Жалба, подадена на 18 ноември 2008 г. от Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau и Francisco Javier Solana Ramos срещу Решението на Първоинстанционния съд (трети състав) от 18 септември 2008 г. по дело T-47/05 (Angé Serrano и др./Парламент)

(Дело C-496/08 P)

(2009/C 44/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau, Francisco Javier Solana Ramos (представител: E. Boigelot, avocat)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбите, подадени от шестимата жалбоподатели — всички те длъжностни лица на Европейския парламент, издържали успешно вътрешни конкурси, проведени при действието на стария правилник, но чието класиране е било изменено след влизането в сила на новия правилник.

Първите трима жалбоподатели посочват две правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание те изтъкват, че като е приел, че липсва основание за постановяване на решение по същество, Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране. Всъщност жалбоподателите били запазили правния си интерес от отмяната на обжалваните решения за класиране, въпреки че последните са били заменени с последващи индивидуални решения от 20 март 2006 г., доколкото самият Първоинстанционен съд бил приел, че тези нови решения не отговаряли напълно на оплакванията на жалбоподателите, тъй като не възстановявали класирането в по-висока степен. По-нататък, обжалваните решения били основани на членове 2 и 8 от приложение XIII към новия правилник, чиято законосъобразност според тях била спорна.

С второто си правно основание същите жалбоподатели твърдят, че Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е отхвърлил искането им за присъждане на обезщетение за вреди, докато класирането в степен според новия правилник ги поставяло на същото ниво като колегите им, които не са издържали конкурс за преминаване в по-висока категория и следователно им причинявало тежко увреждане.

Последните трима жалбоподатели изтъкват едно-единствено правно основание в подкрепа на жалбата си, изведено от незаконосъобразността на членове 2 и 8 от приложение XIII към новия правилник за длъжностните лица.

В това отношение жалбоподателите твърдят, на първо място, нарушение от Първоинстанционният съд на придобитите права и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, доколкото същият е приел, че класирането в по-висока степен, след успешно издържаните от тях конкурси, проведени при действието на стария правилник, не представлява придобито право и поради това не би могло да породи никакво легитимно очакване.

В подкрепа на същото правно основание жалбоподателите изтъкват, на второ място, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, доколкото след новото класиране в степен според новия правилник, те били третирани по еднакъв начин като колегите им, които не са издържали успешно същите конкурси. Освен това Първоинстанционният съд бил приложил различно третиране към еднакви положения, доколкото е приел, че лицата, успешно издържали един и същи конкурс, не представляват една и съща категория, тъй като според него правилата за класиране в степен са различни в зависимост от датата, на която се прави класирането. Прилагането на различни разпоредби към лицата, успешно издържали един и същи конкурс, а именно член 2, параграф 1, и член 5, параграф 4 от приложение XIII към новия правилник бил по този начин в противоречие с принципа на равно третиране.