Жалба, подадена на 27 януари 2015 г. от Simba Toys GmbH & Co. KG срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 25 ноември 2014 г. по дело T-450/09 — Simba Toys GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-30/15 P)

(2015/C 138/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Simba Toys GmbH & Co. KG (представител: O. Ruhl, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Seven Towns Limited

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Основания и основни доводи

Жалбоподателят повдига шест основания за обжалване: Първото основание за обжалване е нарушение на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) oт Регламент № 40/94 (1). Второто основание за обжалване е нарушение на член 7, параграф 1, буква д), точка i) oт Регламент № 40/94. Третото основание за обжалване е нарушение на член 7, параграф 1, буква д), точка iii) oт Регламент № 40/94. Четвъртото основание за обжалване е нарушение на член 7, параграф 1, буква б) oт Регламент № 40/94. Петото основание за обжалване е нарушение на член 7, параграф 1, буква в) oт Регламент № 40/94. Шестото основание за обжалване е нарушение на член 76, параграф 1 oт Регламент № 207/2009 (2).

Първото основание за обжалване е разделено на единадесет части: неправилно изискване за „точно разбиране“; неправилно пренебрегване на продукти, намиращи се вече на пазара; изводи относно оповестяване на изображението на марката, основани на изопачаване на факти и доказателства; твърде тясно тълкуване на критерия „техническа функция“; пренебрегване на липсата на произволни съществени характеристики; неправилно разглеждане на обществения интерес; неправилна правна преценка на относимостта на липсата на алтернативни форми; изводи за алтернативни форми, основани на изопачаване на факти и доказателства; неправилни правни стандарти по отношение на причините и резултата от техническата функция; неотносимост на възможността за наличие на кубове без видими линии; неправилен извод от твърдението за липса на технически характер на една от подкатегориите стоки за липса на технически характер на всички останали стоки, за които марката е регистрирана.

Второто основание за обжалване се състои от една част: неправилно пренебрегване на факта, че съществените характеристики са функционални.

Третото основание за обжалване се състои от една част: неправилно пренебрегване на факта, че съществените характеристики придават съществена стойност на продукта.

Четвъртото основание за обжалване е разделено на единадесет части: неправилна правна преценка на тежестта на доказване; неправилен анализ на индивидуалните характеристики на оспорената марка; неправилно пренебрегване на индивидуалните технически характеристики; неправилно позоваване само на норми от съответния сектор; неправилен критерий за „спонтанно“; неправилен извод от твърдяната отличителност на една подкатегория от стоки за отличителност спрямо всички останали стоки, за които марката е регистрирана; неправилно приложение на критерия за „най-вероятна форма“; отричане на магическия куб като най-вероятната форма въз основа на изопачаване на фактите и доказателствата; неправилна преценка на отличителността само от перспективата на потребителя; неправилен отказ да се разгледат специфични продукти, намиращи се към настоящия момент на пазара; неправилни стандарти за относимостта на продукти, намиращи се вече на пазара.

Петото основание за обжалване е разделено на осем части: неправилно изискване за „недвусмислено“; неправилно изискване за „спонтанно“; неправилно тълкуване на критерия „пряка и конкретна връзка“; неправилен анализ на описателния характер само с оглед на общата формулировка за стоки; неправилно определение на съответните потребители; неправилна преценка на знанието на потребителите; неправилно пренебрегване на бъдещото развитие; неправилна преценка на обществения интерес чрез неправилно позоваване на алтернативни форми.

Шестото основание за обжалване се състои от една част: неправилно установени факти без да се вземат предвид доказателствата.

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

(2)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стp. 1).