—

да отмени решението на ответника C(2019) 2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896 приведена в действие от Обединеното кралство относно освобождаването на финансирането на групи по отношение на контролираните чуждестранни дружества;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първо основание: Комисията приложила неправилно член 107, параграф 1 ДФЕС и/или допуснала явна грешка в преценката или в оценката при избора си на референтна рамка за анализ на данъчния режим. Тя трябвало да приеме, че референтната рамка е данъчният режим на корпоративно облагане на Обединеното кралство, а не само режимът на контролираните чуждестранни дружества (КЧД).

2.

Второ основание: Комисията допуснала грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС и/или допуснала явна грешка в преценката или в оценката, възприемайки неправилен подход към анализа на режима на КЧД. В съображения 124—126 от спорното решение тя разглеждала неправилно разпоредбите на глава 9 от част 9A на Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) като форма на дерогация от общия режим на данъчно облагане, предвиден в глава 5.

3.

Трето основание: Комисията допуснала грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато в съображения 127—151 от спорното решение констатирала, че са изпълнени критериите за селективност, тъй като предприятия, които фактически и правно са в сходно положение, били третирани различно.

4.

В четвъртото основание се твърди, че 75 %-то освобождаване съгласно раздел 371ID от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обосновано с характера и цялостната структура на данъчната система.

5.

В петото основание се твърди, че изключението за „съчетаната лихва“, предвидено в раздел 371ID от Закона за данъчното облагане от 2010 г. (международни и други разпоредби) е обосновано с характера и цялостната структура на данъчната система. При условията на евентуалност, решението на Комисията относно изключението за „съчетаната лихва“ било опорочено, той като тя не го мотивирала достатъчно, в нарушение на член 296 ДФЕС.

6.

В шестото основание се твърди, че налагането на данъчна тежест върху КЧД, които отговарят на критериите за освобождаване, предвидени в посочената глава 9 като категория, нарушавало свободата на жалбоподателите на установяване, което противоречало на член 49 ДФЕС.

7.

В седмото основание се твърди, че е налице явна грешка в преценката или в оценката по отношение на 75 %-то освобождаване и въпроса за фиксираното съотношение.

8.

В осмото основание се твърди, че решението на Комисията не спазва общите принципи на правото на ЕС за недопускане на дискриминация и на равенство.

9.

В деветото основание се твърди, че Комисията допуснала грешка, когато приложила по аналогия или неправилно се позовала на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 (1), които не били приложими ratione temporis.

10.

В десетото основание се твърди, че Комисията допуснала грешка при прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато в съображение 176 от спорното решение констатирала, че е налице категория бенефициери (в която попадат жалбоподателите) и че те (жалбоподателите) получили помощ, която следва да бъде възстановена съгласно член 2, параграф 1 от спорното решение.