Жалба, подадена на 10 април 2008 г. от Deutsche Telekom AG срещу решението, постановено на 26 юли 2008 г. от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) по дело T-271/03, Deutsche Telekom/Комисия

(Дело C-280/08 P)

(2008/C 223/48)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (представители: U. Quack, Rechtsanwalt, S. Ohlhoff, Rechtsanwalt, M. Hutschneider, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Arcor AG & Co. KG, Versatel NRW GmbH, по-рано Tropolys NRW GmbH, по-рано CityKom Münster GmbH Telekommunikationsservice, EWE TEL GmbH, HanseNet Telekommunikation GmbH, Versatel Nord-Deutschland GmbH, по-рано KomTel Gesellschaft für Kommunikations- und Informationsdienste mbH, NetCologne Gesellschaft für Telekommunikation mbH, Versatel Süd-Deutschland GmbH, по-рано tesion Telekommunikation GmbH, Versatel West-Deutschland GmbH & Co. KG, по-рано VersaTel Deutschland GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на своята жалба срещу посоченото решение на Първоинстанционния съд.

Решението нарушавало член 82 EО, както и принципа за закрила на оправданите правни очаквания, доколкото в настоящия случай не било налице обективно нарушение на посочената разпоредба, както и не била установена вина на жалбоподателя. Решението не отчитало съобразно предвидения от закона начин повторните проверки на твърдения ценови натиск, извършени от компетентния по това време регулаторен орган за жалбоподателя — Regulierungsbehörde für Telekommunikation und Post (наричан по-нататък: „RegTP“). RegTP проверило многократно съществуването на противоречащ на конкуренцията ценови натиск и отрекло наличието на такъв натиск. В такъв случай особената отговорност на регулираното предприятие що се отнася до структурата на пазара била заменена и ограничена с отговорността на компетентния регулаторен орган. Според решенията на регулаторния орган жалбоподателят имал право да изхожда от това, че поведението му не противоречало на конкуренцията. Да се приеме, че повишавайки цените си за ADSL, жалбоподателят е можел да намали ценовия натиск, противоречало на собствената теза на Първоинстанционния съд, според която „кръстосано субсидиране“ между различните пазари не трябва да бъде отчитано в рамките на проверка на съществуването на ценови натиск. Освен това Първоинстанционният съд допуснал грешка в прилагането на правото, като не признал факта, че Комисията не е проверила дали дадено повишаване на цените за ADSL въобще би довело до намаляване на твърдения ценови натиск.

Поради това решението нарушавало също член 82 EО, доколкото Първоинстанционният съд извършил погрешна проверка на съвкупността от фактически обстоятелства. Определен ценови натиск, съществуващ отпреди това, не служел като доказателство за злоупотреба. Ако цените за междинните услуги се установявали по задължителен начин от компетентния регулаторен орган (както в случая), то този анализ можел да доведе дори до резултати, свързани с наличие на нарушение на конкуренцията.

В тази връзка Първоинстанционният съд нарушил и задължението си за мотивиране на решението.

По отношение проверката на използвания от Комисията метод за изчисляване на ценовия натиск обжалваното решение било неправилно също и по редица основни пунктове. На първо място, тъй като така нареченият „As-Efficient-Competitor-Test“, считан от Първоинстанционния съд за единствения общовалиден критерий за сравнение, на който той трябвало да основава заключенията си, бил лишен от релевантност, доколкото предприятието с господстващо положение на пазара и конкурентите му упражнявали (както в случая) своята дейност при различни нормативни и фактически условия във връзка с конкуренцията. На второ място, тъй като анализът на ценовия натиск отчитал само цените за свързванe, докато цените за други далекосъобщителни услуги (по-специално комуникации) не били вземани предвид. Също и изводите в решението относно твърдения ценови натиск били опорочени от много правни грешки и Първоинстанционният съд не достигнал до проверка на причинно-следствената връзка между твърдения ценови натиск и неговите изводи относно структурата на пазара.

Преди всичко решението нарушавало изискванията на член 253 EО относно мотивирането на решенията на Комисията.

Накрая Първоинстанционният съд приложил погрешно и член 15, параграф 2 от Регламент 17, като не оспорил изчисляването на глобата от Комисията, въпреки че последната погрешно изхождала от принципа за съществуване на тежко нарушение, не отчел в достатъчна степен отрасловото регулиране на цените на жалбоподателя, като при всички положения той трябвало да наложи символична глоба. С това Първоинстанционният съд не отчел правилно от правна гледна точка всички релевантни фактори и не е проверил в достатъчна от правна гледна точка степен доводите, изтъкнати от жалбоподателя, с цел отмяна или намаляване на глобата.

(1)  ОВ L 263, стр. 9.