Жалба, подадена на 15 септември 2014 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-662/14)

(2014/C 448/35)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér y G. Koós)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че член 45, параграф 8 от обжалвания регламент надхвърля границите, предвидени в Регламент (ЕС) № 1307/2013 (1), които оправомощаването предоставя, и в действителност лишава от съдържание възможностите, предоставени на държавите членки, като въвежда ограничително изискване, което предполага тълкуване на правомощията, възложени на посочените държави с основния законодателен акт.

Жалбоподателят смята също така, че изложението на мотивите на обжалвания регламент не съдържа достатъчно подробни мотиви, каквито следва да се изискват. Според него изменение на разпоредба за оправомощаване от такъв мащаб и обхват не позволява на практика ясно да се изведе разпоредбата за оправомощаване, на която се е основала Комисията и точната степен, в която го прави, а това прави почти невъзможно задължителното разглеждане от гледна точка на правната сигурност.

Жалбоподателят твърди също така, че приетата от Комисията правна уредба установява дискриминация по отношение на дървесните видове, наречени дървесни култури с кратък цикъл на ротация или по-конкретно, по отношение на земеделските стопани, които желаят да ги отглеждат. Насажденията или земеделските стопани от двата вида се намират в идентично положение, тъй като не е обосновано да се установява разлика между тях в зависимост от дървесните видове, които те желаят да изберат, за да съставят своите насаждения.

Освен това жалбоподателят твърди, че в хода на целия процес на договаряне на регламента за оправомощаване Комисията се противопоставя включително на това държавите членки да имат възможност да квалифицират площите от екологичен интерес като площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Според жалбоподателя всичко сочи, че Комисията е искала да избегне на практика тази възможност чрез обжалваната правна уредба, като по този начин допуска злоупотреба с власт.

Накрая, жалбоподателят счита по-конкретно, че обжалваният регламент нарушава общия принцип на правна сигурност поради това, че, от една страна, член 45, параграф 8 от посочения регламент в много аспекти е неясен и, от друга страна, че регламентът не гарантира достатъчен период на адаптиране преди неговото влизане в сила, за да се подготвят преди една толкова важна промяна. Жалбоподателят поддържа, че е нарушен и принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като при формулирането на разпоредбите относно влизането в сила Комисията не е взела предвид, че в селскостопанската област трябва да е налице съответно период на подготовка, който по необходимост е по-дълъг. Жалбоподателят намира също така, че обжалваният акт съставлява нарушение и на правото на собственост, признато в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(1)  Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (OВ L 347, стp. 608).