Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0274

    Дело T-274/11 P: Жалба, подадена на 25 май 2011 г. от VE (*) срещу Решение от 15 март 2011 г. на Съда на публичната служба по дело VE (*)/Комисия, F-28/10

    OB C 232, 6.8.2011, p. 32–32 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    6.8.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 232/32


    Жалба, подадена на 25 май 2011 г. от  VE (*1) срещу Решение от 15 март 2011 г. на Съда на публичната служба по дело  VE (*1)/Комисия, F-28/10

    (Дело T-274/11 P)

    (2011/C 232/57)

    Език на производството: френски

    Страни

    Жалбоподател: VE (*1) (представител: L. Vogel, avocat)

    Друга страна в производството: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска Общият съд:

    да отмени изцяло обжалваното Решение от 15 март 2011 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав), връчено с препоръчано писмо от 15 март 2011 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя на 7 май 2010 г. жалба;

    да осъди ответника да заплати съдебните разноски на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, включително направените във връзка с производството необходими разноски и по-конкретно разходите за настаняване, път и престой, както и адвокатските възнаграждения съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник.

    Правни основания и основни доводи

    Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на своята жалба.

    1.

    Първото правно основание е изведено от нарушението на член 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, както и от изопачаването на представените пред Съда на публичната служба доказателства. Жалбоподателят твърди по отношение на Съда на публичната служба, че от една страна той не взел под внимание представените документи в неговата преписка под номера 22, 23, 24 и 25, като определил в точка 31 от своето решение, че пребиваването на жалбоподателя във Франция между 1999 г. и 2000 г. не можело да се приравни на изразено от негова страна желание да премести центъра на своите интереси в родината си, и от друга страна, в точки 29, 31 и 33 от обжалваното решение, Съдът направил непоследователна преценка на понятието за обичайно местопребиваване.

    2.

    Второто правно основание е изведено от изопачаването на представените пред Съда на публичната служба доказателства и от липсата на мотиви за оправдаването от негова страна на закъснялото прекратяване на изплащането на надбавката за експатриране „поради недоразумение относно мястото, където жалбоподателят е издържал своя зрелостен изпит“. Жалбоподателят упреква Съда на публичната служба, че не взел предвид документ 15 от неговата преписка, не дал отговор на точка 31 от неговата жалба и по този начин достигнал до фактологически явно неточни изводи.


    (*1)  Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.


    Top