Жалба, подадена на 3 декември 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Съда на публичната служба от 25 септември 2008 г. по дело Strack/Комисия (F-44/05)

(Дело T-526/08 P)

(2009/C 44/93)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: H. Krämer и B. Eggers)

Друга страна в производството: Guido Strack (Кьолн, Германия)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу решението на Съда на публичната служба от 25 септември 2008 г. по дело Strack/Комисия, F-44/05. С него се отменя решението на Службата за официални публикации на Европейските общности за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя в първоинстанционното производство за поста на ръководител на отдел „Обществени поръчки и договори“ и Комисията се осъжда да заплати 2 000 EUR обезщетение за неимуществени вреди.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания.

1.   Нарушение на общностното право посредством потвърждаване на необходимостта от защита по отношение на жалбата за отмяна

Комисията оспорва на първо място обстоятелството, че въпреки липсата на необходимост от правна защита, жалбата за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата е обявена за допустима, тъй като едновременно е подадено и искане за обезщетение. Това било погрешно от правна страна и водело до евентуална несигурност по отношение на мерките за прилагане по член 233 ЕО. Правилото, според което недопустимостта на жалбата за отмяна води автоматично до недопустимостта на свързаното непосредствено с нея искане за обезщетение за вреди, не било приложимо, когато не съществувала опасност от заобикаляне на необходимото предварително производство или други изисквания относно допустимостта посредством искането за обезщетение, поради което искането за обезщетение можело да бъде допустимо, дори когато жалбата за отмяна не била допустима поради липса на необходимост от правна защита.

2.   Недостатъчно обосноваване при тълкуването и прилагането на неимуществената вреда като елемент от фактическия състав

На второ място, в точка 219 от обжалваното решение Първоинстанционният съд допуснал грешка, като е установил, че жалбоподателят в първоинстанционното производство наистина е претърпял неимуществена вреда, тъй като му било отнето правото на разглеждане на кандидатурата му при съобразени със закона обстоятелства. Това заключение автоматично означава, че противоправността на дадено решение, с което се отхвърля определена кандидатура, сама по себе си представлява неимуществена вреда. Такова тълкуване не отчитало, че извъндоговорната отговорност на Общността изисква кумулативното наличие на три условия, а именно, на първо място противоправността на поведението, в което се упреква органът, на второ място, действителното наличие на твърдяната вреда, и на трето място, причинно-следствена връзка между двете.