Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0612

    Дело T-612/11: Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — Treofan Holdings и Treofan Germany/Комисия

    OB C 32, 4.2.2012, p. 34–35 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    4.2.2012   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 32/34


    Жалба, подадена на 2 декември 2011 г. — Treofan Holdings и Treofan Germany/Комисия

    (Дело T-612/11)

    2012/C 32/70

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподатели: Treofan Holdings GmbH (Раунхайм, Германия) и Treofan Germany GmbH & Co. KG (Нойнкирхен, Германия) (представител: J. de Weerth)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания

    Жалбоподателите искат:

    да се отмени Решение С(2011) 275 на Европейската комисия от 26 януари 2011 г., поправено с Решение С(2011) 2628, относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия — схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“),

    ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

    Правни основания и основни доводи

    В подкрепа на жалбата си жалбоподателите по същество твърдят следното:

    1.

    Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: приспадането на загуби не е помощ, предоставена чрез държавни ресурси.

    По този въпрос жалбоподателите в частност поддържат, че с оздравителната клауза („Sanierungsklausel“) не се предоставят имуществени ползи, а по-скоро не се променя вече съществуващият имуществен режим на пренасяне на загубите. Затова според жалбоподателите не е налице финансиране чрез държавни ресурси.

    2.

    Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като не е налице изключение от меродавната референтна система.

    В това отношение жалбоподателите твърдят, че меродавна референтна система се явява общият режим на приспадането на загубите от дружествата (член 10d от германския закон за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz) във връзка с член 8, параграф 1 KStG и член 10a от германския закон за данъка върху доходите от стопанска дейност (Gewerbesteuergesetz) и че ограничението по член 8c KStG е просто изключение от референтната система, което на свой ред е ограничено в частност с оздравителната клауза като връщащо действието на общия режим изключение от изключението.

    3.

    Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като не се прави разлика между отделните икономически оператори, които от гледна точка на целта на тази уредба се намират в сходно фактическо и правно положение.

    В това отношение жалбоподателите в частност твърдят, че оздравителната клауза се прилага в полза на всички данъчнозадължени предприятия, а не само в полза на определени отрасли или дейности, нито пък само в полза на предприятия с определена големина.

    4.

    Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: липса на селективност, тъй като мярката е обоснована предвид естеството и цялостната структура на данъчната система.

    По този въпрос жалбоподателите поддържат, че оздравителната клауза е приета по характерни за цялата данъчна система съображения, които съответстват на конституционни принципи като принципа за съобразяване на данъците с възможностите на лицата, принципа за недопускане на прекомерно облагане и принципа на пропорционалност.

    5.

    Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС: явна грешка в преценката поради непълно съобразяване на германската данъчна уредба.

    В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не е съобразила германския данъчен режим на приспадането на загубите.

    6.

    Позоваване на общностния принцип за защита на оправданите правни очаквания.

    Тук жалбоподателите поддържат, че едва в хода на официалната процедура по разследване Комисията за пръв път е възразила срещу данъчните привилегии по оздравителната клауза във връзка с приспадането на загуби при придобиването на дялово участие и че това е неочакван ход, който не са били в състояние да предвидят нито законодателят, специализираните съдилища и данъчната администрация, нито пък съответно предприятията, дори и след подробни консултации със специалисти.


    Top