Преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht (Австрия), постъпило на 3 ноември 2020 г. — XO/Finanzamt Waldviertel

(Дело C-574/20)

(2021/C 35/41)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: XO

Ответник: Finanzamt Waldviertel

Преюдициални въпроси

Въпрос 1, който се отнася до валидността на актове на вторичното право:

Валидни ли са членове 4 и 7 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 (2) (наричан „Регламент 883/2004“, „Регламентът за новото координиране“ или „Основният регламент“)?

Въпрос 2:

Следва ли член 7 от Регламент 883/2004, и по-специално неговото заглавие „Отпадане на правилата за пребиваване“ да се тълкува в смисъл, че той препятства правно валидното приемане на общите норми, които регламентират индексирането на семейни обезщетения с оглед на покупателната способност в държавата на пребиваване, и които се съдържат в член 8a от Familienlastenausgleichsgesetz (Закона за компенсиране на семейните разходи, наричан по-нататък „FLAG“) от 1967 г., в член 33, параграф 3, точка 2 от Einkommensteuergesetz (Закона за данъка върху доходите, наричан по-нататък „EStG“) от 1988 г. и във Familienbeihilfe-Kinderabsetzbetrag-EU- Anpassungsverordnung (Наредба относно актуализирането на семейните надбавки и данъчните кредити за деца, постоянно пребиваващи в друга държава — членка на Съюза), доколкото с това е свързано намаляване на размера на семейните надбавки за определени държави членки?

Въпрос 3:

Следва ли установената в член 7 от Регламент 883/2004 забрана за намаляване на размера на паричните обезщетения, и по-специално използваният израз „паричните обезщетения […] не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация“ да се тълкува в смисъл, че посочената правна норма не препятства правно валидното приемане на разпоредбите на член 8a от Familienlastenausgleichsgesetz (FLAG) от 1967 г. и на член 33, параграф 3, точка 2 от Einkommensteuergesetz (EStG) от 1988 г., които регламентират индексирането на семейни обезщетения с оглед на покупателната способност в държавата на пребиваване, доколкото се увеличава размерът на въпросните семейни обезщетения?

Въпроси 4 и 5, които се отнасят до експертното становище, на което се основава изменението на закона:

Въпрос 4:

Следва ли членове 7 и 67 от Регламент 883/2004 да се тълкуват и да бъдат разграничавани един от друг по такъв начин, че член 7 да се отнася до проведената в националния парламент процедура по изготвяне и приемане на правило за пребиваване като обща и абстрактна норма, а член 67 да разглежда процедурата по изготвяне и приемане на индивидуалната норма за конкретния случай, поради което следва да се приема, че е пряко насочен към институцията, първоначално определена съгласно дял II от основния регламент?

Въпрос 5:

Следва ли член 67, член 68, параграфи 1 и 2 от Регламент 883/2004 и член 60, параграф 1 от Регламент 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че също като предшестващите ги разпоредби — членове 73, 76 от Регламент 1408/71 и член 10 от Регламент 574/72 — те се прилагат в тяхната взаимовръзка и поради това следва да се тълкуват в техния взаимен контекст и че при съблюдаване на принципа за забрана за кумулиране на обезщетенията съвместно имат за цел лицето да не губи права, което се осигурява чрез повелята на член 68, параграфи 1 и 2 за типизиране и йерархизиране на участващите държави членки и чрез изричното изискване, че компетентната държава членка, чието законодателство се прилага субсидиарно, следва при необходимост да предостави допълнително плащане, като по този начин не се допуска изолирано тълкуване на член 67 от Регламент 883/2004, подобно на даденото в експертното становище?

Въпрос 6:

Следва ли понятието „общо приложение“ на регламент и изразът „Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко“ в член 288, параграф 2 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че те възпрепятстват правно валидното приемане на индивидуалните норми, изготвени и приети от компетентната институция въз основа на нормите, регламентиращи индексирането, и че обжалваният в главното производство административен акт няма формална законова сила (той не е окончателен и стабилен)?

Въпрос 7:

Нарушават ли член 53, параграф 1 от FLAG в релевантната му редакция съгласно Budgetbegleitgesetz (Закон за изпълнение на държавния бюджет) от 29 декември 2000 г., BGBl 1142/2000, и член 53, параграф 4 от FLAG в релевантната му редакция съгласно Budgetbegleitgesetz (Закон за изпълнение на държавния бюджет) от 4 декември 2018 г., с който се изменят Familienlastenausgleichsgesetz 1967, Einkommensteuergesetz 1988 и Entwicklungshelfergesetz (Закон за сътрудниците по програма за помощ за развитие), BGBl I 83/2018, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф втори ДФЕС?

Въпроси 8—12, които следва да се разгледат съвместно:

Въпрос 8:

Следва ли изискването за равно третиране с гражданите на съответната държава съгласно член 4 от Регламент 883/2004, съответно залегналата в основата на тази разпоредба забрана за дискриминация съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдържащите се в тях условия са удовлетворени само когато работникът мигрант се приравнява на австрийски гражданин, страна във вътрешно положение, и поради това получава предварително уведомление за семейни надбавки съгласно член 12 във връзка с членове 2 и 8 от 8 FLAG, които семейни надбавки се изплащат текущо и предварително месец за месец, или изискването за равно третиране с гражданите на съответната държава е спазено, когато работникът мигрант се третира като австрийския гражданин, който като този работник мигрант е страна в трансгранично положение съгласно член 4 от FLAG, но в този втори случай чрез дерогация получава семейните надбавки по член 4, параграф 4 от FLAG веднъж годишно — едва след изтичането на съответната календарна година?

Въпрос 9:

Следва ли предвиденото в член 68, параграф 2, второ изречение от Регламент 883/2004 спиране на права на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства до размера, предвиден от приложимото с предимство законодателство, да се тълкува в смисъл, че то не допуска национална забрана за кумулиране на обезщетенията като съдържащата се в член 4, параграфи 1—3 от FLAG, който в случай като този по главното производство дава право на Австрия като държавата членка с основна компетентност да намалява семейните надбавки с „правото на чуждестранни надбавки от същия вид“ в друга държава членка, тъй като нормата от правото на Съюза вече е препятствала забраната за кумулиране на обезщетения и поради това предвидената в член 4, параграфи 1—3 от FLAG забрана за кумулиране на обезщетения губи своя смисъл?

Въпрос 10:

Следва ли предвиденото в член 68, параграф 2, второ изречение от Регламент 883/2004 спиране на правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства до размера, предвиден от приложимото с предимство законодателство, да се тълкува в смисъл, че държавата членка, чието законодателство се прилага субсидиарно, и която трябва да спазва разпореденото от правото на Съюза спиране на семейните обезщетения, предвидени в нейното законодателство, е длъжна да отхвърли заявлението на работника мигрант или на член от семейството, или на друго оправомощено съгласно националното законодателство лице и да не предостави семейното обезщетение до размера, предвиден в приложимото с предимство законодателство, дори и когато, след анализ на положението изцяло от гледна точка на съответната държава членка — и евентуално на алтернативно правно основание — одобрението на заявлението би следвало да бъде прието за допустимо?

Въпрос 11:

При утвърдителен отговор на въпрос 10 се поставя въпросът дали държавата членка, чието законодателство се прилага субсидиарно и която трябва да спазва разпореденото от правото на Съюза спиране на семейните обезщетения, предвидени в нейното законодателство, но поради недостиг не дължи диференцираща добавка за сумата, надвишаваща този размер, би трябвало да отхвърли подаденото заявление с мотива, че спирането по член 68, параграф 2, второ изречение от Регламент 882/2004 не допуска да бъдат предоставяни права на семейни надбавки?

Въпрос 12:

Следва ли член 68, параграфи 1 и 2 от Регламент 883/2004 да се тълкува в смисъл, че формуляр E411 на Административната комисия за социална сигурност на работници мигранти, и по-специално точки 6 и 7 от този формуляр, които се попълват от държавата членка, чието законодателство се прилага субсидиарно, в случай като този по главното производство повече не отговаря на нуждата от информация на държавата членка, чието законодателство се прилага с предимство, тъй като по смисъла на въпроси 10 и 11 държавата членка с основна компетентност се нуждае от информация от другата държава членка, че последната привежда в изпълнение спирането по член 68, параграф 2, второ изречение от Регламент 883/2004, в резултат на което се оказва излишно да се разглежда правното положение в съответната държава членка, включващо и прагове на възнагражденията?

Въпрос 13:

Следва ли задължението за периодичен преглед и отмяна на законовите разпоредби, което Съдът развива в постоянната си практика въз основата на принципа на лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 от ДЕС, да се тълкува в смисъл, че това задължение може да бъде изпълнено и от Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) по молба от запитващата юрисдикция?

Въпрос 14:

Следва ли член 267, първи параграф, буква б) ДФЕС относно въпроса за валидността на актовете на вторичното право, който следва задължително да се повдигне от запитващата юрисдикция дори и тя да не правораздава като последна инстанция, и свързаното с въпроса за валидността задължение на запитващата юрисдикция да гарантира прилагането на валидното право на Съюза чрез наложени с определение временни мерки за недопускане на ревизионно обжалване поради обстоятелството, че правото на Съюза се прилага с предимство, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от правото на държава членка като член 133, параграфи 4 и 9 от B-VG (с пълно наименование Bundes-Verfassungsgesetz (Федерална конституция) във връзка с член 25a, параграфи 1—3 от VwGG (с пълно наименование Verwaltungsgerichtshofgesetz (Закон за Върховния административен съд) и член 30a, параграф 7 от VwGG, които предоставят на страните в административното производство в основата на настоящото дело възможност с извънредна ревизионна жалба да искат от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) да преразгледа определението на административния съд и предоставената с него на национално равнище правна защита?

(1)  Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 166, 2004 стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, поправка в ОВ L 33, 7.2.2008 г.).

(2)  Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ, L 149, 2012 стр. 4).