This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018CA0055
Case C-55/18: Judgment of the Court (Grand Chamber) of 14 May 2019 (request for a preliminary ruling from the Audiencia Nacional — Spain) — Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO) v Deutsche Bank SAE (Reference for a preliminary ruling — Social policy — Protection of the safety and health of workers — Organisation of working time — Article 31(2) of the Charter of Fundamental Rights of the European Union — Directive 2003/88/EC — Articles 3 and 5 — Daily and weekly rest — Article 6 — Maximum weekly working time — Directive 89/391/EEC — Safety and health of workers at work — Requirement to set up a system enabling the duration of time worked each day by each worker to be measured)
Дело C-55/18: Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2019 г. (преюдициално запитване от Audiencia Nacional — Испания) — Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)/Deutsche Bank SAE (Преюдициално запитване — Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работницитe — Организация на работното време — Член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Директива 2003/88/ЕО — Членове 3 и 5 — Междудневна и междуседмична почивка — Член 6 — Максимална продължителност на седмичното работно време — Директива 89/391/ЕИО — Безопасност и здраве на работниците на работното място — Задължение за въвеждане на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време)
Дело C-55/18: Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2019 г. (преюдициално запитване от Audiencia Nacional — Испания) — Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)/Deutsche Bank SAE (Преюдициално запитване — Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работницитe — Организация на работното време — Член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Директива 2003/88/ЕО — Членове 3 и 5 — Междудневна и междуседмична почивка — Член 6 — Максимална продължителност на седмичното работно време — Директива 89/391/ЕИО — Безопасност и здраве на работниците на работното място — Задължение за въвеждане на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време)
OB C 255, 29.7.2019, p. 9–10
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
29.7.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 255/9 |
Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2019 г. (преюдициално запитване от Audiencia Nacional — Испания) — Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)/Deutsche Bank SAE
(Дело C-55/18) (1)
(Преюдициално запитване - Социална политика - Защита на безопасността и здравето на работницитe - Организация на работното време - Член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Директива 2003/88/ЕО - Членове 3 и 5 - Междудневна и междуседмична почивка - Член 6 - Максимална продължителност на седмичното работно време - Директива 89/391/ЕИО - Безопасност и здраве на работниците на работното място - Задължение за въвеждане на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време)
(2019/C 255/11)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Audiencia Nacional
Страни в главното производство
Ищец: Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO)
Ответник: Deutsche Bank SAE
В присъствието на: Federación Estatal de Servicios de la Unión General de Trabajadores (FES-UGT), Confederación General del Trabajo (CGT), Confederación Solidaridad de Trabajadores Vascos (ELA), Confederación Intersindical Galega (CIG)
Диспозитив
Членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.