EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62015CA0327
Case C-327/15: Judgment of the Court (Second Chamber) of 21 December 2016 (request for a preliminary ruling from the Østre Landsret) — TDC A/S v Teleklagenævnet, Erhvervs- og Vækstministeriet (Reference for a preliminary ruling — Electronic communications networks and services — Directive 2002/22/EC — Universal service — Articles 12 and 13 — Calculation of the cost of universal service obligations — Article 32 — Compensation for costs relating to additional mandatory services — Direct effect — Article 107(1) and Article 108(3) TFEU — Maritime radio safety and emergency services in Denmark and Greenland — National rules — Submission of an application for compensation for costs relating to additional mandatory services — Three-month time limit — Principles of equivalence and effectiveness)
Дело C-327/15: Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2016 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — TDC A/S/Teleklagenævnet, Erhvervs- og Vækstministeriet (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Универсална услуга — Членове 12 и 13 — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Член 32 — Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Директен ефект — Член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС — Услуги във връзка с безопасността и оказването на спешна помощ по море, предоставяни в Дания и Гренландия — Национална правна уредба — Подаване на заявление за изплащане на компенсация за разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Тримесечен срок — Принципи на равностойност и ефективност)
Дело C-327/15: Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2016 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — TDC A/S/Teleklagenævnet, Erhvervs- og Vækstministeriet (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Универсална услуга — Членове 12 и 13 — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Член 32 — Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Директен ефект — Член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС — Услуги във връзка с безопасността и оказването на спешна помощ по море, предоставяни в Дания и Гренландия — Национална правна уредба — Подаване на заявление за изплащане на компенсация за разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги — Тримесечен срок — Принципи на равностойност и ефективност)
OB C 53, 20.2.2017, p. 13–14
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
20.2.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 53/13 |
Решение на Съда (втори състав) от 21 декември 2016 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — TDC A/S/Teleklagenævnet, Erhvervs- og Vækstministeriet
(Дело C-327/15) (1)
((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/22/ЕО - Универсална услуга - Членове 12 и 13 - Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга - Член 32 - Компенсиране на разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги - Директен ефект - Член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС - Услуги във връзка с безопасността и оказването на спешна помощ по море, предоставяни в Дания и Гренландия - Национална правна уредба - Подаване на заявление за изплащане на компенсация за разходите във връзка с допълнителните задължителни услуги - Тримесечен срок - Принципи на равностойност и ефективност))
(2017/C 053/15)
Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Østre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподател: TDC A/S
Ответници: Teleklagenævnet, Erhvervs- og Vækstministeriet
Диспозитив
|
1) |
Разпоредбите на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), и по-конкретно член 32, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда механизъм за компенсация за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, при който предприятието няма право на компенсация от държавата членка за нетните разходи за предоставянето на допълнителна задължителна услуга, при положение че реализираната от предприятието печалба от доставката на други услуги, обхванати от задълженията му за предоставяне на универсална услуга, е по-голяма от загубата във връзка с предоставянето на тази допълнителна задължителна услуга. |
|
2) |
Директива 2002/22 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предприятието, определено за доставчик на допълнителни задължителни услуги, има право на компенсация от държавата членка за нетните разходи за предоставянето на тези услуги само ако въпросните разходи му създават несправедливо затруднение. |
|
3) |
Директива 2002/22 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която нетните разходи за предприятието, определено да изпълнява задължение за предоставяне на универсална услуга, се дефинират като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които предприятието би реализирало дори ако не беше оператор на универсална услуга. |
|
4) |
При обстоятелства като разглежданите в главното производство за тълкуването на разпоредбите на Директива 2002/22 няма значение фактът, че предприятието, на което е възложено извършването на допълнителна задължителна услуга по смисъла на член 32 от Директивата, предоставя тази услуга не само на територията на Дания, но и на територията на Гренландия. |
|
5) |
Член 32 от Директива 2002/22 трябва да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, доколкото забранява на държавите членки да задължават предприятието, на което е възложено да предоставя допълнителна задължителна услуга, да понася всички или част от разходите за предоставянето ѝ. |
|
6) |
Принципите на лоялност, равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която операторът, на когото е възложено предоставянето на универсална услуга, трябва да подава заявленията за изплащане на компенсация за загубата за предходната финансова година в срок от три месеца, считано от изтичането на срока, в който този оператор трябва да изпраща годишния си доклад до компетентния национален орган, при условие че този срок не е по-неблагоприятен от предвидения в националното право за аналогични искания и не е годен да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на предприятията с Директива 2002/22, което запитващата юрисдикция следва да провери. |