1)

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70 ( 1 ), да се тълкува в смисъл, че не допуска испанско законодателство, което в член 12, параграф 3 от Texto refundido del Estatuto del Empleado Público (Преработен закон за статута на държавния служител) (Real Decreto Legislativo [5]/2015, de 30 de octubre, Кралски законодателен декрет № 5/2015 от 30 октомври 2015 г.) предвижда освобождаване от длъжност по свободна преценка без право на обезщетение и обратно на това, в член 49, параграф 1, буква c) от Texto refundido del Estatuto de los Trabajadores (Преработен закон за статута на работниците) (Real Decreto Legislativo 2/2015, de 23 de octubre, Кралски законодателен декрет № 2/2015 от 23 октомври 2015 г.) установява правото на обезщетение при прекратяване на трудов договор на определени основания, предвидени в закона?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, попада ли в приложното поле на клауза 5 от Рамковото споразумение мярка като установената от испанския законодател, която се състои в определянето на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, което той получава дори когато временното трудово правоотношение се ограничава до сключването на един-единствен трудов договор?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос, противоречи ли на клауза 5 от Рамковото споразумение правна разпоредба, която признава на работниците на срочен трудов договор правото на обезщетение при прекратяване на трудовия договор в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, но изключва възможността посоченият по-горе помощен персонал да получи такова обезщетение в случай на освобождаване от длъжност по свободна преценка[?]