомана във формата на блокове или други първични форми; полупродукти от неръждаеми стомани 7224 – Други легирани стомани на блокове или в други първични форми; полупродукти от други легирани стомани |
Необработена стомана |
Въглероден диоксид |
||
7205 — Гранули и прахове от необработен чугун, от огледален „шпигел“ чугун, от желязо или от стомана (ако не са включени в категорията „Необработени чугуни“) 7208 – Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцовани, неплакирани, нито покрити 7209 – Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина 600 mm или повече, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити 7210 – Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина 600 mm или повече, плакирани или покрити 7211 – Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm, неплакирани, нито покрити 7212 – Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm, плакирани или покрити 7213 – Валцдрат (заготовка за валцоване на тел) от желязо или от нелегирани стомани 7214 – Пръти от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцовани или горещоизтеглени, както и тези, които са били подложени на усукване след валцоване 7215 – Други пръти от желязо или от нелегирани стомани 7216 – Профили от желязо или от нелегирани стомани 7217 – Телове от желязо или от нелегирани стомани 7219 – Плосковалцовани продукти от неръждаема стомана с широчина 600 mm или повече 7220 – Плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, с широчина, по-малка от 600 mm 7221 – Валцдрат (заготовка за валцоване на тел) от неръждаема стомана 7222 – Други пръти и профили от неръждаема стомана; 7223 — Телове от неръждаема стомана 7225 – Плосковалцовани продукти от други легирани стомани с широчина 600 mm или повече 7226 – Плосковалцовани продукти от други легирани стомани с широчина, по-малка от 600 mm 7227 – Валцдрат (заготовка за валцоване на тел) от други легирани стомани 7228 – Други пръти и профили от неръждаема стомана; кухи щанги за сондажи от легирани или от нелегирани стомани 7229 – Телове от други легирани стомани 7301 – Шпунтови прегради от желязо или стомана, дори пробити или направени от сглобени елементи; профили, получени чрез заваряване, от желязо или стомана 7302 – Елементи за железопътни линии от чугун, желязо или стомана: релси, контрарелси и зъбни гребени, стрелки, върхове на сърцевини, лостове за насочване на стрелките и други елементи за кръстосване или смяна на посоките, траверси, клинове, накладки, втулки, релсови подложки, затягащи планки, планки и щанги за раздалечаване и други части, специално предназначени за поставянето, съединяването или фиксирането на релсите 7303 – Тръби и кухи профили от чугун 7304 – Безшевни тръби и кухи профили, от желязо или стомана 7305 – Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, от желязо или от стомана 7306 – Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана 7307 – Принадлежности за тръбопроводи (например свръзки, колена, муфи), от чугун, желязо или стомана 7308 – Конструкции и части за конструкции (например мостове и елементи за мостове, врати на шлюзи, кули, стълбове, стойки, колони, скелета, покриви, врати и прозорци и техните каси и прагове за врати, рулетки за затваряне, перила и други) от чугун, желязо или стомана, с изключение на сглобяемите конструкции от № 9406 ; ламарини, пръти, профили, тръби и други подобни, от чугун, желязо или стомана, изработени с оглед тяхното използване в конструкцията 7309 – Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали (с изключение на сгъстените или втечнени газове), от чугун, желязо или стомана, с вместимост над 300 l, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицовка 7310 – Резервоари, варели, барабани, бидони, кутии и подобни съдове за всякакви материали (с изключение на сгъстените или втечнени газове), от чугун, желязо или стомана, с вместимост, непревишаваща 300 l, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицовка 7311 – Съдове за сгъстени или втечнени газове, от чугун, желязо или стомана 7318 – Винтове, болтове, гайки, тирфони, куки с резба, нитове, щифтове, шпонки, шайби (включително федершайбите) и подобни артикули, от желязо или стомана 7326 – Други изделия от желязо или стомана |
Продукти от желязо или стомана |
Въглероден диоксид |
||
Алуминий |
|
|
||
7601 – Необработен алуминий |
Необработен алуминий |
Въглероден диоксид и перфлуоровъглероди |
||
7603 – Прахове и люспи от алуминий 7604 – Пръти и профили от алуминий 7605 – Телове от алуминий 7606 – Ламарини, листове и ленти от алуминий, с дебелина, превишаваща 0,2 mm 7607 – Алуминиево фолио (дори напечатано или фиксирано върху хартия, картон, пластмаси или подобни подложки), с дебелина, непревишаваща 0,2 mm (без подложката) 7608 – Тръби от алуминий 7609 00 00 – Принадлежности за тръбопроводи (например свръзки, колена, муфи) от алуминий 7610 – Конструкции и части за конструкции (например мостове и мостови елементи, кули, стълбове, стойки, колони, скелета, покриви, врати и прозорци и техните каси и прагове за врати, корнизи и прагове, перила) от алуминий, с изключение на сглобяемите конструкции от № 9406 ; ламарини, пръти, профили, тръби и подобни, от алуминий, изработени с оглед използването им в конструкцията 7611 00 00 – Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали (с изключение на сгъстените или втечнени газове), от алуминий, с вместимост, превишаваща 300 l, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицовка 7612 – Резервоари, варели, барабани, бидони, кутии и подобни съдове от алуминий (включително твърди или гъвкави туби за опаковки), за всякакви материали (с изключение на сгъстените или втечнени газове), с вместимост, непревишаваща 300 l, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицовка 7613 00 00 – Съдове от алуминий за сгъстени или втечнени газове 7614 – Едноснопови и многоснопови въжета, сплитки и други подобни от алуминий, без електрическа изолация 7616 – Други изделия от алуминий |
Продукти от алуминий |
Въглероден диоксид и перфлуоровъглероди |
||
Химически продукти |
|
|
||
2804 10 000 – Водород |
Водород |
Въглероден диоксид |
3. НАЧИНИ НА ПРОИЗВОДСТВО, ГРАНИЦИ НА СИСТЕМАТА И ПРЕКУРСОРИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ
3.1. Междусекторни правила
За определяне на равнището на дейност (произведеното количество) по отношение на стоките, което се използва като знаменател във формули 50 и 51 (раздел Е.1 от приложение III), се прилагат правилата за мониторинг от раздел Е.2 от приложение III.
Когато в една и съща инсталация се използват няколко начина на производство с цел производството на стоки, попадащи под един и същ код по КН, и когато за тези начини на производство са предвидени отделни производствени процеси, съпътстващите емисии на въпросните стоки се изчисляват поотделно за всеки начин на производство.
За целите на мониторинга на преките емисии всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с производствения процес, подлежат на мониторинг, като се вземат предвид конкретните изисквания, посочени в раздели 3.2—3.19 от настоящото приложение, когато е уместно, и правилата, посочени в приложение III.
Когато се използва улавяне на CO2, се прилагат правилата от раздел Б.8.2 от приложение III.
За целите на мониторинга на непреките емисии общото потребление на електроенергия за всеки производствен процес се определя в рамките на границите на системата, определени в съответствие с раздели 3.2—3.19 от настоящото приложение и в съответствие с раздел А.4 от приложение III, когато е уместно. Съответният емисионен фактор за електроенергията се определя в съответствие с раздел Г.2 от приложение III.
Ако са посочени прекурсори от значение, те се отнасят до съответните агрегирани категории стоки.
3.2. Калцинирана глина
3.2.1. Специални разпоредби
По отношение на глините, попадащи под код по КН 2507 00 80, които не са калцинирани, се определят нулеви съпътстващи емисии. Те се включват в доклада по МКВЕГ, но не се изисква допълнителна информация от производителя на глината. Следващите разпоредби се отнасят само до глините, които попадат под този код по КН и са калцинирани.
3.2.2. Начин на производство
По отношение на калцинираната глина мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички процеси, пряко или косвено свързани с производствените процеси, като например подготовка, смесване, сушене и калциниране на суровините и очистване на димните газове. |
— |
Емисиите на CO2 от изгарянето на горива, както и от суровини, когато е уместно. |
Прекурсори от значение: няма.
3.3. Циментов клинкер
3.3.1. Специални разпоредби
Не се прави разграничение между клинкер за сив и бял цимент.
3.3.2. Начин на производство
По отношение на циментовия клинкер мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Калцинирането на варовика и други карбонати в суровините, конвенционалните изкопаеми горива за пещи, алтернативните изкопаеми горива за пещи и алтернативните суровини, горивата от биомаса за пещите (като например горива, получени от отпадъци), използваните извън пещите горива, съдържанието на некарбонатен въглерод във варовика и шистите или алтернативни суровини като пепелина, използвани в суровинната смес в циментовите пещи, както и материалите, използвани за скруберно очистване на димните газове. |
— |
Прилагат се допълнителните разпоредби на раздел Б.9.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение: няма.
3.4. Цимент
3.4.1. Специални разпоредби
Няма.
3.4.2. Начин на производство
По отношение на цимента мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички емисии на CO2 от изгарянето на горива, когато това е от значение за сушенето на материалите. |
Прекурсори от значение:
— |
Циментов клинкер; |
— |
Калцинирана глина, ако се използва в процеса. |
3.5. Алуминиев цимент
3.5.1. Специални разпоредби
Няма.
3.5.2. Начин на производство
По отношение на алуминиевия цимент мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички емисии на CO2 от изгарянето на горива, пряко или непряко свързани с процеса. |
— |
Емисиите от процеса, дължащи се на карбонати в суровините, ако е приложимо, и от очистването на димните газове. |
Прекурсори от значение: няма.
3.6. Водород
3.6.1.. Специални разпоредби
Взема се предвид само производството на чист водород или на смеси от водород с азот, които могат да се използват при производството на амоняк. Не се обхваща производството на синтетичен газ или на водород в нефтозаводи или инсталации за органични химикали, при което водородът се използва изключително в тези инсталации и не се използва за производството на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956.
3.6.2 Начини на производство
3.6.2.1. Реформинг с пара и частично окисляване
По отношение на тези начини на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички процеси, пряко или непряко свързани с производството на водород и с очистването на димните газове. |
— |
Всички горива, използвани в процеса на производство на водород, независимо от енергийната или неенергийната им употреба, както и горивата, използвани за други горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара. |
Прекурсори от значение: няма.
3.6.2.2. Електролиза на вода
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща, ако е уместно:
— |
Всички емисии от използването на горива, пряко или непряко свързани с процеса на производство на водород, и от очистването на димните газове. |
Непреки емисии: Когато произведеният водород е сертифициран за съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията (1), за електроенергията може да се използва емисионен фактор равен на нула. Във всички останали случаи се прилагат правилата за непреките съпътстващи емисии (раздел Г от приложение III).
Прекурсори от значение: няма.
Приписване на емисиите на продуктите: Когато съпътстващо полученият кислород се изпуска, всички емисии от производствения процес се приписват на водорода. Когато полученият като страничен продукт кислород се използва в други производствени процеси в инсталацията или се продава и когато преките или непреките емисии не са равни на нула, емисиите от производствения процес се приписват на водорода на основата на моларни съотношения, като се използва следната формула:
(Уравнение 1)
където:
|
са преките или непреките емисии, приписани на водорода, произведен през периода на докладване, изразени в тонове CO2; |
Em total |
са преките или непреките емисии от целия производствен процес през периода на докладване, изразени в тонове CO2; |
|
е масата на продадения или използвания в инсталацията кислород през периода на докладване, изразена в тонове; |
|
е масата на кислорода, произведен през периода на докладване, изразена в тонове; |
|
е масата на водорода, произведен през периода на докладване, изразена в тонове; |
|
е моларната маса на O2 (31,998 kg/kmol), а |
|
е моларната маса на H2 (2,016 kg/kmol). |
3.6.2.3. Хлоралкална електролиза и производство на хлорати
По отношение на тези начини на производство мониторингът на преките емисии обхваща, ако е уместно:
— |
Всички емисии от използването на горива, пряко или непряко свързани с процеса на производство на водород, и от очистването на димните газове. |
Непреки емисии: Когато произведеният водород е сертифициран за съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184, за електроенергията може да се използва емисионен фактор равен на нула. Във всички останали случаи се прилагат правилата за непреките съпътстващи емисии (раздел Г от приложение III).
Прекурсори от значение: няма.
Приписване на емисиите на продуктите: Тъй като водородът се счита за страничен продукт в този производствен процес, на фракцията на водорода, продаван или използван като прекурсор в инсталацията, се приписва само моларен дял в целия процес. При условие че преките или непреките емисии не са равни на нула, емисиите от производствения процес се приписват на използвания или продавания водород, като се използват следните формули:
Хлоралкална електролиза:
(Уравнение 2)
Производство на натриев хлорат:
(Уравнение 3)
където:
|
са преките или непреките емисии, приписани на продадения или използван като прекурсор водород през периода на докладване, изразени в тонове CO2; |
Em total |
са преките или непреките емисии от производствения процес през периода на докладване, изразени в тонове CO2; |
|
е масата на водорода, продаден или използван като прекурсор през периода на докладване, изразена в тонове; |
|
е масата на водорода, произведен през периода на докладване, изразена в тонове; |
|
е масата на хлора, произведен през периода на докладване, изразена в тонове; |
m NaOH,prod |
е масата на натриевия хидроксид (сода каустик), произведен през периода на докладване, изразена в тонове и изчислена като 100 % NaOH; |
|
е масата на натриевия хлорат, произведен през периода на докладване, изразена в тонове и изчислена като 100 % NaClO3; |
|
е моларната маса на H2 (2,016 kg/kmol; |
|
е моларната маса на Cl2 (70,902 kg/kmol); |
M NaOH |
е моларната маса на NaOH (39,997 kg/kmol), а |
|
е моларната маса на NaClO3 (106,438 kg/kmol). |
3.7. Амоняк
3.7.1. Специални разпоредби
Както водният разтвор на амоняк, така и безводният амоняк се докладват заедно като 100 % амоняк.
Когато CO2 от производството на амоняк се използва като изходна суровина за производството на уреа или на други химикали, се прилага раздел Б.8.2, буква б) от приложение III. Когато съгласно посочения раздел е разрешено приспадане на CO2 и когато то би довело до отрицателни конкретни съпътстващи преки емисии на амоняка, конкретните съпътстващи преки емисии на амоняка са нулеви.
3.7.2. Начини на производство
3.7.2.1. Процес на Хабер—Бош с реформинг на природен газ или биогаз с пара
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички горива, пряко или непряко свързани с производството на амоняк, и материалите, използвани за очистването на димните газове. |
— |
Всички горива се подлагат на мониторинг, независимо дали се използват като входящ материал за енергийна или неенергийна употреба. |
— |
Когато се използва биогаз, се прилагат разпоредбите на раздел Б.3.3 от приложение III. |
— |
Когато към процеса се добавя водород от други начини на производство, той се разглежда като прекурсор със свои собствени съпътстващи емисии. |
Прекурсори от значение: отделно произведен водород, ако се използва в процеса.
3.7.2.2 Процес на Хабер—Бош с газификация на въглища или други горива
Този начин на производство се прилага, когато водородът се произвежда чрез газификация на въглища, тежки нефтозаводски горива или други изкопаеми изходни суровини. Входящите материали могат да включват биомаса, за която се вземат предвид разпоредбите на раздел Б.3.3 от приложение III.
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички горива, пряко или непряко свързани с производството на амоняк, и материалите, използвани за очистването на димните газове. |
— |
Всяко вложено гориво се подлага на мониторинг като един горивен поток, независимо дали се използва като входящ материал за енергийна или неенергийна употреба. |
— |
Когато към процеса се добавя водород от други начини на производство, той се разглежда като прекурсор със свои собствени съпътстващи емисии. |
Прекурсори от значение: отделно произведен водород, ако се използва в процеса.
3.8. Азотна киселина
3.8.1. Специални разпоредби
Количествата на произведената азотна киселина се подлагат на мониторинг и се докладват като 100 % азотна киселина.
3.8.2. Начин на производство
По отношение на азотната киселина мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от всички горива, пряко или непряко свързани с производството на азотна киселина, и от материалите, използвани за очистването на димните газове; |
— |
Емисиите на N2O от всички източници, които отделят N2O по време на производствения процес, включително емисии при отсъствие или наличие на мерки за намаляването им. От мониторинга се изключват всички емисии на N2O от изгарянето на горива. |
Прекурсори от значение: амоняк (като 100 % амоняк).
3.9. Уреа
3.9.1. Специални разпоредби
Когато използваният при производството на уреа CO2 е получен от производството на амоняк, той се отчита като приспадане на съпътстващите емисии на амоняка като прекурсор на уреата, ако разпоредбите на раздел 3.7 от настоящото приложение позволяват такова приспадане. Когато обаче като прекурсор се използва амоняк, произведен без преки емисии на CO2 от изкопаеми горива, използваният CO2 може да бъде приспаднат от преките емисии на инсталацията, произвеждаща CO2, при условие че в делегирания акт, приет съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО, производството на уреа се определя като случай, в който CO2 е трайно химически свързан, така че да не попада в атмосферата при нормална употреба, включително при всяка нормална дейност след края на употребата на продукта. Когато такова приспадане би довело до отрицателни конкретни преки съпътстващи емисии на уреата, конкретните преки съпътстващи емисии на уреата са нулеви.
3.9.2. Начин на производство
По отношение на уреата мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от всички горива, пряко или непряко свързани с производството на уреа, и от материалите, използвани за очистването на димните газове. |
— |
Когато CO2 се получава от друга инсталация като технологична суровина, полученият и несвързан в уреата CO2 се счита за емисия, ако не е отчетен вече като емисия от инсталацията, в която е произведен CO2, съгласно допустима система за мониторинг, докладване и проверка. |
Прекурсори от значение: амоняк (като 100 % амоняк).
3.10. Смесени торове
3.10.1. Специални разпоредби
Настоящият раздел се прилага за производството на всички видове азотсъдържащи торове, включително амониев нитрат, калциев амониев нитрат, амониев сулфат, амониеви фосфати, разтвори на уреа и амониев нитрат, както и азотно-фосфорни (АФ), азотно-калиеви (АК) и азотно-фосфорно-калиеви (АФК) торове. Включват се всички видове операции като смесване, неутрализация, гранулиране, втвърдяване на стопени соли чрез разпръскване, независимо дали се извършва само физическо смесване или се осъществяват химични реакции.
Количествата на различните азотни съединения, съдържащи се в крайния продукт, се записват в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета (2):
— |
съдържание на N във вид на амониеви йони (NH4 +); |
— |
съдържание на N във вид на нитрати (NO3 –); |
— |
съдържание на N във вид на уреа; |
— |
съдържание на N в други (органични) форми. |
Преките и непреките емисии от производствените процеси, попадащи в тази агрегирана категория стоки, могат да бъдат определени за целия период на докладване и приписани на всички смесени торове на пропорционален принцип за тон краен продукт. Съпътстващите емисии се изчисляват поотделно за всеки клас торове, като се взема предвид съответната маса на използваните прекурсори и се прилагат средните съпътстващи емисии през периода на докладване за всеки от прекурсорите.
3.10.2. Начин на производство
По отношение на смесените торове мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от всички горива, пряко или непряко свързани с производството на торове, например горивата, използвани в сушилните и за подгряване на входящите материали, и от материалите, използвани за очистването на димните газове. |
Прекурсори от значение:
— |
амоняк (като 100 % амоняк), ако се използва в процеса; |
— |
азотна киселина (като 100 % азотна киселина), ако се използва в процеса; |
— |
уреа, ако се използва в процеса; |
— |
смесени торове (по-специално соли, съдържащи амониеви йони или нитрати), ако се използват в процеса. |
3.11. Агломерати
3.11.1. Специални разпоредби
Тази агрегирана категория стоки включва всички видове производство на гранули от желязна руда (за продажба на гранули, както и за директна употреба в същата инсталация) и производството на агломерати. Могат да бъдат обхванати и железни руди, използвани като прекурсори за ферохром (FeCr), фероманган (FeMn) или фероникел (FeNi), доколкото са обхванати от код по КН 2601 12 00.
3.11.2. Начин на производство
По отношение на агломератите мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик и други карбонати или карбонатни руди; |
— |
CO2 от всички горива, включително кокс, отпадни газове като коксов газ, доменен газ или конверторен газ, пряко или непряко свързани с производствения процес, и от материалите, използвани за очистването на димните газове. |
Прекурсори от значение: няма.
3.12. FeMn (фероманган), FeCr (ферохром) и фероникел (фероникел)
3.12.1. Специални разпоредби
Този процес обхваща единствено производството на сплавите, обхванати от кодове по КН 7202 1, 7202 4 и 7202 6. Не се обхващат други материали от желязо със значително съдържание на легиращи елементи, като например огледален „шпигел“ чугун. Категорията включва НЧ (никелов чугун), ако съдържанието на никел е по-голямо от 10 %.
Когато отпадни газове или други димни газове се отделят без мерки за намаляване на емисиите, съдържащият се в отпадъчните газове СО се разглежда като моларен еквивалент на емисиите на CO2.
3.12.2. Начин на производство
По отношение на FeMn, FeCr и FeNi мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Емисиите на CO2, дължащи се на вложеното гориво, независимо дали то се използва с енергийна или неенергийна цел; |
— |
Емисиите на CO2 от технологични суровини, като например варовик, и от очистването на димните газове; |
— |
Емисиите на CO2 от използването на електроди или електродни обмазни пасти; |
— |
Въглеродът, който остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се взема предвид чрез използване на метод на масовия баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение: агломерати, ако се използват в процеса.
3.13. Необработени чугуни
3.13.1. Специални разпоредби
Тази агрегирана категория стоки включва нелегиран чугун от доменни пещи, както и чугуни, съдържащи легиращи елементи (например огледален „шпигел“ чугун), независимо от физическата форма (например слитъци, гранули). Категорията включва НЧ (никелов чугун), ако съдържанието на никел е по-малко от 10 %. В комбинатите за продукти от стомана течният чугун („течни черни метали“), който се зарежда директно в кислородния конвертор, е продуктът, който отделя производствения процес за чугун от производствения процес за необработена стомана. Когато инсталацията не продава и не прехвърля чугун към други инсталации, не е необходимо да се извършва отделен мониторинг на емисиите от производството на чугун. Може да се определи общ производствен процес, който включва производството на необработена стомана, и, при спазване на правилата на раздел А.4 от приложение III, да се определи допълнителното производство надолу по веригата.
3.13.2. Начини на производство
3.13.2.1. Производство в доменни пещи
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от горива и редуктори като кокс, коксов прах, въглища, течни горива, пластмасови отпадъци, природен газ, дървесни отпадъци, дървени въглища, както и от отпадни газове като коксов газ, доменен газ или конверторен газ. |
— |
Когато се използва биомаса, се вземат предвид разпоредбите на раздел Б.3.3 от приложение III. |
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик, магнезит и други карбонати, карбонатни руди; материалите за очистване на димните газове. |
— |
Въглеродът, който остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се взема предвид чрез използване на метод на масовия баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение:
— |
агломерати; |
— |
необработен чугун или пряко получено желязо (DRI) от други инсталации или производствени процеси, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса; |
— |
водород, ако се използва в процеса. |
3.13.2.2. Редукция чрез топене
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от горива и редуктори като кокс, коксов прах, въглища, течни горива, пластмасови отпадъци, природен газ, дървесни отпадъци, дървени въглища, отпадни газове от процеса или конверторен газ и др. |
— |
Когато се използва биомаса, се вземат предвид разпоредбите на раздел Б.3.3 от приложение III. |
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик, магнезит и други карбонати, карбонатни руди; материалите за очистване на димните газове. |
— |
Въглеродът, който остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се взема предвид чрез използване на метод на масовия баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение:
— |
агломерати; |
— |
необработен чугун или пряко получено желязо от други инсталации или производствени процеси, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса; |
— |
водород, ако се използва в процеса. |
3.14. DRI (пряко получено желязо)
3.14.1. Специални разпоредби
Определен е само един начин на производство, въпреки че отделните технологии могат да използват различни качества на рудите, което може да изисква гранулиране или синтероване, както и различни редуктори (природен газ, разнообразни изкопаеми горива или биомаса, водород). Поради това е възможно да бъдат от значение прекурсорите агломерат или водород. Като продукти от значение могат да бъдат гъбестото желязо, горещобрикетираното желязо (HBI) или други форми на пряко получено желязо, включително пряко получено желязо, което се подава незабавно към електродъгови пещи или други процеси надолу по веригата.
Когато инсталацията не продава и не прехвърля пряко получено желязо към други инсталации, не е необходимо да се извършва отделен мониторинг на емисиите от производството на пряко получено желязо. Може да се използва общ производствен процес, който включва производството на стомана и, при спазване на правилата на раздел А.4 от приложение III, допълнителното производство надолу по веригата.
3.14.2. Начин на производство
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от горива и редуктори като природен газ, течни горива, отпадни газове от процеса или конверторен газ и др.; |
— |
Когато се използва биогаз или други форми на биомаса, се вземат предвид разпоредбите на раздел Б.3.3 от приложение III; |
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик, магнезит и други карбонати, карбонатни руди; материалите за очистване на димните газове; |
— |
Въглеродът, който остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се взема предвид чрез използване на метод на масовия баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение:
— |
агломерати, ако се използват в процеса; |
— |
водород, ако се използва в процеса; |
— |
необработен чугун или пряко получено желязо от други инсталации или производствени процеси, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса. |
3.15. Необработена стомана
3.15.1. Специални разпоредби
Границите на системата обхващат всички необходими дейности и производствени единици за получаване на необработена стомана:
— |
Ако процесът започва от течни черни метали (течен чугун), границите на системата обхващат основния кислороден конвертор, вакуумиране на стоманата, вторична металургична обработка, аргонокислородно обезвъглеродяване/кислородно обезвъглеродяване във вакуум, непрекъснато леене или отливане на слитъци, горещо валцоване или коване, когато е уместно, както и всички необходими спомагателни дейности като пренос, повторно подгряване и очистване на димните газове; |
— |
Ако при процеса се използва електродъгова пещ, границите на системата обхващат всички съответни дейности и единици, като например самата електродъгова пещ, вторична металургична обработка, вакуумиране на стоманата, аргонокислородно обезвъглеродяване/кислородно обезвъглеродяване във вакуум, непрекъснато леене или отливане на слитъци, горещо валцоване или коване, когато е уместно, както и всички необходими спомагателни дейности като пренос, подгряване на суровините и оборудването, повторно подгряване и очистване на димните газове. |
— |
В тази агрегирана категория стоки се включват само грубо горещо валцоване и грубо обработване чрез коване с цел получаване на полуготовите продукти под кодове по КН 7207, 7218 и 7224. Всички други процеси на валцоване и коване са включени в агрегираната категория стоки „продукти от желязо или стомана“. |
3.15.2. Начини на производство
3.15.2.1. Производство на стомана в кислородни конвертори
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от горива като въглища, природен газ, течни горива, отпадни газове като доменен газ, коксов газ или конверторен газ и др. |
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик, магнезит и други карбонати, карбонатни руди; материалите за очистване на димните газове. |
— |
Въглеродът, който постъпва в процеса като скрап, сплави, графит и др. и остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се взема предвид чрез използване на метод на масов баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение:
— |
чугун, пряко получено желязо, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса; |
— |
необработена стомана от други инсталации или производствени процеси, ако се използва в процеса. |
3.15.2.2. Електродъгови пещи
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
CO2 от горива като въглища, природен газ, течни горива, както и от отпадни газове като доменен газ, коксов газ или конверторен газ. |
— |
CO2 от използването на електроди или електродни обмазни пасти. |
— |
CO2 от участващи в процеса материали като варовик, магнезит и други карбонати, карбонатни руди; материалите за очистване на димните газове. |
— |
Въглеродът, който постъпва в процеса, например под формата на скрап, сплави и графит, и въглеродът, който остава в продукта или в шлаките или отпадъците, се вземат предвид чрез използване на метод на масов баланс в съответствие с раздел Б.3.2 от приложение III. |
Прекурсори от значение:
— |
чугун, пряко получено желязо, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса; |
— |
необработена стомана от други инсталации или производствени процеси, ако се използва в процеса. |
3.16. Продукти от желязо или стомана
3.16.1. Специални разпоредби
При спазване на правилата на раздел А.4 от приложение III и раздели 3.11—3.15 от настоящото приложение производственият процес за продукти от желязо или стомана може да се прилага за следните случаи:
— |
Границите на системата обхващат като един процес всички етапи в комбинат за продукти от стомана — от производството на чугун или пряко получено желязо, до необработена стомана, полуготови продукти (полуфабрикати), както и крайни продукти от стомана под кодовете по КН, изброени в раздел 2 от настоящото приложение. |
— |
Границите на системата обхващат производството на необработена стомана, полуготови продукти и крайни продукти от стомана под кодовете по КН, изброени в раздел 2 от настоящото приложение. |
— |
Границите на системата обхващат производството на крайни продукти от стомана под кодовете по КН, изброени в раздел 2 от настоящото приложение, като се започне от необработена стомана, полуготови продукти или от други крайни продукти от стомана под кодовете по КН, изброени в раздел 2, които се получават от други инсталации или се произвеждат в рамките на същата инсталация, но чрез отделен производствен процес. |
Избягват се двойното отчитане или пропуските при мониторинга на производствените процеси на инсталацията. Производственият процес за „продукти от желязо или стомана“ обхваща следните производствени етапи:
— |
Всички производствени етапи, свързани с производството на стоките, обхванати от кодовете по КН в раздел 2 от настоящото приложение за агрегираната категория стоки „продукти от желязо или стомана“, които не са обхванати от отделни производствени процеси за чугун, пряко получено желязо или необработена стомана, както се изисква в раздели 3.11—3.15 от настоящото приложение и както се прилагат в инсталацията. |
— |
Всички производствени етапи, прилагани в инсталацията, като се започне от необработената стомана, включително, но не само: повторно подгряване, претопяване, леене, горещо валцоване, студено валцоване, коване, декапиране, отгряване, плакиране, нанасяне на покритие, поцинковане, изтегляне на тел, рязане, заваряване, крайна обработка. |
За продукти, които съдържат други материали, равняващи се на повече от 5 % от масата им, например изолационни материали под код по КН 7309 00 30, като маса на произведените стоки се отчита само масата на желязото или стоманата.
3.16.2. Начин на производство
По отношение на продуктите от желязо или стомана мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички емисии на CO2 от изгарянето на горива и емисиите от процеса в резултат на очистването на димните газове, свързани с производствените етапи, прилагани в инсталацията, включително, но не само: повторно подгряване, претопяване, леене, горещо валцоване, студено валцоване, коване, декапиране, отгряване, плакиране, нанасяне на покритие, поцинковане, изтегляне на тел, рязане, заваряване и крайна обработка на продукти от желязо или стомана. |
Прекурсори от значение:
— |
необработена стомана, ако се използва в процеса; |
— |
чугун, пряко получено желязо, ако се използва в процеса; |
— |
FeMn, FeCr, FeNi, ако се използва в процеса; |
— |
продукти от желязо или стомана, ако се използват в процеса. |
3.17. Необработен алуминий
3.17.1. Специални разпоредби
Тази агрегирана категория стоки включва както нелегиран, така и легиран алуминий в типична за необработените метали физическа форма като слитъци, плочи, заготовки или гранули. По отношение на комбинатите за продукти от алуминий категорията включва и течния алуминий, който се подава директно за производството на продукти от алуминий. Когато инсталацията не продава и не прехвърля необработен алуминий към други инсталации, не е необходимо да се извършва отделен мониторинг на емисиите от производството на необработен алуминий. Може да се определи общ производствен процес, който включва необработения алуминий, и, при спазване на правилата на раздел А.4 от приложение III, да се определят допълнителните процеси за производството на продукти от алуминий.
3.17.2. Начини на производство
3.17.2.1. Първично (електролитно) топене
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Емисиите на CO2 от използването на електроди или електродни обмазни пасти. |
— |
Емисиите на CO2 от всички използвани горива (например за сушене и предварително подгряване на суровините, подгряване на електролизните клетки, подгряване, необходимо за леенето). |
— |
Емисиите на CO2 от очистването на димните газове, от калцинирана сода или варовик, ако е приложимо. |
— |
Емисиите на перфлуоровъглероди, дължащи се на анодния ефект, които се подлагат на мониторинг в съответствие с раздел Б.7 от приложение III. |
Прекурсори от значение: няма.
3.17.2.2. Вторично топене (рециклиране)
При вторичното топене (рециклиране) на алуминий като основна суровина се използва алуминиев скрап. Когато обаче се добавя необработен алуминий от други източници, той се разглежда като прекурсор. Освен това, когато продуктът от този процес съдържа повече от 5 % легиращи елементи, съпътстващите емисии на продукта се изчисляват, както ако цялото количество легиращи елементи представлява необработен алуминий от първично топене.
По отношение на този начин на производство мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Емисиите на CO2 от всички горива, използвани за сушене и предварително подгряване на суровините, използвани в топилните пещи, при предварителната обработка на скрапа, като например сваляне на покритието и обезмасляване, и за изгаряне на съответните остатъци, както и от горивата, необходими за отливане на слитъци, заготовки или плочи; |
— |
Емисиите на CO2 от всички горива, използвани в свързани с процеса дейности като третиране на угарките и оползотворяване на шлаката; |
— |
Емисиите на CO2 от очистването на димните газове, от калцинирана сода или варовик, ако е приложимо. |
Прекурсори от значение:
— |
Необработен алуминий от други източници, ако се използва в процеса. |
3.18. Продукти от алуминий
3.18.1. Специални разпоредби
При спазване на правилата на раздел А.4 от приложение III и раздел 3.17 от настоящото приложение производственият процес за продуктите от алуминий може да се прилага за следните случаи:
— |
Границите на системата обхващат като един процес всички етапи в комбината за продукти от алуминий — от производството на необработен алуминий до полуготови продукти, както и продукти от алуминий под кодовете по КН, изброени в раздел 2 от настоящото приложение. |
— |
Границите на системата обхващат производството на продукти от алуминий под кодовете по КН, изброени в раздел 2 от настоящото приложение, като се започне от полуготови продукти или от други продукти от алуминий под кодовете по КН, изброени в раздел 2, които се получават от други инсталации или се произвеждат в рамките на същата инсталация, но чрез отделен производствен процес. |
Избягват се двойното отчитане или пропуските при мониторинга на производствените процеси на инсталацията. Производственият процес за „продукти от алуминий“ обхваща следните производствени етапи:
— |
Всички производствени етапи, свързани с производството на стоките, обхванати от кодовете по КН в раздел 2 от настоящото приложение за агрегираната категория стоки „продукти от алуминий“, които не са обхванати от отделни производствени процеси за необработен алуминий, както се изисква в раздел 3.17 от настоящото приложение и както се прилагат в инсталацията. |
— |
Всички производствени етапи, прилагани в инсталацията, като се започне от необработения алуминий, включително, но не само: повторно подгряване, претопяване, леене, валцоване, екструдиране, коване, нанасяне на покритие, поцинковане, изтегляне на тел, рязане, заваряване, крайна обработка. |
Когато продуктът съдържа легиращи елементи, равняващи се на повече от 5 % от масата му, съпътстващите емисии на продукта се изчисляват, както ако цялото количество легиращи елементи представлява необработен алуминий от първично топене.
За продукти, които съдържат други материали, равняващи се на повече от 5 % от масата им, например изолационни материали под код по КН 7611 00 00, като маса на произведените стоки се отчита само масата на алуминия.
3.18..2 Начин на производство
По отношение на продуктите от алуминий мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички емисии на CO2 от потреблението на гориво в процесите за производство на продуктите от алуминий и очистването на димните газове. |
Прекурсори от значение:
— |
необработен алуминий, ако се използва в производствения процес (първичният и вторичният алуминий се разглеждат поотделно, ако са налични данни); |
— |
продукти от алуминий, ако се използват в производствения процес. |
3.19. Електроенергия
3.19.1. Специални разпоредби
По отношение на електроенергията се извършва мониторинг и докладване само на преките емисии. Емисионният фактор за електроенергията се определя в съответствие с раздел Г.2 от приложение III.
3.19.2 Начини на производство
По отношение на електроенергията мониторингът на преките емисии обхваща:
— |
Всички емисии от изгаряне и емисии от процеса в резултат на очистването на димните газове. |
Прекурсори от значение: няма.
(1) Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на методология на Съюза за определяне на подробни правила за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход (ОВ L 157, 20.6.2023 г., стр. 11).
(2) Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003 (ОВ L 170, 25.6.2019 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Правила за определяне на данните, включително за емисиите на равнище инсталация, приписаните емисии на производствените процеси и съпътстващите емисии на стоките
А. ПРИНЦИПИ
A.1. Цялостен подход
1. |
За целите на определянето на съпътстващите емисии на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, се извършват следните дейности:
|
2. |
Когато даден оператор не може да определи по подходящ начин действителните данни за един или повече набори от данни чрез прилагане на методите, предвидени в раздел А.3 от настоящото приложение и когато не е налице друг метод за запълване на пропуските в данните, могат да се използват стойностите по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период, при условията, посочени член 4, параграф 3 от настоящия регламент. В този случай се добавя кратко обяснение на причините, поради които не се използват действителните данни. |
3. |
Мониторингът обхваща период на докладване, който гарантира избягването във възможно най-голяма степен на непредставителни данни поради краткосрочни колебания в производствените процеси и пропуски в данните. Периодът на докладване по подразбиране е една календарна година. Операторът обаче може да избере като алтернатива:
Съпътстващите емисии на стоките се изчисляват като средна стойност за избрания период на докладване. |
4. |
По отношение на емисиите, възникващи извън границите на инсталацията, които са от значение за изчисляването на съпътстващите емисии, се използват данните за последния достъпен период на докладване, получени от доставчика на входящите материали (например електроенергия, топлинна енергия, прекурсори). Емисиите, възникващи извън границите на инсталацията, включват:
|
5. |
Данните за емисиите за целия период на докладване се изразяват в тонове CO2 еквивалент, като стойността се закръглява до цели тонове.
Всички параметри, използвани за изчисляване на емисиите, се закръгляват така, че да включват всички значещи разряди в съответните числа при изчисляването и докладването на емисиите. Конкретните преки и непреки съпътстващи емисии се изразяват в тонове CO2 еквивалент за тон стоки, като се закръгляват така, че да включват всички значещи разряди в съответните числа, като се посочват максимум 5 знака след десетичната запетая. |
A.2. Принципи на мониторинга
За мониторинга на действителните данни на равнище инсталация и за наборите от данни, необходими за приписването на емисиите на стоките, се прилагат следните принципи:
1. |
Пълнота: Методиката за мониторинг обхваща всички параметри, необходими за определяне на съпътстващите емисии на стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, в съответствие с методите и формулите, съдържащи се в настоящото приложение.
|
2. |
Последователност и сравнимост: Мониторингът и докладването трябва да бъдат последователни и сравними за различни периоди от време. За тази цел избраните методи се установяват в писмена документация относно методиката за мониторинг, така че да се използват последователно. Методиката се променя само ако това е обективно обосновано. Валидните причини включват:
|
3. |
Прозрачност: Данните от мониторинга се получават, записват, събират, анализират и документират, включително допускания, препратки, данни за дейността, емисионни фактори, изчислителни коефициенти, данни за съпътстващите емисии на закупените прекурсори, измерима топлинна и електрическа енергия, стойности по подразбиране на съпътстващите емисии, информация за дължимата цена на въглеродните емисии и всякакви други данни, които са от значение за целите на настоящото приложение, по прозрачен начин, който позволява възпроизвеждане на определянето на данните за емисиите, включително от независими трети страни като акредитирани проверяващи органи. Документацията включва запис на всички промени в методиката. В инсталацията се съхраняват пълни и прозрачни записи на всички данни, които са от значение за определянето на съпътстващите емисии на произведените стоки, включително необходимите придружаващи документи, в продължение на най-малко 4 години след периода на докладване. Въпросните записи могат да бъдат разкривани на докладващ декларатор. |
4. |
Точност: Избраната методика за мониторинг гарантира, че емисиите са определени така, че не са системно или съзнателно неточни. Всеки източник на неточности се установява и намалява, доколкото е възможно. Полага се дължимата грижа за осигуряване на най-високата постижима степен на точност при изчисляването и измерването на емисиите. Когато има пропуски в данните или се очаква те да бъдат неизбежни, заместващите данни се състоят от консервативни допускания. Други случаи, в които данните за емисиите се основават на консервативни допускания, включват:
|
5. |
Достоверност на методиката: Избраната методика за мониторинг осигурява разумна степен на увереност в достоверността на данните за емисиите, които трябва да бъдат докладвани. Емисиите се определят, като се използват подходящите методики за мониторинг, посочени в настоящото приложение. Докладваните данни за емисиите не съдържат съществени неточности, избягва се допускането на статистическа грешка при подбора и представянето на информация и данните осигуряват достоверен и балансиран отчет на съпътстващите емисии на произведените в дадена инсталация стоки. |
6. |
Могат да се прилагат незадължителни мерки за повишаване на качеството на данните, които трябва да бъдат докладвани, по-специално дейностите по движението на данните и контролните дейности в съответствие с раздел З от настоящото приложение. |
7. |
Икономическа ефективност: Целта при избора на методика за мониторинг е постигане на равновесие между ползите от по-голямата точност и съответните допълнителни разходи. Целта при мониторинга и докладването на емисиите е постигането на най-голямата възможна точност, освен ако това е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи. |
8. |
Непрекъснато подобряване: Редовно се проверява дали методиките за мониторинг могат да бъдат подобрени. Ако се извършва проверка на данните за емисиите, по отношение на всички препоръки за подобрения, включени в докладите от проверката, се проучва дали могат да бъдат изпълнени в разумен срок, освен ако подобрението би довело до неоправдани разходи или би било технически неосъществимо. |
A.3. Методи, представляващи най-добрия наличен източник на данни
1. |
За определянето на съпътстващите емисии на стоките и за залегналите в основата набори от данни, като например емисиите, свързани с отделни пораждащи емисии потоци или източници на емисии, или количеството на измеримата топлинна енергия, основният принцип е винаги да се избира най-добрият наличен източник на данни. За тази цел се прилагат следните ръководни принципи:
|
2. |
Методи за непряко определяне: Когато не е налице метод за пряко определяне на изискван набор от данни, по-специално в случаите, когато трябва да се определи нетната измерима топлинна енергия, използвана в различни производствени процеси, може да се използва метод за непряко определяне, като например:
|
3. |
За да се определят най-добрите налични източници на данни, се избира източникът на данни, който е най-високо в класирането, представено в точка 1, и е вече налице в инсталацията. Когато обаче е технически осъществимо да се приложи източник на данни, заемащ по-предно място в класирането, без да се правят неоправдани разходи, този по-добър източник на данни се прилага без излишно забавяне. Когато са налични различни източници на данни за един и същ набор от данни на едно и също ниво в класирането, представено в точка 1, се избира източникът на данни, който осигурява най-ясното движение на данните с най-нисък присъщ риск и риск при контрола по отношение на неточностите. |
4. |
Източниците на данни, избрани съгласно точка 3, се използват за определяне и докладване на съпътстващите емисии. |
5. |
Доколкото е възможно, без това да води до неоправдани разходи, за целите на системата за контрол в съответствие с раздел З от настоящото приложение се установяват допълнителни източници на данни или методи за определяне на наборите от данни, за да се позволи потвърждаване на източниците на данни по точка 3. Избраните източници на данни, ако има такива, се посочват в документацията относно методиката за мониторинг. |
6. |
Препоръчани подобрения: Редовно, но най-малко веднъж годишно, се проверява дали са налице нови източници на данни с цел подобряване на методите за мониторинг. В случай че тези нови източници на данни се считат за по-точни в съответствие с класирането, представено в точка 1, те се залагат в документацията относно методиката за мониторинг и се прилагат от възможно най-ранната дата. |
7. |
Техническа осъществимост: Когато се твърди, че прилагането на конкретна методика за определяне е технически неосъществимо, в документацията относно методиката за мониторинг се посочва обосновка за този факт. То се подлага на повторна оценка по време на редовните проверки в съответствие с точка 6. Тя се основава на това дали инсталацията притежава технически ресурси, удовлетворяващи потребностите на предложения източник на данни или метод за мониторинг, които могат да бъдат приложени в изискваните срокове за целите на настоящото приложение. Тези технически ресурси включват наличието на необходимите техники и технологии. |
8. |
Неоправдани разходи: Когато се твърди, че прилагането на конкретна методика за определяне на набор от данни води до неоправдани разходи, в документацията относно методиката за мониторинг се посочва обосновка за този факт. То се подлага на повторна оценка по време на редовните проверки в съответствие с точка 6. Неоправданият характер на разходите се определя по следния начин.
Разходите за определяне на конкретен набор от данни се считат за неоправдани в случаите, когато оценката на оператора за разходите надхвърля ползите от конкретна методика за определяне. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициент на подобрение по базова цена от 20 EUR за тон CO2 еквивалент, а разходите включват подходящ амортизационен период, базиращ се на икономическия експлоатационен срок на съоръженията, когато е приложимо. Коефициентът на подобрение представлява:
Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на дадена инсталация, не се смятат за свързани с понасяне на неоправдани разходи в рамките на съвкупна сума от 2 000 евро на година. |
A.4. Разделяне на инсталациите на производствени процеси
Инсталациите се разделят на производствени процеси с граници на системата, които гарантират, че съответните входящи потоци, изходящи потоци и емисии могат да бъдат обект на мониторинг в съответствие с раздели Б—Д от настоящото приложение, а преките и непреките емисии могат да бъдат приписани на групите стоки, определени в раздел 2 от приложение II, чрез прилагане на правилата в раздел Е от настоящото приложение.
Инсталациите се разделят на производствени процеси, както следва:
а) |
За всяка от агрегираните категории стоки, определени в раздел 2 от приложение II, които са от значение в инсталацията, се определя само един производствен процес. |
б) |
Чрез дерогация от буква а) се определят отделни производствени процеси за всеки начин на производство, когато в една и съща инсталация се използват различни начини на производство в съответствие с раздел 3 от приложение II за една и съща агрегирана категория стоки или когато операторът доброволно избере различни стоки или групи стоки за отделен мониторинг. По-подробно диференцирано определение на производствените процеси може да се използва и когато то е в съответствие с допустима система за мониторинг, докладване и проверка, приложима в инсталацията. |
в) |
Чрез дерогация от буква а), когато поне част от прекурсорите от значение за комплексните стоки се произвеждат в същата инсталация като комплексните стоки и когато прекурсорите от значение не напускат инсталацията за продажба или за използване в други инсталации, производството на прекурсори и на комплексни стоки може да бъде обхванато от съвместен производствен процес. В този случай не се прави отделно изчисление на съпътстващите емисии на прекурсорите. |
г) |
Могат да се прилагат следните секторни дерогации от буква а):
|
д) |
Когато част от инсталацията се използва за производството на стоки, които не попадат сред изброените в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, като препоръчано подобрение се предлага тази част да подлежи на мониторинг като допълнителен производствен процес с цел да се потвърди пълнотата на данните за общите емисии на инсталацията. |
Б. МОНИТОРИНГ НА ПРЕКИТЕ ЕМИСИИ НА РАВНИЩЕ ИНСТАЛАЦИЯ
Б.1. Пълнота на пораждащите емисии потоци и източниците на емисии
Границите на инсталацията и нейните производствени процеси са добре известни на оператора и са определени в документацията относно методиката за мониторинг, като се вземат предвид специфичните за сектора изисквания, посочени в раздел 2 от приложение II, както и в раздел Б.9 от настоящото приложение. Прилагат се следните принципи:
(1) |
Като минимум се обхващат всички съответни източници на емисии на парникови газове и пораждащи емисии на парникови газове потоци, свързани пряко или непряко с производството на стоките, изброени в раздел 2 от приложение II. |
(2) |
Като препоръчано подобрение се предлага да се обхванат всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци на цялата инсталация, за да се извършват проверки на достоверността и да се контролират енергийната и свързаната с емисиите ефективност на инсталацията като цяло. |
3. |
Включват се всички емисии от редовно провеждани дейности, както и от извънредни събития, включително при пускания, спирания и аварийни ситуации по време на периода на докладване. |
4. |
Изключват се емисиите от подвижна техника за транспортни цели. |
Б.2. Избор на методика за мониторинг
Приложимата методика е или:
1. |
Изчислителна методика, състояща се от определяне на емисиите от пораждащите емисии потоци на основата на данни за дейността, получени от измервателни системи и допълнителни параметри от лабораторни анализи или стандартни стойности. Изчислителната методика може да бъде приложена посредством стандартния метод или метода на масовия баланс. |
2. |
Измервателна методика, състояща се от определяне на емисиите от източниците на емисии посредством непрекъснато измерване на концентрацията на съответния парников газ в димните газове и на дебита на димните газове. |
Чрез дерогация могат да се използват други методики при условията, посочени в член 4, параграф 2, член 4, параграф 3 и член 5 от настоящия регламент.
Избира се методиката за мониторинг, която дава най-точни и надеждни резултати, освен когато специфичните за сектора изисквания в съответствие с раздел Б.9 налагат използването на конкретна методика. Прилаганата методика за мониторинг може да представлява комбинация от методики, така че мониторингът на отделните части на емисиите на инсталацията да се извършва съгласно която и да е от приложимите методики.
В документацията относно методиката за мониторинг ясно се посочват:
а) |
за кой пораждащ емисии поток се използва основаният на изчисления стандартен метод или метод на масовия баланс, включително подробно описание на определянето на всеки съответен параметър, предвиден в раздел Б.3.4 от настоящото приложение; |
б) |
за кой източник на емисии се използва измервателна методика, включително описание на всички съответни елементи, предвидени в раздел Б.6 от настоящото приложение; |
в) |
чрез подходяща диаграма и описание на процеса на инсталацията се осигурява доказателство, че няма нито двойно отчитане, нито пропуски в данните за емисиите на инсталацията. |
Емисиите на инсталацията се определят чрез:
(Уравнение 4)
където:
EMInst |
са (преките) емисии на инсталацията, изразени в тонове CO2 еквивалент; |
EMcalc,i |
са емисиите от пораждащия емисии поток i, определени чрез изчислителна методика, изразени в тонове CO2 еквивалент; |
EMmeas,j |
са емисиите от източника на емисии j, определени чрез измервателна методика, изразени в тонове CO2 еквивалент, а |
Emother,k |
са емисиите, определени чрез друг метод, индекс k, изразени в тонове CO2 еквивалент. |
Б.3. Формули и параметри за изчислителната методика за CO2
Б.3.1. Стандартен метод
Емисиите се изчисляват поотделно за всеки пораждащ емисии поток, както следва:
Б.3.1.1 Емисии от изгаряне:
Емисиите от изгаряне се изчисляват, като се използва стандартният метод, както следва:
(Уравнение 5)
където:
EMi |
са емисиите [t CO2], породени от горивото i; |
EFi |
е емисионният фактор [t CO2/TJ] за горивото i; |
ADi |
са данните за дейността [TJ] на горивото i, изчислени като |
(Уравнение 6)
FQi |
е изразходваното количество [t или m3] на горивото i; |
NCVi |
е долната топлина на изгаряне [TJ/t или TJ/m3] на горивото i; |
OFi |
е коефициентът на окисление (безразмерна величина) на горивото i, изчислен като |
(Уравнение 7)
Cash |
е въглеродът, който се съдържа в пепелта и праха от очистването на димните газове, а |
Ctotal |
е общото количество въглерод, съдържащо се в изгореното гориво. |
Винаги може да се използва консервативното допускане, че OF = 1 за намаляване на усилията за мониторинг.
Стандартният метод за емисиите от изгаряне може да бъде изменен по следния начин, при условие че това води до повишена точност:
а) |
данните за дейността се изразяват като количество гориво (т.е. в t или m3); |
б) |
EF се изразява в t CO2/t гориво или t CO2/m3 гориво, според случая, и |
в) |
Долната топлина на изгаряне (NCV) може да не бъде включена в изчислението. Като препоръчано подобрение обаче се предлага да се докладва долната топлина на изгаряне (NCV), за да се даде възможност за проверка на съответствието и за мониторинг на енергийната ефективност на целия производствен процес. |
Ако емисионният фактор за горивото i трябва да се изчисли въз основа на анализите на въглеродното съдържание и долната топлина на изгаряне (NCV), се използва следната формула:
(Уравнение 8)
Ако емисионният фактор на даден материал или гориво, изразен в t CO2/t, трябва да се изчисли въз основа на анализираното въглеродно съдържание, се използва следната формула:
(Уравнение 9)
където:
f |
е отношението на моларните маси на CO2 и C: f = 3,664 t CO2/t C. |
Тъй като емисионният фактор на биомасата е нула, при условие че са изпълнени критериите, посочени в раздел Б.3.3, този факт може да бъде взет предвид за смесените горива (т.е. горива, които съдържат съставки както от изкопаеми горива, така и от биомаса), както следва:
(Уравнение 10)
където:
EFpre,i |
е предварителният емисионен фактор на горивото i (т.е. емисионният фактор, ако се приеме, че цялото гориво представлява изкопаемо гориво), а |
BFi |
е делът на биомасата (безразмерна величина) за горивото i. |
За изкопаеми горива и когато делът на биомасата не е известен, за BFi се използва консервативна нулева стойност.
Б.3.1.2. Емисии от процеса:
Емисиите от процеса се изчисляват посредством стандартния метод, както следва:
(Уравнение 11)
където:
ADj |
са данните за дейността [t материал] за материала j; |
EFj |
е емисионният фактор [t CO2/TJ] за материала j, а |
CFj |
е коефициентът на превръщане (безразмерна величина) за материала j. |
Винаги може да се използва консервативното допускане, че CFj = 1 за намаляване на усилията за мониторинг.
При смесени участващи в процеса материали, които съдържат неорганичен и органичен въглерод, операторът може да избере един от следните варианти:
1. |
да определи предварителен общ емисионен фактор за смесения материал, като анализира общото въглеродно съдържание (CCj ) и използва коефициент на превръщане, и когато е приложимо — дела на биомасата и долната топлина на изгаряне, свързани с това общо въглеродно съдържание; или |
2. |
да определи органичното и неорганичното съдържание поотделно и да ги разгледа като два отделни пораждащи емисии потока. |
Като се имат предвид наличните системи за измерване на данните за дейността и методите за определяне на емисионния фактор, по отношение на емисиите от разграждането на карбонати от следните два метода се избира методът, даващ по-точни резултати, за всеки пораждащ емисии поток:
— |
Метод А (на базата на входящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от въведеното в процеса количество материали. Използват се стандартните емисионни фактори за чисти карбонати, посочени в таблица 3 от приложение VIII, като се взема предвид съставът на материала, определен в съответствие с раздел Б.5 от настоящото приложение. |
— |
Метод Б (на базата на изходящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от количеството на изходящите материали от процеса. Използват се стандартните емисионни фактори за метални оксиди след декарбонизацията, посочени в таблица 4 от приложение VIII, като се взема предвид съставът на съответния материал, определен в съответствие с раздел Б.5 от настоящото приложение. |
За емисиите на CO2 от процеса, различни от карбонати, се прилага метод А.
Б.3.2 . Метод на масовия баланс
Количествата на CO2, които са от значение за всеки пораждащ емисии поток, се изчисляват въз основа на въглеродното съдържание във всеки материал, без да се прави разграничение между горивата и участващите в процеса материали. Въглеродът, който напуска инсталацията в продукти, вместо под формата на емисии, се отчита чрез пораждащите емисии изходящи потоци, поради което техните данни за дейността са отрицателни.
Емисиите, съответстващи на всеки пораждащ емисии поток, се изчисляват, както следва:
(Уравнение 12)
където:
ADk |
са данните за дейността [t материал] за материала k; при изходящите потоци ADk е с отрицателна стойност; |
f |
е отношението на моларните маси на CO2 и C: f = 3,664 t CO2/t C, а |
CCk |
е въглеродното съдържание на материала k (безразмерна и положителна величина). |
Ако въглеродното съдържание на горивото k се изчислява въз основа на емисионен фактор, изразен в t CO2/TJ, се използва следната формула:
(Уравнение 13)
Ако въглеродното съдържание на материала или горивото k се изчислява въз основа на емисионен фактор, изразен в t CO2/t, се използва следната формула:
(Уравнение 14)
За смесени горива, т.е. горива, съдържащи съставки както от изкопаеми горива, така и от биомаса, или смесени материали, делът на биомасата може да бъде взет предвид, при условие че са изпълнени критериите, предвидени в раздел Б.3.3, както следва:
(Уравнение 15)
където:
CCpre,k |
е предварителното въглеродно съдържание на горивото k (т.е. емисионният фактор, ако се приеме, че цялото гориво представлява изкопаемо гориво), а |
BFk |
е делът на биомасата (безразмерна величина) на горивото k. |
За изкопаеми горива или материали и когато делът на биомасата не е известен, за BF използва консервативна нулева стойност. Когато биомасата се използва като входящ материал или гориво и изходящите материали съдържат въглерод, делът на биомасата се разглежда консервативно в общия масов баланс, което означава, че делът на биомасата в общия изходящ въглерод не надвишава общия дял на биомасата, съдържаща се във входящите материали и горивата, освен ако операторът представи доказателства за по-висок дял на биомасата в изходящите материали чрез метод за „проследяване на атома“ (стехиометричен метод) или чрез анализи за 14С.
Б.3.3. Критерии за нулев емисионен фактор за емисиите от биомаса
Когато биомасата се използва като гориво за горене, тя отговаря на критериите в настоящия раздел. Ако биомасата, използвана за горене, не съответства на тези критерии, нейното въглеродно съдържание се смята за изкопаем въглерод.
1. |
Биомасата трябва да отговаря на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001. |
2. |
Чрез дерогация от предходната точка, биомасата, съдържаща се в отпадъци и остатъци, различни от остатъците от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство, или произведена от такива, трябва да изпълнява само критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001. Настоящата точка се отнася също за отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в горива. |
3. |
Електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от твърди битови отпадъци, не са предмет на критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001. |
4. |
Критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се прилагат независимо от географския произход на биомасата. |
5. |
Съответствието с критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се оценява съгласно член 30 и член 31, параграф 1 от посочената директива. |
Б.3.4. Параметри от значение
В съответствие с формулите, посочени в раздели Б.3.1—Б.3.3 от настоящото приложение, за всеки пораждащ емисии поток се определят следните параметри:
1. |
Стандартен метод, изгаряне:
|
2. |
Стандартен метод, емисии от процеса:
|
3. |
Масов баланс:
|
Б.4. Изисквания към данните за дейността
Б.4.1. Непрекъснато или попартидно измерване на показателите
Когато трябва да бъдат определени количествата горива или материали за даден период на докладване, включително стоки или междинни продукти, може да се избере един от следните методи, който се посочва в документацията относно методиката за мониторинг:
1. |
въз основа на непрекъснато измерване на показателите на процеса, при който материалът се потребява или произвежда; |
2. |
въз основа на обобщаване на данните от измерването на разделно доставяни или произвеждани количества (попартидно), като се вземат предвид съответните промени в складовите запаси. За тази цел се прилагат следните принципи:
|
В случаите, при които определянето на складовите запаси с пряко измерване е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, тези количества могат да бъдат оценени въз основа на едно от следните:
1. |
данни от предходни години със съответствия с подходящите равнища на дейност през периода на докладване; |
2. |
документирани процедури и съответни данни от одитирани финансови отчети за периода на докладване. |
Когато определянето на количествата продукти, материали или горива за целия период на докладване е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, може да бъде избран следващият най-подходящ ден за отделяне на даден период на докладване от следващия. Той се уравнява съответно за изисквания период на докладване. Отклоненията, които биха могли да съществуват при всеки продукт, материал или гориво, се записват ясно с цел да послужат за основа на определянето на представителна стойност за съответния период на докладване и да се вземат по съгласуван начин под внимание за следващата година.
Б.4.2. Контрол на оператора върху измервателните системи
Предпочитаният метод за определяне на количествата продукти, материали или горива е операторът на инсталацията да използва измервателни системи под негов контрол. В следните случаи могат да се използват измервателни системи извън контрола на оператора, по-специално ако са под контрола на доставчика на материала или горивото:
1. |
когато операторът не разполага със собствена измервателна система за определяне на съответния набор от данни; |
2. |
когато определянето на набора от данни от собствената измервателна система на оператора е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи; |
3. |
когато операторът разполага с доказателства, че измервателната система извън неговия контрол дава по-надеждни резултати и е по-малко податлива на рискове от неточности. |
В случай че се използват измервателни системи извън контрола на оператора, приложимите източници на данни са следните:
(1) |
количества според фактури, издадени от търговски партньор — ако е налице търговска сделка между двама независими търговски партньори; |
(2) |
данни, директно отчетени от такива измервателни системи. |
Б.4.3. Изисквания за измервателните системи
Налице е задълбочено разбиране на неопределеността, свързана с измерването на количествата горива и материали, включително влиянието на работната среда и, когато е приложимо, на неопределеността при определянето на складовите запаси. Избират се измервателни уреди, които осигуряват най-ниската възможна неопределеност, без това да води до неоправдани разходи, и които са подходящи за средата, в която се използват, в съответствие с приложимите технически стандарти и изисквания. Предпочитат се уреди, които подлежат на нормативен метрологичен контрол, ако има такива. В такъв случай, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответното измерване.
Когато даден измервателен уред трябва да бъде заменен поради неизправност или защото калибрирането показва, че изискванията вече не са спазени, той се заменя с уреди, които осигуряват същото или по-добро ниво на неопределеност в сравнение със съществуващия уред.
Б.4.4. Препоръчано подобрение
Като препоръчано подобрение се предлага да се постигне неопределеност на измерването, която е пропорционална на общите емисии на пораждащия емисии поток или източника на емисии, с най-ниска степен на неопределеност за най-големите части от емисиите. Като ориентир, за емисии на CO2 от над 500 000 t годишно неопределеността за целия период на докладване трябва да бъде 1,5 % или по-добра, като се вземат предвид промените в складовите запаси, ако е приложимо. За емисии на CO2 под 10 000 t годишно се допуска неопределеност под 7,5 %.
Б.5. Изисквания за изчислителните коефициенти за CO2
Б.5.1. Методи за определяне на изчислителните коефициенти
За определянето на изчислителните коефициенти, които се изискват за изчислителната методика, може да бъде избран един от следните методи:
1. |
използване на стандартни стойности; |
2. |
използване на косвени данни въз основа на емпирични зависимости между съответния изчислителен коефициент и други свойства, които са по-достъпни за измерване; |
3. |
използване на стойности въз основа на лабораторен анализ. |
Изчислителните коефициенти се определят съобразно посочения вид състояние на горивото/материала в рамките на данните за дейността, описващ състоянието, в което съответното гориво или материал се купува или използва в пораждащия емисии процес, преди съответното гориво или материал да бъде изсушено или подложено на друга обработка за целите на лабораторния анализ. Когато това води до неоправдани разходи или ако може да бъде постигната по-висока точност, данните за дейността и изчислителните коефициенти могат да бъдат системно докладвани във връзка със състоянието на горивото/материала, при което се извършват лабораторните анализи.
Б.5.2. Приложими стандартни стойности
Стандартните стойности от тип I се прилагат само ако не е налична стандартна стойност от тип II за същия параметър и същия материал или гориво.
Стандартните стойности от тип I са следните:
а) |
стандартните коефициенти, предвидени в приложение VIII; |
б) |
стандартните коефициенти, посочени в най-новите насоки на МКИК относно инвентаризациите на парниковите газове (1); |
в) |
стойности въз основа на извършени в миналото лабораторни анализи, които не са по-стари от 5 години и които се считат за представителни за горивото или материала. |
Стандартните стойности от тип II са следните:
а) |
стандартните коефициенти, използвани от държавата, в която е разположена инсталацията, при подаването на най-новата ѝ национална инвентаризация на емисиите в Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата; |
б) |
стойности, публикувани от национални научноизследователски институции, публични органи, органи по стандартизация, статистически служби и други за целите на докладването на по-подробно диференцирани емисии, отколкото в предходната точка; |
в) |
стойности, посочени и гарантирани от доставчика на съответното гориво или материал, ако са налице доказателства, че въглеродното съдържание има доверителен интервал от 95 %, като интервалът не надхвърля ± 1 % от стойността; |
г) |
стехиометрични стойности за въглеродното съдържание и свързаните с тях стойности от литературата за долната топлина на изгаряне (NCV) на чисто вещество; |
д) |
стойности въз основа на извършени в миналото лабораторни анализи, които не са по-стари от две години и които се считат за представителни за горивото или материала. |
За да се осигури последователност във времето, всички използвани стандартни стойности се определят в документацията относно методиката за мониторинг и се променят само ако има доказателства, че новата стойност е по-подходяща и представителна за използваното гориво или материал от предишната. Когато стандартните стойности се променят на годишна основа, в документацията относно методиката за мониторинг се посочва не самата стойност, а достоверният приложим източник на стойността.
Б.5.3. Установяване на зависимости за определяне на косвени данни
Косвената стойност за въглеродното съдържание или емисионния фактор може да бъде получена от следните параметри в съчетание с емпирична зависимост, която се определя поне веднъж годишно в съответствие с изискванията за лабораторни анализи, посочени в раздел Б.5.4 от настоящото приложение, както следва:
а) |
измерената плътност на конкретни видове течни или газови горива, включително използваните в нефтохимическата или стоманодобивната промишленост; |
б) |
долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища. |
Зависимостта трябва да отговаря на изискванията на добрата инженерна практика и може да се прилага само за стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.
Б.5.4. Изисквания за лабораторни анализи
Когато се изискват лабораторни анализи за определяне на свойствата (включително влага, чистота, концентрация, въглеродно съдържание, дял на биомасата, долна топлина на изгаряне, плътност) на продукти, материали, горива или отпадни газове или за установяване на зависимостите между параметрите с цел непряко определяне на изискваните данни, анализите трябва да отговарят на изискванията на настоящия раздел.
Резултатът от всеки анализ се използва само за съответния период на доставка или съответната партида на горивото или материала, за които са взети проби и за които се е целяло тези проби да са представителни. За определянето на даден конкретен параметър се използват резултатите от всички анализи, направени във връзка с този параметър.
Б.5.4.1. Използване на стандарти
Всички анализи, вземания на проби, калибрирания и валидирания за определяне на изчислителните коефициенти се извършват по методите, основаващи се на съответните стандарти ISO. Когато не са налични такива стандарти, методите се основават на подходящи европейски или национални стандарти или изисквания, определени в допустима система за мониторинг, докладване и проверка. Когато липсват приложими публикувани стандарти, могат да се използват подходящи проектостандарти, насоки за най-добрите промишлени практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.
Б.5.4.2. Препоръки относно плана за вземане на проби и минималната честота на анализите
Използват се минималните честоти на анализите за съответните горива и материали, изброени в таблица 1 от настоящото приложение. В следните случаи може да се използва друга честота на анализите:
а) |
когато таблицата не съдържа приложима минимална честота; |
б) |
когато в допустима система за мониторинг, докладване и проверка е предвидена друга минимална честота на анализите на същия вид материал или гориво; |
в) |
когато минималната честота, посочена в Table 1, би довела до неоправдани разходи; |
г) |
когато въз основа на данни от миналото, включително стойности от анализи на съответните горива или материали, проведени през периода на докладване, непосредствено предхождащ текущия период на докладване, може да бъде демонстрирано, че изменението на стойностите на резултатите от анализа за съответното гориво или материал не надхвърля 1/3 от неопределеността при определянето на данните за дейността във връзка със съответното гориво или материал. |
Ако дадена инсталация работи само през част от годината или ако горивата/материалите се доставят на партиди, които се потребяват в продължение на повече от един период на докладване, може да се избере по-подходящ график за анализи, стига той да доведе до неопределеност, сравнима с посочената в последната буква от предходната точка.
Таблица 1
Минимална честота на анализите
Гориво/материал |
Минимална честота на анализите |
Природен газ |
Поне веднъж седмично |
Други газове, по-специално синтетичен газ и технологични газове, като нефтозаводски смесен газ, коксов газ, доменен газ, конверторен газ, газ от нефтени находища и газ от газови находища |
Поне веднъж дневно — използване на подходящи процедури в различни части от денонощието |
Течни горива, произведени от нефт (например лек, среден, тежък мазут, битум) |
На всеки 20 000 тона гориво и поне шест пъти годишно |
Въглища, коксови въглища, кокс, нефтен кокс, торф |
На всеки 20 000 тона гориво/материал и поне шест пъти годишно |
Други горива |
На всеки 10 000 тона гориво и поне четири пъти годишно |
Необработени твърди отпадъци (напълно изкопаеми или смеси от изкопаеми отпадъци и биомаса) |
На всеки 5 000 тона отпадъци и поне четири пъти годишно |
Течни отпадъци, предварително обработени твърди отпадъци |
На всеки 10 000 тона отпадъци и поне четири пъти годишно |
Карбонатни минерали (включително варовик и доломит) |
На всеки 50 000 тона материал и поне четири пъти годишно |
Глини и шисти |
На количества материал, съответстващи на емисии от 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно |
Други материали (първични, междинни и крайни продукти) |
В зависимост от вида на материала и променливостта на характеристиките — на количества материал, съответстващи на емисии на 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно |
Пробите са представителни за цялата партида или период от време на доставките, за които са взети. За да се осигури представителност, трябва да се вземе предвид еднородността на материала, както и всички други съответни аспекти, като например оборудването за вземане на проби, възможното разделяне на фазите или локалното разпределение на размерите на частиците, стабилността на пробите и т.н. Методът за вземане на проби се определя в документацията относно методиката за мониторинг.
Като препоръчано подобрение се предлага да се използва специален план за вземане на проби за всеки съответен материал или гориво съгласно действащите стандарти, съдържащ съответната информация за методиките за подготовка на пробите, включително информация за отговорностите, местоположението, честотата и количествата, както и за методиките за съхранение и транспортиране на пробите.
Б.5.4.3. Препоръки за лабораториите
Лабораториите, в които се извършват анализи за определянето на изчислителните коефициенти, трябва да са акредитирани в съответствие с ISO/IEC 17025 за прилагането на съответните аналитични методи. За определянето на изчислителните коефициенти могат да бъдат използвани неакредитирани лаборатории само когато има доказателства, че достъпът до акредитирани лаборатории е технически неосъществим или би довел до неоправдани разходи, както и че неакредитираната лаборатория е достатъчно компетентна. Дадена лаборатория се счита за достатъчно компетентна, ако отговаря на всички изброени по-долу изисквания:
1. |
тя е икономически независима от оператора или поне организационно защитена от влияние от ръководството на инсталацията; |
2. |
тя прилага действащите стандарти за поисканите анализи; |
3. |
в нея е назначен персонал, който е компетентен за специфичните възложени задачи; |
4. |
тя управлява по подходящ начин вземането на проби и подготовката на пробите, включително контрол на целостта на пробите; |
5. |
тя извършва редовно дейности по осигуряване на качеството на калибрирането, вземането на проби и аналитичните методи посредством подходящи методи, включително редовно участие в схеми за висококачествено изпитване, включващи прилагане на аналитични методи върху сертифицирани сравнителни материали, или чрез взаимно сравнение с акредитирана лаборатория; |
6. |
тя управлява оборудването по подходящ начин, включително чрез прилагане и изпълнение на процедури за калибриране, настройка, поддръжка и ремонт на оборудването, и водене на съответна документация. |
Б.5.5. Препоръчани методи за определяне на изчислителните коефициенти
Като препоръчано подобрение се предлага да се прилагат стандартни стойности само за пораждащи емисии потоци, които съответстват на малки количества емисии, както и да се прилагат лабораторни анализи за всички основни пораждащи емисии потоци. В следния списък са представени приложимите методи, подредени от най-ниското до най-високото качество на данните:
1. |
стандартни стойности от тип I; |
2. |
стандартни стойности от тип II; |
3. |
зависимости за определяне на косвени данни; |
4. |
анализи, извършени извън контрола на оператора, например от доставчика на горивото или материала, съдържащи се в документите за покупка, без допълнителна информация за прилаганите методи; |
5. |
анализи в неакредитирани лаборатории или в акредитирани лаборатории, но с опростени методи за вземане на проби; |
6. |
анализи в акредитирани лаборатории, като се прилагат най-добрите практики по отношение на вземането на проби. |
Б.6. Изисквания за измервателна методика за CO2 и N2O
Б.6.1. Общи разпоредби
Измервателната методика изисква използването на система за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), инсталирана в подходяща точка на измерване.
За мониторинга на емисиите на N2O е задължително да се използва измервателната методика. За CO2 тази методика се използва само ако има доказателства, че тя води до по-точни данни от изчислителната методика. Прилагат се изискванията относно неопределеността на измервателните системи съгласно раздел Б.4.3 от настоящото приложение.
Отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2.
Когато в една инсталация съществуват няколко източника на емисии и съответните емисии не могат да бъдат измервани като емисии от един източник, операторът измерва емисиите от тези източници поотделно и ги сумира за получаването на общите емисии на дадения газ, отделяни през периода на докладване от цялата инсталация.
Б.6.2. Метод и изчисляване
Б.6.2..1 Емисии за даден период на докладване (годишни емисии)
Общото количество на емисиите от даден източник на емисии през периода на докладване се определя чрез събиране за този период на всички произведения на часовите стойности на измерените концентрации на парникови газове, умножени по часовите стойности на дебита на димните газове, като съответните часови стойности представляват осреднявания на всички отделни измерени стойности през въпросния работен час при прилагане на следната формула:
(Уравнение 16)
където:
GHG Emtotal |
са общите годишни емисии на парникови газове в тонове; |
GHG conchourly, i |
са часовите концентрации на парниковите газове в g/Nm3 в дебита на димните газове, измерени по време на работа за един час или за по-кратък отчетен период i; |
Vhourly, i |
е обемът на димните газове в Nm3 за един час или за по-кратък отчетен период i, определен чрез интегриране на дебита за отчетния период, а |
HoursOp |
е общият брой часове (или по-кратки отчетни периоди), за които се прилага измервателната методика, включително часовете, за които данните са били заместени съгласно раздел Б.6.2.6 от настоящото приложение. |
Индексът i се отнася за отделен час на работа (или отчетни периоди).
Средночасовите стойности за всеки измерван параметър се изчисляват преди по-нататъшната обработка, като се използват всички налични единични данни за конкретния час. Когато могат да бъдат генерирани данни за по-кратки отчетни периоди без допълнителни разходи, тези периоди се използват за определяне на годишните емисии.
Б.6.2.2. Определяне на концентрацията на парникови газове
Концентрацията на разглежданите парникови газове в димните газове се определя въз основа на непрекъснато измерване в представителна точка по един от следните начини:
— |
пряко измерване на концентрацията на парникови газове; |
— |
непряко измерване: в случай на висока концентрация в димните газове, концентрацията на парникови газове може да се изчисли чрез непряко измерване на концентрацията, като се вземат предвид измерените стойности на концентрацията на всички други компоненти i на газовия поток посредством следната формула: |
(Уравнение 17)
където:
conci |
е концентрацията на газовия компонент i. |
Б.6.2.3. Емисии на СО2 от биомаса
Когато е уместно, всяко количество CO2, произхождащо от биомаса, което отговаря на критериите, посочени в раздел Б.3.3 от настоящото приложение, може да бъде приспаднато от общите измерени емисии на CO2, при условие че се използва един от следните методи за количеството емисии на CO2 от биомаса:
1. |
изчислителна методика, включително методики посредством анализи и вземане на проби на основата на ISO 13833 („Емисии от стационарни източници. Определяне на отношението на биомаса (биогенна, органична) и получен от фосили въглероден диоксид. Вземане на проба и определяне на радиоактивен въглерод“); |
2. |
друг метод на основата на съответния стандарт, включително ISO 18466 („Емисии от стационарни източници. Определяне на биогенната фракция на CO2 в изходящите газове по метода на баланса“); |
3. |
друг метод, разрешен от допустима система за мониторинг, докладване и проверка. |
Б.6.2.4. Определяне на емисиите на CO2 еквивалент от N2O
Що се отнася до измерването на N2O, общото годишно количество на емисиите на N2O от всички източници на емисии, измерено в тонове до три знака след десетичната запетая, се преобразува в годишен CO2 еквивалент, закръглен до тонове, като се използва следната формула и стойността на потенциала за глобално затопляне (GWP), посочена в приложение VIII:
CO2e [t] = N2Oannual[t] × GWPN2O (Уравнение 18)
където:
N2Oannual |
е общото количество на емисиите на N2O, изчислено в съответствие с раздел Б.6.2.1 от настоящото приложение. |
Б.6.2.5. Определяне на дебита на димните газове
Дебитът на димните газове може да бъде определен по един от следните методи:
— |
изчисление посредством подходящ масов баланс с отчитане на всички значими параметри на входа, включително за емисиите на CO2 — поне входящите количества материали, входящия въздух и к.п.д. на процеса, а на изхода — поне количеството на изходящия продукт и концентрацията на кислород (O2), серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx); |
— |
определяне чрез непрекъснато мерене на дебита в представителна точка. |
Б.6.2.6. Отстраняване на пропуски в измерванията
Ако апаратурата за непрекъснато измерване на даден параметър стане неуправляема, излезе от обхвата си или спре да работи за част от съответния час или отчетен период, съответната средночасова стойност се изчислява пропорционално на останалите единични данни през този конкретен час или по-кратък отчетен период, при условие че са налице поне 80 % от максималния брой единични данни за съответния параметър.
Когато са налични по-малко от 80 % от максималния брой единични данни за съответния параметър, се използват следните методи.
— |
Когато съответният параметър е пряко измерван като концентрация, се изчислява заместваща стойност като сума от средната концентрация и удвоеното стандартно (средноквадратично) отклонение при тази средна стойност, съгласно следната формула: |
(Уравнение 19)
където:
|
е средноаритметичната стойност на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загуба на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия, а |
σ c |
е най-добрата оценка на стандартното (средноквадратичното) отклонение на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загуба на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия. |
В случаите, при които периодът на докладване не е подходящ за определяне на подобни заместващи стойности поради значителни технически промени в инсталацията, се избира друга достатъчно представителна времева рамка за определяне на средната стойност и на стандартното отклонение, по възможност с продължителност от най-малко 6 месеца.
— |
В случай на параметър, различен от концентрация, заместващите стойности се определят чрез подходящ модел на масов баланс или енергиен баланс на процеса. Този модел се валидира посредством останалите измервани параметри при съответната измервателна методика, както и данни, съответстващи на нормални работни условия, като се разглежда период със същата продължителност като периода, за който липсват данни. |
Б.6.3. Изисквания за качество
Всички измервания се извършват с прилагане на методите, основаващи се на:
1. |
ISO 20181:2023 („Стационарни източници на емисии. Осигуряване на качеството на системи за автоматично измерване“) |
2. |
ISO 14164:1999 („Стационарни източници на емисии. Определяне на обемния дебит на газовите потоци в газоходи. Автоматичен метод“) |
3. |
ISO 14385-1:2014 („Стационарни източници на емисии. Парникови газове. Част 1: Калибриране на системи за автоматично измерване“) |
4. |
ISO 14385-2:2014 („Стационарни източници на емисии. Парникови газове. Част 2: Текущ контрол на качеството на системи за автоматично измерване“) |
5. |
други стандарти ISO от значение, по-специално ISO 16911-2 („Стационарни източници на емисии. Ръчно и автоматично определяне на скорост и обемен дебит в газоходи“). |
Когато липсват приложими публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, насоки за най-добрите промишлени практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.
Вземат се предвид всички съответни аспекти на системата за непрекъснато измерване, включително местоположението на оборудването, калибрирането, измерването, осигуряването на качеството и контролът на качеството.
Лабораториите, използвани за измерванията, калибриранията и съответните оценки на системите за непрекъснато измерване, трябва да са акредитирани по ISO/IEC 17025 за съответните методи за анализ или дейности по калибриране. Когато лабораторията няма такава акредитация, се гарантира, че тя разполага с достатъчна компетентност в съответствие с раздел Б.5.4.3 от настоящото приложение.
Б.6.4. Проверочни изчисления
Емисиите на CO2, определени чрез измервателна методика, се потвърждават чрез изчисляване на годишните емисии на всеки разглеждан парников газ за същите източници на емисии и пораждащи емисии потоци. За тази цел по целесъобразност могат да бъдат опростени изискванията, посочени в раздели Б.4—Б.6 от настоящото приложение.
Б.6.5. Минимални изисквания за непрекъснато измерване на емисиите
Като минимално изискване трябва да се постигне неопределеност от 7,5 % за емисиите на парникови газове от даден източник на емисии през целия период на докладване. За малки източници на емисии или при изключителни обстоятелства може да се допусне неопределеност от 10 %. Като препоръчано подобрение се предлага да се постигне неопределеност от 2,5 % поне за източниците на емисии, отделящи повече от 100 000 тона изкопаем CO2 еквивалент за всеки период на докладване.
Б.7. Изисквания за определяне на емисиите на перфлуоровъглероди
Мониторингът обхваща емисиите на перфлуоровъглероди (PFC), дължащи се на анодния ефект, включително и неорганизираните емисии на перфлуоровъглероди. Емисиите, които не са свързани с анодния ефект, се определят въз основа на методи за приблизителна оценка в съответствие с най-добрите промишлени практики, и по-специално насоките, осигурени от Международния институт за алуминий.
Емисиите на PFC се определят от сумата на емисиите, измерени в димохода или комина („емисии при точковия източник“) и неорганизираните емисии (извън димохода), като се използва ефективността на улавяне на PFC към димохода:
Емисии на PFC (общо) = емисии на PFC (в димохода)/ефективност на улавяне към димохода(Уравнение 20)
Ефективността на улавяне се отчита след като са определени емисионните фактори за дадената инсталация.
Емисиите на CF4 и C2F6, отделяни през димоход или комин, се изчисляват посредством един от следните методи:
1. |
метод А, при който се отчита времетраенето в минути на анодния ефект за денонощие на клетка; |
2. |
метод Б, при който се отчита свръхнапрежението при анодния ефект. |
Б.7.1. Изчислителен метод А — метод на база времетраенето на анодния ефект
За определяне на емисиите на PFC се използват следните формули:
Емисии на CF4 [t] = AEM × (SEFCF4/1 000) × PrAl (Уравнение 21)
Емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FC2F6 (Уравнение 22)
където:
AEM |
е времетраенето на анодния ефект, минути/денонощие.клетка; |
SEFCF4 |
е емисионният фактор, отнесен към времетраенето на анодния ефект, изразен в (kg CF4/t произведен алуминий)/(времетраене на анодния ефект, минути/денонощие.клетка)]. При използването на различни видове електролизни клетки могат да се прилагат различни стойности на SEF, според случая; |
PRAl |
е производството на първичен алуминий [t] през периода на докладване, а |
FC2F6 |
е тегловният дял на C2F6 [t C2F6 /t CF4]. |
Времетраенето на анодния ефект, изразено в минути за денонощие на клетка, се получава като произведение на честотата на анодния ефект (брой анодни ефекти/денонощие.клетка) и средната продължителност на анодния ефект (минути/случай):
AEM = честота × средна продължителност(Уравнение 23)
Емисионен фактор: Емисионният фактор за CF4 (определен по метода на времетраенето на анодния ефект, SEFCF4) изразява количеството [kg] CF4, отделено за тон произведен алуминий при дадено дневно времетраене на анодния ефект, минути/денонощие.клетка. Емисионният фактор (тегловен дял FC2F6) на C2F6 изразява количеството емисии [kg] на C2F6, определено пропорционално на количеството емисии [kg] на CF4.
Минимално изискване: Използват се специфични за технологията емисионни фактори от Table 2 от настоящото приложение.
Препоръчано подобрение: специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6 се определят чрез постоянни или периодични полеви измервания. За определянето на тези емисионни фактори се прилагат най-добрите промишлени практики, и по-специално най-новите насоки, публикувани от Международния институт за алуминий. Емисионният фактор също така взема предвид емисии, свързани с ефекти, различни от анодния. Всеки емисионен фактор се определя с максимална неопределеност ± 15 %. Емисионните фактори се определят поне веднъж на три години или по-често, когато е необходимо поради съответните промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последователността от действия за прекратяване на анодния ефект.
Таблица 2
Специфични за технологията емисионни фактори, отнесени към данните за дейността за времетраенето на анодния ефект.
Технология |
Емисионен фактор за CF4 (SEFCF4) [(kg CF4/t алуминий)/(времетраене на анодния ефект, минути/денонощие.клетка)] |
Емисионен фактор за C2F6 (FC2F6) [t C2F6/ t CF4] |
Традиционна технология с предварително изпечени аноди и точково подаване на двуалуминиевия триоксид (PFPB L) |
0,122 |
0,097 |
Съвременна технология с предварително изпечени аноди и точково подаване на двуалуминиевия триоксид (PFPB M) |
0,104 |
0,057 |
Съвременна технология с предварително изпечени аноди и точково подаване на двуалуминиевия триоксид без напълно автоматизирани стратегии за намеса във връзка с анодния ефект за емисиите на PFC (PFPB MW) |
– (*1) |
– (*1) |
Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид (CWPB) |
0,143 |
0,121 |
Технология с предварително изпечени аноди и странично подаване на двуалуминиевия триоксид (SWPB) |
0,233 |
0,280 |
Технология на Сьодерберг с вертикални електрозахранващи пръти в анода (VSS) |
0,058 |
0,086 |
Технология на Сьодерберг с хоризонтални електрозахранващи пръти в анода (HSS) |
0,165 |
0,077 |
Б.7.2. Изчислителен метод Б — метод на база свръхнапрежението
За метода на база свръхнапрежението се използват следните формули:
Емисии на CF4 [t] = OVC × (AEO/CE) × PrAl × 0,001(Уравнение 24)
Емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FC2F6 (Уравнение 25)
където:
OVC |
е коефициентът на свръхнапрежение („емисионен фактор“), изразен в kg CF4 за тон произведен алуминий и за mV свръхнапрежение; |
AEO |
е стойността на свръхнапрежението при анодния ефект за клетка [mV], определена като интеграл от (времето × напрежението над желаното напрежение), разделен на времето (продължителността) на събирането на данни; |
CE |
е средният коефициент на използване на тока при производството на алуминий [%]; |
PrAl |
е годишното производство на първичен алуминий [t], а |
FC2F6 |
е тегловният дял на C2F6 [t C2F6 /t CF4]. |
Отношението AEO/CE (свръхнапрежение при анодния ефект/коефициент на използване на тока) изразява средното интегрирано по времето свръхнапрежение при анодния ефект [mV свръхнапрежение] при средния коефициент на използване на тока [%].
Минимално изискване: Използват се специфични за технологията емисионни фактори от таблица 3 от настоящото приложение.
Препоръчано подобрение: използват се специфичните за инсталацията емисионни фактори за CF4 [(kg CF4 /t алуминий)/(mV)] и C2F6 [t C2F6/t CF4], определени чрез постоянни или периодични измервания в експлоатация. За определянето на тези емисионни фактори се прилагат най-добрите промишлени практики, и по-специално най-новите насоки, публикувани от Международния институт за алуминий. Емисионните фактори се определят с максимална неопределеност от ± 15 % за всеки фактор. Емисионните фактори се определят поне веднъж на три години или по-често, когато е необходимо поради съответните промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последователността от действия за прекратяване на анодния ефект.
Таблица 3
Специфични за технологията емисионни фактори, отнесени към данните за дейността за метода на база свръхнапрежението при анодния ефект.
Технология |
Емисионен фактор за CF4 [(kg CF4/t алуминий)/mV] |
Емисионен фактор за C2F6 [t C2F6/ t CF4] |
Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид (CWPB) |
1,16 |
0,121 |
Технология с предварително изпечени аноди и странично подаване на двуалуминиевия триоксид (SWPB) |
3,65 |
0,252 |
Б.7.3. Определяне на емисиите на CO2 еквивалент
Емисиите на CO2 еквивалент се изчисляват от емисиите на CF4 и C2F6 по следния начин, като се използват стойностите на потенциала за глобално затопляне, посочени в приложение VIII.
Емисии на PFC [t CO2 eкв.] = емисии на CF4 [t] × GWPCF4 + емисии на C2F6 [t] × GWPC2F6(Уравнение 26)
Б.8. Изисквания за преноса на CO2 между инсталации
Б.8.1. CO2, съдържащ се в състава на газове („присъщ CO2 “)
Присъщият CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ, на отпаден газ (включително доменен или коксов газ) или в технологична суровина (включително синтетичен газ), се включва в емисионния фактор на съответния пораждащ емисии поток.
Когато присъщият CO2 се подава извън инсталацията като част от пораждащ емисии поток към друга инсталация, той не се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда. Когато обаче присъщият CO2 се отделя (например се изпуска или се изгаря във факелна тръба) или се подава към субекти, които не извършват мониторинг на емисиите за целите на настоящия регламент, или към допустима система за мониторинг, докладване и проверка, той се отчита като емисии на инсталацията, от която произхожда.
Б.8.2. Допустимост за приспадане на съхраняван или използван CO2
В следните случаи CO2, произхождащ от изкопаем въглерод и от изгаряне или процеси, водещи до технологични емисии, или получен от други инсталации, включително под формата на присъщ CO2, може да бъде отчетен като CO2, който не е бил отделен:
1. |
ако CO2 се използва в инсталацията или се подава извън инсталацията към което и да е от следните:
|
2. |
Ако CO2 се използва в инсталацията или се подава извън инсталацията към субект, който извършва мониторинг на емисиите за целите на настоящия регламент или на допустима система за мониторинг, докладване и проверка, с цел производството на продукти, в които полученият от CO2 въглеродът е трайно химически свързан, така че да не навлиза в атмосферата при нормална употреба, включително при всяка нормална дейност след края на жизнения цикъл на продукта, както е определено в делегирания акт, приет съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО. |
CO2, който се подава към друга инсталация за целите, посочени в точки 1 и 2, може да бъде отчетен като CO2, който не е бил отделен, само доколкото са представени доказателства по цялата система за надзор до мястото за съхранение или инсталацията за използване на CO2, което включва всички транспортни оператори, за частта от CO2, която действително е съхранявана или използвана за производството на химически стабилни продукти, спрямо общото количество CO2, подадено извън инсталацията, от която произхожда.
Ако CO2 се използва в една и съща инсталация за целите, посочени в точки 1 и 2, се прилагат методите за мониторинг, посочени в раздели 21—23 от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066.
Б.8.3. Правила за мониторинг на преноса на CO2
В документацията относно методиката за мониторинг се посочват ясно самоличността и данните за контакт на отговорното лице на приемащите инсталации или субекти. Количеството CO2, за което се счита, че не е било отделено, се посочва в съобщението съгласно приложение IV.
В документацията относно методиката за мониторинг се посочват ясно самоличността и данните за контакт на отговорното лице на инсталациите или субектите, от които е получен CO2. Полученото количество CO2 се посочва в съобщението съгласно приложение IV.
За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация към друга, се използва измервателна методика. За количеството CO2, трайно химически свързано в продукти, се използва изчислителна методика, за предпочитане основана на масов баланс. Приложените химични реакции и всички съответни стехиометрични коефициенти се определят в документацията относно методиката за мониторинг.
Б.9. Специфични за сектора изисквания
Б.9.1. Допълнителни правила за горивните съоръжения
Eмисиите от изгаряне обхващат всички емисии на CO2 от изгарянето на горива, съдържащи въглерод, включително отпадъци, независимо от каквато и да е друга класификация на тези емисии или горива. Когато не е ясно дали даден материал действа като гориво или като технологична суровина, например за редукция на металните руди, мониторингът на емисиите на този материал се извършва по същия начин както по отношение на емисиите от изгаряне. Отчитат се всички стационарни горивни съоръжения, включително котли, горелки, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни елементи, съоръжения за циклично химическо изгаряне, факели, термични или каталитични съоръжения за доизгаряне.
Мониторингът също така включва емисиите на CO2 от процеси, свързани със скруберното очистване на димните газове, по-специално CO2 от варовик или други карбонати за обезсеряване и подобно скруберно очистване, както и от уреа, използвана в съоръжения за денитрификация (намаляване на NOx).
Б.9.1.1. Обезсеряване и скруберно очистване на други газове с киселинно съдържание
Емисиите на CO2 от процеси, свързани с използването на карбонати за скруберно очистване на димни газове с киселинно съдържание от потока димни газове, се изчисляват въз основа на използваното количество карбонати (метод А). При обезсеряване изчислението алтернативно може да се основава на полученото количество гипс (метод Б). Във втория случай емисионният фактор е стехиометричното отношение на полученото количество сух гипс (CaSO4× 2H2O) към отделения CO2: 0,2558 t CO2/t гипс.
Б.9.1.2. Денитрификация
Ако в съоръжение за денитрификация се използва уреа като редуктор, емисиите на CO2 от процеси, свързани с използването на уреа, се изчисляват по метод А, като се прилага емисионен фактор, основан на стехиометричното отношение от 0,7328 t CO2/t уреа.
Б.9.1.3. Мониторинг на факелни тръби
При изчисляване на емисиите от факелни тръби се обхващат както плановото изгаряне във факел, така и изгарянето във факел в специфични работни моменти (превключвания, пускания и спирания, както и при аварийните разтоварвания на съответната инсталация). Следва да се включи и присъщият CO2 в газовете, изгаряни във факелна тръба.
Ако извършването на по-точен мониторинг е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, се използва еталонен емисионен фактор от 0,00393 t CO2/Nm3, изчислен за изгарянето на чист етан и използван като консервативна заместваща стойност за газовете, изгаряни във факелна тръба.
Като препоръчано подобрение се предлага специфичните за дадена инсталация емисионни фактори да се определят чрез оценка на молекулното тегло на газовете, изгаряни във факелната тръба, чрез моделиране на процеса въз основа на стандартни за отрасъла модели. Чрез отчитане на относителните пропорции и молекулните тегла на всеки от присъстващите газове се изчислява среднопретеглената годишна стойност на молекулното тегло на газа, изгарян във факелната тръба.
За данните за дейността се допуска по-голяма неопределеност на измерването, отколкото за останалите използвани горива.
Б.9.2. Допълнителни правила за емисиите от производството на циментов клинкер
Б.9.2.1.. Допълнителни правила за метод А (на базата на входящите суровини)
Когато за определяне на емисиите от процеса се използва метод А (на базата на входящите в пещта суровини), се прилагат следните специални правила:
— |
Когато прахът от циментовата пещ (CKD) или обхождащият прах напускат пещната система, съответстващото количество суровина не се отчита като технологична суровина. Емисиите от CKD се изчисляват отделно в съответствие с раздел Б.9.2.3 от настоящото приложение. |
— |
Може да бъдат определени точните характеристики на суровинната смес като цяло или на отделни входящи материали, без да се допуска двойно отчитане или пропускане на рециркулираните или материалите, преминали през обходи. Ако данните за дейността се определят въз основа на произведения клинкер, нетното количество суровинна смес може да се определя посредством специфично за конкретния обект емпирично съотношение суровинна смес/клинкер. Това съотношение се актуализира поне веднъж годишно при прилагане на насоките за най-добрите промишлени практики. |
Б.9.2.2. Допълнителни правила за метод Б (на базата на произведеното количество)
Когато за определяне на емисиите от процеса се използва метод Б (на базата на произведеното количество клинкер), се прилагат следните специални правила:
Данните за дейността се определят като произведеното количество клинкер [t] през периода на докладване по един от следните начини:
— |
чрез директно измерване на клинкера; |
— |
въз основа на произведените количества цимент чрез прилагане на следната формула (изразяваща материален баланс с отчитане на експедирането на клинкер, доставките на клинкер, както и промените в запасите от клинкер): |
(Уравнение 27)
където:
Cliprod |
е количеството произведен клинкер, изразено в тонове; |
Cemdeliv |
е количеството на доставките на цимент, изразено в тонове; |
CemSV |
са промените в запасите на цимент, изразени в тонове; |
CCR |
е съотношението клинкер/цимент (тонове клинкер за тон цимент); |
Clis |
е количеството доставен клинкер, изразено в тонове; |
Clid |
е количеството експедиран клинкер, изразено в тонове, а |
CliSV |
е количеството на промените в запасите от клинкер, изразено в тонове. |
Съотношението клинкер/цимент или се определя поотделно за всеки от различните циментови продукти въз основа на лабораторните анализи в съответствие с разпоредбите на раздел Б.5.4, или се изчислява като съотношение въз основа на разликата между експедираните количества и измененията на складовите запаси от цимент и всички добавки към клинкера при производството на цимент, включително обхождащия прах и праха от циментовите пещи.
Като минимално изискване за определяне на емисионния фактор се прилага стандартна стойност от 0,525 t CO2/t клинкер.
Б.9.2.3. Емисии, произтичащи от отстранения прах
Емисиите на CO2 от процеси, свързани с обхождащия прах или праха от циментовата пещ (CKD), които напускат пещната система, се добавят към емисиите, коригирани за частично калциниране на праха от циментовата пещ.
Минимално изискване: прилага се емисионен фактор от 0,525 t CO2/t прах.
Препоръчано подобрение: емисионният фактор (EF) се определя поне веднъж годишно в съответствие с разпоредбите на раздел Б.5.4 от настоящото приложение, като използва следната формула:
(Уравнение 28)
където:
EFCKD |
е емисионният фактор на частично калцинирания прах от циментова пещ [t CO2/t CKD]; |
EFCli |
е специфичният за инсталацията емисионен фактор за клинкер ([t CO2/t клинкер], а |
d |
е степента на калциниране на праха от циментовата пещ (освободен CO2 като процент от общия карбонатен CO2 в суровинната смес). |
Б.9.3. Допълнителни правила за емисиите от производството на азотна киселина
Б.9.3.1. Общи правила за измерването на N2O
Емисиите на N2O се определят посредством измервателна методика. Концентрациите на N2O в димните газове от всеки източник на емисии се измерват в представителна точка след съоръжението за намаляване на NOx/N2O, когато има мерки за намаляване на емисиите. Прилагат се техники, позволяващи измерването на концентрациите на N2O от всички източници на емисии както при наличие, така и при отсъствие на мерки за намаляване на емисиите. Всички измервания се привеждат към сух газ, когато е необходимо, и се докладват еднозначно.
Б.9.3.2. Определяне на дебита на димните газове
За мониторинг на дебита на димните газове се използва методът на масовия баланс, определен в раздел Б.6.2.5 от настоящото приложение, освен ако това е технически неосъществимо. В такъв случай може да се използва алтернативен метод, включително друг метод на масовия баланс, който се основава на значими параметри, като например входящото количество амоняк, или определяне на дебита чрез непрекъснато мерене на емисиите.
Дебитът на димните газове се изчислява съгласно следната формула:
Vflue gas flow [Nm3/h] = Vair × (1 – O2,air)/(1 – O2,flue gas)(Уравнение 29)
където:
Vair |
е общият дебит на входящия въздух в Nm3/h при стандартни условия; |
O2,air |
е обемният дял на кислорода в сух въздух (= 0,2095), а |
O2,flue gas |
е обемният дял на кислорода в димните газове. |
Vair |
се изчислява като сума от дебитите на всички входящи въздушни потоци в инсталацията за производство на азотна киселина, по-специално на първичния и на вторичния входящ въздух, както и на входящия въздух на херметизирания кръг, когато е приложимо. |
Всички измервания се привеждат към сух газ и се докладват еднозначно.
Б.9.3..3 Концентрации на кислород (O2)
Когато това е необходимо за изчисляване на дебита на димните газове в съответствие с раздел Б.9.3.2 от настоящото приложение, се измерват стойностите на концентрацията на кислород в димните газове, като се прилагат изискванията, определени в раздел Б.6.2.2 от настоящото приложение. Всички измервания се привеждат към сух газ и се докладват еднозначно.
В. ПРЕНОС НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ
В.1. Правила за определяне на нетната измерима топлинна енергия
В.1.1. Принципи
Всички посочени количества измерима топлинна енергия винаги се отнасят за нетното количество измерима топлинна енергия, определено като топлинното съдържание (енталпията) на топлинния поток, подаван към процеса на потребление на топлинна енергия или към външния потребител, минус топлинното съдържание на обратния поток.
Процесите на потребление на топлинна енергия, необходими за дейността по производството и разпределението на топлинна енергия, като например функциониране на деаератори, подготовка на прясна вода за допълване (подпитъчна вода) и редовно продухване на котелния агрегат, се вземат предвид при к.п.д. на топлинната система и се отчитат в съпътстващите емисии на стоките.
Когато един и същ топлоносител се използва от няколко последователни процеса и неговата топлина се консумира, започвайки от различни температурни нива, количеството топлинна енергия, консумирана от всеки процес на потребление на топлинна енергия, се определя отделно, освен ако процесите са част от цялостния производствен процес на едни и същи стоки. Повторното подгряване на топлоносителя между последователни процеси на потребление на топлинна енергия се разглежда като производство на допълнителна топлинна енергия.
Когато се използва топлинна енергия за процес на абсорбционно охлаждане, този процес на охлаждане се счита за процес на потребление на топлинна енергия.
В.1.2. Методика за определяне на нетните количества измерима топлинна енергия
За целите на избирането на източници на данни за количествено определяне на енергийните потоци в съответствие с раздел А.4 от настоящото приложение се вземат предвид следните методи за определяне на нетните количества измерима топлинна енергия:
В.1.2.1. Метод 1: Използване на измервания
При този метод се измерват всички съответни параметри, по-специално температурата, налягането и състоянието на подавания, както и на връщания топлоносител. В случай че се използва пара, състоянието на топлоносителя е във връзка с неговото насищане или степен на прегряване. Измерва се (обемният) дебит на топлоносителя. Въз основа на измерените стойности се определят енталпията и специфичният обем на топлоносителя, като се използват подходящи таблици за парата или софтуер за решаване на технически задачи.
Масовият дебит на топлоносителя се изчислява като
(Уравнение 30)
където:
|
е масовият дебит в kg/s; |
|
е обемният дебит в m3/s и |
v |
е специфичният обем в m3/kg. |
Тъй като масовият дебит се счита за един и същ за подавания и връщания топлоносител, топлинният поток се изчислява, като се използва разликата в енталпията между подавания поток и обратния поток, както следва:
(Уравнение 31)
където:
|
е топлинният поток в kJ/s; |
hflow |
е енталпията на подавания поток в kJ/kg; |
hreturn |
е енталпията на обратния поток в kJ/kg, а |
|
е масовият дебит в kg/s. |
В случай на използване на пара или гореща вода като топлоносител, когато кондензатът не се връща или когато не е възможно да се изчисли енталпията на връщания кондензат, hreturn се определя на базата на температура от 90 °C.
Ако е известно, че масовите дебити не са идентични, се прилага следният метод:
а) |
когато са налице доказателства, че кондензатът остава в продукта (например при процесите на „впръскване на прясна пара“), съответното количество енталпия на кондензата не се приспада; |
б) |
когато е известно, че има загуба на топлоносител (например поради течове или отвеждане в канализацията), от масовия дебит на предавания топлоносител се приспада прогнозно количество за съответния масов дебит. |
За определяне на годишния нетен топлинен поток от горепосочените данни се използва един от следните методи в зависимост от наличното оборудване за измерване и обработване на данни:
а) |
определят се годишните средни стойности за параметрите, определящи годишната средна енталпия на подавания и връщания топлоносител, умножени по общия годишен масов дебит, като се използва уравнение 31; |
б) |
определят се почасовите стойности на топлинния поток и тези стойности се сумират за общото годишно време на експлоатация на топлинната система. В зависимост от системата за обработване на данни почасовите стойности могат да бъдат заменени с други интервали от време, по целесъобразност. |
В.1.2.2. Метод 2: Изчисляване на заместваща стойност въз основа на измерения к.п.д.
Количествата нетна измерима топлинна енергия се определят въз основа на вложеното гориво и измерения к.п.д., свързан с производството на топлинна енергия:
(Уравнение 32)
(Уравнение 33)
където:
Q |
е количеството топлинна енергия, изразена в TJ; |
ηΗ |
е измереният к.п.д. при производството на топлинна енергия; |
EIn |
е вложената енергия от горива; |
ADi |
са годишните данни за дейността (т.е. изразходваните количества) на горивата i, а |
NCVi |
са стойностите на долната топлина на изгаряне на горивата i. |
Стойността на ηΗ се измерва през сравнително дълъг период от време, за да се вземат предвид в достатъчна степен различните състояния на натовареност на инсталацията, или се взема от документацията на производителя. В това отношение се взема предвид специфичната крива на частично натоварване чрез използване на годишен коефициент на натоварване, както следва:
(Уравнение 34)
където:
LF |
е коефициентът на натоварване; |
EIn |
вложената енергия, определена с помощта на уравнение 33 през периода на докладване, а |
EMax |
е максималното входящо количество гориво, ако агрегатът за производство на топлинна енергия е работил при 100 % номинално натоварване за цялата календарна година. |
К.п.д. се основава на ситуация, в която се връща целият кондензат. За връщания кондензат се приема температура от 90 °C.
В.1.2.3. Метод 3: Изчисляване на косвена стойност въз основа на еталонната стойност на к.п.д.
Този метод е идентичен на метод 3, но при използване на еталонна стойност на к.п.д. от 70 % (ηRef,H = 0,7) в уравнение 32.
В.1.3. Специални правила
Когато дадена инсталация потребява измерима топлинна енергия, произведена от екзотермични химични процеси, различни от изгаряне, например при производството на амоняк или азотна киселина, това количество потребена топлинна енергия се определя отделно от останалата измерима топлинна енергия и за това потребление на топлинна енергия се определят нулеви емисии на CO2 еквивалент.
Когато измеримата топлинна енергия се извлича от неизмерима топлинна енергия, генерирана от горива и използвана в производствените процеси след тази употреба, например от изходящи газове, съответното количество нетна измерима топлинна енергия, разделено на еталонната стойност на к.п.д. от 90 %, се изважда от вложеното гориво, за да се избегне двойно отчитане.
В.2. Определяне на емисионния фактор за измерима топлинна енергия на комбинацията от горива
Когато при даден производствен процес се потребява измерима топлинна енергия, произведена в рамките на инсталацията, свързаните с топлинната енергия емисии се определят, като се използва един от следните методи.
В.2.1. Емисионен фактор за измерима топлинна енергия, произведена в инсталацията, различна от тази от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
За измеримата топлинна енергия, произведена от изгарянето на горива в рамките на инсталацията, с изключение на топлинната енергия, произведена чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, емисионният фактор на съответната комбинация от горива се определя и приписаните на производствения процес емисии се изчисляват като:
EmHeat = EFmix · Qconsumed/η(Уравнение 35)
където:
EmHeat |
са свързаните с топлинната енергия емисии от производствения процес в t CO2; |
EFmix |
е емисионният фактор на съответната комбинация от горива, изразен в t CO2/TJ, включително емисиите от очистването на димните газове, когато е приложимо; |
Qconsumed |
е количеството измерима топлинна енергия, консумирана в производствения процес, изразена в TJ, а |
η |
е к.п.д. на процеса за производство на топлинна енергия. |
EFmix |
се изчислява като: |
EFmix = (Σ ADi · NCVi · EFi + EmFGC)/(Σ ADi · NCVi)(Уравнение 36)
където:
ADi |
са годишните данни за дейността (т.е. потребените количества) на горивата i, използвани за производството на измеримата топлинна енергия, изразени в тонове или Nm3; |
NCVi |
са стойностите на долната топлина на изгаряне на горивата i, изразени в TJ/t или TJ/Nm3; |
EFi |
са емисионните фактори на горивата i, изразени в t CO2/TJ, а |
EmFGC |
са емисиите от процеси от очистване на димни газове, изразени в t CO2. |
Когато отпаден газ е част от използваната комбинация от горива и когато емисионният фактор на отпадния газ е по-висок от стандартния емисионен фактор за природен газ, даден в таблица 1 от приложение VIII, вместо емисионния фактор на отпадния газ, за изчисляване на EFmix се използва въпросният стандартен емисионен фактор.
В.2.2. Емисионен фактор за измерима топлинна енергия, произведена в инсталацията от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
Когато измеримата топлинна и електрическа енергия се произвеждат чрез когенерация (т.е. чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия — КПТЕ), съответните емисии, които се приписват на измеримата топлинна и електрическа енергия, се определят съгласно изискванията на настоящия раздел. Правилата относно електроенергията се прилагат и за производството на механична енергия, ако е приложимо.
Емисиите от агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се определят, както следва:
(Уравнение 37)
където:
EmCHP |
са емисиите на агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия през периода на докладване, изразени в t CO2; |
ADi |
са годишните данни за дейността (т.е. потребените количества) на горивата i, използвани за агрегата за КПТЕ, изразени в тонове или Nm3; |
NCVi |
са стойностите на долната топлина на изгаряне на горивата i, изразени в TJ/t или TJ/Nm3; |
EFi |
са емисионните фактори на горивата i, изразени в t CO2/TJ, а |
EmFGC |
са емисиите от процеси от очистване на димни газове, изразени в t CO2. |
Вложената енергия в агрегата за КПТЕ се изчислява в съответствие с уравнение 33. Съответните средни стойности на к.п.д. при производството на топлинна и електрическа енергия (или механична енергия, ако е приложимо) през периода на докладване се изчисляват по следния начин:
(Уравнение 38)
(Уравнение 39)
където:
ηheat |
е средната стойност на к.п.д. при производството на топлинна енергия през периода на докладване (безразмерна величина), |
Qnet |
е нетното количество топлинна енергия, произведено през периода на докладване от агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, изразено в TJ, определено в съответствие с раздел В.1.2; |
EIn |
вложената енергия, определена с помощта на уравнение 33, изразена в TJ; |
ηel |
е средната стойност на к.п.д. при производството на електроенергия през периода на докладване (безразмерна величина), а |
Eel |
е нетното производство на електроенергия на агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия през периода на докладване, изразено в TJ. |
Когато определянето на стойностите на к.п.д. ηheat и ηel е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, се използват стойности въз основа на техническата документация (проектни стойности) на инсталацията. Ако няма такива стойности, се използват консервативни стандартни стойности ηheat = 0,55 и ηel = 0,25.
Коефициентите на разпределение за топлинна и електрическа енергия от КПТЕ се изчисляват по следния начин:
(Уравнение 40)
(Уравнение 41)
където:
FCHP,Heat |
е коефициентът на разпределение за топлинна енергия (безразмерна величина); |
FCHP,El |
е коефициентът на разпределение за електроенергия (или механична енергия, ако е приложимо) (безразмерна величина); |
ηref, heat |
е еталонната стойност на к.п.д. при производството на топлинна енергия в самостоятелен котел (безразмерна величина), а |
ηref,el |
е еталонната стойност на к.п.д. при производството на електроенергия без комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (безразмерна величина). |
Съответните еталонни стойности на к.п.д. за отделните горива са посочени в приложение IX.
Специфичният емисионен фактор за свързаната с КПТЕ измерима топлинна енергия, който следва да се използва за приписване на свързаните с топлинната енергия емисии на производствените процеси, се изчислява като:
EFCHP,Heat = EmCHP · FCHP,Heat/Qnet (Уравнение 42)
където:
EFCHP, heat |
е емисионният фактор за производството на измерима топлинна енергия в агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, изразен в t CO2/TJ, а |
Qnet |
е нетната топлинна енергия, произведена от агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, изразена в TJ. |
Специфичният емисионен фактор за свързаната с КПТЕ електроенергия, който следва да се използва за приписване на непреките емисии на производствените процеси, се изчислява като:
EFCHP,El = EmCHP · FCHP,El/EEl,prod (Уравнение 43)
където:
EEl, prod |
е електроенергията, произведена от агрегата за КПТЕ. |
Когато отпаден газ е част от използваната комбинация от горива и когато емисионният фактор на отпадния газ е по-висок от стандартния емисионен фактор за природен газ, даден в таблица 1 от приложение VIII, вместо емисионния фактор на отпадния газ, за изчисляване на EFmix се използва въпросният стандартен емисионен фактор.
В.2.3. Емисионен фактор за измерима топлинна енергия, произведена извън инсталацията
Когато при даден производствен процес се консумира измерима топлинна енергия, произведена извън инсталацията, свързаните с топлинната енергия емисии се определят, като се използва един от следните методи.
1. |
Когато инсталацията, произвеждаща измеримата топлинна енергия, е обхваната от допустима система за мониторинг, докладване и проверка или когато операторът на инсталацията, потребяваща измеримата топлинна енергия, гарантира чрез съответните разпоредби на договора за доставка на топлинна енергия, че инсталацията, произвеждаща топлинната енергия, извършва мониторинг на емисиите в съответствие с настоящото приложение, емисионният фактор на измеримата топлинна енергия се определя, като се използват съответните формули в раздел В.2.1 или раздел В.2.2, въз основа на данните за емисиите, предоставени от оператора на инсталацията, произвеждаща измеримата топлинна енергия. |
2. |
Когато не може да се използва методът по точка 1, се използва стандартна стойност въз основа на стандартния емисионен фактор за горивото, което се използва най-често в промишления сектор на страната, като се приема, че стойността на к.п.д. на котела е 90 %. |
Г. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ
Г.1. Изчисляване на емисиите, свързани с електроенергията
Емисиите, свързани с производството или потреблението на електроенергия с цел определяне на съпътстващите емисии в съответствие с раздел Е.1, се изчисляват съгласно следната формула:
(Уравнение 44)
където:
Em el |
са емисиите, свързани с произведената или консумираната електроенергия, изразени в t CO2; |
E el |
е произведената или консумираната електроенергия, изразена в MWh или TJ, а |
EF el |
е емисионният фактор за използваната електроенергия, изразен в t CO2/MWh или t CO2/TJ. |
Г.2 Правила за определяне на емисионния фактор за електроенергията като внасяна стока
За определяне на конкретните действителни съпътстващи емисии на електроенергията като внасяна стока се използват само преките емисии в съответствие с раздел 2 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956.
Емисионният фактор за изчисляване на конкретните действителни съпътстващи емисии на електроенергията се определя по следния начин:
а) |
за конкретната стойност по подразбиране за трета държава, група от трети държави или регион в трета държава се използва съответният емисионен фактор за CO2, определен в точка Г.2.1 от настоящото приложение. |
б) |
когато не е налице конкретна стойност по подразбиране съгласно буква а), се използва емисионният фактор за CO2 в ЕС, както е посочено в точка Г.2.2 от настоящото приложение. |
в) |
когато докладващият декларатор представи достатъчно доказателства въз основа на официална и публична информация, с които демонстрира, че емисионният фактор за CO2 в третата държава, групата от трети държави или региона в трета държава, откъдето се внася електроенергия, е по-нисък от стойностите в съответствие с букви а) и б), и когато са изпълнени условията, предвидени в точка Г.2.3 от настоящото приложение, посочените по-ниски стойности се определят въз основа на предоставените налични и надеждни данни. |
г) |
докладващият декларатор може да използва действителните съпътстващи емисии вместо стойности по подразбиране за изчисляването на съпътстващите емисии на внасяната електроенергия, ако са изпълнени кумулативните критерии в раздел 5, букви а)—г) от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956, и изчислението се основава на данни, определени съгласно настоящото приложение от производителя на електроенергията, изчислени съгласно раздел Г.2.3 от настоящото приложение. |
Г.2.1. Емисионен фактор за CO2 въз основа на конкретни стойности по подразбиране
В съответствие с раздел 4.2.1 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 се използват емисионните фактори за CO2 в третата държава, групата от трети държави или региона в трета държава въз основа на най-добрите данни, с които разполага Комисията. За целите на настоящия регламент тези емисионни фактори за CO2 се основават на данни от Международната агенция по енергетика (МАЕ) и се посочват от Комисията в преходния регистър на МКВЕГ.
Г.2.2. Емисионен фактор за CO2 за ЕС
Съгласно раздел 4.2.2 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 се прилага емисионният фактор за CO2 за Съюза. За целите на настоящия регламент емисионният фактор за CO2 за Съюза се основава на данни от Международната агенция по енергетика (МАЕ) и се посочва от Комисията в преходния регистър на МКВЕГ.
Г.2.3. Емисионен фактор за CO2 въз основа на надеждни данни, представени от докладващия декларатор
За целите на раздел Г.2, буква в) от настоящото приложение докладващият декларатор предоставя наборите от данни от алтернативни официални източници, включително национални статистически данни за петгодишния период, приключил две години преди докладването.
С цел да се отрази въздействието на политиките за декарбонизация, например увеличаването на производството на енергия от възобновяеми източници, както и климатичните условия, например особено студените години, върху годишните доставки на електроенергия в съответните държави, докладващият декларатор изчислява емисионния фактор за CO2 въз основа на среднопретеглената стойност на емисионния фактор за CO2 за петгодишния период, приключил две години преди докладването.
За тази цел докладващият декларатор изчислява годишните емисионни фактори за CO2 за всяка технология с изкопаеми горива и съответното брутно производство на електроенергия в третата държава, която е в състояние да изнася електроенергия за ЕС, въз основа на следната формула:
(Уравнение 45)
където:
Em el,y |
е годишният емисионен фактор за CO2 за всички технологии с изкопаеми горива през съответната година в третата държава, която е в състояние да изнася електроенергия за ЕС; |
E el,y |
е общото брутно производство на електроенергия от всички технологии с изкопаеми горива през тази година; EF i е емисионният фактор за CO2 за всяка технология с изкопаеми горива „i“, а |
E el,i,y |
е годишното брутно производство на електроенергия за всяка технология с изкопаеми горива „i“. |
Докладващият декларатор изчислява емисионния фактор за CO2 като пълзяща средна стойност за тези години, като започва от текущата година минус две, въз основа на следната формула:
(Уравнение 46)
където:
Em el |
е емисионният фактор за CO2, получен от пълзящата средна стойност на емисионните фактори за CO2 за предходните 5 години, като се започва от текущата година минус две години и се стига до текущата година минус 6 години; |
Em el,y |
е емисионният фактор за CO2 за всяка годината „i“; |
i |
е променливият индекс за годините, които трябва да се вземат предвид, а |
y |
е текущата година. |
Г.2.4. Емисионен фактор за CO2 въз основа на действителните емисии на CO2 от инсталацията
Съгласно раздел 5 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 докладващият декларатор може да приложи действителните съпътстващи емисии вместо стойности по подразбиране за изчисляването на съпътстващите емисии на внасяната електроенергия, ако са изпълнени кумулативните критерии по букви а) — г) от посочения раздел.
Г.3 Правила за определяне на количествата електроенергия, използвани за производството на стоки, различни от електроенергия
За целите на определянето на съпътстващите емисии измерването на количествата електроенергия се прилага за активната, а не за привидната мощност (пълната мощност). Измерва се само съставката на активната мощност, а тази на реактивната мощност не се взема предвид.
За производството на електроенергия равнището на дейност е във връзка с нетната електроенергия, напускаща границите на системата на електроцентралата или агрегата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, след като се извади електроенергията, консумирана в рамките на инсталацията.
Г.4 Правила за определяне на съпътстващите преки емисии на електроенергията, вложена за производството на стоки, различни от електроенергия
По време на преходния период емисионните фактори за електроенергията се определят въз основа на:
а) |
средния емисионен фактор на електроенергийната мрежа на държавата на произход въз основа на данни от Международната агенция по енергетика (МАЕ), предоставени от Комисията в преходния регистър на МКВЕГ; или |
б) |
който и да е друг емисионен фактор на електроенергийната мрежа на държавата на произход въз основа на публично достъпни данни, представляващ средния емисионен фактор или емисионния фактор за CO2, както е посочено в раздел 4.3 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956. |
Чрез дерогация от букви а) и б) в случаите, посочени в раздели Г.4.1—Г.4.3, могат да се използват действителните емисионни фактори за електроенергията.
Г.4.1. Емисионен фактор за електроенергията, произведена в инсталацията, различна от тази от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
За електроенергията, произведена от изгарянето на горива в рамките на инсталацията, с изключение на електроенергията, произведена чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, емисионният фактор за електроенергията EFEl се определя въз основа на съответната комбинация от горива и емисиите, които могат да бъдат приписани на производството на електроенергия, се изчисляват като:
EFEl = (Σ ADi · NCVi · EFi + EmFGC)/Elprod(Уравнение 47)
където:
ADi |
са годишните данни за дейността (т.е. потребените количества) на горивата i, използвани за производството на електроенергията, изразени в тонове или Nm3; |
NCVi |
са стойностите на долната топлина на изгаряне на горивата i, изразени в TJ/t или TJ/Nm3; |
EFi |
са емисионните фактори на горивата i, изразени в t CO2/TJ; |
EmFGC |
са емисиите от процеси от очистване на димни газове, изразени в t CO2, а |
Elprod |
е нетното количество на произведената електроенергия, изразено в MWh. То може да включва количествата електроенергия, произведени от източници, различни от изгарянето на горива. |
Когато отпаден газ е част от използваната комбинация от горива и когато емисионният фактор на отпадния газ е по-висок от стандартния емисионен фактор за природен газ, даден в таблица 1 от приложение VIII, вместо емисионния фактор на отпадния газ, за изчисляване на EFEl се използва въпросният стандартен емисионен фактор.
Г.4.2. Емисионен фактор за електроенергията, произведена в инсталацията от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
Емисионният фактор за производството на електроенергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се определя в съответствие с раздел В.2.2 от настоящото приложение.
Г.4.3. Емисионен фактор за електроенергия, произведена извън инсталацията
1. |
Когато електроенергията се получава от източник с пряка техническа връзка и когато са налични всички съответни данни, емисионният фактор за тази електроенергия се определя, като се прилага раздел Г.4.1 или раздел Г.4.2, според случая. |
2. |
Когато електроенергията се получава от производител на електроенергия по силата на договор за закупуване на електроенергия, може да се използва емисионният фактор за електроенергия, определен в съответствие с раздел Г.4.1 или раздел Г.4.2, според случая, когато е съобщен на оператора от производителя на електроенергия и е предоставен на разположение съгласно приложение IV. |
Д. МОНИТОРИНГ НА ПРЕКУРСОРИ
Когато в описанието на начините на производство за определените за инсталацията производствени процеси се посочват прекурсори от значение, се определя количеството на всеки потребяван в производствените процеси на инсталацията прекурсор с цел да се изчислят общите съпътстващи емисии на произведените комплексни стоки в съответствие с раздел Ж от настоящото приложение.
Чрез дерогация от предходния параграф, когато производството и използването на даден прекурсор са обхванати от един и същ производствен процес, се определя само количеството на допълнителния прекурсор, което се използва и получава от други инсталации или от други производствени процеси.
Използваните количества и свойствата по отношение на емисиите се определят поотделно за всяка инсталация, от която се получава прекурсорът. Методите, използвани за определяне на необходимите данни, се посочват в документацията относно методиката за мониторинг на инсталацията, като се прилагат следните разпоредби:
1. |
Когато прекурсорът се произвежда в инсталацията, но в рамките на друг производствен процес, определен чрез прилагане на правилата на раздел А.4 от настоящото приложение, наборите от данни, които трябва да бъдат определени, включват:
|
2. |
Когато прекурсорът се получава от друга инсталация, наборите от данни, които трябва да бъдат определени, включват:
Инсталацията, която произвежда прекурсора, предоставя съответната информация, за предпочитане посредством електронния образец, посочен в член 3, параграф 5 и приложение IV. |
3. |
За всяко количество прекурсор, за което по точка 2 са получени непълни данни или получените данни не са достатъчни за формулиране на заключение, могат да се използват приложимите стойности по подразбиране, предоставени на разположение и публикувани от Комисията за преходния период, при условията, посочени в член 4, параграф 3 от настоящия регламент. |
Е. ПРАВИЛА ЗА ПРИПИСВАНЕ НА ОТДЕЛЕНИТЕ ОТ ИНСТАЛАЦИЯ ЕМИСИИ НА СТОКИ
Е.1. Методи за изчисляване
С цел отнасяне на емисиите от инсталацията към стоките, емисиите, входящите потоци и изходящите потоци се приписват на производствените процеси, определени в съответствие с раздел А.4 от настоящото приложение, чрез прилагане на уравнение 48 за преките емисии и на уравнение 49 за непреките емисии, като се използват общите стойности за целия период на докладване за посочените в съответното уравнение параметри. След това приписаните преки и непреки емисии се преобразуват в конкретни съпътстващи преки и непреки емисии на стоките, получени в резултат на производствения процес, като се използват уравнения 50 и 51.
(Уравнение 48)
Когато резултатът от AttrEm Dir е отрицателна стойност, за него се задава нула.
(Уравнение 49)
(Уравнение 50)
(Уравнение 51)
където:
AttrEm Dir |
са приписаните преки емисии на производствения процес през целия период на докладване, изразени в t CO2 еквивалент; |
AttrEm indir |
са приписаните непреки емисии на производствения процес през целия период на докладване, изразени в t CO2 еквивалент; |
DirEm * |
са емисиите, които могат да бъдат пряко приписани на производствения процес, определени за периода на докладване посредством правилата, посочени в раздел Б от настоящото приложение, и следните правила: |
Измерима топлинна енергия: Когато горивата се потребяват за производството на измерима топлинна енергия, която се потребява извън разглеждания производствен процес или която се използва в повече от един производствен процес (което включва ситуации на получаване от или подаване към други инсталации), емисиите на горивата не се включват в емисиите, които могат да бъдат пряко приписани на производствения процес, а се добавят към параметъра EmH,import, за да се избегне двойно отчитане.
Отпадни газове:
Емисиите, породени от отпадни газове, произведени и изцяло потребени в рамките на един и същ производствен процес, се включват в DirEm*.
Емисиите от изгарянето на отпадни газове, подадени от производствения процес, се включват изцяло в DirEm*, независимо от това къде се потребяват. При подаването на отпадни газове обаче се изчислява WGcorr,export.
Емисиите от изгарянето на отпадни газове, получени от други производствени процеси, не се вземат предвид в DirEm*. Вместо това се изчислява WGcorr,import;
Em H,imp |
са емисиите, еквивалентни на количеството измерима топлинна енергия, подадена към производствения процес, определени за периода на докладване посредством правилата, предвидени в раздел В от настоящото приложение, и следните правила: |
Емисиите, свързани с измеримата топлинна енергия, подадена към производствения процес, включват подаването от други инсталации, други производствени процеси в рамките на същата инсталация, както и топлинната енергия, получена от техническо съоръжение (например централна електроцентрала в инсталацията или по-сложна парна мрежа с няколко агрегата за производство на топлинна енергия), която осигурява топлинна енергия за повече от един производствен процес.
Емисиите от измерима топлинна енергия се изчисляват съгласно следната формула:
(Уравнение 52)
където:
EFheat |
е емисионният фактор за производството на измерима топлинна енергия, определен в съответствие с раздел В.2 от настоящото приложение, изразен в t CO2/TJ, а |
Qimp |
е нетната топлинна енергия, подадена към производствения процес и потребена в него, изразена в TJ; |
Em H,exp |
са емисиите, еквивалентни на количеството измерима топлинна енергия, подадена навън от производствения процес, определени за периода на докладване съгласно правилата, посочени в раздел В от настоящото приложение. За подадената навън топлинна енергия се използват или емисиите на действително известната комбинация от горива в съответствие с раздел В.2, или — ако действителната комбинация от горива не е известна — стандартният емисионен фактор за най-често използваното гориво в страната и промишления сектор, като се приема, че к.п.д. на котела е 90 %. |
Не се отчита топлинната енергия, извлечена от процеси, разчитащи на електроенергия, и от производството на азотна киселина;
WG corr,imp |
са приписаните преки емисии на производствен процес, при който се потребяват газове, получавани от други производствени процеси, коригирани за периода на докладване по следната формула: |
(Уравнение 53)
където:
VWG |
е обемът на получения отпаден газ; |
NCVWG |
е долната топлина на изгаряне на получения отпаден газ, а |
EFNG |
е стандартният емисионен фактор на природния газ, посочен в приложение VIII; |
WG corr,exp |
са емисиите, еквивалентни на количеството отпадни газове, подадени от производствения процес, определени за периода на докладване посредством правилата, посочени в раздел Б от настоящото приложение, и следната формула: |
(Уравнение 54)
където:
VWG, exp. |
е обемът отпаден газ, подаден навън от производствения процес; |
NCVWG |
е долната топлина на изгаряне на отпадния газ; |
EFNG |
е стандартният емисионен фактор на природния газ, посочен в приложение VIII, а |
Corrη |
е коефициентът, с който се отчита разликата в к.п.д. при използването на отпаден газ и използването на еталонното гориво, т.е. природен газ. Стандартната стойност е Corrη = 0,667; |
Em el,prod |
са емисиите, еквивалентни на количеството електроенергия, произведено в рамките на производствения процес, определени за периода на докладване посредством правилата, посочени в раздел Г от настоящото приложение; |
Em el,cons |
са емисиите, еквивалентни на количеството електроенергия, консумирано в рамките на производствения процес, определени за периода на докладване посредством правилата, посочени в раздел Г от настоящото приложение; |
SEE g,Dir |
са конкретните преки съпътстващи емисии на стоките g, изразени в t CO2 еквивалент за тон, валидни за периода на докладване; |
SEE g,Indir |
са конкретните непреки съпътстващи емисии на стоките g, изразени в t CO2 еквивалент за тон, валидни за периода на докладване; |
AL g |
е равнището на дейност на стоките g, т.е. количеството стоки g, произведено през периода на докладване в тази инсталация, определено в съответствие с раздел Е.2 от настоящото приложение, изразено в тонове. |
Е.2. Методика за мониторинг на равнищата на дейност
Равнището на дейност на даден производствен процес се изчислява като общата маса на всички стоки, напускащи производствения процес по време на периода на докладване, за стоките, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956, по агрегирана категория стоки съгласно раздел 2 от приложение II, за които се отнася производственият процес. Когато производствените процеси са определени по такъв начин, че се включва и производството на прекурсори, двойното отчитане се избягва чрез отчитане само на крайните продукти, които напускат границите на системата на производствения процес. Вземат се предвид всички специални разпоредби за производствения процес или начина на производство, посочени в раздел 3 от приложение II. Когато в една и съща инсталация се използват няколко начина на производство за производство на стоки, попадащи под един и същ код по КН, и когато за тези начини на производство са предвидени отделни производствени процеси, съпътстващите емисии на стоките се изчисляват поотделно за всеки начин на производство.
Вземат се предвид само стоките, които могат да бъдат продавани или пряко използвани като прекурсори в друг производствен процес. При определянето на равнището на дейност не се включват неотговарящите на спецификациите продукти, страничните продукти, отпадъците и скрапът, получени от производствен процес, независимо дали се връщат обратно в производствените процеси, доставят се на други инсталации или се изхвърлят. Поради това за тях се определят нулеви съпътстващи емисии при въвеждането им в друг производствен процес.
За определянето на равнищата на дейност се прилагат изискванията за измерване, определени в раздел Б.4 от настоящото приложение.
Е.3. Методи за мониторинг, изисквани за приписване на емисиите на производствените процеси
Е.3.1. Принципи за отнасяне на данните към производствените процеси
1. |
Избраните методи за отнасяне на набори от данни към производствените процеси се определят в документацията относно методиката за мониторинг. Те се преразглеждат редовно, за да се подобри качеството на данните, когато е възможно, в съответствие с раздел А от настоящото приложение. |
2. |
Когато не са налични данни за конкретен набор от данни за всеки производствен процес, се избира подходящ метод за определяне на необходимите данни за всеки отделен производствен процес. За тази цел се прилага един от следните принципи, в зависимост от това кой принцип дава по-точни резултати:
|
3. |
Когато за резултатите от измерването допринасят няколко измервателни уреда с различно качество, за разделянето между отделните производствени процеси на данните на равнище инсталация във връзка с количествата материали, горива, измерима топлинна енергия или електроенергия може да се използва един от следните методи:
|
Е.3.2. Процедура за проследяване на кодовете по КН на стоки и прекурсори
За целите на правилното отнасяне на данните към производствените процеси инсталацията поддържа списък на всички стоки и прекурсори, които се произвеждат в инсталацията, както и на прекурсорите, които се получават от места извън инсталацията, и техните приложими кодове по КН. Въз основа на този списък:
1. |
продуктите и годишните им производствени данни се приписват на производствените процеси в съответствие с агрегираните категории стоки, посочени в раздел 2 от приложение II; |
2. |
тази информация се взема предвид за приписването на входящите потоци, изходящите потоци и емисиите поотделно на производствените процеси. |
За тази цел се установява, документира, прилага и поддържа процедура за редовна проверка дали стоките и прекурсорите, произведени в инсталацията, отговарят на кодовете по КН, приложени при изготвянето на документацията относно методиката за мониторинг. Освен това тази процедура съдържа разпоредби за установяване дали инсталацията произвежда нови стоки и за гарантиране, че се определя приложимият код по КН за новия продукт и че той се добавя към списъка на стоките с цел приписване на съответните входящи потоци, изходящи потоци и емисии на съответните производствени процеси.
Е.4. Допълнителни правила за приписването на преки емисии
1. |
Емисиите от пораждащи емисии потоци или от източници на емисии, които се използват само от един производствен процес, се приписват изцяло на този производствен процес. Когато се използва методика на база масов баланс, изходящите пораждащи емисии потоци се изваждат в съответствие с раздел Б.3.2 от настоящото приложение. За да се избегне двойното отчитане, пораждащите емисии потоци, които се преобразуват в отпадни газове, с изключение на отпадните газове, произведени и изцяло потребени в същия производствен процес, се приписват съгласно уравнения 53 и 54. Необходимият мониторинг на долната топлина на изгаряне и на обема на съответния отпаден газ се извършва чрез прилагане на правилата, посочени в раздели Б.4 и Б.5 от настоящото приложение. |
2. |
Следните методи за приписване на преките емисии се прилагат единствено когато пораждащите емисии потоци или източниците на емисии се използват от повече от един производствен процес:
|
Е.5. Допълнителни правила за приписването на емисиите от измерима топлинна енергия
Прилагат се общите принципи за изчисляване, посочени в раздел Е.1 от настоящото приложение. Съответните потоци от топлинна енергия се определят в съответствие с раздел В.1 от настоящото приложение и с емисионния фактор на измеримата топлинна енергия, като се прилага раздел В.2 от настоящото приложение.
Когато загубите на измерима топлинна енергия се определят отделно от количествата, използвани в производствените процеси, емисиите, свързани с тези загуби на топлинна енергия, се добавят пропорционално към емисиите от всички производствени процеси, при които се използва измерима топлинна енергия, произведена в инсталацията, за да се гарантира, че 100 % от количеството нетна измерима топлинна енергия, произведено в рамките на инсталацията или получено или подадено навън от инсталацията, както и количествата, прехвърляни между производствените процеси, се приписват на производствените процеси без никакво пропускане или двойно отчитане.
Ж. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОНКРЕТНИТЕ СЪПЪТСТВАЩИ ЕМИСИИ НА КОМПЛЕКСНИ СТОКИ
В съответствие с приложение IV към Регламент (ЕС) 2023/956 конкретните съпътстващи емисии SEE g на комплексните стоки g се изчисляват по следния начин:
(Уравнение 57)
(Уравнение 58)
където:
SEE g |
са конкретните преки или непреки съпътстващи емисии на (комплексните) стоките g, изразени в t CO2 еквивалент за тон на стоките g; |
AttrEm g |
са приписаните преки или непреки емисии на производствения процес, от който се получават стоките g, определени в съответствие с раздел Е.1 от настоящото приложение за периода на докладване, изразени в t CO2 еквивалент; |
AL g |
е равнището на дейност на производствения процес, от който се получават стоките g, определено в съответствие с раздел Е.2 от настоящото приложение за периода на докладване, изразено в тонове; |
EE InpMat |
са съпътстващите преки или непреки емисии на всички прекурсори, потребени през периода на докладване, които са определени като прекурсори от значение за производствения процес за стоките g в раздел 3 от приложение II, изразени в t CO2 еквивалент; |
M i |
е масата на прекурсора i, използван в производствения процес, от който се получават стоките g през периода на докладване, изразена в тонове прекурсор i, а |
SEE i |
са конкретните преки или непреки съпътстващи емисии на прекурсора i, изразени в t CO2 еквивалент за тон прекурсор i. |
При това изчисление се вземат предвид само прекурсорите, които не са обхванати от същия производствен процес като стоките g. Когато един и същ прекурсор се получава от различни инсталации, прекурсорът от всяка инсталация се разглежда отделно.
Когато самият прекурсор i има прекурсори, въпросните прекурсори първо се вземат предвид, като се използва същият изчислителен метод, за да се изчислят съпътстващите емисии на прекурсора i, преди те да се използват за изчисляване на съпътстващите емисии на стоките g. Този метод се прилага неколкократно за всички прекурсори, които представляват комплексни стоки.
Параметърът Mi се отнася до общата маса на прекурсора, необходима за получаване на количеството ALg . Той включва и количествата прекурсор, които в крайна сметка не влизат в състава на комплексните стоки, а е възможно да бъдат отделени, отрязани, изгорени, химически модифицирани и т.н. по време на производствения процес и които напускат процеса като странични продукти, скрап, остатъци, отпадъци или емисии.
За да се осигурят данни, които могат да се използват независимо от равнищата на дейност, специфичната масова консумация mi за всеки прекурсор i се определя и включва в съобщението съгласно приложение IV:
(Уравнение 59)
По този начин конкретните съпътстващи емисии на комплексните стоки g могат да бъдат изразени като:
(Уравнение 60)
където:
ae g |
са конкретните приписани преки или непреки емисии на производствения процес, от който се получават стоките g, изразени в t CO2 еквивалент за тон g, които се равняват на конкретните съпътстващи емисии без съпътстващите емисии на прекурсорите: |
(Уравнение 61)
m i |
е специфичната масова консумация на прекурсора i, използван в производствения процес за получаването на един тон стоки g, изразен в тонове прекурсор i за тон стоки g (т.е. безразмерна величина), а |
SEE i |
са конкретните преки или непреки съпътстващи емисии на прекурсора i, изразени в t CO2 еквивалент за тон прекурсор i. |
З. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ДАННИТЕ
1. |
Източниците на риск от грешки са набелязани в движението на данните от първични към окончателни данни в съобщението съгласно приложение IV. Създава се ефективна система за контрол, която се документира, въвежда и поддържа, за да се гарантира, че съобщенията, произтичащи от дейностите по движението на данни, не съдържат неточности и са в съответствие с документацията относно методиката за мониторинг и с настоящото приложение.
При поискване оценката на риска в съответствие с първа алинея се предоставя на разположение на Комисията и на компетентния орган. Ако операторът вземе решение да използва проверка в съответствие с препоръчаните подобрения, той предоставя на разположение и нея с цел проверка. |
2. |
С цел оценка на риска се създават, документират, прилагат и поддържат писмени процедури за дейностите по движението на данни, както и за контролните дейности, като в документацията относно методиката за мониторинг се включват препратки към тези процедури. |
3. |
Контролните дейности, посочени в параграф 2, включват, когато е приложимо:
|
4. |
За целите на параграф 3, буква а) се гарантира, че цялото необходимо измервателно оборудване се калибрира, настройва и проверява редовно, включително и преди употреба, и се проверява спрямо измервателни еталони, проследими до международни измервателни еталони, при наличие на такива, и е пропорционално на установените рискове.
Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, те се посочват в документацията относно методиката за мониторинг и се въвеждат алтернативни контролни дейности. Когато се установи, че оборудването не отговаря на изискваните за него работни показатели, незабавно се предприемат необходимите коригиращи действия. |
5. |
За целите на параграф 3, буква г) данните, получени от дейностите по движението на данни, посочени в параграф 2, редовно се преглеждат и валидират. Този преглед и валидиране на данните включва:
|
6. |
За целите на параграф 3, буква д) се гарантира, че когато се установи, че дейностите по движението на данни или контролните дейности не се провеждат ефективно или не спазват правилата, установени в документацията за процедурите за тези дейности, се предприемат коригиращи действия и засегнатите данни се коригират без излишно забавяне. |
7. |
За целите на параграф 3, буква е), когато инсталацията възлага на външни изпълнители една или повече от дейностите по движението на данни или контролните дейности, посочени в параграф 1, се извършват всички посочени по-долу действия:
|
8. |
Извършва се мониторинг на ефективността на контролната система, включително чрез провеждане на вътрешни прегледи и отчитане на констатациите на проверяващия орган, ако се прилага проверка.
Ако се установи, че контролната система е неефективна или непропорционална на установените рискове, тя се подобрява, а документацията относно методиката за мониторинг се актуализира по съответния начин, включително съпътстващите писмени процедури за дейностите по движението на данни, оценките на риска и контролните дейности, според случая. |
9. |
Препоръчано подобрение: операторът може доброволно да поиска данните за емисиите на инсталацията и данните за конкретните съпътстващи емисии на стоките, събрани в съответствие с приложение IV, да бъдат проверени от независим проверяващ орган, акредитиран по ISO 14065, или съгласно правилата на допустимата система за мониторинг, докладване и проверка, която съответства на инсталацията. |
(1) Междуправителствен комитет по изменението на климата (МКИК): Насоки на МКИК относно националните инвентаризации на парниковите газове.
(*1) Инсталацията трябва да определи коефициента чрез собствени измервания. Ако това е технически неосъществимо или е свързано с неоправдани разходи, се използват стойностите за методиката CWPB.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Съдържание на препоръчаното съобщение от операторите на инсталации до докладващите декларатори
1. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБРАЗЕЦА НА СЪОБЩЕНИЕТО ЗА ДАННИ ЗА ЕМИСИИТЕ
Обща информация
1. |
Информация за инсталацията:
|
2. |
За всяка от агрегираните категории стоки — използваните производствени процеси и начини на производство, изброени в таблица 1 от приложение II. |
3. |
За всяка от стоките, посочени поотделно за всеки код по КН или агрегирани по агрегирана категория стоки в съответствие с раздел 2 от приложение II:
|
Препоръчано подобрение по отношение на общата информация
1. |
Общи емисии на инсталацията, включително:
|
2. |
Баланс на получените, произведените, консумираните и подадените навън измерима топлинна енергия, отпадни газове и електроенергия. |
3. |
Количеството на всички прекурсори, получени от други инсталации, и конкретните им преки и непреки съпътстващи емисии. |
4. |
Количеството прекурсор, използвано във всеки производствен процес, с изключение на прекурсорите, произведени в същата инсталация. |
5. |
Информация за начина, по който са изчислени приписаните преки и непреки емисии на всеки производствен процес. |
6. |
Равнището на дейност и приписаните емисии на всеки производствен процес. |
7. |
Списък на всички съответни произведени стоки по код по КН, включително прекурсори, които не са обхванати от отделни производствени процеси. |
8. |
Кратко описание на инсталацията, основните ѝ производствени процеси, всички производствени процеси, които не са обхванати за целите на МКВЕГ, основните елементи на използваната методика за мониторинг, дали се прилагат правилата на допустима система за мониторинг, докладване и проверка и какви мерки са предприети за подобряване на качеството на данните, по-специално дали се прилага някаква форма на проверка. |
9. |
Информация за емисионния фактор за електроенергията в договора за закупуване на електроенергия, когато е целесъобразно. |
2. СПЕЦИФИЧНИ ЗА СЕКТОРА ПАРАМЕТРИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В СЪОБЩЕНИЕТО
Агрегирана категория стоки |
Изискване за посочване в доклада по МКВЕГ |
||||||||||
Калцинирана глина |
|
||||||||||
Циментов клинкер |
|
||||||||||
Цимент |
|
||||||||||
Алуминиев цимент |
|
||||||||||
Водород |
|
||||||||||
Уреа |
|
||||||||||
Азотна киселина |
|
||||||||||
Амоняк |
|
||||||||||
Смесени торове |
|
||||||||||
Агломерати |
|
||||||||||
Необработени чугуни |
|
||||||||||
FeMn — фероманган |
|
||||||||||
FeCr — ферохром |
|
||||||||||
FeNi — фероникел |
|
||||||||||
DRI (пряко получено желязо) |
|
||||||||||
Необработена стомана |
|
||||||||||
Продукти от желязо или стомана |
|
||||||||||
Необработен алуминий |
|
||||||||||
Продукти от алуминий |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ДАННИ ЗА EORI
Таблица 1 съдържа информацията за икономическите оператори (стопанските субекти), както е посочена в СИО, която е оперативно съвместима с преходния регистър на МКВЕГ.
Таблица 1
Данни за EORI
Система на икономическите оператори (СИО) — EORI |
Идентификация на клиента |
Държава на EORI + национален номер EORI |
Държава на EORI |
Начална дата на EORI |
Дата на изтичане на срока на валидност на EORI |
Митническа информация за клиента |
Съкратено име в EORI |
Пълно име в EORI |
Език по EORI |
Дата на установяване в EORI |
Вид на лицето в EORI |
Стопанска дейност по EORI |
Списък на адресите по установяване в EORI |
Адреси по установяване |
Адрес в EORI |
Език по EORI |
Наименование в EORI |
Установяване в Съюза |
Начална дата на адреса в EORI |
Крайна дата на адреса в EORI |
Номера по ДДС или ДИН |
„ДДС“ или „ДИН“ |
Национален идентификатор + номер по ДДС или ДИН Комбинация от държава и национален идентификатор |
Правен статут по EORI |
Език на правния статут по EORI |
Правен статут по EORI |
Начална и крайна дата на правния статут по EORI |
Списък с данни за контакт |
Контакт |
Адрес за контакт в EORI |
Език за осъществяване на контакт в EORI |
Пълно име за осъществяване на контакт в EORI |
Име за осъществяване на контакт в EORI |
Обозначение на съгласието за публикуване |
|
Описание на полетата за адреса |
Улица и номер |
Пощенски код |
Град |
Код на държавата |
Списък на подробностите за съобщението |
Вид на съобщението |
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Допълнение за изискванията за данни за режим активно усъвършенстване
Таблица 1 съдържа информацията от децентрализираните митнически системи, които са оперативно съвместими с преходния регистър на МКВЕГ в съответствие с член 17 от настоящия регламент.
Таблица 1
Допълнителна информация за режим активно усъвършенстване
Изискване за данни от митническите органи след издаване на свидетелство за приключване на режима активно усъвършенстване, когато докладващият декларатор не е освободен от задължението за представяне на свидетелството за приключване |
Издаваща държава |
Справочен номер на записа на данни |
Номер на версията на записа на данни |
Статус на версията на записа за данни |
Начална дата на периода на докладване |
Крайна дата на периода на докладване |
Надзорно митническо учреждение (НМУ за активно усъвършенстване) |
Справочен номер на разрешението за активно усъвършенстване |
Идентификационен номер на вносителя/титуляря на разрешението за активно усъвършенстване |
Държава на вносителя |
Идентификатор на стоковата позиция (пореден номер) |
Код на подпозиция по Хармонизираната система |
Код по Комбинираната номенклатура |
Описание на стоките |
Код на искания режим |
Код на предишния режим |
Код на държавата на произход |
Код на държавата на получаване |
Държава на изпращане |
Нетна маса |
Вид на мерните единици |
Допълнителни мерни единици |
Статистическа стойност |
Нетна маса на действителния продукт, използван в преработените продукти, допуснати за свободно обращение |
Нетна маса като действителни продукти, допуснати за свободно обращение с един и същ код на стоката |
Идентификационен номер и статус на представителя |
Вид транспорт на границата |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Данни от националната система
Таблица 1 съдържа информацията от децентрализираните системи, които са оперативно съвместими с преходния регистър на МКВЕГ в съответствие с член 17 от настоящия регламент.
Таблица 1
Данни от националната система |
Издаващ орган |
Справочен номер на записа на данни |
Номер на версията на записа на данни |
Статус на версията на записа за данни |
Номер на декларацията за внос |
Номер на стоковата позиция в декларацията |
Дата на приемане на декларацията |
Код на искания режим |
Код на предишния режим |
Код на държавата на произход |
Код на държавата на преференциален произход |
Код на държавата на получаване |
Държава на изпращане |
Пореден номер на квотата |
Описание на стоките |
Код на подпозиция по Хармонизираната система |
Код по Комбинираната номенклатура |
Код по ТАРИК |
Нетна маса |
Статистическа стойност |
Допълнителни мерни единици |
Вид на декларацията |
Вид на допълнителната декларация |
Формат |
Идентификационен номер на вносителя |
Държава на вносителя |
Идентификационен номер на получателя |
Идентификационен номер на декларатора |
Идентификационен номер на титуляря на разрешението |
Вид на титуляря на разрешението |
Справочен номер на разрешението |
Идентификационен номер на представителя |
Вид транспорт на границата |
Вид транспорт във вътрешността |
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
Стандартни фактори, използвани при мониторинга на преките емисии на равнище инсталация
1. Емисионни фактори за горивата, отнесени към тяхната долна топлина на изгаряне (NCV)
Таблица 1
Емисионни фактори за горивата, отнесени към тяхната долна топлина на изгаряне (NCV) и стойностите на долната топлина на изгаряне за единица маса на горивото
Описание на вида гориво |
Емисионен фактор (t CO2/TJ) |
Долна топлина на изгаряне (TJ/Gg) |
Източник |
Суров нефт |
73,3 |
42,3 |
Насоки на МКИК от 2006 г. |
Оримулсион (емулсия на битум във вода) |
77,0 |
27,5 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Течни въглеводороди от природен газ |
64,2 |
44,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Бензин за двигатели |
69,3 |
44,3 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Керосин (различен от керосина за реактивни двигатели) |
71,9 |
43,8 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Шистов нефт |
73,3 |
38,1 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Газьол/дизелово гориво |
74,1 |
43,0 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Мазут |
77,4 |
40,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Втечнени нефтени газове |
63,1 |
47,3 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Етан |
61,6 |
46,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Нафта |
73,3 |
44,5 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Битум |
80,7 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Смазочни масла |
73,3 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Нефтен кокс |
97,5 |
32,5 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Суровини за нефтозаводите |
73,3 |
43,0 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Нефтозаводски газ |
57,6 |
49,5 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Парафинови восъци |
73,3 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Минерален терпентин и промишлен спирт (SBP) |
73,3 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Други нефтопродукти |
73,3 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Антрацитни въглища |
98,3 |
26,7 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Коксови въглища |
94,6 |
28,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Други битуминозни въглища |
94,6 |
25,8 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Кафяви въглища |
96,1 |
18,9 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Лигнитни въглища |
101,0 |
11,9 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Нефтошисти и катранени пясъци |
107,0 |
8,9 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Брикети от черни или кафяви въглища |
97,5 |
20,7 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Кокс за коксови пещи и лигнитен кокс |
107,0 |
28,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Газов кокс |
107,0 |
28,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Каменовъглен катран |
80,7 |
28,0 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Заводски газ |
44,4 |
38,7 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Коксов газ |
44,4 |
38,7 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Доменен газ |
260 |
2,47 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Газ от кислородни конвертори |
182 |
7,06 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Природен газ |
56,1 |
48,0 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Промишлени отпадъци |
143 |
Не се прилага |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Отпадни масла |
73,3 |
40,2 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Торф |
106,0 |
9,76 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Отпадъчни автомобилни гуми |
85,0 (1) |
Не се прилага |
Световен бизнес съвет за устойчиво развитие — Инициатива за устойчиво развитие на циментовите предприятия (WBCSD CSI) |
Въглероден оксид |
155,2 (2) |
10,1 |
J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Щутгарт, 1995 г. |
Метан |
54,9 (3) |
50,0 |
J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Щутгарт, 1995 г. |
Таблица 2
Емисионни фактори за горивата, отнесени към тяхната долна топлина на изгаряне (NCV) и стойностите на долната топлина на изгаряне за единица маса на материали от биомаса
Материал от биомаса |
Предварителен емисионен фактор (t CO2/TJ) |
NCV [GJ/t] |
Източник |
Дървесина/дървесни отпадъци (оставени да изсъхнат на въздух (4)) |
112 |
15,6 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Сулфитни луги (черна луга) |
95,3 |
11,8 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Друга първична твърда биомаса |
100 |
11,6 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Дървени въглища |
112 |
29,5 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Биобензин |
70,8 |
27,0 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Биодизелови горива |
70,8 |
37,0 |
Насоки на МКИК от 2006 г. (5) |
Други течни биогорива |
79,6 |
27,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Сметищен газ (6) |
54,6 |
50,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Газ от канализационни утайки (4) |
54,6 |
50,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Други видове биогаз (4) |
54,6 |
50,4 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
Битови отпадъци (дял на биомасата) (4) |
100 |
11,6 |
Указания на МКИК от 2006 г. |
2. ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ЕМИСИИТЕ ОТ ПРОЦЕСИ
Таблица 3
Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати (метод А)
Карбонати |
Емисионен фактор [t CO2/t карбонат] |
||||||||||||||||||
CaCO3 |
0,440 |
||||||||||||||||||
MgCO3 |
0,522 |
||||||||||||||||||
Na2CO3 |
0,415 |
||||||||||||||||||
BaCO3 |
0,223 |
||||||||||||||||||
Li2CO3 |
0,596 |
||||||||||||||||||
K2CO3 |
0,318 |
||||||||||||||||||
SrCO3 |
0,298 |
||||||||||||||||||
NaHCO3 |
0,524 |
||||||||||||||||||
FeCO3 |
0,380 |
||||||||||||||||||
общо |
Емисионен фактор = [M(CO2)]/{Y * [M(x)] + Z * [M(CO3 2-)]}
|
Таблица 4
Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати въз основа на оксидите на алкалоземни метали (метод Б)
Оксиди |
Емисионен фактор [t CO2/t оксид] |
||||||||||||||||||||||||
CaO |
0,785 |
||||||||||||||||||||||||
MgO |
1,092 |
||||||||||||||||||||||||
BaO |
0,287 |
||||||||||||||||||||||||
общо: XYOZ |
Емисионен фактор = [M(CO2)]/{Y * [M(x)] + Z * [M(O)]}
|
Таблица 5
Емисионни фактори за емисии от процеси на други участващи в процеса материали (при производство на желязо или стомана и обработка на черни метали) (8)
Входящ или изходящ материал |
Въглеродно съдържание (t C/t) |
Емисионен фактор (t CO2/t) |
Пряко получено желязо (DRI) |
0,0191 |
0,07 |
Графитни електроди за електродъгови пещи |
0,8188 |
3,00 |
Въглерод за зареждане на електродъгови пещи |
0,8297 |
3,04 |
Горещо брикетирано желязо |
0,0191 |
0,07 |
Газ от кислородни конвертори |
0,3493 |
1,28 |
Нефтен кокс |
0,8706 |
3,19 |
Чугун |
0,0409 |
0,15 |
Желязо и железен скрап |
0,0409 |
0,15 |
Стомана и стоманен скрап |
0,0109 |
0,04 |
3. СТОЙНОСТИ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ CO2
Таблица 6
Стойности на потенциала за глобално затопляне
Газ |
Потенциал за глобално затопляне |
N2O |
265 t CO2 еквивалент/t N2O |
CF4 |
6 630 t CO2 еквивалент/t CF4 |
C2F6 |
11 100 t CO2 еквивалент/t C2F6 |
(1) Тази стойност е предварителният емисионен фактор, т.е. преди прилагането на дела на биомасата, ако е приложимо.
(2) При долна топлина на изгаряне от 10,12 TJ/t.
(3) При долна топлина на изгаряне от 50,01 TJ/t.
(4) При посочения емисионен фактор се приема съдържание на вода в дървесината от около 15 %. Съдържанието на вода в прясната дървесина може да достига до 50 %. За определяне на долната топлина на изгаряне на напълно суха дървесина се използва следната формула:
където NCVdry е долната топлина на изгаряне на абсолютно сухия материал, w е съдържанието на вода (масова част), а е енталпията на изпаряването на водата. Посредством същата формула може да се изчисли обратно долната топлина на изгаряне за дадено съдържание на вода от долната топлина на изгаряне на сухия материал.
(5) Стойността на долната топлина на изгаряне е взета от приложение III към Директива (ЕС) 2018/2001.
(6) За сметищен газ, газ от канализационни утайки и други видове биогаз: стандартните стойности се отнасят за чист биометан. За да се получат правилните стандартни стойности, е необходима корекция за съдържанието на метан в газа.
(7) В Насоките на МКИК са дадени стойности и за изкопаемия дял в битовите отпадъци: EF = 91,7 t CO2/TJ; NCV = 10 GJ/t
(8) Насоки на МКИК от 2006 г. относно националните инвентаризации на парниковите газове.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Хармонизирани еталонни стойности на к.п.д. при разделно производство на електроенергия и на топлинна енергия
Посочените в таблиците по-долу хармонизирани еталонни стойности на к.п.д. при разделно производство на електроенергия и на топлинна енергия са въз основа на долната топлина на изгаряне на съответните горива и стандартните атмосферни условия по ISO (температура на външния въздух 15 °C, налягане 1,013 бара, относителна влажност 60 %).
Таблица 1
Еталонни к.п.д. при производството на електроенергия
Категория |
Вид гориво |
Година на изграждане |
|||
Преди 2012 г. |
2012—2015 г. |
От 2016 г. нататък |
|||
Твърди горива |
S1 |
Въглища, включително антрацитни, черни и кафяви въглища, кокс, полукокс, нефтен кокс |
44,2 |
44,2 |
44,2 |
S2 |
Лигнитни въглища, лигнитни брикети, шистов нефт |
41,8 |
41,8 |
41,8 |
|
S3 |
Торф, торфени брикети |
39,0 |
39,0 |
39,0 |
|
S4 |
Суха биомаса, включително дървесина и друга твърда биомаса, в това число дървесни пелети и брикети, сушени дървесни тресчици, чисти и сухи дървесни отпадъци, черупки от черупкови плодове и костилки от маслини и от други плодове |
33,0 |
33,0 |
37,0 |
|
S5 |
Други видове твърда биомаса, включително всички видове дървесина, които не са включени в S4, и черна и кафява луга |
25,0 |
25,0 |
30,0 |
|
S6 |
Битови и промишлени отпадъци (невъзобновяеми) и възобновяеми/биоразградими отпадъци |
25,0 |
25,0 |
25,0 |
|
Течни горива |
L7 |
Котелно гориво, газьол, дизелово гориво и други нефтопродукти |
44,2 |
44,2 |
44,2 |
L8 |
Течни биогорива, включително биометанол, биоетанол, биобутанол, биодизел и други течни биогорива |
44,2 |
44,2 |
44,2 |
|
L9 |
Отпадъчни течности, включително биоразградими и невъзобновяеми отпадъци (в това число лой, мас и малцови трици) |
25,0 |
25,0 |
29,0 |
|
Газообразни горива |
G10 |
Природен газ, втечнен нефтен газ (пропан-бутан), втечнен природен газ и биометан |
52,5 |
52,5 |
53,0 |
G11 |
Нефтозаводски газове, водород и синтетичен газ |
44,2 |
44,2 |
44,2 |
|
G12 |
Биогаз, получен от анаеробно разлагане, от депа за отпадъци и от пречистване на отпадъчни води |
42,0 |
42,0 |
42,0 |
|
G13 |
Коксов газ, доменен газ, минен газ и други улавяни и оползотворявани газове (с изключение на нефтозаводски газ) |
35,0 |
35,0 |
35,0 |
|
Други |
O14 |
Отпадна топлина (включително от изходящи газове от високотемпературни процеси, продукт от екзотермични химични реакции) |
|
|
30,0 |
Таблица 2
Еталонни к.п.д. при производството на топлинна енергия
Категория |
Вид гориво |
Година на изграждане |
||||||
Преди 2016 г. |
От 2016 г. нататък |
|||||||
Гореща вода |
Пара (1) |
Пряко използване на изходящи газове (2) |
Гореща вода |
Пара (1) |
Пряко използване на изходящи газове (2) |
|||
Твърди горива |
S1 |
Въглища, включително антрацитни, черни и кафяви въглища, кокс, полукокс, нефтен кокс |
88 |
83 |
80 |
88 |
83 |
80 |
S2 |
Лигнитни въглища, лигнитни брикети, шистов нефт |
86 |
81 |
78 |
86 |
81 |
78 |
|
S3 |
Торф, торфени брикети |
86 |
81 |
78 |
86 |
81 |
78 |
|
S4 |
Суха биомаса, включително дървесина и друга твърда биомаса, в това число дървесни пелети и брикети, сушени дървесни тресчици, чисти и сухи дървесни отпадъци, черупки от черупкови плодове и костилки от маслини и от други плодове |
86 |
81 |
78 |
86 |
81 |
78 |
|
S5 |
Други видове твърда биомаса, включително всички видове дървесина, които не са включени в S4, и черна и кафява луга |
80 |
75 |
72 |
80 |
75 |
72 |
|
S6 |
Битови и промишлени отпадъци (невъзобновяеми) и възобновяеми/биоразградими отпадъци |
80 |
75 |
72 |
80 |
75 |
72 |
|
Течни горива |
L7 |
Котелно гориво, газьол, дизелово гориво и други нефтопродукти |
89 |
84 |
81 |
85 |
80 |
77 |
L8 |
Течни биогорива, включително биометанол, биоетанол, биобутанол, биодизел и други течни биогорива |
89 |
84 |
81 |
85 |
80 |
77 |
|
L9 |
Отпадъчни течности, включително биоразградими и невъзобновяеми отпадъци (в това число лой, мас и малцови трици) |
80 |
75 |
72 |
75 |
70 |
67 |
|
Газообразни горива |
G10 |
Природен газ, втечнен нефтен газ (пропан-бутан), втечнен природен газ и биометан |
90 |
85 |
82 |
92 |
87 |
84 |
G11 |
Нефтозаводски газове, водород и синтетичен газ |
89 |
84 |
81 |
90 |
85 |
82 |
|
G12 |
Биогаз, получен от анаеробно разлагане, от депа за отпадъци и от пречистване на отпадъчни води |
70 |
65 |
62 |
80 |
75 |
72 |
|
G13 |
Коксов газ, доменен газ, минен газ и други улавяни и оползотворявани газове (с изключение на нефтозаводски газ) |
80 |
75 |
72 |
80 |
75 |
72 |
|
Други |
O14 |
Отпадна топлина (включително от изходящи газове от високотемпературни процеси, продукт от екзотермични химични реакции) |
— |
— |
— |
92 |
87 |
— |
(1) Ако паросиловите инсталации не отчитат топлината на връщания кондензат при изчисляването на топлинния им к.п.д. при комбинираното производство на топлинна енергия и електроенергия, посочените в таблицата по-горе стойности за к.п.д. на паропроизводството се увеличават с 5 процентни пункта.
(2) Стойностите за директно използване на изходящи газове се използват, ако тяхната температура е по-голяма или равна на 250 °C.